Делото се отнася до отказа на Съвета на Европейския съюз да предостави пълен достъп до правни становища относно законодателните предложения за регламенти за създаване на Европейска прокуратура и относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст).

В хода на проверката на Омбудсмана Съветът се съгласи да оповести два от четирите документа, но продължи да отказва да оповести изцяло останалите два документа, въпреки че беше предоставен частичен достъп.

Омбудсманът приема, че отказът за оповестяване на правните становища е бил напълно обоснован на основание, че би накърнил защитата на правните становища и съдебните производства. Поради това тя приключва случая с констатация, че не е налице лошо управление, но приканва Съвета да преразгледа отказа си с оглед на по-нататъшното изтичане на време.

Случаят се отнася до разглеждането от страна на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) на жалба относно условията в тестов център за конкурс за подбор на служители на ЕС. Жалбоподателката е получила компютър до входната врата и твърди, че смущенията, причинени от хората, влизащи и излизащи от стаята, са се отразили отрицателно на нейното представяне. Опитите ѝ нейните опасения да бъдат разгледани от служителите в центъра за провеждане на тестове са били неуспешни и впоследствие тя се е оплакала на EPSO. След като не е удовлетворена от начина, по който EPSO е разгледала жалбата ѝ, тя се обръща към омбудсмана.

Омбудсманът отправи запитване по въпроса и поиска EPSO да разгледа по-задълбочено жалбата. Екипът за проверка на Омбудсмана също така се срещна с представители на EPSO и изпълнителя, отговарящ за управлението на тестовете, и посети център за провеждане на тестове в седалището на EPSO. Омбудсманът заключи, че като цяло по-нататъшните проверки в този случай не са обосновани; тя обаче направи редица предложения за подобряване на EPSO.

Делото се отнася до оценката на изпитателния срок на срочно нает служител в Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). Жалбоподателката, която е била уволнена в края на изпитателния си срок, твърди, че са налице редица процедурни недостатъци в нейната оценка. Освен това EASO не е отговорила на нейните жалби, подадени съгласно Правилника за длъжностните лица на ЕС.

Омбудсманът проучи въпроса и поиска от EASO да отговори на жалбите. Тя установи, че EASO е предприела необходимите стъпки, за да гарантира безпристрастна оценка на изпитателния срок на жалбоподателката и е спазила правото на жалбоподателката да бъде изслушана, преди да вземе окончателното решение относно по-нататъшната ѝ работа. Омбудсманът приключи случая.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Комисията на съобщенията на жалбоподателя относно трудностите му при подаването на предложение за отпускане на безвъзмездни средства. Поради технически проблеми жалбоподателят не е могъл да кандидатства чрез системата PRIAMOS на Комисията. Вместо това тя представи предложението си по електронна поща, което остана без отговор.

Омбудсманът проучи въпроса и поиска отговор от Комисията. В отговора си Комисията се извинява, че не е отговорила по-рано. Тя заяви, че не може да приеме заявлението за електронна поща на жалбоподателя, тъй като системата е функционирала правилно и Комисията не е била в състояние да установи никакви опити от страна на жалбоподателя да изпрати предложението чрез PRIAMOS преди крайния срок.

Това стратегическо проучване се отнася до прозрачността на важна неформална част от законодателния процес на ЕС, а именно прозрачността на „тристранните срещи“.

Двата законодателни органа на ЕС — Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз — приемат законодателство по предложение на Европейската комисия. По време на този процес и двата съзаконодателни органа, подпомагани от Комисията, често водят преговори в рамките на т.нар. тристранни срещи, които представляват неформални срещи между представители на трите участващи институции. По време на тристранна среща Парламентът и Съветът се опитват да постигнат съгласие по общ текст въз основа на първоначалните си позиции, който след това се гласува съгласно официалната законодателна процедура. Тристранните срещи се оказаха много ефективни за постигането на такива споразумения и повечето законодателни актове вече се приемат по този начин.

Европейският съюз е представителна демокрация, в която гражданите имат право да търсят отговорност от своите представители за политическия избор, направен от тяхно име. Гражданите също имат право да участват в демократичния процес на ЕС. Прозрачността на тристранните срещи е ключов елемент за гарантиране на ефективността на тези права и за легитимиране на законите, приети от ЕС. Съдът на ЕС е постановил, че способността на гражданите на ЕС да разберат съображенията, които са в основата на законодателните действия, е предварително условие за ефективното упражняване на техните демократични права.

Въпреки че законодателният процес на ЕС като цяло е доста прозрачен, включително в сравнение с много държави членки, тази част от процеса породи опасения относно баланса между ефективността на тристранния процес и неговата прозрачност.

В този контекст Европейският омбудсман започна стратегическа проверка. Тя проучи кои информация и документи следва да се предоставят проактивно на обществеността и в кой момент, така че гражданите да могат да се възползват от правата си.

Прозрачността на тристранните срещи е съществен елемент от законотворческата легитимност на ЕС. Гражданите трябва да бъдат в състояние да контролират работата на своите представители по време на тази ключова част от законодателния процес. Гражданите също така се нуждаят от информация по темите, обсъждани по време на тристранните срещи, за да могат да участват ефективно в законодателния процес.

Омбудсманът приветства постигнатия до момента напредък по отношение на подобряването на прозрачността на тристранните срещи; тя обаче предлага трите институции да направят публично достъпни следните документи и информация: Дати на тристранните срещи, първоначални позиции на трите институции, общи програми на тристранните срещи, документи в „четири колони“, окончателни компромисни текстове, публично оповестени бележки от тристранните срещи, списъци на лицата, отговорни за вземането на политически решения, и, доколкото е възможно, списък на други документи, внесени по време на преговорите. Всички те следва да бъдат достъпни в лесна за използване и разбиране съвместна база данни. Въпреки че някои документи могат да бъдат предоставени по време на тристранните преговори, институциите могат да счетат за необходимо в обществен интерес да предоставят проактивен публичен достъп до определени видове документи едва след приключването на преговорите.

Случаят се отнася до логото за визуална идентичност на Комисията, използвано в нейната зала за пресконференции в Брюксел от 2012 г. насам. Според жалбоподателя изключителното използване на английски и френски език в това лого за визуална идентичност представлява дискриминация въз основа на езика.

Настоящият езиков режим на ЕС включва правото на всеки гражданин да общува с институциите на ЕС на собствения си език и съответното право да получи отговор на този език. Принципите, уреждащи този езиков режим, се прилагат и за други форми на комуникация, като например комуникация чрез публикации и уебсайтове. Всяко разграничаване в използването на езици при такива обстоятелства следва да бъде обективно обосновано. Що се отнася до наличието на обективна обосновка в настоящия случай, Омбудсманът е съгласен, че технически не е възможно да се представи терминът „Европейска комисия“ на 24 езика на телевизионен екран, както по-долу, така и зад оратор.

Що се отнася до това дали Комисията е могла да избере повече от два езика, омбудсманът счита, че е било разумно Комисията да избере само два езика. Изборът на броя на езиците, които да се използват, се свежда до преценка дали повече от два езика биха затрупали визуалния образ по неприемлив начин. Фактът, че други комбинации от езици също могат да бъдат разумен избор, не означава, че изборът на английски и френски език не е бил разумен.

Омбудсманът счита, че избраната от Комисията политика е била обективно обоснована. Поради това тя заключи, че въвеждането от страна на Комисията на ново лого за визуална идентичност в нейната зала за пресконференции в Брюксел не представлява лошо управление.

Случаят се отнася до финансиране на туининг проект по програма „Европа за гражданите“.

Тя беше представена на омбудсмана от ирландска организация с нестопанска цел, която от 25 години работи по туининг проекти с френски партньор. Организацията пропусна крайния срок за кандидатстване за финансиране през 2015 г. поради промени, направени от EACEA в крайния срок за кандидатстване за финансиране по програмата. Той твърди, че EACEA е действала неправилно при извършването на тези промени.

Омбудсманът проучи въпроса и направи предложение за решение на EACEA, заедно с допълнителни предложения за подобрения по отношение на начина, по който тя управлява схемата. В резултат на това EACEA предостави допълнителни разяснения на жалбоподателя за причините за промените в сроковете и се съгласи, че туининг проектът може да бъде осъществен през 2016 г.

С оглед на това омбудсманът счита, че EACEA е предприела подходящи действия за уреждане на случая по удовлетворителен за жалбоподателя начин.

Случаят се отнася до разглеждането от страна на Европейската комисия на жалба относно ирландско законодателство, уреждащо правото на работа като архитект. Законът изисква лицата, които не са придобили професионална квалификация „архитект“, но искат да използват титлата „архитект“ в Ирландия, да са работили най-малко 10 години като архитекти в Ирландия. Жалбоподателят счита, че това изискване дискриминира лица, които са придобили равностоен опит извън Ирландия. Когато Комисията приключи разглеждането на жалбата за нарушение, като заключи, че ирландското законодателство не е дискриминационно, жалбоподателят се свърза с омбудсмана.

Омбудсманът призова Комисията да признае, че ирландското законодателство е дискриминационно и че единствената причина, поради която тя не е предприела по-нататъшни действия по въпроса, е, че според нея би било непропорционално да се направи това.

Комисията не прие проектопрепоръката на омбудсмана. Поради това омбудсманът приключи случая с критична забележка.

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), която е на разположение от април 2012 г., позволява на група от най-малко един милион граждани на ЕС да призоват Европейската комисия да предложи ново законодателство на ЕС. След като получи редица жалби, омбудсманът реши да проучи правилното функциониране на процедурата за ЕГИ и ролята и отговорността на Комисията в това отношение. Омбудсманът прикани организаторите на ЕГИ, организациите на гражданското общество и други заинтересовани лица да дадат своя принос за това колко добре функционира ЕГИ. Въз основа на тези отговори омбудсманът отправи редица предложения към Комисията за повишаване на ефективността на процеса на ЕГИ.

След като получи отговора на Комисията, омбудсманът приключи своята проверка с единадесет насоки за по-нататъшно подобрение. Като отбелязва, че Комисията е направила много, за да приведе в действие правото на ЕГИ по удобен за гражданите начин, Омбудсманът счита, че може да се направи повече. Тъй като някои от тези предложения са от значение за Европейския парламент, омбудсманът ще пише и до председателя на Парламента. По този начин тя вярва, че нейните предложения, направени както по време на разследването, така и в настоящото решение, ще се окажат полезни, тъй като тези институции, заедно със Съвета на ЕС, се заеха да преразгледат Регламента за ЕГИ по-късно тази година.