Делото се отнася до отказа на Съвета на Европейския съюз да предостави пълен достъп до правни становища относно законодателните предложения за регламенти за създаване на Европейска прокуратура и относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст).

В хода на проверката на Омбудсмана Съветът се съгласи да оповести два от четирите документа, но продължи да отказва да оповести изцяло останалите два документа, въпреки че беше предоставен частичен достъп.

Омбудсманът приема, че отказът за оповестяване на правните становища е бил напълно обоснован на основание, че би накърнил защитата на правните становища и съдебните производства. Поради това тя приключва случая с констатация, че не е налице лошо управление, но приканва Съвета да преразгледа отказа си с оглед на по-нататъшното изтичане на време.

Случаят се отнася до искането на жалбоподателя за достъп до две електронни писма, изпратени от частния електронен адрес на председателя на управителния съвет на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет до членовете на Научния съвет на Агенцията. Когато Агенцията е отказала достъп въз основа на това, че двете електронни писма не са били в нейно владение, тъй като са били изпратени от частен акаунт, жалбоподателят се е обърнал към Европейския омбудсман.

Омбудсманът започна проверка по въпроса, след което председателят на управителния съвет предостави на Агенцията копия от двете електронни писма. По този начин Агенцията би могла да оцени искането на жалбоподателя за достъп до електронните писма съгласно Регламент 1049/2001 ^[1]. След това Агенцията предоставя на жалбоподателя частичен достъп до документите. Омбудсманът получи пълни копия от двете електронни писма и беше в състояние да провери дали редакциите, направени в копията, оповестени на жалбоподателя, са обосновани.

Поради това омбудсманът приключи проверката с констатация, че не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до отказа на Комисията да предостави публичен достъп до проектоверсии на доклад за оценка на въздействието (ДОВ) относно непреките промени в земеползването, свързани с биогоривата (НПЗ). Оповестяването на документите е отказано с мотива, че би засегнало процеса на вземане на решения на Комисията. Жалбоподателят, група от организации, счита, че следва да му бъде предоставен достъп до документите, които е поискал.

Омбудсманът повдигна въпроса. Тя отбеляза, че през септември 2015 г. Парламентът и Съветът са приели Директива 2015/1513. Тази директива се основава на законодателното предложение на Комисията, към което е приложен докладът за оценка на въздействието, чиито проекти са предмет на разглеждане в настоящия случай. Поради това омбудсманът предложи, с оглед на тези нови обстоятелства, Комисията да предостави публичен достъп до исканите документи. Комисията не е съгласна, като твърди, че не е имало лошо администриране от нейна страна. Тя обаче прикани жалбоподателя да подаде ново заявление за достъп до документи с оглед на новите обстоятелства. По-късно жалбоподателят информира омбудсмана, че след ново искане за достъп до документи Комисията е предоставила достъп до документите, които е поискала. Поради това омбудсманът приключи случая с констатацията, че по-нататъшните проверки по жалбата не са обосновани. Тя също така посочи, че Омбудсманът има право да поиска от дадена институция да вземе предвид, когато отговаря на предложение за решение на Омбудсмана по случай за достъп до документи, нови аргументи за това защо даден документ следва да бъде публикуван.

Случаят се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави публичен достъп до формулярите за оценка, изготвени с цел оценка на заявленията на държавите членки за съфинансиране от страна на Комисията на националните системи за обработка на резервационни данни на пътниците (PNR данни [1]). Жалбата е подадена от член на Европейския парламент.

При отказа на достъп до поисканите формуляри за оценка Комисията се позова на решение на Общия съд, в което се признава необходимостта от запазване на поверителността на работата на комисиите за оценка във връзка с тръжните процедури. По това дело Съдът постановява, че оповестяването на становищата на членовете на комисията за оценка би застрашило тяхната независимост и по този начин би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на съответната институция. Жалбоподателят обаче счита, че това решение е неприложимо към процедура за оценка на заявленията за финансиране, подадени от държавите членки.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че отказът на Комисията да оповести исканите документи не е обоснован. Освен това тя е съгласна, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на исканите документи. Поради това омбудсманът отправи препоръка към Комисията да предостави исканите документи (тя обаче се съгласи, че имената на оценителите могат да бъдат редактирани).

Комисията отказа да приеме препоръката на омбудсмана, без да представи убедителни причини за своята позиция. Поради това омбудсманът приключи случая с констатация за лошо управление.

[1] Резервационните данни на пътниците (PNR данни) са информация, предоставяна от пътниците по време на резервацията и резервирането на билети и при регистрацията за полети, както и събирана от въздушните превозвачи за техни собствени търговски цели. Той съдържа няколко различни вида информация, като дати на пътуване, маршрут на пътуването, информация за билетите, данни за контакт, туристически агент, чрез който е резервиран полетът, използвани платежни средства, номер на мястото и информация за багажа. Данните се съхраняват в базите данни за резервации и контрол на излитанията на авиокомпаниите.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Комисията на кореспонденцията на жалбоподателя в контекста на финансов одит на равнището на държавите членки. След намесата на омбудсмана Комисията отговори. Тя оповести документа, поискан от жалбоподателя, но заличи някои лични данни (имена на физически лица). Омбудсманът установи, че Комисията правилно е обосновала заличаването съгласно Регламент 45/2001.

Случаят се отнася до разглеждането от страна на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) на искането на жалбоподателя за публичен достъп до „Споразумението за политически диалог и сътрудничество“ между ЕС и Куба. В хода на проверката на омбудсмана ЕСВД публикува документа. В резултат на това омбудсманът приключи случая по установения ред.

Случаят се отнася до отказа на Комисията да предостави публичен достъп до становището си по проекта на сръбски закон за безплатната правна помощ.

Омбудсманът проучи въпроса и извърши проверка на съответния документ. Омбудсманът направи оценка на информацията в досието и установи, че отказът на Комисията е обоснован съгласно съответните приложими правила за достъп до документи (Регламент 1049/2001).

Поради това омбудсманът приключи случая с констатация, че не е налице лошо управление. Въпреки това констатациите на омбудсмана се основават на тълкуването на закона във вида, в който се е прилагал към датата, на която Комисията е взела решение по потвърдителното заявление на жалбоподателя. Нищо не пречи на Комисията, действайки в обществен интерес, да се стреми към по-голяма прозрачност по отношение на начина, по който води предприсъединителните преговори, и по отношение на напредъка или окончателното приключване на преговорите. Влизането в сила на проекта на Закон за безплатната правна помощ, временното затваряне на глава 23 от преговорите за присъединяване и евентуалното присъединяване на Сърбия към ЕС са все моменти, в които Комисията би могла да направи преоценка на ситуацията, за да установи дали причините, обосноваващи отказа ѝ да предостави достъп до искания документ, все още са валидни. Омбудсманът вярва, че Комисията ще извърши този размисъл.

Този случай се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави пълен публичен достъп до докладите за оценка на предложенията за финансиран от ЕС проект за ромите в Албания.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че Комисията правилно е отказала пълен достъп въз основа на изключението от публичния достъп, което защитава търговските интереси. Поради това тя заключава, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

Жалбоподателят, финансов журналист със седалище в Лондон, поиска публичен достъп до документи, съдържащи подробна информация за двете програми на Европейската централна банка за закупуване на активи, които продължават до март 2017 г. Целта на тези програми е темпът на инфлация да достигне равнища, близки до 2 %. По-специално жалбоподателят е проявил интерес към разбивката по държави, банки и продукти на програмите за закупуване, включително цените, платени за ценни книжа, закупените количества, както и таксите, платени на брокерите.

ЕЦБ отговори, че макар обобщената информация за програмите за закупуване да е достъпна на нейния уебсайт, не може да се предостави достъп до исканата подробна и дезагрегирана информация за програмите за закупуване. ЕЦБ твърди, че тази информация е обхваната от изключенията, свързани с i) защитата на обществения интерес по отношение на финансовата, паричната или икономическата политика на Съюза и ii) защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице. Жалбоподателят се обърна към омбудсмана с твърдението, че ЕЦБ неправилно е отказала достъп до данните.

На среща с ЕЦБ омбудсманът поиска допълнителни обяснения и разяснения относно отказа на ЕЦБ да предостави достъп. ЕЦБ посочва, че разполага със специална вътрешна база данни за програмите за закупуване и че въз основа на извлечената от нея информация ЕЦБ изготвя седмични вътрешни поверителни доклади, за да позволи на Изпълнителния съвет да наблюдава извършените покупки и да взема решения за евентуални бъдещи покупки. ЕЦБ също така предостави на омбудсмана пример за седмичен вътрешен доклад. Докладът съдържаше електронни таблици с подробна информация за покупките, разбити по държави.

Въз основа на допълнителната информация, получена по време на срещата, омбудсманът заключи, че отказът на ЕЦБ да предостави достъп до подробните данни, поискани от жалбоподателя, е в съответствие със съответната съдебна практика и следователно е обоснован. Тя заключи, че няма лошо управление от страна на ЕЦБ и приключи случая.

Това стратегическо проучване се отнася до прозрачността на важна неформална част от законодателния процес на ЕС, а именно прозрачността на „тристранните срещи“.

Двата законодателни органа на ЕС — Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз — приемат законодателство по предложение на Европейската комисия. По време на този процес и двата съзаконодателни органа, подпомагани от Комисията, често водят преговори в рамките на т.нар. тристранни срещи, които представляват неформални срещи между представители на трите участващи институции. По време на тристранна среща Парламентът и Съветът се опитват да постигнат съгласие по общ текст въз основа на първоначалните си позиции, който след това се гласува съгласно официалната законодателна процедура. Тристранните срещи се оказаха много ефективни за постигането на такива споразумения и повечето законодателни актове вече се приемат по този начин.

Европейският съюз е представителна демокрация, в която гражданите имат право да търсят отговорност от своите представители за политическия избор, направен от тяхно име. Гражданите също имат право да участват в демократичния процес на ЕС. Прозрачността на тристранните срещи е ключов елемент за гарантиране на ефективността на тези права и за легитимиране на законите, приети от ЕС. Съдът на ЕС е постановил, че способността на гражданите на ЕС да разберат съображенията, които са в основата на законодателните действия, е предварително условие за ефективното упражняване на техните демократични права.

Въпреки че законодателният процес на ЕС като цяло е доста прозрачен, включително в сравнение с много държави членки, тази част от процеса породи опасения относно баланса между ефективността на тристранния процес и неговата прозрачност.

В този контекст Европейският омбудсман започна стратегическа проверка. Тя проучи кои информация и документи следва да се предоставят проактивно на обществеността и в кой момент, така че гражданите да могат да се възползват от правата си.

Прозрачността на тристранните срещи е съществен елемент от законотворческата легитимност на ЕС. Гражданите трябва да бъдат в състояние да контролират работата на своите представители по време на тази ключова част от законодателния процес. Гражданите също така се нуждаят от информация по темите, обсъждани по време на тристранните срещи, за да могат да участват ефективно в законодателния процес.

Омбудсманът приветства постигнатия до момента напредък по отношение на подобряването на прозрачността на тристранните срещи; тя обаче предлага трите институции да направят публично достъпни следните документи и информация: Дати на тристранните срещи, първоначални позиции на трите институции, общи програми на тристранните срещи, документи в „четири колони“, окончателни компромисни текстове, публично оповестени бележки от тристранните срещи, списъци на лицата, отговорни за вземането на политически решения, и, доколкото е възможно, списък на други документи, внесени по време на преговорите. Всички те следва да бъдат достъпни в лесна за използване и разбиране съвместна база данни. Въпреки че някои документи могат да бъдат предоставени по време на тристранните преговори, институциите могат да счетат за необходимо в обществен интерес да предоставят проактивен публичен достъп до определени видове документи едва след приключването на преговорите.