Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Тази жалба се отнася до достъпа до докладите за оценка на предложенията за финансиран от ЕС проект за ромите в Албания. През август 2014 г. жалбоподателят поиска публичен достъп до тези документи съгласно Регламент 1049/2001 [1].

2. Комисията предостави частичен достъп до докладите, като заличи i) част от коментарите, направени от комисията за оценка, и ii) личните данни на нейните членове. Тя обясни, че оповестяването на заличените части би навредило на търговските интереси на заявителите на безвъзмездни средства или би накърнило защитата на неприкосновеността на личния живот на физическите лица [2].

3. Жалбоподателят подаде заявление за преразглеждане до Комисията (известно като „потвърждаващо заявление“). Заявлението бе отхвърлено и въз основа на това, че оповестяването на заличената информация освен това би застрашило процеса на вземане на решения на Комисията [3].

4. Недоволен от отговора на Комисията, жалбоподателят се обърна към омбудсмана на 13 ноември 2014 г.

Проучването

5.  Омбудсманът започна проверка по следните твърдения и твърдения:

1) Комисията неправилно е отказала пълен достъп до исканите документи.

2) Комисията следва да предостави пълен достъп до исканите документи.  

6. Омбудсманът провери докладите за оценка, поискани от жалбоподателя. Копие от доклада от проверката беше изпратено на жалбоподателя. При провеждането на проверката омбудсманът взе предвид аргументите и становищата, представени от страните.

Твърдение за неправомерен отказ на пълен достъп до исканите документи.

Аргументи, представени на омбудсмана

7. Жалбоподателят не оспори заличаването на личните данни на членовете на комисията за оценка, а само заличаването от страна на Комисията на коментарите в докладите. Той постави под въпрос доводите на Комисията, че редактираните части биха могли да дадат представа за ноу-хау на жалбоподателите или да представляват риск за тяхната репутация. Що се отнася до необходимостта от защита на процеса на вземане на решения, жалбоподателят твърди, че публичният достъп до докладите за оценка ще направи процедурата за оценка по-прозрачна, като подобри процеса, вместо да го подкопае.

8. В хода на проверката на омбудсмана Комисията предостави копия от седем доклада за оценка и вътрешната кореспонденция между членовете на Комисията, отговарящи за искането на жалбоподателя. Омбудсманът потвърждава, че заличената информация се отнася до i) имената и подписите на членовете на комисията за оценка, ii) средната оценка на заявленията и iii) основанията на комисията да не препоръчва неуспешните заявления за по-нататъшна оценка.

Оценка на омбудсмана

9. На първо място следва да се поясни, че коментарите, които Комисията е заличила, са причините, посочени от комисията за оценка за отхвърлянето на някои заявления. Като се има предвид целта на тези коментари, е логично те да сочат недостатъци в заявленията.

10. След внимателна оценка на документите омбудсманът може да потвърди, че редактираната информация съдържа предимно отрицателни оценки, направени от комисията за оценка. Според Омбудсмана разкриването на такава информация не само потенциално би навредило на репутацията на съответните дружества, но също така би разкрило на конкурентите всякакви слабости в тяхното ноу-хау и/или методи на работа. Конкурентите биха могли да използват тази информация, за да навредят на репутацията на тези дружества и по този начин да получат конкурентно предимство. Това би довело до разумно предвидим, а не само хипотетичен риск [4] за търговските интереси на заявителите за безвъзмездни средства.

11. Следва да се отбележи, че някои от коментарите се отнасят и до положителните аспекти на заявленията. Въпреки че тези забележки сами по себе си не биха представлявали риск за репутацията на жалбоподателите, те не могат да бъдат прочетени или разбрани независимо от критичните точки. Поради това частичното оповестяване на тези коментари би било лишено от смисъл.

12. С оглед на това омбудсманът заключава, че Комисията основателно е отказала публичен достъп до редактираните коментари, позовавайки се на защитата на търговските интереси на заявителите за безвъзмездни средства съгласно член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001. Тази защита не се прилага, когато „по-висш обществен интерес диктува оповестяването“. Жалбоподателят не е установил по-висш обществен интерес, който да оправдава публикуването на редактираното съдържание; Омбудсманът също така не е запознат със съществуването на такъв по-висш обществен интерес.

13. Тъй като Комисията основателно е основала отказа си да предостави публичен достъп на това изключение, омбудсманът счита, че не е необходимо да се разглежда и дали Комисията е допуснала грешка при прилагането на изключението относно защитата на процеса на вземане на решения съгласно член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

Заключение

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът я приключва със следното заключение:

Комисията не е допуснала лошо управление.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 30.8.2016 г.

[1] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[2] Комисията се позова на следните изключения съгласно член 4 от Регламент 1049/2001:

1. Институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на:

б) неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност, по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни.

2. Институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на:

— търговски интереси на физическо или юридическо лице, включително интелектуална собственост,

...

освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.

[3] Член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001: „Достъпът до документ, изготвен от институция за вътрешно ползване или получен от институция, който се отнася до въпрос, по който институцията все още не е взела решение, се отказва, ако оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.“

[4] Дела C‑39/05 P и C‑52/05 P Швеция и Turco/Съвет [2008] ECR I‑4723, параграф 43.