Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е изправен пред производство на равнището на държавите членки във връзка с бюджетната му дисциплина в контекста на финансиран от ЕС проект. В този контекст на 7 март 2016 г. жалбоподателят изпрати писмо до Комисията (ГД „Регионална и селищна политика“). Той иска документа, на който Комисията основава твърдението си, че регионален данъчен орган е установил, че жалбоподателят е нарушил бюджетните правила. Освен това жалбоподателят поиска от Комисията да го информира за лицето, предоставило тази информация на Комисията.

2. Тъй като Комисията не отговори, на 14 юли 2016 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Проучването

3. Омбудсманът започна проверка по жалбата и установи следното твърдение:

Комисията не отговори на писмото на жалбоподателя от 7 март 2016 г.

4. В хода на проверката омбудсманът получи отговорите на Комисията, изпратени на жалбоподателя, и коментарите на жалбоподателя по тези отговори. Тази кореспонденция беше разменена в рамките на процедурата относно достъпа до документи, предвидена в Регламент 1049/2001 относно достъпа до документи [1].Омбудсманът реши да се присъедини към настоящата проверка по въпроса за достъпа до документи. При провеждането на проверката омбудсманът взе предвид аргументите и становищата, представени от страните.

Твърдение за липса на отговор и допълнителен аргумент на жалбоподателя, че Комисията неправилно е редактирала лични данни в оповестените документи

Аргументи, представени на омбудсмана

5. Комисията предостави копие от искания документ (кратък доклад и придружаващото го електронно писмо). Тя заяви, че е получила документа от чешкия одитен орган на 3 юни 2013 г. Електронното писмо съдържа няколко редакции. Като се позова на член 8, буква б) от Регламент 45/2001 относно защитата на данните [2], Комисията обясни, че е заличила лични данни, тъй като необходимостта от оповестяване на данните не е била установена и не може да се приеме, че оповестяването няма да засегне законните права на засегнатите лица.

6. Жалбоподателят оспори заличаването на самоличността на лицето(ата), изготвило(и) доклада. Според него в доклада неправилно се посочва, че чешката финансова служба е установила, че жалбоподателят е нарушил бюджетната дисциплина, и е поискала възстановяване на разходите. Жалбоподателят обясни, че одитът е бил спрян и че няколко свързани съдебни производства са били в ход. Жалбоподателят е трябвало да знае самоличността на лицето, което е направило неверни изявления относно жалбоподателя, за да може да предяви правата си в контекста на това съдебно производство. Тези неверни твърдения са навредили на доброто име на жалбоподателя и са причинили финансови вреди (например разходи за процесуално представителство, заплати на служителите, които се занимават с този въпрос, кредитни лихви). Авторите на тези изявления не са имали законно право на защита, тъй като действията им са били част от публичните им задължения, финансирани с публични средства. Поради това жалбоподателят счита, че Комисията следва да разкрие самоличността на засегнатото(ите) лице(а). Публичната комуникация между чешкото Министерство на финансите и Комисията, публичните съдебни производства и особено административните производства не са от частен характер. Финансовата вреда не е обща, а конкретна и жалбоподателят може да я докаже.

7. В отговор Комисията заяви, че жалбоподателят не е доказал необходимостта от предаване на данни поради следните причини:

o Използването на документа в текущо съдебно производство е било от частен, а не от обществен интерес. Жалбоподателят не е обяснил как документът може да бъде връчен в съдебното производство.

o Твърдението на жалбоподателя, че репутацията му е била увредена и че е претърпял финансова вреда, не е подкрепено с доказателства. Такива общи съображения не са достатъчни, за да се установи необходимостта.

o Ако даден национален съд се нуждае от редактираните лични данни, той може да поиска от Комисията да ги предостави.

Оценка на омбудсмана

8. Проверката на омбудсмана първоначално се отнасяше до липсата на отговор от страна на Комисията. Комисията вече отговори и по този начин този аспект на случая беше разрешен от Комисията.

9. Що се отнася до съществото на отговорите на Комисията, в които Комисията отказа да предостави пълен достъп до документите, поискани от жалбоподателя, омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не е съгласен конкретно с решението на Комисията да заличи името на лицето(ата), изготвило(и) или изпратило(и) доклада. Омбудсманът обаче счита мотивите на Комисията за убедителни и правно правилни. Наименованието представлява лични данни по смисъла на Регламент 45/2001 [3] и оценката на Комисията на изискването за необходимост е убедителна. Омбудсманът споделя мнението на Комисията, че аргументите, изтъкнати от жалбоподателя, не доказват необходимостта от предаване на данни. По-специално жалбоподателят не предоставя никакво убедително обяснение защо данните биха били необходими за целите на текущото производство или за удовлетворяване на неговите предполагаеми репутационни и финансови интереси. Съответно омбудсманът счита, че Комисията не е допуснала лошо администриране по отношение на този аспект на случая.

Заключения

Въз основа на проверката по тази жалба омбудсманът я приключва със следните заключения [4]:

Комисията разреши твърдението, че не е отговорила на жалбоподателя.

Няма лошо администриране по отношение на заличаването на лични данни.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 13.1.2017 г.

[1] Регламент No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, ОВ L 145. 31. 5. 2001.

[2] Регламент 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността за свободното движение на такива данни, ОВ L 8, 12. 1. 2001.

[3] В съответствие с член 2, буква а) от Регламент 45/2001 „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано, наричано по-долу „субект на данни“; лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер или по един или повече признаци, специфични за неговата физическа, физиологична, психическа, икономическа, културна или социална идентичност“.

[4] Информация относно процедурата за преразглеждане може да бъде намерена на уебсайта на омбудсмана: http://www.ombudsman.europa.eu/en/resources/otherdocument.faces/en/70669/html.bookmark