Контекстът

1. Настоящото дело се отнася до искане за публичен достъп до документи, което жалбоподателят, група от организации, е подал до Европейската комисия. Жалбоподателят поиска достъп, наред с други документи, до проектите на окончателния доклад за оценка на въздействието относно непреките промени в земеползването, свързани с биогоривата (НПЗ)[1], неговите приложения и свързаната с тях кореспонденция и резюмета. Тези документи бяха изготвени в контекста на предложението на Комисията за изменение на съществуващата Директива за качеството на горивата [2] и Директивата за енергията от възобновяеми източници [3].

2. Комисията предостави достъп до някои от поисканите документи и отказа достъп до някои други документи въз основа на член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001 [4] (който позволява на дадена институция да откаже достъп до документ, ако оповестяването му би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията).

3. По-късно жалбоподателят отправи още две искания за достъп до същите документи, като и двете бяха отхвърлени от Комисията.

4. Тъй като не е удовлетворен от отговора на Комисията, през април 2015 г. жалбоподателят подава жалба до Европейския омбудсман. Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е отказала достъп до осем от поисканите документи. Омбудсманът започна проверка по жалбата ^[5].

Отказ на достъп до осем от исканите документи

Предложението на омбудсмана за решение

5. През декември 2016 г., като взе предвид аргументите и становищата, представени от страните, Омбудсманът представи на Комисията предложение за решение. Омбудсманът отбеляза, че през септември 2015 г. Парламентът и Съветът са приели Директивата относно непреките промени в земеползването (Директива (ЕС) 2015/1513 [6]). Тази директива се основава на законодателното предложение на Комисията, към което е приложен докладът за оценка на въздействието, чиито проекти са предмет на разглеждане в настоящия случай.

6. Омбудсманът посочи, че по подобно дело, заведено пред Общия съд [7], след приемането на преразгледаната директива (и преди Съдът да постанови решение), Комисията е решила да предостави достъп до проектотекстовете на доклада за оценка на въздействието, изготвен в контекста на предложението на Комисията за преразглеждане на тази директива. Омбудсманът счита, че Комисията би могла да възприеме същия подход в този случай. Поради това тя предложи „с оглед на факта, че Директива 2015/1513 вече е приета, Комисията да предостави публичен достъп до седемте [[8]] оставащи поискани документа.“

7. Комисията изрази несъгласие с предложеното решение. Той твърди, че омбудсманът не е оспорил, че решението му за отказ на достъп до исканите документи е правилно от правна и фактическа гледна точка към момента на вземането му. Следователно не е налице лошо администриране в поведението на Комисията. Комисията не е съгласна, че трябва да вземе предвид новите обстоятелства на този етап. По-нататък обаче тя заяви, че жалбоподателят е този, който трябва да подаде ново заявление за достъп до документи с оглед на новите обстоятелства, ако желае това [9]. Поради това тя прикани жалбоподателя да направи това.

8. През юли 2017 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че след ново искане за достъп до документи Комисията му е предоставила останалите седем поискани документа. Жалбоподателят изрази благодарността си към омбудсмана, но заяви, че случаят вече може да бъде приключен.

Оценка на омбудсмана след предложението за решение

9. Омбудсманът използва тази възможност, за да подчертае отново, че нейните процедури не са аналогични на съдебните производства, при които единственият разглеждан въпрос (в случай на достъп до документи) би бил дали първоначалното решение на институцията за отказ на достъп е валидно. За разлика от това Омбудсманът има пълното право да поиска от дадена институция да вземе предвид, когато отговаря на предложение за решение на Омбудсмана, и нови аргументи относно причините, поради които даден документ следва да бъде публикуван. Те могат да включват аргументи, свързани с нови обстоятелства, които водят до неприложимост на предишно приложимо изключение от оповестяването [10]. Това не следва да се приема като критика на първоначалното решение.

10. Един по-конструктивен подход, при който се вземат предвид изминалото време и променените обстоятелства, вместо бюрократичен и легалистичен подход, изискващ ново искане при същите условия като вече отправеното, би служил по-добре на гражданите. По този начин Комисията ще демонстрира по-високо равнище на информираност и удобство за гражданите в съответствие с принципите на добрата администрация.

11. С оглед на факта, че Комисията вече е оповестила исканите документи и че жалбоподателят е поискал от омбудсмана да приключи случая, не са оправдани допълнителни проверки по жалбата.

Заключение

Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът я приключва със следното заключение:

Няма основание за по-нататъшни проверки по жалбата.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 4.10.2017 г.

[1] Производството на биогорива обикновено се извършва на обработваема земя, която преди това е била използвана за други селскостопански цели, като например отглеждане на храни или фуражи. Тъй като това селскостопанско производство все още е необходимо, то може да бъде частично изместено към земи, които преди това не са били обработваеми, като например пасища и гори. Този процес е известен като непряка промяна в земеползването (ILUC). Непреките промени в земеползването рискуват да обезсмислят намалението на емисиите на парникови газове в резултат на увеличаването на биогоривата, тъй като пасищата и горите обикновено поглъщат високи нива на CO2. Преобразуването на тези видове земи в обработваеми земи може да доведе до повишаване на нивата на CO2 в атмосферата.

[2] Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета (ОВ L 350, 1998 г., стр. 58; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 98).

[3] Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване

за използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви

2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, ОВ L 140, 2009 г., стр. 16.

[4] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[5] За допълнителна информация относно контекста на жалбата, аргументите на страните и проверката на омбудсмана, моля, вижте пълния текст на предложението на омбудсмана за решение,

 на разположение на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/cases/solution.faces/en/84306/html.bookmark

[6] Директива (ЕС) 2015/1513 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 239, 2015 г., стр. 1).

[7] Вж. определение на Общия съд от 3 септември 2015 г., Philip Morris Benelux/Комисия, T-520/13, ECLI:EU:T:2015:702.

[8] Комисията информира жалбоподателя, че един от поисканите документи (обмен на електронни писма) вече не съществува, тъй като не е бил архивиран. Той се извини за грешката си.

[9] Комисията се позова на решението на Съда от 26 януари 2010 г. по дело C-362/08 P, Internationaler Hilfsfonds/Комисия, ECLI:EU:C:2010:40. В точка 57 Съдът постановява, че: „дадено лице може да подаде ново искане за достъп до документи, до които преди това му е бил отказан достъп. Такова заявление изисква от съответната институция да провери дали предходният отказ на достъп продължава да бъде обоснован с оглед на междувременно настъпила промяна в правното или фактическото положение.“.

[10] Следва да се има предвид, че когато омбудсманът прави предложение за решение, това не означава непременно, че той е изразил предварителното становище, че поведението на съответната институция представлява лошо администриране. Предложението за решение следва да се разглежда като възможност за съответната институция да отстрани спорния въпрос, без омбудсманът да е взел отношение по въпроса дали е налице лошо администриране.