Делото се отнася до отказа на Съвета на Европейския съюз да предостави пълен достъп до правни становища относно законодателните предложения за регламенти за създаване на Европейска прокуратура и относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст).

В хода на проверката на Омбудсмана Съветът се съгласи да оповести два от четирите документа, но продължи да отказва да оповести изцяло останалите два документа, въпреки че беше предоставен частичен достъп.

Омбудсманът приема, че отказът за оповестяване на правните становища е бил напълно обоснован на основание, че би накърнил защитата на правните становища и съдебните производства. Поради това тя приключва случая с констатация, че не е налице лошо управление, но приканва Съвета да преразгледа отказа си с оглед на по-нататъшното изтичане на време.

Случаят се отнася до искането на жалбоподателя за достъп до две електронни писма, изпратени от частния електронен адрес на председателя на управителния съвет на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет до членовете на Научния съвет на Агенцията. Когато Агенцията е отказала достъп въз основа на това, че двете електронни писма не са били в нейно владение, тъй като са били изпратени от частен акаунт, жалбоподателят се е обърнал към Европейския омбудсман.

Омбудсманът започна проверка по въпроса, след което председателят на управителния съвет предостави на Агенцията копия от двете електронни писма. По този начин Агенцията би могла да оцени искането на жалбоподателя за достъп до електронните писма съгласно Регламент 1049/2001 ^[1]. След това Агенцията предоставя на жалбоподателя частичен достъп до документите. Омбудсманът получи пълни копия от двете електронни писма и беше в състояние да провери дали редакциите, направени в копията, оповестени на жалбоподателя, са обосновани.

Поради това омбудсманът приключи проверката с констатация, че не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до отказа на Комисията да предостави публичен достъп до проектоверсии на доклад за оценка на въздействието (ДОВ) относно непреките промени в земеползването, свързани с биогоривата (НПЗ). Оповестяването на документите е отказано с мотива, че би засегнало процеса на вземане на решения на Комисията. Жалбоподателят, група от организации, счита, че следва да му бъде предоставен достъп до документите, които е поискал.

Омбудсманът повдигна въпроса. Тя отбеляза, че през септември 2015 г. Парламентът и Съветът са приели Директива 2015/1513. Тази директива се основава на законодателното предложение на Комисията, към което е приложен докладът за оценка на въздействието, чиито проекти са предмет на разглеждане в настоящия случай. Поради това омбудсманът предложи, с оглед на тези нови обстоятелства, Комисията да предостави публичен достъп до исканите документи. Комисията не е съгласна, като твърди, че не е имало лошо администриране от нейна страна. Тя обаче прикани жалбоподателя да подаде ново заявление за достъп до документи с оглед на новите обстоятелства. По-късно жалбоподателят информира омбудсмана, че след ново искане за достъп до документи Комисията е предоставила достъп до документите, които е поискала. Поради това омбудсманът приключи случая с констатацията, че по-нататъшните проверки по жалбата не са обосновани. Тя също така посочи, че Омбудсманът има право да поиска от дадена институция да вземе предвид, когато отговаря на предложение за решение на Омбудсмана по случай за достъп до документи, нови аргументи за това защо даден документ следва да бъде публикуван.

Случаят се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави публичен достъп до формулярите за оценка, изготвени с цел оценка на заявленията на държавите членки за съфинансиране от страна на Комисията на националните системи за обработка на резервационни данни на пътниците (PNR данни [1]). Жалбата е подадена от член на Европейския парламент.

При отказа на достъп до поисканите формуляри за оценка Комисията се позова на решение на Общия съд, в което се признава необходимостта от запазване на поверителността на работата на комисиите за оценка във връзка с тръжните процедури. По това дело Съдът постановява, че оповестяването на становищата на членовете на комисията за оценка би застрашило тяхната независимост и по този начин би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на съответната институция. Жалбоподателят обаче счита, че това решение е неприложимо към процедура за оценка на заявленията за финансиране, подадени от държавите членки.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че отказът на Комисията да оповести исканите документи не е обоснован. Освен това тя е съгласна, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на исканите документи. Поради това омбудсманът отправи препоръка към Комисията да предостави исканите документи (тя обаче се съгласи, че имената на оценителите могат да бъдат редактирани).

Комисията отказа да приеме препоръката на омбудсмана, без да представи убедителни причини за своята позиция. Поради това омбудсманът приключи случая с констатация за лошо управление.

[1] Резервационните данни на пътниците (PNR данни) са информация, предоставяна от пътниците по време на резервацията и резервирането на билети и при регистрацията за полети, както и събирана от въздушните превозвачи за техни собствени търговски цели. Той съдържа няколко различни вида информация, като дати на пътуване, маршрут на пътуването, информация за билетите, данни за контакт, туристически агент, чрез който е резервиран полетът, използвани платежни средства, номер на мястото и информация за багажа. Данните се съхраняват в базите данни за резервации и контрол на излитанията на авиокомпаниите.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Комисията на кореспонденцията на жалбоподателя в контекста на финансов одит на равнището на държавите членки. След намесата на омбудсмана Комисията отговори. Тя оповести документа, поискан от жалбоподателя, но заличи някои лични данни (имена на физически лица). Омбудсманът установи, че Комисията правилно е обосновала заличаването съгласно Регламент 45/2001.

Делото се отнася до обработването на искане за информация относно начина за получаване на версия за изтегляне на база данни със съдебна практика, съхранявана от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Омбудсманът проучи въпроса и поиска от EUIPO да обясни по-добре причините, поради които не може да изпълни искането. Обяснението на EUIPO било точно и разумно. Поради това делото е приключено с констатацията, че не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до отказ на Комисията да разкрие имената на служителите, които са работили по разследване на Комисията за държавна помощ. В хода на проверката омбудсманът получи становищата на Комисията, жалбоподателя и Европейския надзорен орган по защита на данните.

Въпросът дали отказът за оповестяване на наименованията е бил правилен се основава на член 8 от Регламент (ЕО) No 45/2001 относно защитата на данните. Съгласно тази разпоредба лицето, което иска разкриване, трябва първо да докаже необходимостта от разкриване на имената на това лице. Ако този критерий е изпълнен, публичният орган все пак трябва да установи дали законните интереси на служителите биха били засегнати от оповестяването на имената им и ако това е така, дали тези законни интереси са били по-важни от необходимостта, изтъкната от лицето, което иска оповестяването на имената.  

Макар да приема, че Комисията не трябва да прилага член 8 ограничително, когато става въпрос за имената на служителите, Омбудсманът констатира, че Комисията не е допуснала лошо администриране, като е отказала да оповести имената на въпросните служители.

Жалбата, подадена от неправителствената организация Access Info Europe, се отнася до предполагаемия неправомерен отказ на Европейската комисия да предостави пълен публичен достъп до документите за оценка във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка за „Рехабилитация и разширяване на пречиствателната станция за отпадъчни води на Subotica“ (Сърбия). Оповестяването на документите е отказано въз основа на член 4, параграф 1, буква б) (защита на личните данни), член 4, параграф 2 (защита на търговските интереси) и член 4, параграф 3 (защита на процеса на вземане на решения) от Регламент 1049/2001. Жалбоподателят счита, че следва да му бъде предоставен пълен достъп до документите за оценка.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че няма лошо управление в поведението на Комисията.  Тя обаче предлага Комисията систематично да получава, преди назначаването им, съгласието на членовете на комисията за оценка в процедурите за възлагане на обществени поръчки за оповестяването на техните имена. Оповестяването на имената им в края на процеса на оценка следва да се счита за условие за назначаване в такъв комитет.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Комисията на писмото на жалбоподателя относно предполагаеми незаконосъобразности, извършени от националните съдилища в Естония. В това писмо жалбоподателят също така упреква Комисията, че не е предприела никакви действия. Комисията обясни, че няма правомощия да се намесва по въпроса. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че обясненията на Комисията са правилни, полезни и в съответствие с нейните законови правомощия. По този начин делото беше приключено като приключено.

Случаят се отнася до разглеждането от страна на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) на искането на жалбоподателя за публичен достъп до „Споразумението за политически диалог и сътрудничество“ между ЕС и Куба. В хода на проверката на омбудсмана ЕСВД публикува документа. В резултат на това омбудсманът приключи случая по установения ред.