Изготвено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман [1]

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е организация с нестопанска цел, която представлява интересите на българските безмитни оператори в България. Жалбоподателят се представлява от своя председател и се консултира с консултантска фирма със седалище в Брюксел.

2. Жалбата е подадена на фона на присъединяването на България към Европейския съюз. Членове 37 и 38 от Акта за присъединяване на Република България към Европейския съюз оправомощават Комисията да предприема подходящи мерки в случай на i) непосредствен риск за правилното функциониране на вътрешния пазар и ii) сериозни недостатъци при изпълнението и прилагането от страна на България на правилата на ЕС в областта на правосъдието, свободата и сигурността [2]. Въз основа на това на 13 декември 2006 г. Комисията прие решение за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на България (наричан по-долу „Механизмът за сътрудничество и проверка“ (МСП)) за постигане на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност [3].

3. Механизмът за сътрудничество и проверка определя шест специфични показателя, които са приложени към решението на Комисията. По-специално, показател 5 изисква от България „да предприеме допълнителни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, по-специално по границите и в рамките на местното управление“. На Комисията е възложена задачата да наблюдава постигнатия напредък към постигането на целите, определени в референтните показатели. България докладва на Комисията до края на март всяка година [4], а Комисията изготвя доклади "както и когато е необходимо и най-малко на всеки шест месеца"[5].

4. На 14 февруари 2008 г. Комисията публикува междинен доклад по МСП („междинен доклад“), в който във връзка с напредъка на България по показател 5 се посочва, че: „Безмитните магазини на българска територия по външните граници с Турция и Сърбия и безмитните бензиностанции на българска територия продължават да бъдат толерирани и през 2007 г. се наблюдава значително увеличение на оборота. Те са фокусна точка за местната корупция и организираната престъпност.

5. Скоро след това българското правителство предложи промени в Закона за безмитната търговия от 2006 г., които включваха затварянето на всички безмитни магазини и бензиностанции на сушата, отнемането на лицензи и отчуждаването на всички сгради, в които се помещават безмитните магазини и бензиностанции.

6. С писмо от 27 февруари 2008 г. жалбоподателят се свърза с Комисията, като изрази своята загриженост във връзка с предложенията на правителството и оспори трите твърдения, съдържащи се в междинния доклад, а именно „продължава да бъде толериран“,„значително увеличение на оборота през 2007 г.“и „център за борба с корупцията и организираната престъпност на местно равнище“.

7. Що се отнася до първото твърдение, жалбоподателят твърди, че това твърдение предполага, че експлоатацията на безмитни магазини по някакъв начин е незаконна. Жалбоподателят обясни, че те са действали по същия начин като безмитните магазини по външните сухопътни граници в други държави членки и че изменението на Закона за безмитната търговия от 2006 г. е направено, за да се гарантира съвместимостта на българския режим със съответното законодателство на ЕС преди присъединяването на България към ЕС.

8. Що се отнася до второто твърдение, жалбоподателят твърди, че то е неправилно. Всъщност жалбоподателят е представил официални данни от Агенция „Митници“ (АМ), които показват спад на продажбите с 34,5 % през 2007 г.

9. Що се отнася до третото изявление, жалбоподателят изрази недоволството си, че такова изявление е направено без подкрепящи доказателства. Жалбоподателят заяви, че не му е известно да е имало разследване за корупция или престъпления, свързани с безмитни погранични магазини на българска територия.

10. Жалбоподателят завърши писмото си, като изрази резерви във връзка с процедурата, следвана от българското правителство за изменение на Закона за безмитната търговия от 2006 г. Предложенията бяха изготвени прибързано и без оценка на въздействието. Единственото възможно обяснение за този факт беше, ако българското правителство беше предприело действия по исканията на Комисията. Като се има предвид, че Комисията публично приветства предложенията на българското правителство, жалбоподателят поиска от Комисията да изясни позицията си относно това дали е поискала от българското правителство да затвори безмитните погранични магазини.

11. На 5 март 2008 г. Комисията проведе среща с жалбоподателя, неговите представители и съветници („срещата“). По време на срещата жалбоподателят поиска от Комисията да предостави информация относно твърденията срещу безмитния сектор в междинния доклад. Жалбоподателят предостави на Комисията данни от българския НОЗК относно безмитните продажби в България. За разлика от изявлението на Комисията в нейния междинен доклад, данните показаха значителен спад в продажбите от 2006 г. до 2007 г. Жалбоподателят поиска от Комисията да оттегли твърденията си в следващия си доклад, който трябваше да бъде публикуван през юли 2008 г.

12. С писмо от 24 март 2008 г. жалбоподателят представи подробности за функционирането и оборота на безмитните магазини и безмитните бензиностанции в България. Освен това жалбоподателят поиска от Комисията да предостави достъп до протокола от срещата.

13. В отговора си от 29 април 2008 г. Комисията увери жалбоподателя, че цялата предоставена от нея информация и коментари ще бъдат взети предвид при изготвянето на доклада от юли 2008 г. Комисията също така обясни, че решението за закриване на безмитни магазини и бензиностанции е независимо решение на българските органи, което тя няма правомощия да инструктира. Комисията обаче потвърди, че приветства предложението на правителството за затваряне на безмитните магазини и бензиностанции, което, въз основа на многобройни независими източници, изрази загриженост по отношение на връзките им с организираната престъпност и местната корупция.

14. В същото писмо Комисията отказа достъп до протокола от срещата въз основа на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001 [6].

15. С писмо от 19 май 2008 г. жалбоподателят отправи потвърдително искане за протокола от срещата. В същото писмо жалбоподателят оспори данните, представени от Комисията в подкрепа на твърдението ѝ, че безмитните магазини са отбелязали увеличение на оборота през 2007 г. и са били център на корупцията и организираната престъпност. Жалбоподателят изрази своята загриженост, че такова твърдение е направено в официален доклад без никакви подкрепящи доказателства.

16. Междувременно на 23 май 2008 г. българският парламент одобри предложението на правителството за изменение на Закона за безмитната търговия от 2006 г. и закриване на безмитните магазини и бензиностанции по сухопътните граници с Турция и Сърбия.

17. На 2 юли 2008 г. Комисията потвърди получаването на потвърдителното искане и отбеляза, че писмото на жалбоподателя от 19 май 2008 г. е регистрирано на 12 юни 2008 г. Комисията отбелязва, че срокът за разглеждане на заявлението изтича на 2 юли 2008 г., но че този срок трябва да бъде удължен до 25 юли 2008 г.

18. На 23 юли 2008 г. Комисията публикува следващия си доклад по МСП („доклада от юли“), в който заяви, че „България е постигнала напредък по отношение на корупцията на местно равнище, като е въвела нови административни процедури, по-специално за граничната полиция, които намаляват възможностите за корупция. България затвори безмитни магазини и безмитни бензиностанции, за които се твърди, че са били фокусни точки за местна корупция и организирана престъпност.

19. На 24 юли 2008 г. Комисията отговори на потвърдителното заявление на жалбоподателя. В писмото си Комисията направи предварителна забележка, че частните интереси на заявителя не могат да бъдат взети предвид, когато се преценява дали може да бъде предоставен достъп до документ въз основа на Регламент 1049/2001. След като очерта функционирането на МСП и се позова както на междинния доклад, така и на доклада от юли [8], Комисията заяви, че оповестяването на протокола от срещата би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на Комисията в рамките на МСП и следователно попада в обхвата на изключението по член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001.

20. На 17 март 2009 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до омбудсмана.

Предмет на разследването

21. Омбудсманът започна разследване на твърденията на жалбоподателя срещу Комисията. Жалбоподателят твърди, че Комисията:

(1) В своя междинен доклад отправи неверни и необосновани твърдения срещу българския безмитен сектор, които не оттегли в юлския си доклад.

(2) не е предоставил достъп до протокола от срещата си с жалбоподателя на 5 март 2008 г.

(3) забави обработката на потвърдителното заявление за достъп на жалбоподателя.

Проучването

22. На 22 април 2009 г. омбудсманът изпрати искане за становище до Комисията.

23. На 6 август 2009 г. жалбоподателят изпрати писмо до омбудсмана и поиска настоящата жалба да бъде разгледана приоритетно. На 11 август 2009 г., в съответствие с член 10.2 от Реда и условията за прилагане на омбудсмана [9], омбудсманът уважи искането.

24. На 28 август 2009 г. Комисията даде становището си. На 23 септември 2009 г. жалбоподателят представи становището си.

25. На 8 октомври 2009 г. омбудсманът информира жалбоподателя и Комисията, че счита за необходимо да се запознае с документите, които Комисията е взела предвид при изготвянето на раздел 2.2.5 от своя междинен доклад, както и с протокола от срещата. На 10 ноември 2009 г. представителите на омбудсмана извършиха проверка на горепосочените документи в помещенията на Комисията в Брюксел. На 25 ноември 2009 г. омбудсманът изпраща на жалбоподателя доклада си от проверката. На 9 декември 2009 г. жалбоподателят представя становището си по доклада от проверката.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдения на Комисията срещу българския безмитен сектор

Аргументи, представени на омбудсмана

26. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят оспори изявленията, направени от Комисията в нейния междинен доклад, и заяви, че твърденията на Комисията срещу българския безмитен сектор се основават на неверни данни. Жалбоподателят твърди, че Комисията е основала своя междинен доклад на информация, предоставена му от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), базирана в България НПО, която получава финансиране от Европейската комисия. Като не е обосновала твърденията си, Комисията е злоупотребила с правомощията си по МСП.

27. Що се отнася до съдържанието на междинния доклад, жалбоподателят твърди, че твърдението, че безмитните магазини и бензиностанции „продължават да бъдат толерирани“, намеква, че експлоатацията на безмитни обекти е някак си незаконна. Безмитните пунктове обаче функционират по външните граници на други държави — членки на ЕС, с държави, които не са членки на ЕС. Освен това Законът за безмитната търговия от 2006 г., уреждащ функционирането на безмитните пунктове в България, беше изготвен в тясно сътрудничество с Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ (TAXUD) на Комисията с цел хармонизиране на българското законодателство с достиженията на правото на Съюза.

28. Що се отнася до твърдението, че безмитните магазини и бензиностанции „са отбелязали значително увеличение на оборота през 2007 г.“, жалбоподателят предостави официални данни от българския НОЗК, за да докаже, че комбинираният безмитен оборот е намалял с повече от 34 % от 2006 г. до 2007 г.

29. Що се отнася до твърдението на Комисията, че безмитните погранични магазини в България са „център за борба с корупцията и организираната престъпност на местно равнище“, жалбоподателят заяви, че Комисията не е предоставила никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Жалбоподателят посочи, че няма данни за съдебни разследвания на оператори на безмитни магазини или бензиностанции в България. Освен това през последните пет години българският НОЗК е извършил одит на счетоводните отчети на всички безмитни магазини и бензиностанции. Жалбоподателят предостави писмо от директора на Агенцията, в което се посочва, че одитът не е открил доказателства за нарушения в дейността на икономическите оператори по сухопътните граници на България през горепосочения период.

30. В становището си Комисията обясни, че се е консултирала с различни източници, „включително дипломатически представителства от държавите членки и трети държави, експерти, гражданското общество и медиите.“Комисията заяви, че никога не е заявявала, нито е имала за цел да твърди, че безмитната търговия като цяло е незаконна. Тя обаче изтъкна, че има резерви по отношение на безмитната търговия в България. Резервите на Комисията се отнасяха до практиките на безмитните оператори, „които изглежда са в противоречие със законодателството на Общността в областта на ДДС“, и до големите трудности при контрола на безмитните магазини, разположени на сухопътните граници. Във връзка с това Комисията се позова на препоръката на Съвета за митническо сътрудничество (СМС) от 16 юни 1960 г. относно магазините за безмитна търговия [10]. Комисията твърди, че нейните „източници потвърдиха, че опасенията на Съвета за митническо сътрудничество относно контрола на безмитните магазини по сухопътните граници са се оказали правилни в случая на България.“

31. Що се отнася до изявлението ѝ относно „значителното увеличение на оборота през 2007 г.“, Комисията заяви, че „данните, с които разполага Комисията, показват значително увеличение на продажбите в продължение на няколко години от 2001 г. насам.“Увеличението на оборота е свързано с организираната престъпност. Всъщност българското правителство изглежда споделя този анализ, като решава да затвори безмитните магазини.

32. Що се отнася до твърдението, че безмитните магазини са „център за местна корупция и организирана престъпност“, Комисията не беше убедена от аргумента, че нито един собственик на безмитни магазини не е бил осъждан за престъпление.

33. В заключение на становището си Комисията посочва, че „при изготвянето на междинния доклад Комисията взе предвид различни източници на информация, които често са поверителни. Много от източниците изразиха загриженост по отношение на контрабандата и нередностите, свързани с функционирането на безмитните магазини и бензиностанции." Въз основа на събраната информация Комисията разкритикува функционирането на безмитните магазини и в доклада си от юли приветства "независимото решение на българското правителство да затвори безмитните бензиностанции и магазини по сухопътните граници с държави извън ЕС."

34. В своите забележки жалбоподателят критикува становището на Комисията. В обобщение той твърди, че „Комисията изглежда е основала твърденията си изцяло на информация, която не си е направила труда да провери от източници, които отказва да разкрие.“Жалбоподателят твърди, че Комисията не е цитирала един-единствен, проверим източник в подкрепа на сериозните твърдения срещу безмитните магазини.

35. Що се отнася до твърдението на Комисията, че безмитните магазини продължават да бъдат толерирани в граничните райони на българска територия, което предполага, че безмитните магазини по някакъв начин са незаконни, жалбоподателят твърди, че Комисията не следва да продължава да се позовава на Известието за МКО от 1960 г. Във връзка с това жалбоподателят посочи, че законодателството на ЕС позволява на държавите членки да освобождават акцизните стоки, продавани от безмитни магазини на сухопътната граница, от акцизи и други данъци, точно както освобождават безмитните магазини, разположени на летища или пристанища [11].

36. В същото време, ако Комисията твърди, че информация от неназовани източници показва, че в безмитните магазини и бензиностанции се извършват незаконни дейности, тя следва да обясни какви са тези нарушения, кога са извършени и кой е отговорен за тях.

37. Що се отнася до твърдението за „значително увеличение на оборота през 2007 г.“, жалбоподателят отхвърли обяснението в становището на Комисията, че статистическите данни се различават по отношение на конкретни години и че безмитните продажби са показали значително увеличение от 2001 г. насам. Жалбоподателят заяви, че не е знаел за такова отклонение. Според него статистическите данни, публикувани от НОК на България, представляват единственият официален регистър на безмитните продажби на акцизни стоки в България. Тези данни ясно показват спад в продажбите между 2006 г. и 2007 г. и са в пряко противоречие с изявлението на Комисията в междинния доклад.

38. Що се отнася до аргументите на Комисията в защита на твърдението, че българските безмитни магазини са „център на местната корупция и организирана престъпност“, жалбоподателят твърди, че те са „слаби и [че] показват изключителна, уникална логика.“В това отношение жалбоподателят твърди, че Комисията е пренебрегнала факта, че няма данни за съдебни разследвания на безмитни магазини или бензиностанции, както и цялостния одит от страна на НОЗК, който не е показал нарушаване на деонтологичните норми. Вместо това Комисията твърди, че липсата на осъдителна присъда не означава, че всички стопански дейности са законосъобразни и законни. Жалбоподателят е на мнение, че „неговият е абсурден и намеква, че операторите на безмитни магазини и бензиностанции следва да бъдат принудени по някакъв начин да докажат невинността си пред Комисията, вместо Комисията да бъде задължена да представи доказателства за техните нарушения.“

39. Представителите на омбудсмана провериха източниците, които Комисията взе предвид при изготвянето на раздел 2.2.5 от своя междинен доклад, както и протоколите от заседанието. В доклада си от проверката омбудсманът отбеляза, че Комисията е получила информация от българското правителство, но също така и от посолствата на държавите членки и трети държави, експерти, НПО, международни организации и собствените служби на Комисията. Досието за проверката съдържаше скорошни потвърждения по електронна поща относно информация, предоставена устно на Комисията от посолствата на държавите членки. Копие от досието беше предоставено на представителите на омбудсмана, при условие че то няма да бъде разкрито на жалбоподателя [12].

40. В своите забележки по доклада от проверката на омбудсмана жалбоподателят изрази съмнение дали поверителните източници на Комисията биха обосновали широкообхватните твърдения, отправени срещу жалбоподателя в междинния доклад. Освен това жалбоподателят заяви, че Комисията не следва да приема по номинална стойност представената му информация, а трябва да се стреми да провери направените твърдения.

Оценка на омбудсмана

41. Като предварителна забележка следва да се отбележи, че омбудсманът не е провел отделно разследване на фактите, за да i) направи последващо сравнение с фактическите констатации, на които се основават изявленията на Комисията, и ii) прецени дали те са верни и обосновани. По-скоро проверката на омбудсмана е съсредоточена върху това дали, като се вземат предвид обясненията на Комисията, спорните изявления, направени от Комисията, са достатъчно обосновани, в смисъл че съществува достатъчна връзка между тези изявления и съответните доказателства, и дали тези доказателства са достатъчни с оглед на съдържанието на изявленията и контекста, в който са направени.

42. Въпросът дали въпросните изявления са били достатъчно обосновани възниква два пъти, първо, на етапа, на който тези изявления са били представени в междинния доклад — доклад, който е бил публикуван; и второ, в рамките на последващия обмен на информация с жалбоподателя, сдружение, представляващо интереси, които са пряко засегнати от тези изявления. Разбира се, не се очаква докладът по МСП да предоставя всички обосновки за съдържащите се в него твърдения. Следователно въпросът дали Комисията е обосновала тези твърдения следва да бъде оценен в рамките на обмена на информация с жалбоподателя. В този контекст омбудсманът счита също така, че е полезно да се вземе предвид, че гражданин, който чете доклада на Комисията по МСП, би заключил, че Комисията разполага с конкретни доказателства в подкрепа на направените изявления. Ясно е, че ако Комисията не е обосновала направените изявления, тогава тези изявления също трябва да се считат за подвеждащи за гражданите [13].

43. Задачата на Комисията да "доказателства" направените изявления се усложнява от факта, че Комисията счита, че доказателствата, с които разполага, са от поверителен характер. Макар въпросът за поверителността на информацията да не попада в обхвата на настоящото разследване, отделният въпрос за обосноваването на констатации, направени дори частично въз основа на поверителни документи, заслужава отделно, макар и инцидентно разглеждане. В тази връзка омбудсманът, в съответствие със своя мандат, поиска становище от Комисията и провери документите, на които Комисията основава своите констатации. Омбудсманът ще пристъпи към своя анализ въз основа на получената по този начин информация.

44. Що се отнася до това дали оценката по същество на изявленията на Комисията е в съответствие с правилата и принципите на добра администрация, в Европейския кодекс за добро административно поведение (ECGAB)[14] се предвижда, че:

"... длъжностното лице зачита справедливия баланс между интересите на частните лица и общия обществен интерес"[15], "... да се въздържа от всякакви произволни действия, които засягат неблагоприятно представителите на обществеността..."[16] и "... да взема предвид съответните фактори и да придава на всеки от тях съответната тежест в решението, като същевременно изключва от разглеждане всеки ирелевантен елемент."[17]

Освен това добрата администрация изисква институциите на Съюза да действат внимателно, предпазливо [18] и старателно [19]. С оглед на гореизложеното е ясно, че от Комисията се изисква да изпълнява задачите си по МСП по начин, който е пропорционален, безпристрастен, обективен и внимателен [20].

45. С оглед на аргументите, представени на омбудсмана, е ясно, че изявлението на Комисията, съдържащо се в раздел 2.2.5 от нейния междинен доклад, се състои от следните три отделни изявления:

а) Българското правителство продължава да толерира безмитните магазини и бензиностанции;

б) Оборотът на българските безмитни магазини и бензиностанции на границата се е увеличил през 2007 г. в сравнение с 2006 г.; и

в) Българските безмитни магазини и бензиностанции на границата са фокусна точка на местната корупция и организираната престъпност.

46. Омбудсманът отбелязва, че изявлението „продължава да толерира“е свързано с изявлението на Комисията, че безмитните магазини и бензиностанции са „център на корупцията и организираната престъпност“и е потенциално подвеждащо, когато се разглежда във връзка с буква в). Ако Комисията имаше основание да направи публично изявление, че българските безмитни магазини представляват център на корупцията и организираната престъпност, от това следва, че Комисията би имала основание да заяви, че българското правителство не следва да продължава да ги толерира. Това се дължи на значението на разглеждания въпрос по отношение на функционирането на вътрешния пазар, създаването на пространство на правосъдие, свобода и сигурност, както и на бюджетните съображения, свързани със собствените ресурси на Съюза. Следователно анализът на омбудсмана ще започне с изявление в).

47. Комисията защитава това твърдение в становището си по отношение на поверителната информация, която е получила от „многобройни източници, независими от тези на жалбоподателя“, включително посолства на държави членки и трети държави, НПО и собствените си служби.

48. В становището си жалбоподателят заявява, че Комисията не цитира нито един, проверим източник в подкрепа на това твърдение. Напротив, жалбоподателят продължава да твърди, че не е имало разследвания или наказателни преследвания, свързани с нито един случай на корупция или престъпление. Освен това одитът от страна на НКО показа, че през последните пет години не е имало нарушаване на деонтологичните норми.

49. Омбудсманът подчертава, че публичното изявление, че безмитните магазини и бензиностанциите са „център на местната корупция и организирана престъпност“, е толкова сериозно, че за да бъде надлежно обосновано, то трябва да бъде подкрепено с достатъчно убедителни подкрепящи доказателства.

50. Ясно е, че самият междинен доклад не предоставя информация във връзка с източниците на Комисията. Омбудсманът внимателно разгледа доказателствата, на които се позовава Комисията в това отношение, както в кореспонденцията си с жалбоподателя, така и в хода на настоящото разследване. Омбудсманът провери и документите в досието на Комисията. Омбудсманът е на мнение, че въпреки че горепосочените доказателства биха могли основателно да накарат Комисията да има опасения, тя не е успяла да достигне високия праг, необходим за обосноваване на публичното ѝ изявление. Въз основа на това Омбудсманът стига до заключението, че Комисията е основала твърдението си в) не на конкретни доказателства, с които разполага, а на мнения, изразени пред нея поверително от вторични източници, които не са достатъчни, за да обосноват въпросното публично изявление.

51. Следователно твърдението на Комисията, а) че България „продължава да толерира“функционирането на безмитни магазини и бензиностанции, е подвеждащо.

52. Що се отнася до твърдение б), Комисията не предостави никакви доказателства, които да противодействат на официалните статистически данни, предоставени от жалбоподателя по отношение на твърдението, свързано с увеличените приходи на безмитните магазини през 2007 г. Освен това проверката на досието, извършена от омбудсмана, не показа нищо в подкрепа на изявлението на Комисията.

53. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че трите публични изявления, съдържащи се в междинния доклад на Комисията, не са достатъчно обосновани (изявления б) и в) или са подвеждащи (изявление а). Това представлява лошо управление.

54. Що се отнася до доклада на Комисията от юли, в който Комисията заявява, че „България е затворила безмитни магазини и безмитни бензиностанции, за които се твърди, че са били фокусни точки за местна корупция и организирана престъпност“, жалбоподателят твърди, че по същество Комисията е повторила своите неправилни и необосновани твърдения срещу българските безмитни магазини и бензиностанции.

55. Въз основа на горепосоченото извлечение от доклада от юли е ясно, че Комисията не е повторила изявленията си от междинния доклад. Комисията не е споменала букви а) и б) от предишното си изявление, но е направила важна промяна в буква в), като е вмъкнала думата „предполагаемо“. Тези промени обаче не представляват оттегляне на твърденията на Комисията, съдържащи се в междинния доклад. Следователно Комисията не е оттеглила своите необосновани твърдения и това изявление не може да поправи установените преди това случаи на лошо администриране.

56. Омбудсманът отбелязва, че макар да е безспорно, че решението за затваряне на безмитни магазини и бензиностанции е било независимо решение на българското правителство, очевидно е, както Комисията признава в писмото си от 24 юли 2008 г., че междинният доклад на Комисията „е довел до решението на българските органи да затворят безмитните магазини и бензиностанции.“

57. В това отношение следва да се отбележи, че Актът за присъединяване и МСП предоставят на Комисията широки правомощия. В тази връзка Актът за присъединяване предоставя на Комисията компетентност да предприеме подходящи мерки, в случай че България не изпълни ангажиментите, поети в контекста на преговорите за присъединяване [21]. В МСП се посочва, че подходящите мерки могат да включват секторни гаранции, като например спиране на изпълнението на задължението на държавите членки да признават и изпълняват български съдебни решения, като например европейски заповеди за арест [22]. С оглед на това е изключително важно при изпълнението на задачите си по МСП Комисията да се придържа към принципите на пропорционалност, безпристрастност, обективност и дължима грижа. Освен това, като се има предвид, че Комисията предоставя на българското правителство полезна техническа помощ по въпроси, попадащи в обхвата на МСП [23], Комисията следва да упражнява административните си задължения по МСП изключително предпазливо и в съответствие с правилата и принципите, посочени по-горе.

58. От това следва, че Комисията е длъжна да предостави цялата неповерителна информация на заинтересованите страни, за да обоснове изявленията, съдържащи се в публичните доклади. Ако става въпрос за поверителна информация, Комисията следва да действа в съответствие със задълженията си съгласно Регламент 1049/2001 и собствения си процедурен правилник и да направи всичко възможно, за да отговори на опасенията, изразени от заинтересована страна. При обстоятелства като тези в настоящото твърдение за нарушение, които включват твърдения за тежестта на разглеждания тук случай, Комисията трябва да може да провери точността на информацията, съдържаща се в нейните доклади по МСП. Освен това Комисията трябва да гарантира, че ще бъде в състояние да обоснове изявленията си въз основа на наличната информация и доказателства. Ако не са на разположение, службите на Комисията трябва, след проверки на място и срещи, да съберат необходимите доказателства. Ако става въпрос за поверителна информация, следва да се предостави напълно анонимен доклад на Комисията. По този начин Комисията ще спазва принципите на добра администрация, изложени по-горе.

59. Освен това Комисията следва да действа с оглед на намирането на правилния баланс между обществения интерес и всички засегнати частни интереси и да предостави подходяща възможност на засегнатите страни да представят своите становища с цел постигане на обективна и балансирана оценка. Задължението за действителна консултация е подчертано в настоящия случай, като се има предвид, че жалбоподателят е представително сдружение [24]. Процесът на консултации трябва да се извършва по начин, който е в съответствие с принципите на добрата администрация.

60. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман омбудсманът ще изготви съответните проектопрепоръки по-долу.

Б. Достъп до протокола от заседанието от 5 март 2008 г.

Аргументи, представени на омбудсмана

61. Комисията отхвърли първоначалното заявление на жалбоподателя за достъп до протокола от срещата от 5 март 2008 г. на 29 април 2009 г. въз основа на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент 1049/2001. Тя не предостави допълнителни обяснения за своя отказ [25].

62. С писмо от 24 юли 2008 г. Комисията отхвърли потвърдителното заявление на жалбоподателя на основание член 4, параграф 3, първо изречение от Регламент 1049/2001 [26]. Това изключение предвижда, че достъпът до документ, изготвен от институция за вътрешно ползване и отнасящ се до въпрос, по който институцията все още не е взела решение, се отказва, ако оповестяването му би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията.

63. По-конкретно Комисията заяви, че темата на обсъждането по време на срещата е била „експлоатацията на безмитни магазини и бензиностанции по границите, която понастоящем се разследва от Комисията в рамките на механизма за сътрудничество и проверка (МСП).“След това Комисията обясни, че:

„Публичното оповестяване на бележките от срещата на 5 март 2008 г. в този момент би подкопало сериозно процеса на вземане на решения, тъй като би изпреварило позициите, които Комисията може да приеме в хода на своите дейности по мониторинг в рамките на МСП, по-специално по въпроса за функционирането на безмитните магазини и бензиностанции по границите на България. В зависимост от резултатите от бъдещите доклади по МСП не е изключено Комисията да трябва да предприеме допълнителни мерки, за да гарантира спазването от страна на България на законодателството на Общността в областта на ДДС. Оповестяването на поисканите протоколи на този етап би ограничило свободата на действие на Комисията и би изложило на риск нейната гъвкавост и ефикасното ѝ вземане на решения в рамките на МСП.“

64. Комисията отказва и частичен достъп. Що се отнася до изискването за по-висш обществен интерес, той постанови, че интересът, на който се позовава жалбоподателят, е от частен характер и не може да надделее над „необходимостта от защита на процеса на вземане на решения на Комисията по отношение на наблюдението на усилията на България за изпълнение на критериите в областта на съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност“.

65. В становището си Комисията обобщи горните си аргументи, както следва:

„На 24 юли 2008 г. Комисията взе решение по потвърдителното заявление на жалбоподателя, с което отказа достъп до искания документ въз основа на изключението, посочено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент 1049/2001, в който се предвижда, че достъпът до документ, изготвен от институция за вътрешно ползване и отнасящ се до въпрос, по който институцията не е взела решение, се отказва, ако оповестяването му би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията. В това решение се обяснява, че мониторингът на напредъка на България в рамките на МСП е текущ процес, който ще продължи, докато не бъдат изпълнени всички договорени показатели. В зависимост от резултатите от бъдещите доклади по МСП не може да се изключи, че Комисията ще трябва да предприеме допълнителни мерки, за да гарантира спазването от страна на България на правото на Общността в областта на ДДС. Следователно беше разумно да се заключи, че оповестяването на поисканите протоколи би намалило свободата на действие на Комисията и би изложило на риск нейната гъвкавост и ефикасното ѝ вземане на решения в рамките на МСП.

Комисията не е допуснала грешка, като е заключила, че интересът, защитаван от жалбоподателя, представител на безмитния бизнес в България, е от частен характер. Следователно с решението от 24 юли 2008 г. правилно се прилагат разпоредбите на Регламент 1049/2001.“

66. В своите коментари жалбоподателят твърди, че Комисията не е предприела собствена проверка, разследване или одит [27]. Жалбоподателят също така твърди, че Комисията е задържала протокола от срещата, така че „да прикрие ужасяващите си пропуски при проверката и проверката на информацията втора употреба, която е използвала за докладването си по механизма за сътрудничество и проверка“. Жалбоподателят попита дали твърденията срещу него са конкретно решение по МСП, и ако е така, „защо Комисията многократно би отрекла, че има някаква роля в решението на предишното българско правителство да затвори безмитни магазини и бензиностанции?“. По въпроса за по-висшия обществен интерес жалбоподателят заяви, че предвид „санкциите, с които разполага Комисията по МСП за населението на България и Румъния, вземането на решения по МСП следва да бъде прозрачно и стабилно“.

67. В становището си по доклада от проверката жалбоподателят също така твърди, че аргументът на Комисията, че МСП по някакъв начин е напълно освободен от обичайните правила за прозрачност, не намира предпоставка нито в Договора за присъединяване, нито в самия МСП. Жалбоподателят настоява, че Комисията е отказала достъп „в опит да прикрие зависимостта си от анализа на Центъра за изследване на демокрацията“при изготвянето на междинния доклад.

Оценка на омбудсмана

68. Член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз [28] предвижда: „Всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията.“

69. Основното право на достъп до документи, което въплъщава стремежа към прозрачност, легитимност и отчетност на институциите на Европейския съюз, е гарантирано в правния ред на Съюза с Регламент 1049/2001. Съдът многократно е заявявал, че правото на достъп до документи на Комисията съществува по принцип и решението за отказ на достъп е валидно само ако се основава на едно от изключенията, предвидени в член 4 от Регламент 1049 /2001 [29].

70. С оглед на целите, преследвани с Регламент 1049/2001, и по-специално целта за осигуряване на възможно най-широк достъп до документите, съхранявани от Съвета, Европейския парламент и Комисията [30], всички изключения от този принцип трябва да се тълкуват стриктно [31].

71. Освен това съгласно установената съдебна практика на Съда прилагането на изключението може да бъде обосновано само ако институцията предварително е оценила: i) дали достъпът до документа би засегнал конкретно и действително защитения интерес; и ii) и ако отговорът е утвърдителен, дали при обстоятелствата, посочени в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент No 1049/2001, не е имало по-висш обществен интерес от оповестяването. Рискът от засягане на защитен интерес обаче трябва да бъде разумно предвидим, а не чисто хипотетичен. Горепосочената оценка трябва да е видна от решението [32].

72. Освен това в решенията си по случаи, свързани със същия въпрос, Омбудсманът последователно посочва, че:

„Член 4, параграф 3 има за цел да защити вътрешния процес на вземане на решения на институциите. При определени обстоятелства способността за вземане на решения на институцията може да бъде застрашена, ако документите, които институцията трябва да използва незабавно и пряко, за да приеме бъдещо решение, станат обществено достояние, преди да бъде взето това решение. Такава възможност би могла да се осъществи поради факта, че такова преждевременно оповестяване на документи може да доведе до упражняване на неправомерен външен натиск върху институцията и/или нейните служби (член 4, параграф 3, първа алинея). Способността на институцията за вземане на решения може също така да бъде компрометирана, ако вътрешните документи се оповестяват публично след вземането на решение (член 4, параграф 3, втора алинея). Въпреки това опасността от компрометиране на способността за вземане на решения на дадена институция е значително намалена след вземането на решение. При такива обстоятелства съществува само ограничена опасност от ефективно упражняване на неправомерен външен натиск върху институцията или нейните служби в резултат на публичното оповестяване на документа."[33]

73. С оглед на гореизложеното в настоящия случай се поставя въпросът дали оповестяването на въпросните документи би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на Комисията в рамките на МСП.

74. В становището си по жалбата Комисията се позовава на член 4, параграф 3, първа алинея и отказва достъп до протокола от заседанието на основание, че: i) вземането на решения в рамките на МСП е текущ процес и следователно оповестяването на поисканите протоколи би намалило свободата на действие на Комисията и би изложило на риск нейната гъвкавост и ефикасното ѝ вземане на решения в рамките на МСП; и във всеки случай ii) частните интереси на жалбоподателя не могат да имат предимство пред обществения интерес от наблюдение на усилията на България в областта на съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност.

75. Доводите на Комисията не могат да бъдат приети. Що се отнася до риска от компрометиране на процеса на вземане на решения от Комисията, от цитираната по-горе съдебна практика следва, че рискът за процеса на вземане на решения от Комисията трябва да бъде ясно предвидим, а не само хипотетичен. При настоящите обстоятелства Комисията не е доказала наличието на конкретен риск, който би могъл да засегне процеса ѝ на вземане на решения.

76. Рискът обаче е по-скоро хипотетичен. Това е така по причини, свързани както с времето, така и със същността. Що се отнася до сроковете, няма вероятност Комисията да разгледа тези аспекти на показател 5 или правото на Съюза в областта на ДДС в своите доклади по МСП. Що се отнася до съществото на спора, Комисията не е установила връзката между оповестяването на протоколите от събранието и риска за процеса на вземане на решения.

77. По-внимателното разглеждане на въпроса за сроковете показва, че Комисията съчетава вземането на решения по конкретния въпрос за безмитните магазини и бензиностанциите по показател 5 — който разгледа в междинния си доклад и доклада си от юли 2008 г. — с текущия МСП и използваната в него методология. Ако мотивите на Комисията бъдат приети, целият процес по МСП винаги ще бъде защитен от оповестяване. Подобен подход явно противоречи на целта и задачите на Регламент 1049/2001 и на принципа на прозрачност, който той съдържа. Всъщност, като се има предвид, че решението относно позицията на Комисията по отношение на българските безмитни магазини и бензиностанции вече беше взето и ясно изразено в нейния междинен доклад и в доклада от юли, подходът на Комисията за позоваване на член 4, параграф 3, първо изречение от Регламент 1049/2001 е спорен.

78. Що се отнася до въпроса по същество, подходът на Комисията отразява аргументите, представени преди това на омбудсмана във връзка с оповестяването на документи от вътрешни срещи и брифинги. Омбудсманът е постановил, че „неговият подход очевидно не може да бъде съчетан с принципа на стриктно тълкуване на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, втора алинея; всъщност това би представлявало малко по-малко от широко разрешение за неоповестяване на такива документи, при очевидно незачитане на намерението на законодателя на Общността, който е приел Регламент 1049/2001."[34] За да може омбудсманът да приеме, че съществува сериозен риск за процеса на вземане на решения на Комисията, Комисията трябва, в съответствие със съществуващата съдебна практика, да представи убедителни и основателни причини за това становище при конкретните обстоятелства на разглеждания случай.

79. Омбудсманът счита, че горепосочената обосновка на Комисията е обща, абстрактна и не е добре подкрепена от фактите по случая. Комисията не уточнила по разумен и ефективен начин по какъв начин оповестяването на въпросните протоколи би засегнало процеса ѝ на вземане на решения в рамките на МСП.

80. Що се отнася до втория аргумент на Комисията, а именно, че интересът на жалбоподателя е от частен характер и не може да надделее над обществения интерес от „мониторинг на усилията на България за изпълнение на критериите в областта на съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност“, който Комисията заяви в писмото си от 24 юли 2008 г. и защити в становището си, омбудсманът счита, че този аргумент е по-скоро в полза, отколкото против оповестяването на протокола от срещата.

81. Ако, както твърди Комисията, общественият интерес в този случай е мониторингът на усилията на България да изпълни показателите по МСП, тогава този интерес се обслужва най-добре от пълната прозрачност на наличните документи. Това важи с особена сила, когато въпросният документ се отнася до протокола от среща между Комисията и представителното сдружение на българския безмитен сектор за обсъждане на опасенията на Комисията относно посочения сектор. Освен това жалбоподателят е присъствал на срещата и му е било разрешено да си води бележки. Поради това тя е напълно запозната със съдържанието на проведените обсъждания. Комисията би защитила по-добре обществения интерес, като предостави на обществеността точен протокол от срещата.

82. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията неправилно е отказала достъп до протокола от заседанието въз основа на изключението, предвидено в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент No 1049/2001. Това е случай на лошо управление.

83. Поради това омбудсманът представя проект на препоръка по-долу във връзка със заявлението за достъп до въпросния документ.

В. Забавяне при обработката на потвърдителното заявление на жалбоподателя

Аргументи, представени на омбудсмана

84. Жалбоподателят твърди, че Комисията умишлено е забавила отговора си на потвърдителното заявление до публикуването на доклада от юли. Жалбоподателят настоя, че моментът на отговора на Комисията, който е пристигнал само един ден след доклада от юли и не е премахнал необоснованите твърдения срещу жалбоподателя, не е случаен. Поради това омбудсманът разбира, че жалбоподателят твърди по същество, че Комисията умишлено е забавила отговора си до публикуването на доклада от юли.

85. В становището си Комисията твърди, че забавянето при регистрирането на потвърдителното заявление се дължи на факта, че тя не е сигурна дали писмото на жалбоподателя от 19 май 2008 г. представлява потвърдително заявление. В писмото не се споменава отказът на Генерална дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност“ (ГД JFS) на Комисията да предостави достъп до протоколите след първоначалното заявление на жалбоподателя. Вместо това писмото се съсредоточи върху опровержението на изявлението на Комисията в раздел 2.2.5 от междинния доклад. Комисията заяви, че е разгледала потвърдителното заявление на жалбоподателя в сроковете, предвидени в член 8 от Регламент 1049/2001.

86. В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят твърди, че член 8, параграф 2 от Регламент 1049/2001 позволява на дадена институция да удължи срока за отговор с още 15 дни само в „изключителни случаи“, като например когато искането се отнася до „много дълъг документ“или „много голям брой документи“. В тези случаи институцията може да удължи срока „при условие че заявителят е уведомен предварително и са посочени подробни мотиви“. В това отношение жалбоподателят не е убеден от аргументите на Комисията защо са ѝ били необходими 14 работни дни след регистрацията, за да изпрати потвърждение за получаване, и още 15 работни дни, за да „извърши пълен анализ на исканите документи“, когато искането се е отнасяло само до достъп до протокола от едно заседание с продължителност приблизително 45 минути.

87. В становището си по доклада от проверката жалбоподателят повтори основните си аргументи и заяви, че решението на Комисията по потвърдителното заявление за достъп до протокола е било отложено за след публикуването на доклада от юли, за да се избегне допълнителна проверка от страна на жалбоподателя.

Оценка на омбудсмана

88. Член 8 от Регламент 1049/2001 относно обработката на потвърдителни заявления предвижда:

„1. Потвърдителното заявление се обработва незабавно. В срок от 15 работни дни от регистрирането на такова заявление институцията или предоставя достъп до искания документ и предоставя достъп в съответствие с член 10 в рамките на този срок, или в писмен отговор излага причините за пълния или частичния отказ.

2. В изключителни случаи, например в случай на заявление, отнасящо се до много голям документ или до много голям брой документи, срокът, предвиден в параграф 1, може да бъде удължен с 15 работни дни, при условие че заявителят е уведомен предварително и са посочени подробни мотиви.“

89. От това следва, че след регистрирането на потвърдително заявление Комисията трябва да отговори на заявителя в срок от петнадесет работни дни. Този срок може да бъде удължен само ако са изпълнени следните кумулативни условия:

- Комисията трябва да уведоми заявителя предварително;

- Комисията трябва да посочи подробни причини за удължаването на крайния срок; и

- трябва да има изключителни обстоятелства, които оправдават забавянето, например когато искането се отнася до много дълъг документ или до много голям брой документи.

90. По отношение на това твърдение забавянето на Комисията при разглеждането на потвърдителното заявление на жалбоподателя има два аспекта: от една страна, забавянето на регистрацията на заявката и потвърждението за получаването ѝ, и от друга страна, забавянето на отговора на заявителя.

91. Що се отнася до забавянето на регистрационния режим, Комисията заяви, че от писмото на жалбоподателя от 19 май 2008 г. не става ясно дали то представлява потвърдително заявление. Това е така, защото в него не се споменава отказът на ГД „Правосъдие, свобода и сигурност“ да предостави достъп до протоколите след първоначалното заявление на жалбоподателя, а вместо това писмото на жалбоподателя се съсредоточава върху опровержението на изявлението на Комисията в раздел 2.2.5 от междинния доклад.

92. Що се отнася до забавянето на отговора на писмото на жалбоподателя, Комисията уведоми жалбоподателя предварително, но единственото основание, изтъкнато в защита на забавянето, беше „необходимостта от извършване на пълен анализ на поисканите документи“.

93. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че като не е установила, че писмото на жалбоподателя е потвърдително заявление, и следователно като е забавила регистрацията му, Комисията не е действала на равнището на дължимата грижа, очаквана от институция, служба, орган или агенция на Съюза. В същото време Комисията не е представила достатъчно подробни причини за забавянето на отговора. Освен това не е имало извънредни обстоятелства, които биха обосновали забавянето на отговора на потвърдителното заявление на жалбоподателя. След като разгледа протокола от заседанието, омбудсманът може да потвърди, че той не представлява много дълъг документ по смисъла на член 8, параграф 2 от Регламент 1049/2001.

94. Омбудсманът обаче не откри доказателства в подкрепа на аргумента на жалбоподателя, че Комисията умишлено е забавила отговора си до публикуването на доклада от юли. Поради това омбудсманът счита, че а) би било подвеждащо да се направи констатация за лошо администриране по отношение на това твърдение и б) че не са оправдани допълнителни проверки по отношение на този аспект на жалбата.

Б. Проектопрепоръките

Въз основа на своите проверки по тази жалба Омбудсманът отправя следните проектопрепоръки към Комисията:

1. В следващия си доклад по МСП Комисията следва да признае, че изявленията в нейния междинен доклад от 14 февруари 2008 г., че безмитните магазини и бензиностанции „са отбелязали значително увеличение на оборота през 2007 г.“и че българските гранични безмитни магазини и бензиностанции са „център за борба с корупцията и организираната престъпност на местно равнище“, не са подкрепени с конкретни доказателства, с които тя разполага. Освен това Комисията следва да признае, че твърдението, че българското правителство „продължава да толерира безмитните магазини и бензиностанции“, е подвеждащо.

2. Като взема предвид широките правомощия, предоставени ѝ по МСП, Комисията следва да предприеме подходящи стъпки за подобряване на своите процедури и за гарантиране на пропорционалността, безпристрастността, обективността и усърдието на своите доклади, изготвени по МСП. В съответствие с предложенията на Омбудсмана в параграфи 58-59 от настоящия проект на препоръка Комисията следва да даде подходящи указания или насоки на своите служби, за да гарантира, че изявленията в публичните доклади съдържат точна информация, която Комисията ще бъде в състояние да защити. Освен това Комисията следва да гарантира, че предлага подходяща възможност за консултации и надлежно отчитане на интересите на засегнатите страни.

3. Комисията следва да предостави достъп до протокола от заседанието от 5 март 2008 г.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за тези проектопрепоръки. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман институцията изпраща подробно становище до 31 януари 2011 г. Подробното становище би могло да се състои в приемането на проектопрепоръките и в описание на начина, по който те са били изпълнени.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 14 октомври 2010 година.

---

[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.

[2] Акт относно условията за присъединяване на Република България и Румъния (множествено число би било по-добре, но това е официалното наименование) и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 203).

[3] Решение 2006/929 на Комисията от 13 декември 2006 година за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на България в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, ОВ L 354, 2006 г., стр. 58.

[4] Член 1 от Решението за МСП.

[5] Член 2 от Решението за МСП.

[6] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[7] Въпросът не е споменат в нито един от следващите доклади по МСП (на 12 февруари 2009 г., 22 юли 2009 г. и 23 март 2010 г.).

[8] Комисията се позовава на доклада от юли 2008 г., който е бил приет един ден преди писмото, с което се отказва достъп до протокола, да бъде изпратено на жалбоподателя.

[9] Член 10, параграф 2 от Решението на Европейския омбудсман за приемане на разпоредби за прилагане гласи: „Ако счита за целесъобразно, омбудсманът може да предприеме стъпки, за да гарантира, че жалбата се разглежда приоритетно.“ Разпоредбите за прилагане на омбудсмана са достъпни на уебсайта на Европейския омбудсман, http://www.ombudsman.europa.eu.

[10] Според Комисията МКО, предшественикът на Световната митническа организация, "счита, че съществуването на такива магазини по сухопътните граници (автомобилен или железопътен трафик) поражда сериозен риск от внос с цел измама. В резултат на това Съветът за митническо сътрудничество препоръчва на своите членове да не създават безмитни магазини на места, различни от морските пристанища и митническите летища, и да ограничат продажбите в безмитни магазини до пътници, които заминават за чужбина по море или въздух.“

[11] Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (ОВ L 9, 2009 г., стр. 12).

[12] В съответствие с член 3.2 от Устава на омбудсмана.

[13] Вж. проектопрепоръката на Европейския омбудсман в неговата проверка по жалба 1475/2005/(IP)GG, параграф 1.18, в която се посочва: "Омбудсманът счита, че е добра административна практика институциите и органите на ЕС да следят изявленията им да бъдат точни и неподвеждащи и своевременно да коригират всички грешки, които могат да възникнат. .... Следователно в този контекст терминът „заблуждаващо“ [...] трябва да се разбира обективно, т.е. в смисъл, че дадено изявление има вероятност да бъде тълкувано неточно от лицата, до които е адресирано.“

[14] На разположение на уебсайта на Европейския омбудсман, http://www.ombudsman.europa.eu

[15] Член 6, параграф 2 от ECGAB (Пропорционалност).

[16] Член 8, параграф 1 от ECGAB (Безпристрастност и независимост).

[17] Член 9 от ECGAB (Обективност).

[18] Дело C-47/07 P Masdar (UK) срещу Комисията [2008] ECR I-9761, параграфи 92-93.

[19] Вж. Решение на Европейския омбудсман за приключване на разследването по жалба 1843/2007/JMA срещу Европейската комисия, параграф 48, и Решение на Европейския омбудсман по жалба 524/2005/BB срещу Европейската агенция за оценка на лекарствените продукти, параграф 2.12.

[20] Вж. също Кодекса за добро административно поведение на служителите на Европейската комисия в отношенията им с обществеността, приложен към Процедурния правилник на Комисията, параграф 3.

[21] Членове 36 - 38 от Акта за присъединяване на България, потвърдени и в Преамбюлната клауза (8) от МСП.

[22] Преамбюл, точка 7 от МСП.

[23] Член 1, параграф 2 от МСП.

[24] Вж. също член 11 от Договора за Европейския съюз.

Институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на: ...

- целта на дейности по инспектиране, разследване и одит, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на информацията.“

Достъпът до документ, изготвен от институция за вътрешно ползване или получен от институция, който се отнася до въпрос, по който институцията не е взела решение, се отказва, ако оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването на документа.

[27] Изглежда, че жалбоподателят не е забелязал, че Комисията е изместила основанието за отказа си на достъп до искания документ от член 4, параграф 2, трето тире в първоначалното заявление към член 4, параграф 3, първа алинея в потвърдителното заявление.

[28] Съгласно член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз Хартата на основните права на Европейския съюз има същата юридическа сила като Договорите.

[29] Дело C-64/05 Швеция срещу Комисията [2007] ECR I-11389, параграф 57 и Дело C-266/05 P Sison срещу Съвета [2007] ECR I-1233, параграф 62.

[30] Член 1, буква а) от Регламент 1049/2001.

[31] Дело C-64/05 Швеция срещу Комисията [2007] ECR I-11389, параграф 66 и Дело C-266/05 P Sison срещу Съвета [2007] ECR I-1233, параграф 63.

[32] Дело T-2/03 Verein für Konsumenteninformation срещу Комисията [2005] ECR II-1121, параграф 69.

[33] Вж. проектопрепоръката на Европейския омбудсман в неговата проверка по жалба 2502/2007/RT срещу Европейската комисия, точка 30; Проектопрепоръка на Европейския омбудсман в неговата проверка по жалба 355/2007/TN срещу Европейската комисия, параграф 48.

[34] Решение на Европейския омбудсман по жалба 1434/2004/PB срещу Европейската комисия, параграф 1.22.