Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия е организирала тестове в рамките на процедура за подбор за назначаване на служител по писмени преводи/служители на място със седалище в Никозия, Кипър. Тестовете са проведени само в четири града в ЕС и Комисията не е възстановила пътните и дневните разноски на кандидатите. Комисията основава подхода си на факта, че се изисква перфектно владеене на гръцки език и че повечето кандидати са от Кипър и Гърция. Жалбоподателят, гръцки гражданин, живеещ в Швеция, който е бил включен в краткия списък, счита, че е несправедливо Комисията да очаква от него да плати значителна сума, за да пътува, за да се яви на теста.   

Омбудсманът установи, че Комисията не е взела предвид факта, че много граждани на ЕС упражняват свободата си на движение и живеят и работят в държави членки, различни от тяхната държава на произход. Като припомня принципа, залегнал в Правилника за длъжностните лица, а именно, че набирането на персонал на ЕС трябва да осигурява персонал със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, Омбудсманът счита за проблематично, че Комисията не е положила никакви усилия, за да улесни участието в теста на кандидата, който е избрала.

Тъй като въпросната процедура за подбор е била приключена, омбудсманът е приключил случая, като е установил, че не са оправдани допълнителни проверки. Омбудсманът отправи предложение към Комисията за подобрение в бъдеще. Тя поиска от Комисията надлежно да разгледа положението на подбраните кандидати, за да се гарантира еднаква възможност за участие в присъствени тестове и събеседвания, като на тези кандидати се предложи възстановяване на разходите или като им се предостави възможност да се явят на тестовете или събеседванията в избрани представителства на Комисията в държавите членки.

 

Случаите се отнасят до решението на Frontex да не възстановява на жалбоподателите, които са били кандидати в процедура на Frontex за набиране на членове на нейния „постоянен корпус“, пътните и дневните разходи, след като са пътували до Варшава, Полша, за целите на тестове по плуване и медицински прегледи. Правилата на Frontex относно набирането на персонал предвиждат, че разходите, свързани с окончателния медицински преглед, ще бъдат възстановени само ако кандидатът впоследствие встъпи в длъжност във Frontex, докато жалбоподателите не са направили това.

Омбудсманът установи, че съгласно действащите правила на Frontex, въпреки че Frontex е комбинирала тестовете по плуване с медицинския преглед поради натиска върху процедурите си за набиране на персонал, тя е трябвало да направи отделна оценка на разходите, свързани с тестовете по плуване.

Омбудсманът направи предложение за решение Frontex да преразгледа решението си да не възстановява на жалбоподателите всички пътни и дневни разходи и да обмисли възстановяването на неизбежните разходи, свързани с тестовете по плуване, на които са били подложени. Frontex се съгласи да участва под формата на дневни надбавки за броя допълнителни дни, през които жалбоподателите са пребивавали във Варшава, за да се явят на тестовете по плуване.

Омбудсманът приключи проверката с констатацията, че Frontex е приела предложението за решение.

 

Случаят се отнася до начина, по който Европейският орган по труда (ЕОТ) е оценил професионалния опит на жалбоподателя в процедура за подбор за наемане на асистент по човешки ресурси.

Омбудсманът установи, че комисията за подбор е разгледала информацията, предоставена в заявлението на жалбоподателя, и я е оценила спрямо критериите за допустимост. Омбудсманът не откри признаци за явна грешка в начина, по който комисията за подбор е оценила професионалния опит на жалбоподателя. Следователно ЕОТ не е допуснал лошо управление в това отношение. Не е ясно обаче как ЕОТ е разгледал административната жалба на жалбоподателя. ЕОТ обясни, че първоначално е изтълкувал неправилно жалбата, но междувременно е изпратил отговор на жалбоподателя. Поради това омбудсманът приключи проверката със заключението, че не са оправдани по-нататъшни проверки по този аспект.

Делото се отнася до решението на Европейската комисия да прекрати сътрудничеството с временен работник в своите служби за грижи за деца. Жалбоподателят е бил нает чрез външен изпълнител на седмични договори. Следвайки инструкциите на Комисията, изпълнителят информира жалбоподателя, че Комисията вече няма да иска нейните услуги. Жалбоподателката се обърна към омбудсмана с аргумента, че Комисията не ѝ е предоставила основателни причини за своето решение.

Омбудсманът последователно е изразявал становището, че когато институциите на ЕС поискат прекратяване на договора на дадено лице с външен изпълнител, те следва да предоставят справедливи и обективни причини, за да обосноват прекратяването, да информират съответното лице и да гарантират, че му е дадена възможност да представи коментари преди прекратяването. Несигурният характер на положението на временния работник предполага, че Комисията е длъжна да бъде справедлива и прозрачна дори при липса на договорно правоотношение. В този случай Комисията не е гарантирала, че на жалбоподателя е предоставено изслушване и възможност да коментира причините, посочени от Комисията, преди да реши да не изисква повече услугите на жалбоподателя. Въпреки че това е жалко, омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят трябва да е бил информиран за някои от проблемите през седмицата, предхождаща решението на Комисията. Поради липсата на водене на документация обаче омбудсманът не е в състояние да провери дали служителите на Комисията са обсъдили проблемите с жалбоподателя. Въпреки това Омбудсманът приветства факта, че Комисията е признала, че е можела допълнително да обясни мотивите си на жалбоподателя в този случай.

Въз основа на това омбудсманът счита, че не са оправдани по-нататъшни проверки, и приключва случая.