- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Препоръка относно отказа на Европейската централна банка да предостави родителски отпуск на служител на краткосрочен договор (дело 1364/2025/ET)
Препоръка
Случай 1364/2025/ET - Открит на Вторник | 01 юли 2025 - Препоръка за Понеделник | 29 юни 2026 - Засегната институция Европейска централна банка - Държава Германия
Жалбата е подадена
23/05/2025Анализ на жалбоподателя
23/05/2025Разследването е в ход
04/06/2025Предварително заключение
29/06/2026Резултат от проучването
Жалбата се отнася до отказа на Европейската централна банка (ЕЦБ) да предостави родителски отпуск на служител, нает по договор за временно командироване (ЕСЦБ/IO), използван за обмен с националните централни банки, за максимален срок от три години. Жалбоподателят твърди, че изключването на служителите по такива договори от родителски отпуск нарушава принципа на равно третиране и правото на родителски отпуск съгласно член 33, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
ЕЦБ поддържа становището, че нейните правила са обосновани от специфичния и временен характер на договорите на ЕСЦБ/МО, от необходимостта да се осигури непрекъснатост на дейността и от факта, че служителите запазват достъп до родителски отпуск в рамките на своите национални системи за заетост. Тя твърди, че член 33, параграф 2 от Хартата не предоставя безусловно право на родителски отпуск и че запазва правото си на преценка при определянето на приложимите условия.
Омбудсманът установи, че ЕЦБ не е успяла да докаже, че отказът на основното право на родителски отпуск за служителите на ЕСЦБ/МО е обоснован и пропорционален или че не могат да бъдат приети по-малко ограничителни мерки. Омбудсманът също така счита, че възможността за ползване на родителски отпуск на по-късен етап съгласно националното право не е подходящ заместител на упражняването на това право, когато то е от най-голямо значение за грижите за малко дете.
Омбудсманът заключи, че това представлява лошо управление и препоръча на ЕЦБ да преразгледа своите правила относно краткосрочната заетост, за да осигури пропорционален достъп до родителски отпуск, особено за договорите на ЕСЦБ/МО, подновени след първоначален период.
Обстоятелства, предхождащи жалбата
1. Жалбоподателят е работил в Европейската централна банка (ЕЦБ) в продължение на три години през периода 2022—2025 г. и през този период е родил дете. В ЕЦБ тя работи на „краткосрочния трудов договор на ЕСЦБ/МО“. Този вид договор има за цел да позволи временен обмен на персонал между ЕЦБ и националните централни банки при специфични условия. По време на назначението ѝ трудовото ѝ правоотношение с националната ѝ банка е прекратено.
2. Първоначалният ѝ договор в ЕЦБ е за една година. Впоследствие този договор е удължен два пъти, с което общият ѝ мандат става три години — максималният срок, разрешен съгласно приложимите правила на ЕСЦБ/МО.
3. През пролетта на 2024 г., докато е бременна с първото си дете, жалбоподателката подава искане [1] за родителски отпуск след края на отпуска си по майчинство, като се има предвид, че очаква потенциални пропуски в организацията на грижите за децата.
4. През юли 2024 г. ЕЦБ отхвърля искането ѝ за родителски отпуск. Тя обясни, че служителите на краткосрочни договори нямат право на родителски отпуск съгласно приложимите правила. ЕЦБ добавя, че предоставянето на родителски отпуск на краткосрочно наетите служители би могло да подкопае целта на тези договори и предлага да се обмисли работа на непълно работно време или други гъвкави договорености.
5. През септември 2024 г. жалбоподателят поиска административен преглед на решението на ЕЦБ. Тя отбеляза, че договорът ѝ с ЕЦБ е бил с максимална продължителност от три години и поради това решението не може да бъде обосновано от срока на договора ѝ.
6. През ноември 2024 г. ЕЦБ отхвърли административния преглед. Тя твърди по-специално, че ако ЕЦБ предостави на служителите на ЕСЦБ/ИТС за кратък срок същото право на родителски отпуск като предвиденото в общите правила за персонала, т.е. максимум три години, това би могло да доведе до изразходване на по-голямата част от договора на краткосрочно нает служител за такъв отпуск, което би накърнило целта на договора.
7. ЕЦБ се позова и на решение на Съда на ЕС [2] относно правото на краткосрочните служители на ЕСЦБ/ИТ на семейни надбавки. ЕЦБ заяви, че Съдът е стигнал до заключението, че фактът, че служител на срочен трудов договор няма право на семейни надбавки, не е проблематичен. Общият съд постановява, че с оглед на преследваната от програмата на ЕСЦБ/МО цел ЕЦБ не е злоупотребила с дискреционните си правомощия в областта на персонала, като е въвела специална схема за обезщетяване на служителя на краткосрочен договор, доколкото не е видно направеното от ЕЦБ разграничение да е неподходящо с оглед на преследваната цел. Общият съд констатира също, че в качеството си на служител на ЕЦБ на краткосрочен договор в рамките на програмата ЕСЦБ-IO жалбоподателят се намира в положение, характеризиращо се с особени ограничения.
8. През декември 2024 г. жалбоподателят обжалва решението чрез „процедура за подаване на жалба“[3]. ЕЦБ го отхвърли през януари 2025 г., като отново се позова на посоченото по-горе решение на Съда [4] и заяви, че различното третиране на краткосрочните служители е обективно обосновано от естеството и целта на програмата на ЕСЦБ/ИП.
9. През май 2025 г. жалбоподателят е подал жалба до Европейския омбудсман. Тя поиска от омбудсмана да разгледа практиката на ЕЦБ и да препоръча промени, за да се гарантира, че служителите в ситуация като нейната могат да се възползват от правото на родителски отпуск.
Проучването
10. Омбудсманът започна проверка на причините, поради които ЕЦБ не е предоставила на жалбоподателя родителски отпуск. В хода на проверката омбудсманът проведе среща с представители на ЕЦБ и по-късно получи коментарите на жалбоподателя по доклада от срещата. ЕЦБ също така изпрати писмен отговор в отговор на допълнителни въпроси от омбудсмана, както и допълнителен отговор на коментарите на жалбоподателя.
11. Омбудсманът отбеляза позицията на ЕЦБ, че тя не е обвързана от директивите на ЕС, включително Директива 2019/1158 относно равновесието между професионалния и личния живот, и че вместо това прилага собствените си правила за персонала. Омбудсманът обаче припомни съдебната практика на съдилищата на ЕС [5], съгласно която макар директивите да не са обвързващи сами по себе си за институциите на ЕС, принципите, установени в директивите, все пак могат да бъдат използвани, когато тези директиви конкретизират основни правила на Договора или общи принципи на правото на ЕС. Съдът също така е постановил, че дадена директива може да стане задължителна за институция на Съюза, когато в рамките на организационната си самостоятелност тя е избрала да изпълни задълженията, предвидени в тази директива, или изрично се е позовала на нея във вътрешни актове с общо приложение.
12. В този контекст омбудсманът иска да се изясни дали с предоставянето на родителски отпуск на някои категории служители ЕЦБ е транспонирала изцяло или частично Директива 2019/1158 и дали поради това счита съответната съдебна практика за приложима. Освен това омбудсманът припомни, че институциите на ЕС, действащи като работодатели, са длъжни да зачитат основните права въз основа на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз [6] („Хартата“) и в съответствие със задължението за добросъвестност да вземат предвид законодателството на ЕС, с което се установяват минимални стандарти за подобряване на условията на труд. С оглед на член 33, параграф 2 от Хартата, който гарантира правото на родителски отпуск, и на целите на Директива 2019/1158 Омбудсманът приканва ЕЦБ да изложи становището си относно съвместимостта на нейните правила за персонала, приложими за краткосрочните служители на ЕСЦБ/ИТ, с правото на родителски отпуск, защитено от правото на Съюза.
Аргументи, представени на омбудсмана
От жалбоподателя
13. Жалбоподателката твърди, че като ѝ е отказала достъп до родителски отпуск и като е приложила стриктно съществуващите правила относно краткосрочната заетост, ЕЦБ е нарушила принципа на равно третиране и член 33, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който гарантира правото на родителски отпуск. Тя отбеляза, че в член 33, параграф 2 от Хартата на ЕС се посочва, че „за да се съвместят семейният и професионалният живот, всеки има право на защита срещу уволнение по причина, свързана с майчинството, и право на платен отпуск по майчинство и на родителски отпуск след раждането или осиновяването на дете.“ (подчертаването е добавено).
14. Тя твърди, че служителите на краткосрочни договори се третират по-неблагоприятно от служителите на сходни срочни и постоянни договори по отношение на родителския отпуск единствено въз основа на продължителността и формата на техния договор. Според нея това представлява необоснована дискриминация, противоречаща на правото на ЕС.
15. Тя твърди, че целта на родителския отпуск, както е отразена в правото на Съюза, е да се даде възможност на родителите да се грижат за детето си през първите години от живота му. Продължителността или временният характер на трудовия договор не е релевантен за тази цел и следователно не може да представлява обективна обосновка за изключването на цяла категория служители.
16. Жалбоподателят твърди, че позоваването от страна на ЕЦБ на конкретна съдебна практика на ЕС [7] е неуместно, тъй като това дело се отнася до семейни надбавки, а не до родителски отпуск, което е отделно право, посочено в член 33, параграф 2 от Хартата. Освен това тя отбелязва, че за разлика от жалбоподателката по това съдебно дело, тя не би се ползвала от паралелни права с подобна цел (в разглежданото съдебно дело тези права са други надбавки и социалноосигурителни права).
17. Тя оспорва и довода на ЕЦБ, че възможността ѝ да ползва родителски отпуск съгласно националното право при завръщането си в институцията по произход компенсира невъзможността да ползва родителски отпуск по време на работата си в ЕЦБ. Според нея родителският отпуск може да има различна стойност в зависимост от момента, в който се ползва в живота на детето, а отложеното право на практика може да представлява отказ на това право.
18. Тя отбелязва, че позицията на ЕЦБ относно момента на ползване на родителския отпуск просто не съответства на декларираното от нея становище относно целта на този отпуск. Що се отнася до срочните ѝ договори, тя е ограничила платения родителски отпуск до първите три години от живота на детето. Той твърди, че кърмачетата и малките деца се нуждаят от по-интензивни грижи и внимание, чести медицински прегледи и подкрепа за ключови етапи в развитието. Този период също така дава възможност за съществено обвързване и приспособяване към родителството, които са от жизненоважно значение както за благосъстоянието на детето, така и на родителите, според ЕЦБ. Поради това според жалбоподателката е много непоследователно ЕЦБ да твърди, че ползването на родителски отпуск по-късно, след като е напуснала ЕЦБ и когато детето ѝ е по-голямо, по никакъв начин не я лишава от това право.
19. Тя твърди също така, че за да се възползва от допълнителната здравна осигуровка, предоставяна от ЕЦБ, е трябвало да преустанови членството си в своя доставчик на социална сигурност в държавата си по произход. Така тя твърди, че твърдението на ЕЦБ, че националните ѝ права на родителски отпуск по някакъв начин са били „активни“ по време на престоя ѝ в ЕЦБ, не може да бъде достоверно.
20. Що се отнася до довода на ЕЦБ, че директивите на ЕС в областта на заетостта не се прилагат за нейния персонал, жалбоподателят посочва, че ЕЦБ наскоро е изменила своите Правила за персонала за служителите на срочен и постоянен договор, за да въведе платен родителски отпуск в съответствие с Директива 2019/1158. В този контекст е все по-трудно да се обоснове пълното изключване на краткосрочния персонал от това право, особено когато този персонал може да работи за ЕЦБ до три последователни години. Тя счита, че обосновката на ЕЦБ, че служителите на ЕСЦБ/МО работят само по конкретни краткосрочни проекти, при които отсъствието поради родителски отпуск би било силно разрушително, не е подкрепена от фактите. Тя твърди, че тя и други служители на такива договори са били наети за ежедневни дейности, подобни на тези, извършвани от служители на постоянни или срочни договори.
21. Накрая жалбоподателката отбелязва, че доводите на ЕЦБ във връзка с правото на платен родителски отпуск не могат да се приложат в нейния случай, тъй като тя е поискала неплатен родителски отпуск. Неплатеният родителски отпуск няма да има отрицателно отражение върху бюджета на ЕЦБ.
От ЕЦБ
Правна рамка
22. ЕЦБ поддържа, че решението ѝ по искането на жалбоподателя е в съответствие с условията и правилата за краткосрочна заетост, които се ползват от презумпция за законосъобразност.
23. Директивите на ЕС, включително Директива 2019/1158, са адресирани до държавите членки и не са обвързващи за институциите на ЕС като такива. ЕЦБ признава съдебната практика, съгласно която на директивите може да се прави позоваване при определени обстоятелства, включително когато те отразяват общи принципи на правото на Съюза, когато дадена институция е избрала да ги прилага или по силата на задължението за добросъвестност. ЕЦБ обаче твърди, че не се е ангажирала да прилага тази директива в нейната цялост и следователно запазва правото си на преценка при определянето на категориите служители, обхванати от нейната рамка за родителски отпуск.
Разграничение между категориите персонал
24. ЕЦБ се основава на установена съдебна практика, в която се признава, че институциите на Съюза могат да установяват различни категории персонал и режими на заетост. Тя твърди, че разликите в третирането са допустими, когато са обективно обосновани. Персоналът, нает по краткосрочни договори на ЕСЦБ/МО, представлява отделна категория, подчинена на отделна правна и фактическа рамка.
Естество на краткосрочните договори на ЕСЦБ/ИПО
25. ЕЦБ поддържа, че краткосрочните договори на ЕСЦБ/МО имат временен характер и се основават на командироване. Те са предназначени да насърчават сътрудничеството в рамките на Европейската система на централните банки и единния надзорен механизъм чрез предварително определени краткосрочни задачи. Тези договори остават свързани с трудовото правоотношение с изпращащата национална институция и подлежат на специфични ограничения, включително несигурност по отношение на подновяването им след първоначален период.
26. Договорите на ЕСЦБ/МО се придружават от отделен набор от условия и ползи. Те включват по-специално пътни и квартирни надбавки и по-гъвкави условия за прекратяване на договора. Тези елементи отразяват специфичния и временен характер на договорите.
Основание за изключване на правото на родителски отпуск
27. С оглед на специфичните характеристики на краткосрочните договори на ЕСЦБ/МО ЕЦБ твърди, че удължаването на родителския отпуск за служителите на ЕСЦБ/МО би накърнило целта на програмата, която е да се насърчи тясното сътрудничество чрез временни назначения. Предоставянето на такъв персонал на правото на родителски отпуск би могло да доведе до оперативни смущения, особено в ситуации, когато няколко членове на персонала отсъстват едновременно. ЕЦБ обмисля пропорционален подход към родителския отпуск за краткосрочните договори на ЕСЦБ/ИП, но отхвърля този вариант, тъй като е необходим ясен праг на допустимост, за да се осигури организационна предвидимост и непрекъснатост на дейността.
Разграничение между отпуск по майчинство и родителски отпуск
28. ЕЦБ разграничава родителския отпуск от отпуска по майчинство, тъй като отпускът по майчинство е незабавен и не може да бъде отлаган. От друга страна, родителският отпуск може да се ползва гъвкаво с течение на времето. Тази разлика има различни последици за планирането на работната сила в контекста на временните назначения.
Продължаване на достъпа до родителски отпуск съгласно националното право
29. ЕЦБ поддържа, че краткосрочните служители на ЕСЦБ/ИТ поддържат трудовото си правоотношение с институцията по произход по време на и след назначаването им, като по този начин се гарантира, че те запазват достъпа си до родителски отпуск съгласно приложимата национална система.
30. В този случай жалбоподателката би могла да поиска родителски отпуск съгласно националното право, след като се върне в своята институция по произход. Въз основа на това ЕЦБ стига до заключението, че служителите на ЕСЦБ/МО не са лишени от правото на родителски отпуск.
31. Разликата в третирането в сравнение с персонала на срочен трудов договор и персонала на постоянен трудов договор, който не запазва такова право на национално равнище, попада в обхвата на неговата свобода на преценка [8].
32. ЕЦБ признава, че Хартата на основните права на Европейския съюз е обвързваща за институциите на ЕС. Тя обаче твърди, че член 33, параграф 2 не установява безусловно право на платен родителски отпуск. Работодателите запазват правото си на преценка при определяне на условията за упражняване на това право.
Оценка на омбудсмана, водеща до препоръка
33. Омбудсманът отбелязва, че в настоящия си вид ЕЦБ е прилагала правилата, уреждащи краткосрочната заетост. Тези правила не предвиждат родителски отпуск за служителите на краткосрочни договори с ЕСЦБ/МО.
34. Спазването на вътрешните правила обаче не изчерпва задълженията на институцията на Съюза съгласно правото на Съюза. Както признава ЕЦБ, тя е обвързана от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително член 33, параграф 2, който установява правото на родителски отпуск. Макар тази разпоредба от Хартата да не определя условията за упражняване на това право, свободата на преценка, с която разполага ЕЦБ, не е неограничена, както ще бъде изложено по-долу. Твърдението на ЕЦБ, че не е налице безусловно право на платен родителски отпуск, е ирелевантно в настоящия случай, като се има предвид, че искането на жалбоподателя е за неплатен родителски отпуск.
35. Освен това Омбудсманът приема довода на ЕЦБ, че институциите на ЕС могат да определят различни категории служители и че разликите в третирането могат да бъдат обективно обосновани. Този принцип е добре установен в съдебната практика. Наличието на различни категории служители обаче само по себе си не може да обоснове отказ на основно право.
36. Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на тези права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Омбудсманът счита, че отказът на ЕЦБ да предостави на краткосрочно наетите служители на ЕСЦБ/ИТ родителски отпуск не отговаря на условията на Хартата за ограничаване на това право. Както ще бъде изложено по-долу, ЕЦБ не е доказала, че организационните предизвикателства, на които се позовава, представляват „признати от Съюза цели от общ интерес“, които могат да обосноват такова широкообхватно ограничение - общ отказ - на съответното право.
37. Що се отнася до този аспект на основните права, омбудсманът отбелязва, че делото на Съда, на което ЕЦБ се позовава в своята аргументация, разглежда прилагането на член 24 от Хартата, който установява общ принцип, че децата имат право на закрила и грижи, а не на член 33, параграф 2, който установява правото на родителски отпуск. Съдът констатира, че от член 24 не може да се изведе конкретно задължение на ЕЦБ да въведе специална схема за семейни помощи. Омбудсманът отбелязва, че положението в този случай е много различно, тъй като родителският отпуск не е право, което трябва да бъде изведено от Хартата, а ясно установено право само по себе си.
38. Омбудсманът отбелязва също така, че ЕЦБ е разгледала, но е отхвърлила пропорционалния подход към родителския отпуск въз основа на това, че е необходим ясен праг на допустимост, за да се гарантира организационна предвидимост и непрекъснатост на дейността. Във връзка с това и въпреки че Омбудсманът отбелязва, че ЕЦБ като цяло не е обвързана от трудовото законодателство на ЕС, Директива 2019/1158 на ЕС относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи [9] дава възможност за квалифициран период на заетост до една година, преди да се даде достъп до родителски отпуск. Омбудсманът счита, че законодателството на ЕС може да послужи като вдъхновение за институциите на ЕС относно начина на прилагане на правото на родителски отпуск.
39. В този контекст омбудсманът счита, че ЕЦБ не е трябвало да отхвърля алтернативни решения, като например пропорционално право на родителски отпуск. Пропорционално право би могло да представлява разумно и пропорционално средство за претегляне на интересите на институцията с правото на служителите да ползват родителски отпуск, особено като се има предвид, че въпросното искане на жалбоподателя се отнася до неплатен отпуск. Омбудсманът признава, че разширяването на обхвата на режима на родителски отпуск, така че да включва служители, наети на краткосрочни договори, които също така запазват трудово правоотношение с национален работодател, може да изисква адаптирани и потенциално несъвършени решения. Наличието на практически трудности обаче не оправдава пълното изключване на този персонал от достъпа до родителски отпуск. Според Омбудсмана ЕЦБ е трябвало да проучи дали е било възможно предоставянето на адаптирана форма на родителски отпуск, която да отразява специфичните обстоятелства на тази категория служители. [10]
40. Освен това ЕЦБ се позовава на специфичното естество на краткосрочните договори на ЕСЦБ/МО, които тя описва като временни, свързани с изпращащата институция назначения въз основа на командироване и предназначени да подпомагат предварително определен краткосрочен обмен. Омбудсманът не оспорва, че договорите могат да имат тези характеристики. Въпреки това омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят е бил нает на работа в ЕЦБ за доста дълъг период, 36 месеца, което съответства на максималната продължителност, разрешена съгласно приложимите правила.
41. Що се отнася до естеството на договорите, в Правилата на ЕЦБ за краткосрочната заетост са изброени условията за такива договори и последователни договори. Договорите по същество позволяват временно заемане на длъжности за заместване на персонал, отсъстващ по медицински или други причини, или за получаване на специфичен експертен опит на ad hoc основа или за управление на временно увеличаване на работното натоварване. ЕЦБ обаче не е доказала, че задачите, изпълнявани от жалбоподателката през нейните 36 месеца работа в ЕЦБ, са били ограничени до краткосрочен или проектен обмен, а не са били част от текущите дейности на ЕЦБ. При тези обстоятелства има признаци, че използването на краткосрочни договори на ЕСЦБ/ИПО може на практика да надхвърли тясно определената цел, на която се позовава ЕЦБ.
42. Освен това ЕЦБ твърди, че предоставянето на родителски отпуск на краткосрочните служители на ЕСЦБ/ИТ би могло да доведе до оперативни смущения, особено когато няколко служители отсъстват едновременно. ЕЦБ обаче не е предоставила конкретни доказателства в подкрепа на този риск в настоящия контекст, нито е доказала, че подобно смущение не може да бъде смекчено чрез по-малко ограничителни мерки. В това отношение омбудсманът отбелязва, че Директива 2019/1158 на ЕС, която отново може да послужи като вдъхновение, позволява на работодателите да отложат родителския отпуск за разумен период от време, в случай че такъв отпуск би нарушил сериозно доброто функциониране на работодателя.
43. Що се отнася до разграничението между отпуск по майчинство и родителски отпуск, омбудсманът приема, че двата вида отпуск се различават в някои отношения, включително по отношение на графика и гъвкавостта. Това разграничение обаче само по себе си не обяснява защо родителският отпуск трябва да бъде изцяло изключен за определена категория служители.
44. Освен това ЕЦБ поддържа, че срочно наетите служители на ЕСЦБ/МО запазват достъпа до родителски отпуск съгласно националната си система при завръщането си в институцията по произход и следователно не са лишени от това право. В това отношение омбудсманът отбелязва, че възможността за упражняване на родителски отпуск на по-късен етап, при различен трудов контекст, не може да се счита за равностойна на правото на ползване на такъв отпуск в момента, в който той е най-релевантен за грижите за малко дете. Отложеното право на практика би могло да накърни ефективното упражняване на това право. Самата ЕЦБ изглежда е заела подобна позиция, когато е решила да ограничи родителския отпуск за служителите на срочни договори до първите три години от живота на детето въз основа на допълнителните грижи и внимание, необходими на тази възрастова група. Освен това Омбудсманът отбелязва, че ако подобно правило за трите години се прилага в рамките на съответната национална система, служителите на краткосрочен договор с ЕСЦБ/МО с продължителност 36 месеца вече не биха могли да се ползват от родителски отпуск, след като се върнат в институцията си по произход, което означава, че те всъщност биха били лишени от това право, противно на довода на ЕЦБ.
45. Въз основа на гореизложеното и като отбелязва по-специално член 33, параграф 2 от Хартата, Омбудсманът не намира за обоснован пълният отказ на ЕЦБ да предостави родителски отпуск на служителите, наети по краткосрочни договори на ЕСЦБ/ИТ.
46. За да отстрани този случай на лошо администриране, омбудсманът отправя препоръка към ЕЦБ.
Препоръка
Въз основа на проверката по тази жалба Омбудсманът отправя следната препоръка към Европейската централна банка:
Европейската централна банка следва да преразгледа своите правила относно краткосрочната заетост, по-специално за договорите на ЕСЦБ/МО, които се подновяват след първоначалния период, с цел да се гарантира, че достъпът до родителски отпуск не се изключва по общ начин, а се регулира по пропорционален начин, който отчита продължителността на прослуженото време.
Европейската централна банка и жалбоподателят ще бъдат информирани за тази препоръка. В съответствие с член 4, параграф 2 от Устава на Европейския омбудсман Европейската централна банка изпраща подробно становище до 30 септември 2026 г.
Тереза Анджиньо
Европейски омбудсман
Страсбург, 29.6.2026 г.
[1] Съгласно член 7.1.1 от Правилата на ЕЦБ за краткосрочната заетост.
[2] Решение на Общия съд от 12 март 2020 г., XB/ЕЦБ, T-484/18, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:62018TJ0484
[3] Съгласно правилата на ЕЦБ за краткосрочна заетост служителят може да поиска решение по въпрос, който го засяга. Ако ЕЦБ отхвърли искането, служителят може да поиска административен преглед. Ако това бъде отхвърлено и служителят все още е недоволен, той може да подаде „процедура за подаване на жалба“, за да получи окончателната позиция на ЕЦБ по въпроса.
[4] Решение на Общия съд от 12 март 2020 г., XB/ЕЦБ, T-484/18, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:62018TJ0484
[5] Решение на Общия съд (състав по жалбите) от 8 ноември 2012 г., Strack/Комисия, T-268/11 P, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:62011TJ0268_SUM
[6] https://www.europarl.europa.eu/charter/pdf/text_en.pdf
[7] Решение на Общия съд от 12 март 2020 г., XB/ЕЦБ, T-484/18, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:62018TJ0484
[8] Позоваване на решение на Общия съд от 12 март 2020 г., XB/ЕЦБ, T-484/18, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:62018TJ0484
[9] ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1158 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 юни 2019 година относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета, член 5, параграф 4 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=uriserv:OJ.L_.2019.188.01.0079.01.ENG
[10] Омбудсманът отбелязва, че в Решение C(2008)6866 на Комисията относно командированите национални експерти (КНЕ) се посочва, че Комисията може да разреши временно спиране на периодите на командироване по искане на КНЕ или на неговия работодател и със съгласието на последния. Периодът на временно спиране не се включва в периода на командироване (член 9). Тези механизми могат да предвиждат родителски отпуск на национално равнище, като същевременно продължават командироването след период на отпуск.