Случаят се отнася до искане за публичен достъп до доклада за оценка на риска за 2023 г. на голяма платформа на социални медии относно съответствието ѝ с разпоредбите на Законодателния акт за цифровите услуги. Комисията отказа достъп до доклада, като се позова на изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи (Регламент 1049/2001). Тя счете, че е налице обща презумпция, че оповестяването на доклада би засегнало търговските интереси на платформата, както и текущото ѝ разследване на спазването от страна на платформата на задълженията ѝ съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. Следователно Комисията не е извършила индивидуална оценка на доклада, за да определи евентуалното му разгласяване.

Омбудсманът установи, че е необосновано да се прилага обща презумпция за неоповестяване към доклад за оценка на риска, изготвен в рамките на Законодателния акт за цифровите услуги. Омбудсманът счита, че обстоятелствата, при които съдилищата на ЕС са признали възможността за използване на обща презумпция, са много различни от правилата, които се прилагат за докладите за оценка на риска. С оглед на това предварителното становище на омбудсмана е, че позоваването от страна на Комисията на обща презумпция представлява лошо управление.

Когато Комисията поддържа позицията си, омбудсманът потвърждава становището си, че позоваването на обща презумпция за неоповестяване представлява лошо управление. Тя препоръча на Комисията да извърши индивидуална оценка на въпросния доклад за оценка на риска с оглед предоставяне на възможно най-широк достъп в съответствие с Регламент 1049/2001.

Комисията не прие препоръката на омбудсмана и повтори позицията си, че като цяло може да се предположи, че оповестяването на доклада за оценка на риска би засегнало защитата на целта на нейното разследване на Законодателния акт за цифровите услуги и търговските интереси на съответната платформа. Тя също така счита, че не би могла да прецени дали докладът съдържа чувствителна търговска информация и че интересът, преследван от жалбоподателя, е от частен характер.

Омбудсманът изрази съжаление във връзка с отговора на Комисията. Тя не е убедена, че по отношение на докладите за оценка на риска, изготвени съгласно Законодателния акт за цифровите услуги, може да се прилага обща презумпция за неоповестяване, включително след като съответната платформа публикува редактирана версия на доклада. Омбудсманът също така счете, че възможността за контрол на спазването от страна на много голяма онлайн платформа на нейните задължения съгласно Законодателния акт за цифровите услуги представлява обществен интерес от оповестяването, който Комисията е трябвало да претегли спрямо интересите, които се стреми да защити. И накрая, омбудсманът отбеляза, че оценката на чувствителната търговска информация е част от задълженията на институциите на ЕС съгласно Регламент 1049/2001.

Поради това омбудсманът приключи случая, като потвърди констатацията си за лошо управление.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Европейската комисия, във връзка с евентуален обмен или кореспонденция с румънските органи относно президентските избори през 2024 г. в Румъния. Комисията установи набор от документи, отнасящи се до две разследвания съгласно Законодателния акт за цифровите услуги, и отказа достъп. По-конкретно Комисията твърди, че документите са обхванати от обща презумпция за неоповестяване и че оповестяването би засегнало защитата на целите на разследванията и търговските интереси на дадено дружество.

Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си, като заяви, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването. Когато Комисията потвърди отказа си да оповести документите, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Проверяващият екип на Омбудсмана извърши проверка на въпросните документи. Омбудсманът също така поиска от Комисията да предостави подробен списък на идентифицираните документи, които могат да бъдат споделени с жалбоподателя.

Въз основа на проверката омбудсманът установи, че е разумно Комисията да откаже достъп до исканите документи предвид техния чувствителен характер. Въпреки че Комисията не предостави подробен списък на документите, по време на проверката тя описа по-подробно категорията на съответните документи, което омбудсманът счете за разумно в конкретния контекст на този случай.

Поради това омбудсманът приключи случая със заключението, че не са оправдани допълнителни проверки.

Жалбоподателят поиска от Европейската комисия публичен достъп до доклада за оценка на риска за 2023 г. на голяма платформа на социални медии относно съответствието ѝ с разпоредбите на Законодателния акт за цифровите услуги. Годишното докладване е част от задълженията на „много големите онлайн платформи“ съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. Комисията отказа достъп до доклада, като се позова на изключение съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи (Регламент 1049/2001). По-конкретно Комисията заяви, че може да се предположи, че оповестяването на доклада би засегнало търговските интереси на платформата, както и текущото ѝ разследване на спазването от страна на платформата на задълженията ѝ съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. Поради това Комисията не направи индивидуална оценка на доклада с оглед на евентуалното му разгласяване.

Проверяващият екип на Омбудсмана разгледа спорния доклад. Въз основа на проверката омбудсманът сподели предварителното си становище с Комисията, че е неразумно да се прилага обща презумпция за неоповестяване към доклад за оценка на риска, изготвен съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. Омбудсманът счита, че обстоятелствата, при които съдилищата на ЕС са признали възможността за използване на обща презумпция, са много различни от правилата, които се прилагат за докладите за оценка на риска. С оглед на това предварителното становище на омбудсмана е, че позоваването от страна на Комисията на обща презумпция представлява лошо управление.

В отговор на омбудсмана Комисията поддържа становището си, като добавя, че използването на обща презумпция е било обосновано и с оглед на необходимостта да се защити целта на независимия одит на спазването от страна на платформата на нейните задължения съгласно Законодателния акт за цифровите услуги, който е бил в ход към момента на решението ѝ по искането за достъп.

Омбудсманът не е убеден, че необходимостта от защита на целта на одита е от такова естество, че да обоснове прилагането от страна на Комисията на обща презумпция за неоповестяване. Въпреки че законодателят е обвързал графика за проактивно публикуване на доклада за оценка на риска с приключването на независимия одит, това не означава, че исканията за публичен достъп съгласно Регламент 1049/2001 трябва да бъдат отхвърлени преди тази дата. По-скоро, ако съответната платформа все още не е публикувала проактивно доклада за оценка на риска, когато има искане за публичен достъп за оповестяването му, Комисията следва да вземе това предвид в своята оценка съгласно Регламент 1049/2001. Ако не е ясно дали може да бъде предоставен публичен достъп, Комисията следва да се консултира с платформата, за да получи становището си дали може да се приложи някое от изключенията, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) No 1049/2001.

Така омбудсманът приема, че прилагането от Комисията на обща презумпция за неоповестяване на спорния доклад за оценка на риска представлява лошо управление. Тя препоръча на Комисията да извърши индивидуална оценка на документа с оглед предоставяне на възможно най-широк достъп в съответствие с Регламент 1049/2001.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до досие, свързано с твърдения за корупция, които Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е решила да не разследва. OLAF е отказала достъп въз основа на обща презумпция за неоповестяване, като твърди, че оповестяването би засегнало целта на нейните разследвания. Жалбоподателят оспори прилагането от страна на OLAF на обща презумпция за неоповестяване. Той също така твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

След започването на проверката от Европейския омбудсман OLAF преразгледа позицията си и предостави на жалбоподателя публичен достъп до решението за приключване на разглеждания случай. Жалбоподателят счита, че това отговаря на искането му за достъп, но също така заявява, че OLAF е трябвало да предостави допълнителни обяснения защо се е въздържала от започване на разследване.

Омбудсманът счита, че е необосновано да се прилага обща презумпция за неоповестяване към решение на OLAF за приключване на процедура за подбор, когато OLAF не намира достатъчно основания за започване на разследване. Поради това Омбудсманът приветства положителната ангажираност на OLAF с жалбата и поздрави OLAF за готовността ѝ да разреши въпроса. Като се има предвид, че тази проверка се отнасяше единствено до отказа на OLAF да предостави публичен достъп, омбудсманът счете, че жалбата е била разрешена и приключи проверката, както е уредена.

Случаят се отнася до отказа на Комисията да предостави пълен публичен достъп до 11 „решения за изпълнение“, с които се определят индивидуалните „надзорни такси“, които доставчиците на много големи онлайн платформи трябва да плащат в съответствие със Законодателния акт за цифровите услуги. За да откаже достъп, Комисията се позовава на едно от изключенията, предвидени в законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като твърди, че оповестяването може да засегне търговските интереси. Жалбоподателят оспори използването на това изключение и заяви, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

Проверяващият екип на Омбудсмана разгледа спорните документи, както и други части от преписката на Комисията, и проведе среща с представители на Комисията. Въз основа на проверката и предоставената информация омбудсманът установи, че укритата информация действително представлява чувствителна информация, чието разкриване би могло да засегне търговските интереси, включително с оглед на механизма за поделяне на разходите, въз основа на който се изчисляват индивидуалните такси за надзор. Омбудсманът също така установи, че е било разумно Комисията да счита, че няма по-висш обществен интерес от оповестяването.

Поради това Омбудсманът стига до извода, че Комисията основателно е отказала да предостави пълен публичен достъп до спорните решения за изпълнение, и приключва проверката, като констатира, че не е налице лошо управление.