- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение относно отказа на Европейската комисия да предостави публичен достъп до документи, свързани с разследване на действията на платформа на социална медия в контекста на президентските избори през 2024 г. в Румъния (дело 2289/2025/NH)
Решение
Случай 2289/2025/NH - Открит на Вторник | 19 август 2025 - Решение от Петък | 19 декември 2025 - Засегната институция Европейска комисия ( Няма основания за допълнителни проверки ) - Държава Белгия
Жалбата е подадена
11/08/2025Анализ на жалбоподателя
11/08/2025Разследването е в ход
19/08/2025Резултат от проучването
19/12/2025
Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Европейската комисия, във връзка с евентуален обмен или кореспонденция с румънските органи относно президентските избори през 2024 г. в Румъния. Комисията установи набор от документи, отнасящи се до две разследвания съгласно Законодателния акт за цифровите услуги, и отказа достъп. По-конкретно Комисията твърди, че документите са обхванати от обща презумпция за неоповестяване и че оповестяването би засегнало защитата на целите на разследванията и търговските интереси на дадено дружество.
Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си, като заяви, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването. Когато Комисията потвърди отказа си да оповести документите, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.
Проверяващият екип на Омбудсмана извърши проверка на въпросните документи. Омбудсманът също така поиска от Комисията да предостави подробен списък на идентифицираните документи, които могат да бъдат споделени с жалбоподателя.
Въз основа на проверката омбудсманът установи, че е разумно Комисията да откаже достъп до исканите документи предвид техния чувствителен характер. Въпреки че Комисията не предостави подробен списък на документите, по време на проверката тя описа по-подробно категорията на съответните документи, което омбудсманът счете за разумно в конкретния контекст на този случай.
Поради това омбудсманът приключи случая със заключението, че не са оправдани допълнителни проверки.
Обстоятелства, предхождащи жалбата
1. На 6 декември 2024 г. Конституционният съд на Румъния отмени президентските избори в Румъния след първия тур, проведен на 24 ноември 2024 г. Решението на Конституционния съд се основава на множество доклади от румънски и международни органи, в които се твърди, че има чуждестранно влияние, по-специално чрез незаконно финансиране на кампания в социалните медии.
2. На 13 януари 2025 г. жалбоподателят отправи искане за публичен достъп [1] до всяка размяна или кореспонденция между Европейската комисия и румънските органи във връзка с президентските избори през 2024 г. в Румъния. Жалбоподателят се позова на интервю на бившия комисар Тиери Бретон по френската телевизия, в което той твърди, че ЕС е имал роля в анулирането на президентските избори през 2024 г. в Румъния [2].
3. Комисията отговори на искането за достъп на 18 февруари 2025 г. Тя заяви, че исканите документи са част от преписките по висящи разследвания съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.[3] Тези преписки са обхванати от обща презумпция за неразкриване въз основа на изключенията за защита на целите на разследванията и търговските интереси.[4]
4. Впоследствие жалбоподателят иска от Комисията да преразгледа решението си за отказ на достъп, като подаде „потвърдително заявление“.
5. Тъй като не е получил отговор на потвърдителното си заявление, жалбоподателят първо се е обърнал към омбудсмана през април 2025 г.[5]
6. След искането на омбудсмана Комисията отговори на потвърдителното заявление през юли 2025 г., като поддържа позицията си, че исканите документи са обхванати от обща презумпция за неоповестяване.
7. Недоволен от отговора на Комисията, жалбоподателят отново се обръща към омбудсмана през август 2025 г.
Проучването
8. Омбудсманът започна проверка на начина, по който Комисията е разгледала искането на жалбоподателя за публичен достъп.
9. По време на проверката разследващият екип на Омбудсмана провери спорните документи. Омбудсманът също така поиска от Комисията да ѝ предостави списък на документите, попадащи в обхвата на искането за достъп, които могат да бъдат споделени с жалбоподателя.
Аргументи, представени на омбудсмана
10. В първоначалния си отговор Комисията обясни, че не може да предостави подробен списък на документите, за които е установила, че попадат в обхвата на искането на жалбоподателя, тъй като те са обхванати от обща презумпция за неоповестяване. Тя заяви, че исканите документи са част от преписките по висящи разследвания съгласно Регламента за Законодателния акт за цифровите услуги (DSA.100142 и DSA.100141). Тези разследвания продължават, тъй като Комисията събира допълнителни доказателства.
11. В потвърдителното заявление жалбоподателят твърди, че съществува по-висш обществен интерес от оповестяването, тъй като румънската общественост има интерес да оцени степента на чуждестранна намеса в президентските избори и степента, в която Комисията е разследвала ситуацията съгласно Регламента за Законодателния акт за цифровите услуги. Жалбоподателят добави, че демократичното вземане на решения в ЕС може да бъде засегнато, ако Комисията може потенциално да разследва всички бъдещи национални избори съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. Жалбоподателят твърди, че в интервюто, посочено в първоначалното искане, бившият член на Комисията Тиери Бретон също е споменал възможността за разследване след изборите в Германия.
12. В своето потвърдително решение Комисията потвърди, че се позовава на обща презумпция за неоповестяване във връзка с текущи разследвания съгласно Законодателния акт за цифровите услуги въз основа на необходимостта от защита на целите на разследванията и търговските интереси.[6] По-конкретно Комисията заяви, че исканите документи са част от преписките по висящи разследвания съгласно Законодателния акт за цифровите услуги, чиято цел е да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на посреднически услуги.
13. Комисията се позова на четири условия за прилагане на обща презумпция за неоповестяване, установена от съдебната практика на ЕС.[7] Първо, документите трябва да са част от един и същ набор от документи. Второ, за документите трябва да се прилагат специални правила за достъпност. Трето, те трябва да се отнасят до конкретна процедура, която трябва да бъде защитена. Четвърто, при процедури, при които предприятията са задължени да предоставят на Комисията евентуално чувствителна информация, търговските интереси на трети страни могат да бъдат защитени съвместно с целите на разследванията.[8] Комисията твърди, че разследванията по Законодателния акт за цифровите услуги са сравними и имат силни процедурни сходства с други видове разследвания на Комисията, насочени към оценка на съответствието с правото на ЕС, като например производства за контрол върху сливанията или разследвания за държавна помощ, за които Съдът вече е признал обща презумпция за неоповестяване.
14. Комисията също така заяви, че няма по-висш обществен интерес от оповестяването, тъй като общите съображения на жалбоподателя относно прозрачността и почтеността на изборите нямат предимство пред причините, обосноваващи отказа за оповестяване на исканите документи.
15. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят отбеляза, че в решението си за отказ на публичен достъп Комисията е установила правен режим, който отрича прилагането на Регламент No 1049/2001 по същество към всяка преписка по Законодателния акт за цифровите услуги. Жалбоподателят също така заяви, че Комисията е пренебрегнала неговите аргументи относно наличието на по-висш обществен интерес. Жалбоподателят добави, че без достъп до документите е невъзможно да се докаже, че оповестяването на тези конкретни документи обслужва обществен интерес.
16. В отговор на искането на омбудсмана за списък с документи, които могат да бъдат споделени с жалбоподателя, Комисията обясни, че този подробен списък е строго поверителен. Въпреки това Комисията се съгласи да сподели с жалбоподателя описание на документите, което гласи следното: „Идентифицираните документи обхващат период от около 5 месеца до получаването на искането за достъп до документи от жалбоподателя, т.е. януари 2025 г. Документите представляват обмен между Комисията и румънските органи относно някои аспекти на първия тур на президентските избори в Румъния през ноември 2024 г. във връзка с надзора на задълженията на много големите онлайн платформи съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. Те включват обмен преди и след изборите.“
Оценка на омбудсмана
Относно отказания достъп
17. Съдилищата на ЕС са признали, че институциите на ЕС могат да откажат публичен достъп до документи въз основа на „обща презумпция“ за неоповестяване за определени категории документи.[9] Това означава, че съответната институция не е длъжна да разглежда въпросните документи поотделно, т.е. не е длъжна да преценява по какъв начин тяхното оповестяване би засегнало конкретно и действително защитените интереси. По-скоро институцията може да приеме, че тъй като въпросните документи попадат в определена категория, оповестяването на който и да е от тях би засегнало защитените интереси.
18. Само в някои случаи съдилищата на Съюза са признали възможността институциите да се позовават на обща презумпция за неоповестяване. Например съдилищата са установили, че документите, свързани с процедури за държавна помощ, процедури за контрол върху сливанията, процедури за нарушение или документи, принадлежащи към оферти, подадени от оферентите в процедура за възлагане на обществена поръчка, могат да бъдат обхванати от общи презумпции [10].
19. Омбудсманът отбелязва, че до момента съдилищата на ЕС не са признали обща презумпция за неоповестяване, свързана с документи, принадлежащи към разследвания по Законодателния акт за цифровите услуги, като разглежданите в настоящия случай документи. Следователно съответната съдебна практика би могла в най-добрия случай да се приложи по аналогия. Това се признава от Комисията в потвърдителното решение, в което се посочва, че разследванията по Законодателния акт за цифровите услуги са „сравними и имат силни процедурни сходства“с други видове разследвания на Комисията, във връзка с които съдилищата са признали обща презумпция.
20. С оглед на това разследващият екип на Омбудсмана извърши проверка на спорните документи. Проверката показа, че документите представляват обмен между Комисията и румънските органи, който се е състоял между септември 2024 г. и януари 2025 г. и се отнася до две текущи разследвания съгласно Регламента за Законодателния акт за цифровите услуги. Те са част от преписките по дела DSA.100141 и DSA.100142. Тяхното съдържание е свързано с първия тур на президентските избори в Румъния през ноември 2024 г. и съдържа оперативни подробности, предоставени от румънските органи на Комисията с презумпцията, че те няма да бъдат споделяни допълнително. Предвид чувствителния характер на документите е трудно да се предоставят повече подробности, без да се разкрива информация, която Комисията счита за поверителна.
21. Въз основа на проверката омбудсманът счита, че е разумно да се счита, че оповестяването на документите би засегнало целта на разследванията по Законодателния акт за цифровите услуги, извършени от Комисията в този случай, както и търговските интереси на дружеството майка на TikTok, което е споделяло чувствителна информация в контекста на разследванията.
22. С други думи, дори да се предположи, че Комисията е извършила индивидуална преценка на спорните документи, омбудсманът счита, че Комисията е имала основание да се позове на изключенията, свързани със защитата на целите на разследванията и търговските интереси на трето лице, за да откаже достъп до тях.
23. Въпреки това и независимо от това дали в този случай се прилага общата презумпция, оповестяването все пак може да бъде оправдано, ако е налице по-висш обществен интерес от оповестяването [11].
24. В своето потвърдително решение Комисията обясни, че аргументите, изтъкнати от жалбоподателя по отношение на необходимостта от осигуряване на прозрачност и почтеност на президентските избори в Румъния и евентуално на изборите в други държави, като например в Германия, не доказват наличието на по-висш обществен интерес, тъй като те са твърде общи. Комисията счете, че общественият интерес се обслужва по-добре чрез защита на поверителността на информацията, събрана по време на разследванията.
25. Омбудсманът признава, че обстоятелствата около решението, взето от Конституционния съд на Румъния през декември 2024 г. за отмяна на президентските избори, са привлекли значително внимание. Тя обаче счита, че доводите на жалбоподателя не са конкретни по отношение на начина, по който общественият интерес би бил най-добре обслужен чрез оповестяване на исканите документи.
26. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита за разумна позицията на Комисията, че общите позовавания на жалбоподателя на прозрачността не надделяват над обществения интерес да се позволи на Комисията да защити целта на текущите си разследвания.
В списъка на идентифицираните документи
27. Съгласно съдебната практика на Съюза прилагането на обща презумпция не освобождава институция на Съюза от задължението ѝ да идентифицира документите, попадащи в обхвата на дадено искане, и да предостави на заявителя списък на тези документи. Това е така, защото при липсата на такъв списък за заявителите би било трудно да оборят тази презумпция.[12]
28. В този контекст омбудсманът последователно е изразявал становището [13], че също така е въпрос на добра администрация да се предостави на заявителите списък с документи, за които е установено, че попадат в обхвата на искане за публичен достъп, освен ако самото оповестяване на списъка би засегнало интереса(ите), който(които) трябва да бъде(ат) защитен(и).[14] В случаите, когато не може да бъде предоставен списък, е важно документите да бъдат описани по такъв начин, че да се даде възможност на заявителя да разбере броя и естеството на въпросните документи.
29. В този случай Комисията не е предоставила на жалбоподателя списък с идентифицирани документи нито на първоначалния етап, нито на етапа на потвърждаване. Комисията само е описала документите като част от преписките по висящи разследвания съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. Поради това при започването на проверката омбудсманът поиска от Комисията списък с идентифицирани документи, които могат да бъдат споделени с жалбоподателя.
30. Комисията отговаря, че не може да предостави такъв списък, тъй като е поверителен, но се съгласява да предостави описание на категорията на съответните документи (вж. точка 16 по-горе).
31. Въз основа на проверката и като се има предвид чувствителността на исканите документи, омбудсманът счита за разумно решението на Комисията да предостави само описание на документите. Тя е съгласна, че оповестяването на списък с документи би разкрило информация за тяхното съдържание, която потенциално би могла да подкопае интересите, които Комисията се стреми да защити.
32. Омбудсманът обаче изразява съжаление, че Комисията не е предоставила на жалбоподателя броя на идентифицираните документи.[15] Въпреки това описанието, което Комисията е предоставила по време на проверката на омбудсмана, дава на жалбоподателя достатъчно подробности, за да разбере за какво се отнасят документите, а именно тяхното естество (размяна с румънските органи) и техния график (между септември 2024 г. и януари 2025 г.). В съчетание с информацията, която Комисията вече е предоставила на жалбоподателя в първоначалните и потвърдителните отговори относно разследването на Законодателния акт за цифровите услуги в TikTok, описанието позволява на жалбоподателя правилно да определи категорията документи, разглеждани в този случай.
33. Поради горепосочените причини Омбудсманът заключава, че не са оправдани допълнителни проверки на аспекта на проверката, свързан със списъка на идентифицираните документи.
Заключения
Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следните заключения:
Въз основа на проверка на исканите документи омбудсманът счита, че е било разумно Комисията да откаже достъп предвид чувствителния им характер.
Въпреки че Комисията не е предоставила подробен списък на документите, по време на разследването тя е описала по-подробно категорията на съответните документи.
Поради това Омбудсманът заключава, че в този случай не са оправдани допълнителни проверки.
Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.
Тереза Анджиньо
Европейски омбудсман
Страсбург, 19.12.2025 г.
[1] Съгласно правилата, определени в Регламент (ЕО) No 1049/2001, на разположение на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX%3A32001R1049
[2] Жалбоподателят се свърза с интервюто на адрес https://rmc.bfmtv.com/actualites/international/on-l-a-fait-en-roumanie-thierry-breton-reagit-aux-ingerences-de-musk-en-allemagne-avec-l-afd_AN-202501090232.html (на френски език).
[3] Законодателният акт за цифровите услуги, приет през октомври 2022 г., е регламент на ЕС за създаване на всеобхватна рамка за отчетност на цифровите услуги, модериране на съдържание и прозрачност на платформите в целия ЕС. Неговата цел е да се предотвратят незаконните и вредни дейности онлайн и разпространението на дезинформация. Вж. Регламент (ЕС) 2022/2065 относно единния пазар на цифрови услуги (Законодателен акт за цифровите услуги): http://data.europa.eu/eli/reg/2022/2065/oj.
[4] Посочени съответно в член 4, параграф 2, трето тире и член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001.
[5] Дело 827/2025/PVV относно неприемането от страна на Комисията на потвърдително решение в рамките на приложимите срокове.
[6] В потвърдителното решение Комисията обясни, че е започнала производство срещу TikTok на 17 декември 2024 г., и се позова на своето съобщение за медиите, достъпно на адрес: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_24_6487. Според Комисията целта на разследването е да се прецени дали дружеството майка на TikTok управлява рисковете за изборите или гражданския дискурс, свързани по-специално с неговите системи за препоръчване и политиките му в областта на политическите реклами.
[7] Комисията се позовава по-специално на решение на Общия съд от 4 октомври 2018 г., Daimler/Комисия, T-128/14, точки 138—140, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=T-128/14.
[8] Комисията цитира решението на Общия съд от 2 октомври 2024 г., TotalEnergies Marketing Nederland NV/Европейска комисия, T-332/22, точка 28, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&td=ALL&num=T-332/22.
[9] Решение на Общия съд по дело T-380/08, Нидерландия/Комисия, точка 35, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-380/08&language=EN.
[10] За изчерпателен списък на всички признати до момента общи презумпции за неоповестяване вж. точки 95 и 96 от решението на Общия съд от 10 септември 2025 г. по дело Nouwen/Съвет, T‑255/24, на разположение на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&td=ALL&num=T-255/24.
[11] Вж. Решение на Съда от 11 май 2017 г., Швеция и Spirlea/Комисия, C-562/14 P, точка 46, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=C-562/14.
[12] Решение на Общия съд от 28 май 2020 г. по дело T‑701/18, Liam Campbell/Европейска комисия, точки 41—44, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-701/18&language=EN
[13] Вж. например Решение относно отказа на Европейския орган за ценни книжа и пазари да предостави публичен достъп до обмен на информация с Европейската комисия относно подготовката на "решения за еквивалентност" във връзка с Обединеното кралство (дело 1278/2022/JK), точка 34, достъпно на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/171366.
[14] В съответствие с посоченото по-горе дело Campbell, по-специално точка 44.
[15] Както предлага омбудсманът в контекста на предишна проверка по дело 1278/2022/JK (вж. бележка под линия 13 по-горе).