Случаят се отнася до отказа на REA да предостави частичен достъп до писмо, което REA е изпратила на бенефициер относно възстановяването на финансиране. За да откаже достъп, REA се позовава на защитата на търговските интереси на трето лице.

Въз основа на проверката на спорния документ омбудсманът не е убеден в довода на REA, че частичният достъп би засегнал сериозно защитата на търговските интереси. Омбудсманът прави предложение за решение, с което иска от REA да преразгледа позицията си по искането, за да предостави широк частичен достъп до спорния документ.

Изпълнителната агенция за научни изследвания прие предложението на омбудсмана за решение и предостави на жалбоподателя широк частичен достъп до документа. Омбудсманът приветства положителния отговор на REA на нейното предложение за решение, което разреши жалбата.

Жалбоподателят поиска от Европейската комисия публичен достъп до документи относно обмена на информация с унгарското правителство относно независимостта на съдебната власт в контекста на оценката на Комисията на допустимостта на Унгария за кохезионните фондове. След консултация с унгарските органи Комисията отказа достъп до някои от документите, като се позова на две изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи. По-конкретно Комисията твърди, че оповестяването би засегнало целта на нейното разследване по отношение на допустимостта на Унгария за кохезионните фондове и нейния процес на вземане на решения. Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си (като подаде „потвърдително заявление“). Когато Комисията не отговори в рамките на приложимите срокове, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка на мълчаливия отказ на Комисията да предостави публичен достъп до исканите документи. По време на проверката на омбудсмана Комисията прие своето потвърдително решение. Тя потвърди решението си да откаже достъп, но се позова на допълнително изключение, като заяви, че междувременно Европейският парламент е започнал съдебно производство по въпроса и оповестяването би могло да подкопае тези текущи производства.

Проверката на омбудсмана показа, че исканите документи съдържат самооценката на Унгария, официалните въпросници, изпратени от Комисията на унгарските органи, и официалните отговори на съответните унгарски органи на тези въпроси. Следователно исканите документи са в основата на решението на Комисията, срещу което Парламентът е образувал съдебно производство. Те нито са изготвени за целите на конкретното съдебно производство, нито съдържат вътрешни правни позиции по спорни въпроси навсякъде.

Омбудсманът счита, че Комисията не е доказала в достатъчна степен как оповестяването на документите би могло да подкопае въпросното съдебно производство. Омбудсманът също така не е убеден в довода на Комисията, че оповестяването би могло да подкопае нейното разследване. Освен това омбудсманът подчерта, че е важно обществеността да бъде информирана за действията на Комисията и унгарските органи за защита на финансовите интереси на ЕС и за гарантиране на спазването на принципите на правовата държава. Поради това Омбудсманът счете, че отказът на Комисията да предостави широк публичен достъп до исканите документи представлява лошо администриране, и препоръча на Комисията да преразгледа позицията си по искането за достъп.

В отговор Комисията потвърждава позицията си, че оповестяването на исканите документи би засегнало спокойствието на съдебните производства, образувани от Парламента, и неговото разследване относно допустимостта на Унгария до кохезионните фондове. Омбудсманът обаче установи, че Комисията не е предоставила убедителни обяснения защо не може да бъде предоставен по-широк достъп до тези документи. Поради това омбудсманът потвърди констатацията си за лошо администриране и приключи случая.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до финансов доклад на Европейския парламент относно вече разпуснатата политическа група „Идентичност и демокрация“ (ИД). Парламентът отказа достъп до доклада в неговата цялост. По този начин той се позовава на две изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като твърди, че оповестяването на доклада би засегнало защитата на целите на разследванията и одитите и на собствения му текущ процес на вземане на решения.

Жалбоподателят поиска от Парламента да преразгледа решението си, като подаде потвърдително заявление, твърдейки, че е налице императивен по-висш обществен интерес от оповестяването предвид използването на публични средства. Парламентът потвърди отказа си да оповести документа, като добави, че документът е част от текущо разследване на Европейската прокуратура за предполагаема злоупотреба със средства от страна на групата ID. Недоволен от този отговор, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Екипът за проверка на Омбудсмана извърши проверка на спорния документ. Проверката потвърди, че исканият документ съдържа оценка на финансите на политическата група. Парламентът потвърди пред омбудсмана, че разследването на Европейската прокуратура все още не е приключило. Омбудсманът установи, че Парламентът има основание да откаже достъп до документа. Поради това тя приключи разследването с констатация за липса на лошо управление.

През март 2024 г. жалбоподателят поиска от Европейската комисия публичен достъп до документи, свързани с нейната преоценка от 2023 г. на прилагането на „процедурата в областта на върховенството на закона“ в Унгария (въз основа на Регламента относно обвързаността с условия). Комисията установи, че четири тримесечни доклада и няколко обмена на информация между Унгария и Комисията попадат в обхвата на искането, но отказа достъп до всички документи. При отказа на достъп тя се позова на изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като заяви, че оповестяването би могло да засегне целта на дадено разследване и текущия процес на вземане на решения съгласно Регламента относно обвързаността с условия.

Жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа позицията си (като подаде „потвърдително заявление“) през април 2024 г. Тъй като Комисията не отговори на потвърдителното заявление на жалбоподателя в рамките на приложимия срок, през юни 2024 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка на липсата на отговор от страна на Комисията на потвърдителното заявление на жалбоподателя и поиска от Комисията да отговори възможно най-скоро. Комисията отговори на жалбоподателя през декември 2025 г., т.е. повече от 19 месеца след подаването на потвърдителното заявление.

Тъй като Комисията отговори на потвърдителното заявление на жалбоподателя, омбудсманът приключи случая. Тя обаче недвусмислено разкритикува значителното забавяне на Комисията при отговора на искането на жалбоподателя и напомни на Комисията, че тя следва спешно да разгледа въпроса за забавянията при обработването на заявленията за публичен достъп до документи.

Случаят се отнасяше до начина, по който Европейската комисия (делегацията на ЕС в Африканския съюз) е разгледала заявление за безвъзмездни средства, и до опасения относно потенциален конфликт на интереси.

Жалбоподателят е участвал в покана за представяне на предложения за проект в подкрепа на пан-африканския изборен капацитет. Делегацията отхвърли заявлението на жалбоподателя, тъй като е поискала финансиране от ЕС над максималния процент, разрешен в рамките на поканата. Жалбоподателят заяви, че това е печатна грешка и че делегацията е трябвало да поиска разяснения, вместо да отхвърли заявлението му. Жалбоподателят също така заяви, че експерт, който е участвал в разработването на проекта, финансиран по настоящата покана, работи за субект, който е подал заявление по поканата.

Омбудсманът установи, че въз основа на собствените си вътрешни насоки Комисията е трябвало да счита грешката на жалбоподателя за „очевидна техническа грешка“ и поиска от жалбоподателя разяснения и/или поправи грешката на жалбоподателя. Тя също така установи, че Комисията не е оценила адекватно твърденията на жалбоподателя за потенциален конфликт на интереси. Тези два недостатъка представляват лошо управление. И за двете констатации омбудсманът счете, че не би било целесъобразно да се отправят съответни препоръки, тъй като междувременно безвъзмездните средства вече са били отпуснати. Въпреки това тя направи три предложения, насочени към предотвратяване на подобни проблеми в бъдещи подобни случаи.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, свързани с предложението на Европейската комисия за прилагане на „процедурата в областта на върховенството на закона“ в Унгария (предложение за решение на Съвета въз основа на Регламента относно обвързаността с условия). Комисията установи, че четиринадесет документа попадат в обхвата на искането и оповести всички, с изключение на части от три документа. При отказа на достъп до тези части тя се позова на две изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като заяви, че оповестяването би могло да засегне текущите съдебни производства и процеса на вземане на решения.

Омбудсманът започна проверка и се опита да провери въпросните документи. Нейният разследващ екип се срещна два пъти с представители на Комисията, за да обсъди случая. Въз основа на своята проверка омбудсманът не е убеден в прилагането на двете изключения по отношение на публичния достъп, на които се позовава Комисията. Поради това омбудсманът направи предложение за решение, като поиска от Комисията да преразгледа позицията си по искането с оглед на предоставянето на по-голям публичен достъп.

Комисията прие предложението на омбудсмана за решение и предостави пълен достъп до исканите документи. Омбудсманът приключи проверката, като приветства положителния отговор на Комисията.

Случаят се отнася до отказа на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да предостави пълен публичен достъп до документи, свързани с разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) във връзка с неправомерно поведение на служители. За да откаже достъп, ЕСВД се позовава на изключение от законодателството на Съюза относно публичния достъп до документи, като изтъква, че оповестяването би засегнало необходимостта от защита на личния живот и личната неприкосновеност на лицата, посочени в документите, включително на лицата, засегнати от разследванията на OLAF. Освен това ЕСВД е заличила имената на дружествата, посочени в документите, за да защити репутацията им, като се има предвид, че те не са били обект на разследванията на OLAF.

Омбудсманът установи, че жалбоподателят не е установил необходимост от разкриване на личните данни в обществен интерес, както се изисква от законодателството на ЕС относно защитата на данните. Омбудсманът също така счита, че ограничените редакции на търговска информация са разумни и не може да установи по-висш обществен интерес в това отношение. Поради това Омбудсманът стига до извода, че ЕСВД основателно е отказала да оповести изцяло спорните документи.

По този начин омбудсманът приключи проверката във връзка с отказа на достъп, като установи, че не е налице лошо управление. Въпреки че жалбоподателят също така е недоволен от справедливото решение, договорено с ЕСВД, което означава, че обхватът на неговото искане за достъп е ограничен до 50 страници, омбудсманът счита, че няма оправдани допълнителни проверки, като се има предвид, че междувременно ЕСВД е започнала да обработва ново, по-широко искане за публичен достъп до документи, подадено от жалбоподателя.