След като прокурор на EULEX, както и медиите насочиха вниманието на омбудсмана към някои предполагаеми сериозни нередности, засягащи мисията на ЕС в областта на върховенството на закона (EULEX) в Косово, омбудсманът реши да започне проверка по собствена инициатива, за да прецени дали Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и EULEX са разследвали надлежно или разследват надлежно тези твърдения.

За да установи какви действия трябва да предприеме, омбудсманът провери досието на ЕСВД/EULEX по въпроса. Проверката показа, че EULEX е провела предварително вътрешно разследване и е назначила външен прокурор, който да разследва нередностите. Освен това ЕСВД е назначила опитен експерт, който да преразгледа мандата на EULEX от системна гледна точка, със специален акцент върху повдигнатите твърдения.

Омбудсманът отбеляза, че EULEX не е следвала стандартната си процедура за разследване на такива твърдения. Тя също така установи, че начинът, по който е бил назначен външният прокурор, трябва да бъде разгледан. Въпреки това, като се има предвид, че експертът, назначен неотдавна от върховния представител на ЕС, даде ясно да се разбере, че тези въпроси ще бъдат част от прегледа, който ще бъде извършен от него, омбудсманът счита, че понастоящем не са необходими по-нататъшни действия от негова страна.

Случаят се отнася до изключването на жалбоподателя от Европейския парламент от процедура за подбор на администратори в областта на научните изследвания.

Омбудсманът проучи въпроса и разгледа досието, с което разполага Парламентът.

Въз основа на информацията, получена по време на проверката, омбудсманът не установи лошо управление от страна на Парламента.

Случаят се отнася до това дали Европейската комисия е трябвало да извърши оценка на въздействието върху правата на човека в контекста на преговорите си за сключване на споразумение за свободна търговия с Виетнам. Жалбоподателите считат, че такава оценка е необходима, докато позицията на Комисията е, че тя не е необходима, тъй като през 2009 г. вече е извършена оценка на въздействието върху устойчивостта на предложение за споразумение за свободна търговия между ЕС и АСЕАН, което включва Виетнам.

Заключението на омбудсмана беше, че пропускът на Комисията да извърши конкретна оценка на въздействието върху правата на човека по отношение на Виетнам представлява лошо управление. През март 2015 г. тя препоръча на Комисията да извърши такава оценка без по-нататъшно забавяне.

Комисията отказва. Той заяви, че неговите „инструменти на нетърговската политика“ и клаузите за правата на човека в споразумението за партньорство и сътрудничество са постигнали същата цел.

Омбудсманът не е съгласен и по този начин подчертава характеристиките, присъщи на инструмента за оценка на въздействието върху правата на човека. Тъй като междувременно споразумението беше сключено, омбудсманът приключи случая с критична забележка.

Случаят се отнася до решението на Комисията да обяви за недопустими някои разходи, декларирани от партньор по проект, финансиран от ЕС. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че основанията на Комисията да не приеме въпросните разходи са основателни. Поради това омбудсманът приключи случая с констатация, че не е налице лошо управление.

Жалбата се отнася до преназначаването на председателя на специалната комисия по етика на Комисията. Този комитет се състои от три лица, които понастоящем не са наети от Комисията. Неговата роля е да съветва Комисията по етични въпроси, възникващи при прилагането на Кодекса за поведение на членовете на Комисията. По-специално Комитетът съветва по етични въпроси, когато бивш член на Комисията желае да започне работа.

Омбудсманът отбеляза, че председателят е в конфликт на интереси, като се има предвид, че той е работил и като адвокат, представляващ интересите на клиенти от частния сектор пред Комисията. Тя установи, че преназначаването на председателя от страна на Комисията е създало ситуация, при която председателят на практика ще се произнася относно бъдещите перспективи за заетост на членовете на Комисията, които въз основа на настоящите си позиции са оказали огромно влияние по въпроси от голямо значение за частните клиенти на председателя.

В съответствие с това омбудсманът установи, че частните интереси на председателя са такива, че могат да окажат отрицателно въздействие върху начина, по който той изпълнява ролята си на председател на комисията.

Не беше необходимо омбудсманът да отправя препоръки към Комисията, тъй като Комисията замени председателя преди приключването на проверката на омбудсмана.

Жалбоподателката по това дело, люксембургска гражданка, е била изключена от участие в конкурс за длъжност във Франция на основание, че не е френска гражданка. Въпросната длъжност е тази на съдия, който не е председател и който трябва да представлява Върховния комисариат на ООН за бежанците пред френския съд по въпросите на убежището. Жалбоподателят твърди пред Европейската комисия, че ограничаването на длъжността до френски граждани изглежда представлява нарушение на разпоредбите на правото на ЕС относно свободното движение на работници. Когато Комисията е счела, че няма нарушение на правото на ЕС, жалбоподателят се е свързал с омбудсмана.

Комисията счита, че се прилага изключение от правото на свободно движение на работници. Това изключение се прилага в случай на заетост в публичната администрация и е предвидено в член 45, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Комисията призна, че решението по този въпрос изисква конкретна оценка на естеството на задачите и отговорностите на непредседателстващия съдия и заяви, че е направила такава оценка. Омбудсманът отбеляза, че като част от тази оценка Комисията не се е свързала с френските органи, за да получи допълнителна информация за въпросната длъжност. Следователно първоначалното предложение на омбудсмана беше Комисията да преразгледа своята оценка на жалбата за нарушение и тя предложи Комисията да се консултира с френските органи. В отговор на това предложение Комисията заяви, че разполага с достатъчно информация, за да реши въпроса, и че следователно не е необходимо да се свързва с френските органи. След като разгледа подробния си отговор на предложението, омбудсманът прие, че в този случай Комисията е разполагала с достатъчно информация, на която да основе решението си. Поради това тя приключва разследването с констатация, че Комисията не е допуснала лошо управление.

Случаят се отнасяше до действията на OLAF след получаването на доклад за подаване на сигнали за нередности, свързващ Европейския орган за авиационна безопасност (ЕААБ) с предполагаемо манипулиране на доклад от инспекция на сигурността на въздухоплаването. След предварителна оценка омбудсманът изрази загриженост относно решението на OLAF да прекрати случая и да върне случая на ЕААБ въпреки факта, че лицето, сигнализиращо за нередности, съзнателно е избрало да докладва на OLAF, а не на ЕААБ. Омбудсманът изрази предварителното становище, че такова решение може да окаже отрицателно въздействие върху ефективността на разпоредбите относно подаването на сигнали за нередности като цяло. Поради това тя реши да се осведоми по въпроса.

След проверка на досиетата на OLAF омбудсманът установи, че OLAF е обмислила по подходящ начин дали да започне разследване. Оказа се също така, че OLAF всъщност не е приключила случая, а е поискала от ЕААБ да разгледа въпроса и да докладва за резултатите от своето разследване. Освен това OLAF си е запазила правото да започне официално разследване на по-късен етап. В този контекст омбудсманът установи, че OLAF е разгледала по подходящ начин доклада на жалбоподателя относно подаването на сигнали за нередности. Омбудсманът отбеляза, че OLAF е трябвало да информира жалбоподателя по-изрично, че отнасянето на въпроса до ЕААБ не означава, че OLAF няма да предприема по-нататъшни действия по въпроса. Тя направи допълнителна забележка в това отношение.

Делото се отнася до жалба за нарушение, подадена до Европейската комисия във връзка с предполагаемо неприлагане от страна на Германия на някои разпоредби на Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации. Жалбоподателят се обърна към Европейския омбудсман с твърдението, че Комисията не е обяснила правилно причините, поради които не е започнала разследване. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че впоследствие Комисията е предоставила подходящо обяснение във връзка с някои от въпросите, повдигнати от жалбоподателя. По отношение на въпросите, във връзка с които Комисията не е предоставила подходящо обяснение, омбудсманът приключи случая с критична забележка.

Случаят се отнася до твърдението, че Европейската комисия не е информирала жалбоподателя относно приоритетния характер на неговата жалба за държавна помощ.

Омбудсманът повдигна въпроса. В хода на своето разследване Комисията информира жалбоподателя, че неговата жалба не се разглежда като приоритетен случай. Комисията обаче не е обяснила причините за решението си. Поради това омбудсманът приключи жалбата с критична забележка относно факта, че Комисията не е информирала жалбоподателя за причините, поради които е дала нисък приоритет на неговата жалба за държавна помощ.

Жалбоподателят е срочно нает служител в Европейския парламент. Тя се разболява, докато е в годишен отпуск. Случаят се отнася до отказа на Парламента да преобразува годишния отпуск на жалбоподателя в отпуск по болест. Омбудсманът отправи запитване по въпроса и не установи лошо администриране, тъй като от жалбоподателя се е изисквало да предостави настоящ адрес по това време или скоро след това, тя е представила медицинското си свидетелство за отпуск по болест. Това изискване не е изпълнено.

Случаят се отнася до оценката на предложението на жалбоподателя за тръжна процедура. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че комисията за оценка неправилно е оценила предложението му, тъй като не е взела предвид предоставената в него информация.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че жалбоподателят не е доказал, че оценителите са допуснали явна грешка в преценката по отношение на аспектите, за които е подадена жалба. Поради това тя приключи случая с констатация, че не е налице лошо управление.