Случаят се отнася до решението на Европейската комисия за възстановяване на суми, изплатени като безвъзмездна финансова помощ по различни проекти, финансирани от ЕС. Решението беше взето след одити, извършени от одитор от името на Комисията. Жалбоподателят изрази несъгласие с констатациите от одита. Наред с другото, жалбоподателят е поискал одитите да бъдат прегледани от националната сметна палата в неговата държава членка. Комисията не счете това за необходимо.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

Този случай се дължи на факта, че Представителството на Европейската комисия в Хърватия не е отговорило на искане за информация, отправено във Facebook, и на факта, че то е блокирало жалбоподателя на своята страница във Facebook. Жалбоподателят е попитал дали ръководителят на представителството в Хърватия е бивш член на комунистическата партия на Югославия.

Тъй като Комисията вече е деблокирала своята страница във Facebook и е отговорила, омбудсманът счита, че Комисията е уредила тези аспекти на случая. Освен това омбудсманът констатира, че Комисията не е допуснала лошо администриране, като не е разкрила исканата информация, тъй като тя представлява защитени лични данни.

Омбудсманът обаче предлага да се подобри необходимостта от отговори на гражданите, които комуникират с Комисията в социалните медии. Комисията следва да вземе предвид факта, че правото на отговор, гарантирано от Хартата на основните права на ЕС и принципите на добра администрация, както е предвидено в Европейския кодекс за добро административно поведение, се прилага за съобщения, получени чрез социалните медии, при спазване само на ограниченията, обосновани съгласно принципа на пропорционалност. Комисията следва да вземе това предвид при преразглеждането на своето ръководство за доставчиците на информация и във всяка друга съответна работа.

Случаят се отнася до процедура за подбор за длъжност в делегацията на ЕС в Албания. Жалбоподателката е недоволна, че не е била включена в краткия списък за длъжността, тъй като счита, че отговаря на всички необходими критерии. Тя поиска информация относно кандидатурата си и причините, поради които не е включена в краткия списък. Делегацията не отговори своевременно на искането ѝ.

Омбудсманът отправи запитване по този въпрос. В хода на разследването делегацията отговори на жалбата, като по този начин разреши този аспект на жалбата. Що се отнася до решението жалбоподателят да не бъде включен в краткия списък, омбудсманът счете, че обяснението на делегацията за нейното решение е разумно, и приключи проверката с констатация, че не е налице лошо управление. Омбудсманът предложи Европейската служба за външна дейност да дава насоки на делегациите относно необходимостта кандидатите да бъдат информирани, когато конкурсите за подбор са били забавени. Омбудсманът предложи също така Европейската служба за външна дейност да включи в „Ръководството на делегациите на ЕС за местните служители“ по-подробни изисквания относно вида на информацията, която трябва да бъде включена в списъка/електронната таблица в Excel, изготвени от комисиите за подбор.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Комисията на кореспонденцията на жалбоподателя в контекста на финансов одит на равнището на държавите членки. След намесата на омбудсмана Комисията отговори. Тя оповести документа, поискан от жалбоподателя, но заличи някои лични данни (имена на физически лица). Омбудсманът установи, че Комисията правилно е обосновала заличаването съгласно Регламент 45/2001.

Делото се отнася до обработването на искане за информация относно начина за получаване на версия за изтегляне на база данни със съдебна практика, съхранявана от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Омбудсманът проучи въпроса и поиска от EUIPO да обясни по-добре причините, поради които не може да изпълни искането. Обяснението на EUIPO било точно и разумно. Поради това делото е приключено с констатацията, че не е налице лошо управление.

Бивш стажант в Съвета на Европейския съюз се оплака, че надбавката, изплащана от институциите на ЕС на неговите стажанти, е неподходяща, тъй като е под минималната работна заплата и следователно не гарантира на стажантите достоен стандарт на живот.

Омбудсманът започна разследване по въпроса. Тя установи, че Съветът е обяснил достатъчно подробно как се определя размерът на надбавката за стаж. Омбудсманът установи, че решението за изплащане на надбавка, равняваща се на 25 % от заплатата на длъжностно лице със степен AD5.1, е основателно. Съветът взе това решение в рамките на своята свобода на преценка въз основа на административните си нужди и наличния бюджет.

Омбудсманът отбеляза, че Съветът прави разграничение между стажове и заетост. Следователно стажантът получава надбавка, а не заплата, тъй като правата и задълженията на стажанта не са сравними с тези на член на персонала. Омбудсманът счете обяснението на Съвета за разумно.

Поради това тя приключва случая с констатацията, че практиката на Съвета не представлява лошо администриране.

Случаят се отнася до липсата на адекватен отговор от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) на искането на жалбоподателя за информация относно компетентността на ЕЦБ да гарантира прилагането на финансовото регулиране и законодателството за защита на потребителите в държавите членки. Омбудсманът поиска от ЕЦБ да предостави на жалбоподателя подробен отговор относно надзорната му роля спрямо националните централни банки, но също и относно ролята на единния надзорен механизъм при надзора на частни субекти. ЕЦБ отговори по ясен и изчерпателен начин. Поради това омбудсманът реши да приключи случая.

Случаят се отнася до финансирания от ЕС научноизследователски проект за оценка на риска от ГМО (известен като GRACE). Жалбоподателят, изследователски институт със седалище в Германия, твърди, че редица учени, участващи в проекта GRACE, са били в положение на конфликт на интереси поради предполагаемите си отношения с биотехнологичната промишленост. Тя твърди, че Европейската комисия не е отговорила на опасенията на жалбоподателя´s относно научната обоснованост на резултатите от проекта и независимостта на съответната научна публикация. Жалбоподателят също така заяви, че Комисията не е успяла да гарантира обективността и независимостта на проекта, по-специално пълна прозрачност по отношение на експертите, участващи в неговия подбор.

Омбудсманът разследва случая. Тя изрази съгласие с Комисията, че тя не следва да се намесва в научното тълкуване или в процеса на публикуване на научните изследвания, които финансира. Омбудсманът също така заключи, че самият факт, че съществуват връзки между учените, участващи в проекта, и промишлеността, не доказва конфликт на интереси. Омбудсманът посочи, че Комисията често финансира проекти, осъществявани от промишлеността или от групи, тясно свързани с промишлеността. Въпреки това омбудсманът предложи Комисията да обмисли изпращането на жалбоподателя на по-пълно и по-подробно обяснение защо счита, че връзките между промишлеността и учените от GRACE не създават ситуация на конфликт на интереси.

Случаят се отнася до жалба, че Европейската централна банка не е публикувала, както някои централни банки са правили в миналото, таблица с показатели за спазването от страна на държавите членки от еврозоната на т.нар. „критерии за конвергенция“. Омбудсманът отправи запитване по въпроса и установи, че ЕЦБ не е задължена да публикува такъв преглед, като се има предвид по-специално, че от държавите членки сега се изисква да спазват различни критерии. Тя също така установи, че ЕЦБ и Европейската комисия публикуват релевантна и достъпна статистическа информация за надзора на пазара. Следователно не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до твърдението, че Европейският парламент не е предоставил на жалбоподателя таблицата за оценка и конкретните причини за точките, които са му присъдени в процедура за подбор.

Като се има предвид, че в неотдавнашно решение Съдът на публичната служба постанови, че не е необходимо конкурсните комисии да предоставят на кандидатите коригираната версия на техните изпити, причините, поради които отговорите са били погрешни, или таблиците за оценка, използвани за писмените и устните изпити, омбудсманът започна проверка по жалбата, за да даде възможност на Парламента да коментира уместността на констатациите на Съда на публичната служба във връзка с неговото производство по назначаване.

Парламентът твърди, че мотивите му да откаже да предостави исканата информация на жалбоподателя са подкрепени от решението на Съда на публичната служба. Въпреки това той е предоставил на жалбоподателя причините, поради които му е бил присъден определен брой точки за определени отговори.

Омбудсманът установи, че Парламентът е действал разумно и поради това приключи проверката с констатация, че не е налице лошо управление.

Жалбата, подадена от British Air Line Pilots' Association, се отнася доправилата на ЕС относно ограниченията на времето за полети и дежурства и изискванията за почивка за търговските авиокомпании. По-конкретно то се отнася до начина, по който ЕААБ е провела процеса на актуализиране на тези правила. Жалбоподателят твърди, че i) научните консултации е трябвало да играят по-важна роля в процеса на създаване на правила; ii) че ЕААБ не е представила доказателства за квалификацията на членовете на групата за изготвяне на правила; и iii) че ЕААБ не е разгледала по подходящ начин въпросите, свързани с конфликта на интереси.

Омбудсманът не установи лошо администриране от страна на ЕААБ по отношение на ролята на научните консултации в процеса на изготвяне на правила. Що се отнася до въпроса как ЕААБ управлява евентуални конфликти на интереси в групите за изготвяне на правила, Омбудсманът установи, че политиката му за смекчаване на такива конфликти в случая на собствените му служители е била променена и че този преразгледан подход понастоящем се прилага и за експертите в групите за изготвяне на правила. Въз основа на това Омбудсманът заключи, че не е необходимо да извършва допълнителни проверки по този въпрос. И накрая, ЕААБ прие препоръката на омбудсмана да предостави на жалбоподателя анонимизирана информация за членовете на групата за изготвяне на правила. Поради това омбудсманът приключи случая, като насърчи ЕААБ да възприеме по-проактивен подход за разкриване на информацията, с която разполага, относно квалификациите и експертния опит на членовете на групата за изготвяне на правила. Тя също така отбеляза, че обмисля да разгледа въпроси, свързани с работата, извършена от външни експерти за някои агенции на ЕС.

Случаят се отнася до отказа на Комисията да предостави публичен достъп до документи, свързани с наблюдението на интернет от разузнавателните служби на Обединеното кралство. Омбудсманът препоръча на Комисията да предостави достъп до един конкретен документ (писмо от министъра на външните работи на Обединеното кралство до тогавашния заместник-председател на Комисията) и, в случай на другите поискани документи, Комисията да ги оповести или надлежно да обоснове защо според нея оповестяването трябва да бъде отказано.

Комисията реши да оповести писмото на министъра на външните работи на Обединеното кралство, като по този начин прие първата част от препоръката на омбудсмана. Тя обаче поддържа позицията си да не оповестява останалите документи. Тя обоснова тази позиция с това, че все още разследва въпроса дали програмите за масово наблюдение на Обединеното кралство нарушават правото на ЕС, по-специално по отношение на правото на физическите лица на защита на данните. Комисията заяви, че до окончателното приключване на нейното разследване ранното оповестяване на останалата част от разглежданите документи би оказало отрицателно въздействие върху диалога между органите на Обединеното кралство и Комисията. В по-общ план той заяви, че капацитетът му за ефективно провеждане на разследването и за вземане на решение относно подходящия отговор следва да бъде защитен от риска от външен натиск. Накрая, Комисията не е счела, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

Омбудсманът не е убеден, че Комисията е обосновала по подходящ начин решението си да откаже публичен достъп до останалите неразкрити документи. Тъй като Комисията нито е оповестила тези документи, нито е представила подходящи основания за отказ на публичен достъп до тях, е ясно, че тя е отхвърлила препоръката на омбудсмана във връзка с тези документи. Освен това омбудсманът отбелязва, че Комисията изглежда не е предприела никакви действия по отношение на своето разследване от 2013 г. насам. Поради това омбудсманът счита, че действията на Комисията в този случай представляват лошо администриране и всъщност сериозно лошо администриране, като се има предвид значението на конкретния въпрос за гражданите на ЕС.