Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят се е свързал с представителството на Европейската комисия в Хърватия във Facebook и е попитал дали ръководителят на представителството някога е бил член на комунистическата партия на Югославия. Представителството не отговори, но блокира жалбоподателя във Facebook. Поради това жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Проучването

2. Омбудсманът започна проверка по жалбата и установи следните твърдения и твърдения:

1) Представителството на Европейската комисия в Хърватия не е отговорило на жалбоподателя във Facebook.

2) Представителството е попречило на жалбоподателя да комуникира с него във Facebook, като го е блокирало. Представителството следва да му даде възможност да общува с него във Facebook.

3. В хода на проверката омбудсманът поиска от Комисията отговор на жалбоподателя и да изясни комуникационната си политика във Facebook. След това представителството отговори на жалбоподателя и в отделно писмо до омбудсмана Комисията предостави обяснение на своята комуникационна политика.  Жалбоподателят изпрати коментари по отговора на Представителството. Предвид съдържанието на тези коментари Омбудсманът включи оценката на отговора на Представителството в своята проверка и прикани Комисията да подобри отговора си. След това Комисията изпрати допълнителен отговор. При провеждането на проверката омбудсманът взе предвид аргументите и становищата, представени от всички страни.

Твърдение, че Представителството не е отговорило, но е блокирало жалбоподателя във Facebook

Аргументи, представени на омбудсмана

4. Жалбоподателят заяви, че искането му за информация, направено във Facebook, е било учтиво, без намерение да нарани чувствата на никого или да разпространи нетолерантност.

5. След намесата на омбудсмана ръководителят на представителството изпрати на жалбоподателя следния отговор:

• Поисканата от жалбоподателя информация е от строго личен характер и въпросът не е свързан с работата на институциите. Поради това Представителството реши да не му предоставя никакъв отговор.
• В съответствие с Регламент 45/2001 относно защитата на данните [1] институциите на ЕС са длъжни да защитават личните данни на своите служители.
• В съответствие с Правилника за длъжностните лица служителят не следва да бъде дискриминиран на каквото и да е основание, включително политическо мнение. Представителството се позова на член 1г, параграф 1 [2], член 11 [3] и член 15 [4] от Правилника за длъжностните лица.
• Представителството нямаше намерение да ограничава свободата на изразяване на жалбоподателя и обясни, че редовно отговаря на въпроси и запитвания по различни теми чрез различни канали за комуникация. Представителството ще продължи да отговаря на въпроси, свързани с работата на институциите.

6. Жалбоподателят коментира отговора на Представителството, както следва:

• Като не е отговорило, Представителството е нарушило член 41, параграф 4 [5] от Хартата на основните права на ЕС.
• Основната причина за жалбата до омбудсмана е, че Представителството очевидно го е блокирало във Facebook (както коментари, така и съобщения). Блокирането му нарушава свободата му на изразяване (член 11 от Хартата на основните права на ЕС).
• Тъй като ръководителят на представителството е публично лице, принадлежността му към политическа партия не може да се разглежда само като лична информация. Въпреки че Правилникът за длъжностните лица не възпрепятства хората с комунистически произход да работят за ЕС, той все пак повдига някои етични въпроси за самия ЕС.

7. В отделно писмо, изпратено до омбудсмана, Комисията изясни съответните аспекти на своята комуникационна политика:

• Комисията получава средно 369 000 споменавания на месец в централните си профили в социалните медии. Тя е получила 1,3 милиона споменавания само между август и октомври 2016 г. Това не включва други отчети, като тези на членовете на Комисията, представителствата, генералните дирекции и говорителите.
• Комисията използва социалните медии, за да подкрепя гражданите при събирането на информация, знания и мнения по лесен и разговорен начин. Социалните медии служат за предаване на по-широки политически послания и, ако е възможно и уместно, за започване на диалог с гражданите.
• Що се отнася до исканията за информация, „гражданите се насочват към съответните информационни канали“. Те могат да използват писма, електронни писма, телефон и др. Кодексът за добро административно поведение на Комисията урежда използването на тези средства за комуникация. Като се има предвид мащабът на коментарите и запитванията в социалните мрежи и с оглед на административната и бюджетната тежест, която това би породило, Комисията счита, че не би било целесъобразно Кодексът да се прилага за социалните медии. Тази тежест не би била пропорционална на очакваните ползи, като се вземат предвид алтернативните канали за комуникация.
• Комисията посочи, че работи по актуализиране на своето ръководство за доставчиците на информация, за да комуникира прозрачно относно политиката си за модериране в социалните мрежи.

8. В своя допълнителен отговор Комисията информира омбудсмана, че „профилът във Facebook на Представителството на Европейската комисия в Загреб е деблокиран и вече е достъпен за всички“. Тя изпрати допълнителен отговор на жалбоподателя, като предостави следните разяснения:

• Назначаването на ръководителите на представителства се урежда от Правилника за длъжностните лица, който забранява всяка форма на дискриминация, включително въз основа на политически възгледи (член 1, буква г) от Правилника за длъжностните лица).
• В съответствие с член 11 [6] от Правилника за длъжностните лица органът по назначаването трябва да провери дали кандидатът за длъжност в ЕС има личен интерес, който може да накърни неговата независимост, или друг конфликт на интереси. За тази цел кандидатът трябва да информира органа по назначаването за всеки действителен или потенциален конфликт на интереси, като попълни специален формуляр.
• Институциите и органите на ЕС имат задължението да защитават основните права и свободи на физическите лица, особено техните права на неприкосновеност на личния живот (Регламент 45/2001). Правилникът за длъжностните лица не позволява на институциите на ЕС да идентифицират длъжностно лице въз основа на неговите политически убеждения. Поради тези правила и тъй като информацията, поискана от жалбоподателя, е строго лична и не е свързана с работата на Представителството, Представителството реши да не отговаря на въпроса на жалбоподателя.
• Комисията присъства в социалните медии (Facebook, Twitter, Instagram и др.), за да даде възможност за по-лесен и неформален достъп до информация за гражданите. Социалните медии се използват за предаване на по-широки политически послания и, когато е възможно и уместно, за диалог с гражданите. Страницата във Фейсбук на Представителството е отворена за всички граждани за тези цели.

Оценка на омбудсмана

9. Омбудсманът посочва, че Комисията вече е отговорила на искането на жалбоподателя за информация във Facebook и е информирала омбудсмана, че страницата на Представителството във Facebook е била деблокирана. Омбудсманът е съгласен със становището на Комисията, че исканата информация не може да бъде разкрита, тъй като представлява защитена лична информация по смисъла на Регламент 45/2001.[7] Следователно тези аспекти на жалбата могат да се считат за уредени от Комисията.

10. Въпреки това, с оглед на отговора на Комисията (точки 7—8 по-горе), омбудсманът счита за полезно да направи предложение по отношение на комуникацията с гражданите от страна на институциите, органите и агенциите на ЕС чрез социалните медии.

11. Омбудсманът първо посочва, че гражданите упражняват свободата си на изразяване в социалните медии всеки ден. Именно в социалните медии гражданите търсят, обменят и критикуват информация, включително информация относно провеждането на обществени дела. Ето защо публичните институции установяват присъствието си в социалните медии. При вземането на решение за това обаче администрацията трябва да има предвид, че се прилагат Хартата и Европейският кодекс за добро поведение на администрацията и че следователно гражданите имат право да получат отговор.

12. Член 41, параграф 4 от Хартата гласи следното: „Всяко лице може да пише до институциите на Съюза на един от езиците на Договорите и трябва да има отговор на същия език.“ Тази разпоредба задължително предполага правото на отговор .[8] Тя е широко формулирана и ясно обхваща всички форми на писмена комуникация, независимо от платформата, средството или формата. Следователно тя се прилага за комуникацията чрез социалните медии.

13. От това следва, че Кодексът на Комисията следва да се прилага и за контактите на Комисията в социалните медии. Член 3, параграф 1 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, на който се основава Кодексът на Комисията, предвижда, че „[н]ашият Кодекс съдържа общите принципи на добро поведение на администрацията, които се прилагат за всички отношения на институциите и техните администрации с обществеността, освен ако не са уредени от специални разпоредби.“(подчертаването е добавено). В член 17 от Европейския кодекс се предвижда задължение за вземане на решение по „всяко искане“ и „писма за отговор“ не по-късно от два месеца от датата на получаване. Тези разпоредби също трябва да се тълкуват в светлината на Хартата и на настоящите обстоятелства, посочени в точка 11 по-горе.

14. Омбудсманът разбира практическите трудности, които Комисията би могла да срещне, ако беше задължена да разгледа всеки коментар, направен на нейната страница във Facebook, но отбелязва, че правото на отговор не е абсолютно право. Тя може да подлежи на ограничения, изключения, квалификации или да бъде балансирана с други права, уредени от принципа на пропорционалност.[9] Ясното искане за информация обаче не може просто да бъде пренебрегнато. Омбудсманът предлага Комисията да вземе предвид нейните коментари в работата си по актуализиране на Ръководството за доставчиците на информация и всяка друга свързана с това работа.  

Заключение

Омбудсманът приключва случая със следните заключения [10]:

Комисията е уредила аспектите на случая, свързани с липсата на отговор и блокирането на жалбоподателя във Facebook.

Комисията не е допуснала лошо управление по отношение на съдържанието на отговора си до жалбоподателя и отказа да го информира за политическото минало на ръководителя на представителството.

Жалбоподателят и Европейската комисия ще бъдат уведомени за това решение.

Предложение за подобрение

Комисията следва да вземе предвид коментарите на омбудсмана относно правото на отговор на въпроси, повдигнати пред нея чрез социалните медии, в работата си по актуализиране на ръководството за доставчиците на информация и всяка друга съответна работа.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 24.7.2017 г.

[1] Регламент (ЕО) No 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, ОВ L 8, 12.1.2001 г.

[2] Представителството цитира член 1г, параграф 1, който гласи следното: „При прилагането на настоящия правилник се забранява всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“

[3] Представителството се позовава на следната част от член 11 от Правилника за длъжностните лица: „Длъжностното лице изпълнява служебните си задължения [...] единствено с оглед на интересите на Съюза. “.

[4] Представителството се позовава на следната част от член 15 от Правилника за длъжностните лица: „Длъжностно лице, което възнамерява да се кандидатира за публична длъжност, уведомява органа по назначаването.“

[5] Член 41, параграф 4 от Хартата гласи следното: „Всяко лице може да се обръща писмено към институциите на Съюза на един от езиците на Договорите и трябва да има отговор на същия език.“

[6] Вж. бележка под линия 3 по-горе.

[7] В релевантната си част член 2, буква а) гласи следното: „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (...)“

[8] http://ec.europa.eu/justice/fundamental-rights/files/networkcommentaryfinal_en.pdf ; стр. 332, последно изречение. Съдът на Европейския съюз дава единственото авторитетно тълкуване на правото на ЕС.

[9] В общи линии проверката за пропорционалност и необходимост може да бъде посочена, както следва: i) Намесата предписана ли е от ясен и достъпен закон?; ii) Налице ли е легитимна цел на намесата?; iii) Пропорционална ли е намесата на установената легитимна цел и необходима ли е тя в едно демократично общество?; iv) Има ли защита срещу произволно упражняване на тази намеса? 

[10] Информация относно процедурата за преразглеждане може да бъде намерена на уебсайта на омбудсмана: http://www.ombudsman.europa.eu/en/resources/otherdocument.faces/en/70669/html.bookmark