Делото се отнася до отказа на Съвета на Европейския съюз да предостави пълен достъп до правни становища относно законодателните предложения за регламенти за създаване на Европейска прокуратура и относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст).

В хода на проверката на Омбудсмана Съветът се съгласи да оповести два от четирите документа, но продължи да отказва да оповести изцяло останалите два документа, въпреки че беше предоставен частичен достъп.

Омбудсманът приема, че отказът за оповестяване на правните становища е бил напълно обоснован на основание, че би накърнил защитата на правните становища и съдебните производства. Поради това тя приключва случая с констатация, че не е налице лошо управление, но приканва Съвета да преразгледа отказа си с оглед на по-нататъшното изтичане на време.

Делото е заведено от сдружение на правни експерти от целия Европейски съюз, което е осъществило проект, съфинансиран от Европейската комисия. То се отнася до предполагаемо несправедливо възстановяване след одит на суми, които неправилно са счетени за недопустими съгласно споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

Омбудсманът проучи въпроса и заключи, че след нейната намеса е намерено решение. Поради това тя приключи случая.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Комисията на съобщенията на жалбоподателя относно трудностите му при подаването на предложение за отпускане на безвъзмездни средства. Поради технически проблеми жалбоподателят не е могъл да кандидатства чрез системата PRIAMOS на Комисията. Вместо това тя представи предложението си по електронна поща, което остана без отговор.

Омбудсманът проучи въпроса и поиска отговор от Комисията. В отговора си Комисията се извинява, че не е отговорила по-рано. Тя заяви, че не може да приеме заявлението за електронна поща на жалбоподателя, тъй като системата е функционирала правилно и Комисията не е била в състояние да установи никакви опити от страна на жалбоподателя да изпрати предложението чрез PRIAMOS преди крайния срок.

Този случай се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави пълен публичен достъп до докладите за оценка на предложенията за финансиран от ЕС проект за ромите в Албания.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че Комисията правилно е отказала пълен достъп въз основа на изключението от публичния достъп, което защитава търговските интереси. Поради това тя заключава, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

Случаят се отнася до отказа на Комисията да предостави публичен достъп до документи, свързани с наблюдението на интернет от разузнавателните служби на Обединеното кралство. Омбудсманът препоръча на Комисията да предостави достъп до един конкретен документ (писмо от министъра на външните работи на Обединеното кралство до тогавашния заместник-председател на Комисията) и, в случай на другите поискани документи, Комисията да ги оповести или надлежно да обоснове защо според нея оповестяването трябва да бъде отказано.

Комисията реши да оповести писмото на министъра на външните работи на Обединеното кралство, като по този начин прие първата част от препоръката на омбудсмана. Тя обаче поддържа позицията си да не оповестява останалите документи. Тя обоснова тази позиция с това, че все още разследва въпроса дали програмите за масово наблюдение на Обединеното кралство нарушават правото на ЕС, по-специално по отношение на правото на физическите лица на защита на данните. Комисията заяви, че до окончателното приключване на нейното разследване ранното оповестяване на останалата част от разглежданите документи би оказало отрицателно въздействие върху диалога между органите на Обединеното кралство и Комисията. В по-общ план той заяви, че капацитетът му за ефективно провеждане на разследването и за вземане на решение относно подходящия отговор следва да бъде защитен от риска от външен натиск. Накрая, Комисията не е счела, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

Омбудсманът не е убеден, че Комисията е обосновала по подходящ начин решението си да откаже публичен достъп до останалите неразкрити документи. Тъй като Комисията нито е оповестила тези документи, нито е представила подходящи основания за отказ на публичен достъп до тях, е ясно, че тя е отхвърлила препоръката на омбудсмана във връзка с тези документи. Освен това омбудсманът отбелязва, че Комисията изглежда не е предприела никакви действия по отношение на своето разследване от 2013 г. насам. Поради това омбудсманът счита, че действията на Комисията в този случай представляват лошо администриране и всъщност сериозно лошо администриране, като се има предвид значението на конкретния въпрос за гражданите на ЕС.

Жалбоподателката по това дело, люксембургска гражданка, е била изключена от участие в конкурс за длъжност във Франция на основание, че не е френска гражданка. Въпросната длъжност е тази на съдия, който не е председател и който трябва да представлява Върховния комисариат на ООН за бежанците пред френския съд по въпросите на убежището. Жалбоподателят твърди пред Европейската комисия, че ограничаването на длъжността до френски граждани изглежда представлява нарушение на разпоредбите на правото на ЕС относно свободното движение на работници. Когато Комисията е счела, че няма нарушение на правото на ЕС, жалбоподателят се е свързал с омбудсмана.

Комисията счита, че се прилага изключение от правото на свободно движение на работници. Това изключение се прилага в случай на заетост в публичната администрация и е предвидено в член 45, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Комисията призна, че решението по този въпрос изисква конкретна оценка на естеството на задачите и отговорностите на непредседателстващия съдия и заяви, че е направила такава оценка. Омбудсманът отбеляза, че като част от тази оценка Комисията не се е свързала с френските органи, за да получи допълнителна информация за въпросната длъжност. Следователно първоначалното предложение на омбудсмана беше Комисията да преразгледа своята оценка на жалбата за нарушение и тя предложи Комисията да се консултира с френските органи. В отговор на това предложение Комисията заяви, че разполага с достатъчно информация, за да реши въпроса, и че следователно не е необходимо да се свързва с френските органи. След като разгледа подробния си отговор на предложението, омбудсманът прие, че в този случай Комисията е разполагала с достатъчно информация, на която да основе решението си. Поради това тя приключва разследването с констатация, че Комисията не е допуснала лошо управление.

Миграционната политика на ЕС включва доброволното или принудителното връщане на незаконни мигранти от трети държави (отхвърлени лица, търсещи убежище, и лица без валидно разрешение за пребиваване) в техните държави на произход. Поради самото си естество операциите по принудително връщане имат потенциала да включват сериозни нарушения на основните права. Тази проверка по собствена инициатива имаше за цел да изясни как Frontex, в качеството си на координатор на съвместни операции по връщане, гарантира зачитането на основните права и човешкото достойнство на връщаните лица.

Омбудсманът получи становищата на Frontex и нейния служител по въпросите на основните права, провери досиетата на Frontex и получи мнения от членове на Европейската мрежа на омбудсманите, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Агенцията на ООН за бежанците и редица НПО. Тя установи, че въпреки че е направено много, Frontex трябва да повиши прозрачността на работата си по СОВ, да измени своя Кодекс за поведение в области като медицинските прегледи и използването на сила и да се ангажира в по-голяма степен с държавите членки. Frontex трябва да направи всичко по силите си, за да насърчи независимото и ефективно наблюдение на СОВ.

Омбудсманът приключва своята проверка с поредица от предложения към Frontex за това как тя може допълнително да подобри своите операции в тази област.

Това дело се отнася до неуспешно заявление за достъп до документи. Комисията отказа да разкрие кореспонденцията си с полските органи във връзка с предварителните ѝ разследвания относно много високите разходи за предявяване на съдебни искове, свързани с процедури за възлагане на обществени поръчки в Полша. Комисията е искала да установи дали съответното полско законодателство е в съответствие с правото на ЕС. Като заяви необходимостта от защита на текущо разследване, тя се позова на изключение от правото на публичен достъп, предвидено в съответното законодателство (Регламент 1049/2001). Комисията не прие аргумента на жалбоподателя, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, който не прилага изключението, на което се позовава, нито че е от значение, че въпросното национално законодателство впоследствие е било оспорено пред полския Конституционен съд (наричан по-нататък „ПКТ“).

Омбудсманът отправи запитване по въпроса и счете, че Комисията не е обосновала надлежно решението си да откаже достъп до въпросните документи. Омбудсманът също така е на мнение, че отмяната на съответното национално законодателство от PCT е направила проверките на Комисията излишни. Като взе предвид това правно развитие и в интерес на процесуалната икономия и справедливостта, омбудсманът предложи на жалбоподателя да бъде предоставен достъп до исканите документи, без да се налага да подава ново искане. Комисията категорично отказва. Освен това той не е дал по-подробно обяснение за отказа си от това, което е дал в отговора си на потвърдителното заявление. Жалбоподателят информира омбудсмана, че междувременно вече е получил достъп до документите вследствие на ново заявление за достъп съгласно Регламент 1049/2001, подадено със знанието, че Комисията е приключила разследването си. При тези обстоятелства омбудсманът реши да приключи случая с критична забележка.

През 2008 г. завършил в Германия лекар е дал на възрастен британски гражданин смъртоносна свръхдоза от силно болкоуспокояващо лекарство. Жалбата до омбудсмана се отнасяше до отказ да се предостави публичен достъп до протокол от заседание, състояло се в Евроюст между длъжностни лица на Германия и Обединеното кралство за обсъждане на европейска заповед за задържане на лекаря, издадена от органите на Обединеното кралство.

Правилата на Евроюст относно публичен достъп до документи дават на представителите на държавите членки, работещи в Евроюст, правото да решават вместо Евроюст дали да се прилага отказ за предоставяне на публичен достъп към документи във връзка със съдебно дело, съхранявани от Евроюст. Омбудсманът установи, че поисканият документ е бил очевидно свързан със съдебно дело и че представителите на Германия и Обединеното кралство са поискали от Евроюст да не го предоставят. Тя следователно установи, че Евроюст е било правно задължено да откаже достъп до документа.

Тя установи обаче, че Евроюст не е изпълнило задължението си да уведоми жалбоподателя (който е син на починалия мъж) за основанията, поради които представителите на Германия и Обединеното кралство са счели, че следва да се откаже достъп. Евроюст предостави все пак тази обосновка в течение на проверката на омбудсмана. При тези обстоятелства омбудсманът прикани Евроюст винаги да предоставя на заявителите основанията, изложени от националните членове, за отказ на публичния достъп до документи във връзка със съдебно дело.

Омбудсманът подчертава особено трагичното и значително социално измерение на този случай, който е свързан с усилията на един син да установи как публичните органи са подходили към смъртта на баща му. В това отношение, макар омбудсманът да не е оправомощен да прецени дали представителите на Обединеното кралство и Германия са били прави да откажат достъп до документа, тя посъветва жалбоподателя, че би могъл, ако желае, да постави този въпрос пред съдилищата на ЕС, след като, считано от декември 2014 г., те станат компетентни по такива въпроси.