Делото се отнася до отказа на Съвета на Европейския съюз да предостави пълен достъп до правни становища относно законодателните предложения за регламенти за създаване на Европейска прокуратура и относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст).

В хода на проверката на Омбудсмана Съветът се съгласи да оповести два от четирите документа, но продължи да отказва да оповести изцяло останалите два документа, въпреки че беше предоставен частичен достъп.

Омбудсманът приема, че отказът за оповестяване на правните становища е бил напълно обоснован на основание, че би накърнил защитата на правните становища и съдебните производства. Поради това тя приключва случая с констатация, че не е налице лошо управление, но приканва Съвета да преразгледа отказа си с оглед на по-нататъшното изтичане на време.

Делото е заведено от сдружение на правни експерти от целия Европейски съюз, което е осъществило проект, съфинансиран от Европейската комисия. То се отнася до твърдяното неправомерно възстановяване след одит на суми, неправилно счетени за недопустими съгласно споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

Омбудсманът проучи въпроса и заключи, че след нейната намеса е намерено решение. Поради това тя приключва случая.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Комисията на съобщенията на жалбоподателя относно трудностите му при представянето на предложение за безвъзмездни средства. Поради технически проблеми жалбоподателят не е могъл да кандидатства чрез системата PRIAMOS на Комисията. Вместо това тя представи предложението си по електронна поща, което остана без отговор.

Омбудсманът проучи въпроса и поиска отговор от Комисията. В писмената си реплика Комисията се извинява, че не е отговорила по-рано. Тя заяви, че не може да приеме заявлението по електронна поща на жалбоподателя, тъй като системата е функционирала правилно и Комисията не е била в състояние да установи каквито и да било опити на жалбоподателя да изпрати предложението чрез PRIAMOS преди крайния срок.

Делото се отнася до отказа на Комисията да предостави публичен достъп до документи, свързани с наблюдението на интернет от разузнавателните служби на Обединеното кралство. Омбудсманът препоръча на Комисията да предостави достъп до един конкретен документ (писмо от министъра на външните работи на Обединеното кралство до тогавашния заместник-председател на Комисията) и, в случай на други поискани документи, Комисията да ги оповести или надлежно да обоснове защо според нея оповестяването трябва да бъде отказано.

Комисията реши да оповести писмото на министъра на външните работи на Обединеното кралство, като по този начин прие първата част от препоръката на омбудсмана. Той обаче поддържа позицията си да не оповестява останалите документи. Тя обоснова тази позиция с това, че все още разследва въпроса дали програмите за масово наблюдение на Обединеното кралство нарушават правото на ЕС, по-специално по отношение на правото на физическите лица на защита на данните. Комисията заяви, че до окончателното приключване на разследването ѝ ранното оповестяване на останалите засегнати документи би оказало отрицателно въздействие върху диалога между органите на Обединеното кралство и Комисията. В по-общ план той твърди, че способността му да провежда ефективно разследването си и да взема решения относно подходящия отговор следва да бъде защитена от риска от външен натиск. Накрая, Комисията не счита, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

Омбудсманът не е убеден, че Комисията е обосновала по подходящ начин решението си да откаже публичен достъп до останалите неразкрити документи. Тъй като тя нито е оповестила тези документи, нито е предоставила подходящи основания за отказ на публичен достъп до тях, е ясно, че Комисията е отхвърлила препоръката на омбудсмана във връзка с тези документи. Освен това Омбудсманът отбелязва, че Комисията изглежда не е предприела никакви действия по отношение на своето разследване от 2013 г. насам. Поради това Омбудсманът счита, че действията на Комисията в този случай представляват лошо администриране и всъщност сериозно лошо администриране, като се има предвид значението на конкретния въпрос за гражданите на ЕС.

Този случай се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави пълен публичен достъп до докладите за оценка на предложенията за финансиран от ЕС проект за ромите в Албания.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че Комисията правилно е отказала пълен достъп въз основа на изключението от публичния достъп, което защитава търговските интереси. Поради това тя заключава, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

Миграционната политика на ЕС включва доброволното или принудителното връщане на незаконни мигранти от трети държави (отхвърлени лица, търсещи убежище, и лица без валидно разрешение за пребиваване) в техните държави на произход. Поради самото си естество операциите по принудително връщане могат да доведат до сериозни нарушения на основните права. Целта на тази проверка по собствена инициатива беше да се изясни как Frontex, в качеството си на координатор на съвместните операции по връщане, гарантира зачитането на основните права и човешкото достойнство на връщаните лица.

Омбудсманът получи становищата на Frontex и нейния служител по въпросите на основните права, провери досиетата на Frontex и получи мнения от членове на Европейската мрежа на омбудсманите, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Агенцията на ООН за бежанците и редица НПО. Тя установи, че въпреки че е направено много, Frontex трябва да повиши прозрачността на работата си по СОВ, да измени кодекса си за поведение в области като медицинските прегледи и използването на сила и да работи в по-голяма степен с държавите членки. Frontex трябва да направи всичко по силите си, за да насърчава независимото и ефективно наблюдение на СОВ.

Омбудсманът приключва проверката си с редица предложения към Frontex за това как тя може допълнително да подобри своите операции в тази област.

Жалбоподателката по това дело, люксембургска гражданка, е била изключена от участие в конкурс за длъжност във Франция на основание, че не е френска гражданка. Въпросната длъжност е тази на съдия, който не е председател и който трябва да представлява Върховния комисариат на ООН за бежанците пред френския съд по въпросите на убежището. Жалбоподателят твърди пред Европейската комисия, че ограничаването на длъжността до френски граждани изглежда представлява нарушение на разпоредбите на правото на ЕС относно свободното движение на работници. Когато Комисията е счела, че няма нарушение на правото на ЕС, жалбоподателят се е свързал с омбудсмана.

Комисията счита, че се прилага изключение от правото на свободно движение на работници. Това изключение се прилага в случай на заетост в публичната администрация и е предвидено в член 45, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Комисията призна, че решението по този въпрос изисква конкретна оценка на естеството на задачите и отговорностите на непредседателстващия съдия и заяви, че е направила такава оценка. Омбудсманът отбеляза, че като част от тази оценка Комисията не се е свързала с френските органи, за да получи допълнителна информация за въпросната длъжност. Следователно първоначалното предложение на омбудсмана беше Комисията да преразгледа своята оценка на жалбата за нарушение и тя предложи Комисията да се консултира с френските органи. В отговор на това предложение Комисията заяви, че разполага с достатъчно информация, за да реши въпроса, и че следователно не е необходимо да се свързва с френските органи. След като разгледа подробния си отговор на предложението, омбудсманът прие, че в този случай Комисията е разполагала с достатъчно информация, на която да основе решението си. Поради това тя приключва разследването с констатация, че Комисията не е допуснала лошо управление.

Това дело се отнася до неуспешно заявление за достъп до документи. Комисията отказа да оповести кореспонденцията си с полските органи във връзка с предварителните си разследвания относно много високите разходи за предявяване на правни искове, свързани с процедури за възлагане на обществени поръчки в Полша. Комисията е искала да установи дали съответното полско законодателство е в съответствие с правото на ЕС. Като заяви необходимостта от защита на текущо разследване, тя се позова на изключение от правото на публичен достъп, предвидено в съответното законодателство (Регламент 1049/2001). Комисията не прие аргумента на жалбоподателя, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, който не е приложил изключението, на което се прави позоваване, нито че е от значение въпросното национално законодателство да бъде оспорено пред полския Конституционен съд („ПКТ“).

Омбудсманът проучи въпроса и счете, че Комисията не е обосновала надлежно решението си да откаже достъп до въпросните документи. Омбудсманът също така изрази становището, че отмяната на съответното национално законодателство от PCT е направила проверките на Комисията излишни. Като взе предвид това правно развитие и в името на процесуалната икономия и справедливост, омбудсманът предложи на жалбоподателя да бъде предоставен достъп до исканите документи, без да се налага да подава ново искане. Комисията категорично отказала. Освен това той не е дал по-пълно обяснение за отказа си от това, което е предоставил в отговора си на потвърдителното заявление. Жалбоподателят информира омбудсмана, че междувременно вече е получил достъп до документите след ново заявление за достъп съгласно Регламент 1049/2001, направено със знанието, че Комисията е приключила разследването си. При тези обстоятелства омбудсманът реши да приключи случая с критична забележка.

През 2008 г. германски лекар дава на възрастен британец фатално предозиране с мощно болкоуспокояващо. Жалбата до омбудсмана се отнася до отказ да се предостави публичен достъп до протоколите от среща, проведена в Евроюст между длъжностни лица от Германия и Обединеното кралство за обсъждане на европейска заповед за арест, издадена от органите на Обединеното кралство за лекаря.

Правилата на Евроюст относно публичния достъп до документи дават на представителите на държавите членки, работещи с Евроюст, правото да решават вместо Евроюст дали изключение от публичния достъп се прилага за документи по дела, съхранявани от Евроюст. Омбудсманът установи, че исканият документ очевидно е свързан със случаи и че представителите на Германия и Обединеното кралство са поискали от Евроюст да не го предоставя. Поради това тя счита, че Евроюст е правно задължен да откаже достъп до документа.

Тя обаче установи, че Евроюст не е информирал жалбоподателя (който е син на починалия) за причините, поради които представителите на Германия и Обединеното кралство считат, че достъпът следва да бъде отказан. Евроюст обаче представи тези мотиви в хода на проверката на омбудсмана. В този контекст Омбудсманът насърчи Евроюст винаги да предоставя на заявителите причините, изтъкнати от националните членове за отказ на публичен достъп до документи, свързани със случаи.

Омбудсманът подчертава особено трагичното и важно социално измерение на този случай, което е свързано с усилията на сина да разбере как публичните органи са се справили със смъртта на баща му. В това отношение, въпреки че омбудсманът не е компетентен да прецени дали представителите на Обединеното кралство и Германия са имали право да откажат достъп до документа, тя е посъветвала жалбоподателя, че може, ако желае, да отнесе въпроса до съдилищата на ЕС веднъж, считано от декември 2014 г., те стават компетентни по тези въпроси.