Случаят се отнася до начина, по който Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) се е справила с подизпълнител, който е предоставял експертен опит и услуги в сектора на информационните технологии. Според жалбоподателя не му е било платено изцяло за извършената от него работа. След като преговорите на жалбоподателя с главния изпълнител останаха безрезултатни, жалбоподателят се обърна към омбудсмана, като изрази съмнение относно начина, по който ЕСВД е разгледала въпросния спор.

Омбудсманът припомни, че липсата на преки договорни отношения между институция на ЕС и подизпълнител не освобождава първия, действащ в качеството си на публичен орган, от задължението му да зачита основното право на подизпълнителя на добра администрация. Това задължение включва, наред с другото, задължението на институцията на ЕС да наблюдава поведението на своя изпълнител и, ако е необходимо, да настоява изпълнителят да изпълни задълженията си към подизпълнителя. В разглеждания случай Омбудсманът отбеляза, че ЕСВД се е погрижила нейните изисквания относно резултатите и документацията да бъдат надлежно съобщени от основния изпълнител на подизпълнителя и че ЕСВД е извършила плащания за валидираната извършена работа. Като цяло ЕСВД е положила множество усилия за намиране на решение на различните въпроси, свързани с възлагането на подизпълнители.

Поради това омбудсманът приключи проверката със заключението, че не е налице лошо управление от страна на ЕСВД.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия е разгледала административна жалба относно решението на Службата за управление и плащане по индивидуални права на Комисията (PMO) да не изплаща на жалбоподателя определени семейни надбавки със задна дата.

Омбудсманът установи, че Комисията е трябвало да бъде по-ясна в комуникацията си с жалбоподателя и че начинът, по който е разгледала административната жалба, не е в съответствие с принципите на добра администрация.

Като се има предвид, че Комисията е настояла при никакви обстоятелства да не изплаща надбавките на жалбоподателя със задна дата, омбудсманът решава, че по-нататъшните проверки по тази жалба не са оправдани.

Случаят се отнася до отказа на делегацията на ЕС в Алжир да заплати допълнителните разходи, направени от изпълнител по време на пандемията от COVID-19. В резултат на „процедура за уреждане на спора по взаимно съгласие“ по този въпрос делегацията на ЕС потвърди, че някои разходи могат да бъдат възстановени на жалбоподателя, но заяви, че други направени разходи не могат да бъдат възстановени.  

Омбудсманът установи, че жалбоподателят и Европейската комисия по същество не са съгласни относно тълкуването на приложимите договорни разпоредби. В такива случаи не омбудсманът следва да определя как следва да се тълкува договорът, а по-скоро съдът. Омбудсманът счита, че позицията на Комисията не е необоснована. Поради това омбудсманът приключи случая със заключението, че не е налице лошо управление.

Случаят се отнасяше до начина, по който делегация на ЕС е разгледала искане от дружество за апарт-хотели за изплащане на компенсация за резервация, направена за един от неговите служители за служебно пътуване, след като членът на персонала не се е явил за резервацията.

Омбудсманът проучи въпроса и прикани Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), която има определени отговорности по отношение на делегациите на ЕС, да обмисли извършването на компенсаторно плащане. В отговор ЕСВД се съгласи да плати сума, равна на двунощен престой, която жалбоподателят прие.

Поради това омбудсманът приключи случая въз основа на това, че той е бил разрешен.  

Жалбоподателят е устен преводач на свободна практика, който изрази загриженост относно начина, по който Европейският парламент е спазил договорните си задължения във връзка с предоставянето на услуги за устен превод от разстояние на Европейския парламент по време на пандемията от COVID-19.

Омбудсманът счита, че Парламентът е предоставил разумни обяснения за своята позиция и е приключил проверката с констатация, че не е налице лошо управление.