Случаят се отнася до искане за публичен достъп до становището на Комитета за регулаторен контрол (КРК) относно проекта на доклад на Комисията за оценка на въздействието във връзка със законодателната ѝ инициатива относно услугите за мултимодална цифрова мобилност (MDMS) от септември 2023 г. Комисията отказва достъп до документа в неговата цялост, като твърди, че оповестяването му би засегнало текущия процес на вземане на решения.

След проверката на искания документ от нейния разследващ екип Омбудсманът не беше убеден, че оповестяването му би засегнало сериозно, удължило или усложнило приключването на оценката на въздействието и приемането на законодателните предложения на Комисията. Като се има предвид ясната съдебна практика, която изисква от институциите на Съюза да прилагат особено висок стандарт на прозрачност по отношение на законодателните документи, омбудсманът счита, че мотивите на Комисията са недостатъчни и че не е оправдано да се прилага изключението за защита на текущото ѝ вземане на решения. Поради това тя счита, че отказът на Комисията да предостави публичен достъп до документа, дори и частично, представлява лошо управление.

Междувременно Комисията публикува своите законодателни предложения във връзка с „Пакета за пътниците“, придружени от работен документ на службите на Комисията, съдържащ преразгледаната оценка на въздействието. Работният документ на службите на Комисията възпроизвежда съдържанието на становището на КРК от септември 2023 г. и включва преглед на начина, по който Комисията е изпълнила забележките на КРК. Като се има предвид, че съдържанието на въпросното становище на КРК вече е публично достояние и че Комисията е публикувала своите законодателни предложения, омбудсманът счете, че отправянето на препоръка до Комисията не би било от полза, и приключи случая.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия е разгледала жалба за нарушение срещу Нидерландия във връзка с нидерландското законодателство относно леките електрически превозни средства. Жалбоподателят изрази загриженост, че не е получавал актуална информация от Комисията в продължение на повече от две години.

Докато разследването продължаваше, Комисията приключи случая. Омбудсманът обаче установи, че Комисията не е успяла да докаже, че е разгледала случая активно и старателно. По-специално Комисията не е представила убедителна обосновка за забавянето на разглеждането на дело, което, като се имат предвид изложените причини за приключване на делото, е трябвало да бъде ясно от самото начало. Омбудсманът счита, че това представлява лошо управление. Въпреки това, тъй като оттогава Комисията признава и се извинява за забавянето при приключване на случая и успоредно с това се ангажира да подобри комуникацията си с жалбоподателите, омбудсманът счита, че отправянето на препоръка няма да бъде полезно.