Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е експерт в областта на въздухоплаването. Той е подал жалба за нарушение до Европейската комисия относно потенциални нередности в начина, по който компетентен орган в държава — членка на ЕС, извършва преобразуване на свидетелства за правоспособност на пилоти, които не са граждани на ЕС, в свидетелства за правоспособност на ЕС. Начинът, по който Комисията е разгледала тази жалба, е предмет на отделна проверка от страна на омбудсмана [1].

2. Освен това жалбоподателят е узнал, че Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) е участвала в разглеждането на този въпрос и е обменила информация в това отношение със съответния национален орган. Поради това през март 2026 г. той поиска публичен достъп до документацията на ЕААБ в това отношение съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи (Регламент 1049/2001)[2]. 

3. В първоначалния си отговор от май 2026 г. ЕААБ оповести няколко документа. Тя също така установи, че в обхвата на искането на жалбоподателя попадат пет документа, съдържащи „матрица на риска от смекчаващи мерки, свързани с пет идентифицирани лица“, т.е. пилоти, чиито лицензи извън ЕС са били предмет на преобразуване в лицензи на ЕС с определени нередности в процеса на преобразуване. Тя обаче отказва да предостави достъп до тези документи в тяхната цялост. По този начин той се позова на изключение от правото на публичен достъп по отношение на защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност [3], т.е. засегнатите пилоти.

4. Жалбоподателят е поискал от ЕААБ да преразгледа позицията си относно оповестяването на рисковите матрици, като подаде „потвърдително заявление“[4]. По-специално той твърди, че вече оповестените документи не съдържат поисканите от него обяснения защо лицензите на ЕС, засегнати от нередностите в процеса на преобразуване, не са били отнети.

5. През юни 2026 г. ЕААБ запази позицията си, че не е възможен съдържателен частичен достъп до документите, съдържащи рискови матрици, тъй като заличаването на информацията, необходима за защита на личните данни на засегнатите пилоти, няма да остави съдържание по същество, което може да бъде разкрито. Освен това според ЕААБ всяко оповестяване на тези документи, дори в редактирана форма, би създало риск от пряко или непряко идентифициране на засегнатите лица.

6. Недоволен от окончателното решение на ЕААБ, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Разследването

7. Омбудсманът започна проверка на решението на ЕААБ да откаже достъп до исканите документи, съдържащи матриците на риска.

8. В искане за отговор до ЕААБ Омбудсманът отбеляза, че жалбоподателят изрично е заявил, че не иска достъп до личните данни, съдържащи се в исканите документи, а само до „правното, методологическото и свързаното с безопасността съдържание на документите, като например използваното правно основание, структурата на матриците на риска, установените категории риск, вида на разгледаните или приетите коригиращи мерки и мотивите, обясняващи защо тези мерки са счетени за достатъчни“. Нередактираните версии на съответните документи вече бяха споделени с омбудсмана от Комисията в контекста на разследването по дело 97/2026/MIK, посочено по-горе. След като провери тези документи, Омбудсманът счете, че може да има възможност за съдържателно частично оповестяване, което не би позволило идентифицирането на засегнатите лица, но в същото време би разкрило на жалбоподателя информация относно приложената методология за оценка на риска.

9. В отговора си от септември 2026 г. ЕААБ информира Омбудсмана, че е приела позицията на Омбудсмана и е предоставила частичен достъп до исканите таблици на риска, като е заличила само личните данни. ЕААБ счита, че по този начин жалбоподателят е получил достъп до информация относно критериите, взети предвид от националния орган при оценката на риска, както и правното основание и цялостното заключение от оценката, докато всички данни, специфични за отделните пилоти, остават поверителни.

10. Жалбоподателят сподели с омбудсмана своите коментари относно отговора на ЕААБ. Той признава, че частично оповестените му документи му позволяват да разбере на какво правно основание националният орган се е въздържал от отнемане на лицензиите, засегнати от нередностите в процеса на преобразуване, кои критерии за риск са били взети предвид и какви заключения са били направени. Според жалбоподателя обаче частично оповестените документи все още не са му позволили да разбере пълната методология и обосновка, на които се основава оценката на риска. В същото време той призна, че не поставя под въпрос необходимостта от заличаване на личните данни и поиска от омбудсмана да провери дали е възможен допълнителен частичен достъп.

Оценка на омбудсмана

11. Съгласно установената съдебна практика правото на достъп до документи на институциите се прилага само за съществуващи документи, които са притежание на съответната институция. Не може да се прави позоваване на Регламент 1049/2001, за да се задължи дадена институция да създаде документ, който не съществува.[5]

12. Освен това исканията за информация, отправени от граждани към институциите и органите на ЕС, се уреждат от отделни правила, като например предвидените в Европейския кодекс за добро поведение на администрацията (член 22 [6]).

13. Омбудсманът разбира, че в този случай целта на искането на жалбоподателя, отправено до ЕААБ, е била да се получи ясна и конкретна информация относно мотивите, приложени от националния орган във връзка с разглежданите свидетелства за летателна правоспособност. Ясно е обаче също така, че жалбоподателят е подал искане за публичен достъп до документи съгласно Регламент 1049/2001. Поради това ЕААБ правилно е приложила Регламент 1049/2001 при разглеждането на искането на жалбоподателя. По този начин ролята на ЕААБ беше да идентифицира съществуващите документи, с които разполага, които попадат в обхвата, посочен от жалбоподателя, и да прецени дали и до каква степен може да бъде предоставен публичен достъп до тези документи.

14. Изглежда, че документите, поискани от жалбоподателя и вече частично оповестени от ЕААБ — чийто автор е компетентният национален орган, който ги е препратил на ЕААБ — не съдържат никакви допълнителни подробности, които жалбоподателят иска. По-скоро от друга информация, разкрита на жалбоподателя в рамките на проверката на омбудсмана по случай 97/2026/MIK относно Комисията, изглежда следва, че компетентният национален орган не е счел установените нередности в процеса на преобразуване за достатъчно сериозни, за да породят проблеми с безопасността, които да оправдаят отнемането на съответните лицензи. Ако жалбоподателят поиска допълнителна информация относно мотивите на националния орган в това отношение, той може да обмисли да отнесе въпросите си до този национален орган.

15. Във всеки случай Омбудсманът приветства факта, че в отговор на искането ѝ за отговор на тази жалба ЕААБ проактивно е преразгледала решението си и следователно е оповестила на жалбоподателя частите от искания документ, които показват критериите за въпросната оценка на риска. Същевременно Омбудсманът счита, че е било разумно ЕААБ да счита, че останалите редактирани елементи от документите представляват лични данни. Поради ограничения брой лица, засегнати от исканите документи, беше разумно ЕААБ да счита, че всяко по-нататъшно разкриване на информация би могло да засегне защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на лицата. Поради това Омбудсманът приключва случая, както е решен от ЕААБ.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва този случай със следното заключение:

ЕААБ е уредила случая.

Жалбоподателят и Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз ще бъдат уведомени за това решение.

Тереза Анжиньо
Европейски омбудсман 

Страсбург, 26.10.2026 г. 

[1] Дело 97/2026/MIK. Вж. https://www.ombudsman.europa.eu/en/opening-summary/en/220256.

[2] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, ОВ L 145/43, https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2001/1049/oj/eng.

[3] Член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001.

[4] (на английски) Член 7, параграф 2 от Регламент 1049/2001.

[5] Решение на Съда от 11 януари 2017 г. по дело C-491/15 P, Rainer Typke/Европейска комисия, точка 31, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:62015CJ0491.

[6] https://www.ombudsman.europa.eu/en/publication/en/3510