Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), свързани със съвместни операции по връщане и национални операции по връщане, координирани от Frontex, за периода от 1 юли до 31 декември 2024 г. Frontex установи 247 окончателни доклада за операции по връщане, 46 документа, представляващи оперативен план за връщане за 2024 г., и няколко свързани споразумения за отпускане на безвъзмездни средства. Frontex също така извлече от своята база данни част от подробната информация, поискана във връзка с операциите по връщане, но заличи останалата част. Frontex отказа изцяло достъп до 46-те документа, съставляващи оперативния план за връщане за 2024 г., като същевременно предостави широк частичен достъп до споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства. Frontex заяви, че по-нататъшното разкриване би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения, както и търговските интереси.

Екипът за проверка на Омбудсмана провери извадка от спорните документи и проведе среща с представители на Frontex. Въз основа на проверката и разясненията, получени по време на срещата, омбудсманът установи, че позицията на Frontex като цяло е обоснована.

Въпреки че по този начин омбудсманът заключи, че начинът, по който Frontex е разгледала искането, е разумен, и приключи проверката със заключението, че не е имало лошо администриране, тя отбеляза, че при липсата на изчерпателен списък на документите, попадащи в обхвата на искането, за омбудсмана е трудно да определи със сигурност колко документа Frontex е определила като попадащи в обхвата на искането. Поради това Омбудсманът отново отправи предишна препоръка, че от гледна точка на добрата администрация Frontex следва да предостави на заявителите списък с документи, за които счита, че попадат в обхвата на техните искания за публичен достъп до документи.

Делото се отнася до отказа на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) да предостави публичен достъп до седем документа относно извличането на информация от комуникационни устройства на мигранти. За да откаже публичен достъп до части от документите, Евроюст се позовава на две изключения, предвидени в законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, а именно необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и необходимостта от защита на личните данни.

Въз основа на проверката на спорните документи омбудсманът не е убеден от доводите на Евроюст, че по-широкото оповестяване на документите би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност. Омбудсманът прави предложение за решение, в което иска от Евроюст да преразгледа позицията си по искането, за да предостави по-широк публичен достъп до спорните документи. При това тя прикани Евроюст да се съсредоточи върху три от съответните документи, с последващи корекции на два допълнителни документа.

Евроюст прие предложението на омбудсмана за решение и предостави на жалбоподателя по-широк достъп до почти всички документи. Омбудсманът приветства положителния отговор на Евроюст на нейното предложение за решение и приключи проверката.

Случаят се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави частичен или по-широк достъп до два документа, свързани с проект, финансиран в партньорство с УНИЦЕФ. За да откаже достъп, Комисията се позовава на пет изключения, предвидени в законодателството на Съюза относно достъпа до документи, а именно необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на международните отношения и финансовата, паричната или икономическата политика на Съюза или на държава членка, както и защитата на неговия процес на вземане на решения, търговския интерес на трето лице и личния живот и неприкосновеността на физическите лица, включително техните лични данни.

Въз основа на проверката на спорните документи омбудсманът не е убеден от доводите на Комисията, че частичното или по-широкото оповестяване би засегнало (сериозно) защитата на посочените интереси. Омбудсманът отправя предложение за решение, с което иска от Комисията да преразгледа позицията си по искането, за да предостави възможно най-широк достъп до спорните документи. Тя също така напомни на Комисията за нейното задължение да взема решения в разумен срок и да мотивира своите решения.

Комисията прие предложението на омбудсмана за решение и предостави на жалбоподателя частичен и по-широк достъп до документите. Омбудсманът приветства положителния отговор на Комисията на нейното предложение за решение, с което е уредена жалбата.  

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи във връзка с дисциплинарни производства вследствие на разследване и препоръка от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) до Комисията. Комисията установи, че 23 документа попадат в обхвата на искането и отказа достъп до всички документи в тяхната цялост. По този начин Комисията се позовава на необходимостта от защита на личните данни.

Когато жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си, Комисията потвърди отказания достъп, като се позова на обща презумпция за поверителност, произтичаща от защитата на целите на разследванията. Комисията също така твърди, че не може да бъде предоставен публичен достъп с цел защита на личните данни, съдържащи се в документите.

Омбудсманът констатира, че прилагането от страна на Комисията на обща презумпция за поверителност след приключването на въпросното дисциплинарно производство не е разумно. Въз основа на проверка на спорните документи Омбудсманът счита, че въпреки че може да се наложи части от документите да бъдат редактирани, за да се предотврати идентифицирането на лица или да се защити целта на бъдещи разследвания, документите не съдържат чувствителна информация навсякъде. Поради това Омбудсманът предложи като решение Комисията да преразгледа позицията си по искането за достъп с оглед на предоставянето на съдържателен частичен достъп до исканите документи.

В отговор Комисията потвърждава, че се позовава на обща презумпция за поверителност, и счита, че във всеки случай не е възможен смислен частичен достъп, без да се разкрият лични данни и да се изложи на риск защитата на целта на дисциплинарните разследвания на Комисията.

Омбудсманът изрази съжаление, че Комисията не е предоставила частичен достъп след нейното предложение за решение. Омбудсманът установи, че обработването от страна на Комисията на това искане за достъп представлява лошо управление.

Тъй като Комисията е преразгледала позицията си по искането за достъп на жалбоподателя вследствие на предложението на омбудсмана за решение и е стигнала до същото заключение като в своето потвърдително решение, омбудсманът не вижда полезна цел в продължаването на тази проверка с официална препоръка по въпроса. Поради това тя приключи случая.