Случаят се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави частичен или по-широк достъп до два документа, свързани с проект, финансиран в партньорство с УНИЦЕФ. За да откаже достъп, Комисията се позовава на пет изключения, предвидени в законодателството на Съюза относно достъпа до документи, а именно необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на международните отношения и финансовата, паричната или икономическата политика на Съюза или на държава членка, както и защитата на неговия процес на вземане на решения, търговския интерес на трето лице и личния живот и неприкосновеността на физическите лица, включително техните лични данни.

Въз основа на проверката на спорните документи омбудсманът не е убеден от доводите на Комисията, че частичното или по-широкото оповестяване би засегнало (сериозно) защитата на посочените интереси. Омбудсманът отправя предложение за решение, с което иска от Комисията да преразгледа позицията си по искането, за да предостави възможно най-широк достъп до спорните документи. Тя също така напомни на Комисията за нейното задължение да взема решения в разумен срок и да мотивира своите решения.

Комисията прие предложението на омбудсмана за решение и предостави на жалбоподателя частичен и по-широк достъп до документите. Омбудсманът приветства положителния отговор на Комисията на нейното предложение за решение, с което е уредена жалбата.  

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи във връзка с дисциплинарни производства вследствие на разследване и препоръка от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) до Комисията. Комисията установи, че 23 документа попадат в обхвата на искането и отказа достъп до всички документи в тяхната цялост. По този начин Комисията се позовава на необходимостта от защита на личните данни.

Когато жалбоподателят поиска от Комисията да преразгледа решението си, Комисията потвърди отказания достъп, като се позова на обща презумпция за поверителност, произтичаща от защитата на целите на разследванията. Комисията също така твърди, че не може да бъде предоставен публичен достъп с цел защита на личните данни, съдържащи се в документите.

Омбудсманът констатира, че прилагането от страна на Комисията на обща презумпция за поверителност след приключването на въпросното дисциплинарно производство не е разумно. Въз основа на проверка на спорните документи Омбудсманът счита, че въпреки че може да се наложи части от документите да бъдат редактирани, за да се предотврати идентифицирането на лица или да се защити целта на бъдещи разследвания, документите не съдържат чувствителна информация навсякъде. Поради това Омбудсманът предложи като решение Комисията да преразгледа позицията си по искането за достъп с оглед на предоставянето на съдържателен частичен достъп до исканите документи.

В отговор Комисията потвърждава, че се позовава на обща презумпция за поверителност, и счита, че във всеки случай не е възможен смислен частичен достъп, без да се разкрият лични данни и да се изложи на риск защитата на целта на дисциплинарните разследвания на Комисията.

Омбудсманът изрази съжаление, че Комисията не е предоставила частичен достъп след нейното предложение за решение. Омбудсманът установи, че обработването от страна на Комисията на това искане за достъп представлява лошо управление.

Тъй като Комисията е преразгледала позицията си по искането за достъп на жалбоподателя вследствие на предложението на омбудсмана за решение и е стигнала до същото заключение като в своето потвърдително решение, омбудсманът не вижда полезна цел в продължаването на тази проверка с официална препоръка по въпроса. Поради това тя приключи случая.

Случаят се отнася до времето, необходимо на Европейската комисия, за да приключи оценката си на жалба за нарушение срещу Испания, подадена през 2018 г. Жалбата за нарушение се отнася до законодателните промени, въведени през 2014 г. в испанския Закон за пристанищата, и последващото удължаване от пристанищния орган на Балеарските острови на срока на концесиите за извършване на дейности в областта на водния спорт с развлекателна цел в публичното пространство на пристанището. В жалбата си за нарушение жалбоподателят по същество твърди, че посочените законодателни промени и удължаването от страна на пристанищните власти на Балеарските острови на срока на концесиите са в нарушение на членове 49, 56 и 106 от ДФЕС.

Омбудсманът установи, че Комисията не е успяла да докаже, че е била старателна и активна по случая и че не е представила убедителни причини, за да обясни защо не е успяла да приключи оценката си след повече от седем години. Омбудсманът счете, че това представлява лошо управление, и отправи препоръка Комисията да приключи оценката си без по-нататъшно забавяне. Омбудсманът също така установи проблеми, свързани с информацията, предоставена на жалбоподателя, и воденето на документация във връзка с диалога по EU Pilot, който Комисията проведе с Испания, и направи две съответни предложения за подобрение в това отношение.

Въпреки че Комисията започна нов диалог с Испания преди производството за установяване на нарушение (известен преди като диалог „EU Pilot“) след започването на проверката на Омбудсмана, Комисията не беше приключила оценката си на жалбата за нарушение, когато Омбудсманът приключваше този случай. Тя също така не е представила разумна обосновка за необходимото време. Омбудсманът потвърди констатацията си за лошо управление. Омбудсманът ще продължи да наблюдава воденето на документация от Комисията във връзка с диалозите, предшестващи производството за установяване на нарушение, както и начина, по който тя комуникира с жалбоподателите при приключването на тези диалози.