The case concerned the Commission’s refusal to give public access to documents related to State aid investigations, in which persons had been recognised as an ‘interested party’ despite being neither a beneficiary of the aid nor a competitor. In refusing access, the Commission relied on a general presumption of non-disclosure, arguing that the release of any document would undermine the purpose of its investigations and the commercial interests of the companies concerned. The complainant contested the Commission’s position. Specifically, he contended that there would be an overriding public interest in disclosure, that is, the need to scrutinise the Commission’s practice of admitting complainants as ‘interested parties’. In particular, the complaint raised concerns that the Commission might interpret this notion too narrowly, thereby recognising only beneficiaries or competitors as ‘interested parties’ entitled to lodge a complaint.

Based on her inquiry, the Ombudsman considered that the complainant sought statistical information about the Commission’s practice rather than access to specific documents. In light of this, the Ombudsman made a proposal for a solution, inviting the Commission to deal with the complainant’s request as a request for information and to provide him with relevant information about its State aid procedure that would address the concerns that he had raised.

The Commission accepted the Ombudsman’s proposal for a solution and provided the complainant with detailed information on its practice related to the investigation of potentially unlawful State aid, including information on sample cases. The complainant was satisfied with this reply. The Ombudsman welcomed the Commission’s positive response to her proposal for a solution and closed the inquiry.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, свързани с програми за развитие на кафето в Етиопия. Жалбоподателят подаде искането си до Комисията през август 2024 г.

Комисията отговори за първи път през декември 2024 г. Тя е предоставила пълен достъп до два документа, отказала е достъп до три документа в тяхната цялост и е предоставила частичен достъп до останалите 31 документа. По този начин Комисията заяви, че (пълното) оповестяване би могло да засегне защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит, защитата на личните данни и търговските интереси, както и защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения.

Жалбоподателят оспори решението на Комисията, като подаде „потвърдително заявление“ през януари 2025 г. При липсата на отговор жалбоподателят се обърна към омбудсмана през май 2025 г.

През юни 2025 г. омбудсманът започна проверка и поиска от Комисията да отговори на жалбоподателя възможно най-скоро.

След неколкократен обмен на мнения с Комисията по този въпрос, на 20 април 2026 г. Омбудсманът изпрати окончателно напомняне на Комисията, като я призова настоятелно да приеме потвърдително решение най-късно до 12 май 2026 г. Комисията не е направила това.

Тъй като Комисията все още не беше отговорила на потвърдителното заявление на жалбоподателя повече от 15 месеца след изтичането на законоустановения срок, установен с Регламент 1049/2001, омбудсманът приключи проверката с констатация за лошо администриране.

Делото се отнася до искане за публичен достъп до текстово съобщение, изпратено през януари 2024 г. от президента на Френската република до председателя на Европейската комисия във връзка с търговските преговори между ЕС и Меркосур.

През юли 2025 г. Комисията отговори, като заяви, че въпреки че такъв обмен действително е бил извършен, тя не е могла да намери исканото съобщение. Комисията отбелязва, че съобщението е получено чрез приложението за съобщения в реално време „Signal“, в което е активирана функцията „изчезващи съобщения“. Поради това Комисията стигна до заключението, че не разполага с никакви документи, попадащи в обхвата на искането.

Омбудсманът започна проверка на начина, по който Комисията е разгледала искането. Нейният разследващ екип разгледа досието на Комисията относно искането за публичен достъп и проведе среща с представители на Комисията.

Въз основа на проверката и срещата омбудсманът не можа да изключи, че съобщението е било автоматично изтрито от телефона на председателя след получаване на искането. Разследването разкри също така, че искането на жалбоподателя не е било разгледано от кабинета на председателя на Комисията в продължение на 15 месеца, докато генералният секретариат не е предприел последващи действия или не е напомнил да се наблюдава неговото обработване. Омбудсманът заключи, че разглеждането на това искане от страна на Комисията представлява лошо управление.

За да се справи с това, омбудсманът препоръча на Комисията да преразгледа и подобри обработката на исканията за публичен достъп с участието на кабинета на председателя или на който и да е член на Комисията и активно да наблюдава напредъка по тези искания, за да се избегнат неоправдани забавяния.

Освен това омбудсманът направи две предложения за подобрения. Първо, Комисията следва да адаптира вътрешните си правила, за да гарантира, че всеки документ, който е предмет на искане за публичен достъп, се запазва веднага след получаването на такова искане към този документ и до приключването на всеки процес на оспорване на отказ за предоставяне на достъп, независимо дали документът отговаря на критериите на Комисията за регистрация на документи. Второ, Комисията следва надлежно да запази за разумен период от време всички текстови съобщения и съобщения в реално време, разменени между държавни или правителствени ръководители или министри и членове на Комисията, включително тези, които подлежат на автоматично заличаване след определен интервал от време, като се има предвид вероятното значение на тези съобщения.

 

Случаят се отнася до отказа на Европейската централна банка (ЕЦБ) да предостави публичен достъп до документи, съдържащи съвети, свързани с нейната политика за равенство между половете и свързаните с нея мерки. ЕЦБ счита, че оповестяването би засегнало защитата на правните становища и вътрешния ѝ процес на вземане на решения. Жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, а именно от разбирането на правната обосновка, на която се основава политиката на ЕЦБ за равенство между половете и свързаните с нея мерки.

Проверяващият екип на Омбудсмана извърши проверка на въпросните документи. Въз основа на това омбудсманът установи, че съдържанието на документите може разумно да се разглежда като правен съвет и че за ЕЦБ е било разумно да счита, че оповестяването на документите би засегнало защитата, предоставена на правните съвети. Освен това омбудсманът счете за разумно ЕЦБ да приеме, че няма по-висш обществен интерес от оповестяването.

Поради това Омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо управление.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до доклада за оценка на риска за 2023 г. на голяма платформа на социални медии относно съответствието ѝ с разпоредбите на Законодателния акт за цифровите услуги. Комисията отказа достъп до доклада, като се позова на изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи (Регламент 1049/2001). Тя счете, че е налице обща презумпция, че оповестяването на доклада би засегнало търговските интереси на платформата, както и текущото ѝ разследване на спазването от страна на платформата на задълженията ѝ съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. Следователно Комисията не е извършила индивидуална оценка на доклада, за да определи евентуалното му разгласяване.

Омбудсманът установи, че е необосновано да се прилага обща презумпция за неоповестяване към доклад за оценка на риска, изготвен в рамките на Законодателния акт за цифровите услуги. Омбудсманът счита, че обстоятелствата, при които съдилищата на ЕС са признали възможността за използване на обща презумпция, са много различни от правилата, които се прилагат за докладите за оценка на риска. С оглед на това предварителното становище на омбудсмана е, че позоваването от страна на Комисията на обща презумпция представлява лошо управление.

Когато Комисията поддържа позицията си, омбудсманът потвърждава становището си, че позоваването на обща презумпция за неоповестяване представлява лошо управление. Тя препоръча на Комисията да извърши индивидуална оценка на въпросния доклад за оценка на риска с оглед предоставяне на възможно най-широк достъп в съответствие с Регламент 1049/2001.

Комисията не прие препоръката на омбудсмана и повтори позицията си, че като цяло може да се предположи, че оповестяването на доклада за оценка на риска би засегнало защитата на целта на нейното разследване на Законодателния акт за цифровите услуги и търговските интереси на съответната платформа. Тя също така счита, че не би могла да прецени дали докладът съдържа чувствителна търговска информация и че интересът, преследван от жалбоподателя, е от частен характер.

Омбудсманът изрази съжаление във връзка с отговора на Комисията. Тя не е убедена, че по отношение на докладите за оценка на риска, изготвени съгласно Законодателния акт за цифровите услуги, може да се прилага обща презумпция за неоповестяване, включително след като съответната платформа публикува редактирана версия на доклада. Омбудсманът също така счете, че възможността за контрол на спазването от страна на много голяма онлайн платформа на нейните задължения съгласно Законодателния акт за цифровите услуги представлява обществен интерес от оповестяването, който Комисията е трябвало да претегли спрямо интересите, които се стреми да защити. И накрая, омбудсманът отбеляза, че оценката на чувствителната търговска информация е част от задълженията на институциите на ЕС съгласно Регламент 1049/2001.

Поради това омбудсманът приключи случая, като потвърди констатацията си за лошо управление.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, свързани с автоматичния обмен на информация за данъчни цели между държавите — членки на ЕС, и държави извън ЕС. Съветът предостави връзки към десет документа, които вече са обществено достояние, и предостави пълен достъп до още четири документа. Освен това тя отказва да предостави публичен достъп до десет документа, изцяло или частично, като се позовава на необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на международните отношения и финансовата политика на държавите — членки на ЕС. Съветът също така счита, че оповестяването би засегнало процеса на вземане на решения от негова страна. Жалбоподателите оспориха използването на тези изключения и заявиха, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

Въз основа на разследването и проверката на спорните документи от нейния разследващ екип Омбудсманът констатира, че не е било явно погрешно Съветът да счита, че оповестяването на (заличените части от) спорните документи би засегнало международните отношения на държавите членки и/или тяхната финансова политика.

Като се има предвид, че тези защитени обществени интереси не могат да бъдат пренебрегнати от друг обществен интерес, който се счита за по-важен, не е било необходимо да се разглежда прилагането от Съвета на изключението за процеса на вземане на решения. Поради това омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо управление.