Случаят се отнася до отказа на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да предостави пълен публичен достъп до документи във връзка с разследвания и препоръки на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). ЕИБ установи, че редица документи попадат в обхвата на искането на жалбоподателя, включително окончателните доклади и препоръки на OLAF, както и собствените дисциплинарни решения на ЕИБ. Въпреки че ЕИБ е предоставила частичен достъп до десет от 13-те установени окончателни доклада на OLAF, тя е отказала достъп до останалите документи в тяхната цялост. Що се отнася до дисциплинарните решения на ЕИБ, ЕИБ представи обобщение на предприетите дисциплинарни последващи действия. По този начин ЕИБ се позовава на изключения от публичния достъп в своите правила за прозрачност, като твърди, че пълното оповестяване би засегнало защитата на личните данни, целта на разследванията и нейния процес на вземане на решения.

Омбудсманът е започнал проверка и нейният разследващ екип е проверил спорните документи в искането за публичен достъп на жалбоподателя. От проверката е видно, че значителна част от съдържащата се в тези документи информация представлява лични данни, които, ако бъдат оповестени, биха могли да позволят идентифицирането на отделните служители на ЕИБ, разследвани от OLAF. Като се има предвид деликатното претегляне, необходимо, за да се определи дали оповестяването би могло да доведе до установяване на самоличността на физически лица, и като се има предвид, че ЕИБ е предоставила на жалбоподателя преглед на предприетите последващи действия и наложените санкции, омбудсманът счете, че отказът на ЕИБ да предостави пълен публичен достъп като цяло е разумен. Поради това тя приключи случая, като не установи лошо управление. Въпреки това, въпреки че значителна част от информацията, съдържаща се в задържаните документи, очевидно представлява лични данни, омбудсманът отбеляза, че част от информацията, дори и ограничена, е с административен характер и не представлява лични данни. По този начин тя прави предложение за подобрение ЕИБ да обмисли дали поне някои части от нейните дисциплинарни решения, съдържащи чисто административна информация, могат да бъдат разкрити, без да се излага на риск разкриването на лични данни.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документ, свързан с решението на Европейската комисия да определи проект за добив на полезни изкопаеми, намиращ се в Сърбия, като „стратегически проект“ съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение (CRMA). По-конкретно жалбоподателят е поискал достъп до съответното одобрение на това решение от съответната държава извън ЕС. Жалбоподателят е подал искането си до Европейската комисия през юли 2025 г.

Комисията отговори за първи път през август 2025 г. Тя определя един документ като попадащ в обхвата на заявлението за достъп, до който отказва да предостави публичен достъп в неговата цялост. По този начин Комисията заяви, че оповестяването би могло да подкопае международните отношения на ЕС с държавата, в която се намира проектът.

Жалбоподателят оспори решението на Комисията, като подаде „потвърдително заявление“ през септември 2025 г. Когато Комисията не предостави изричен отговор, през октомври 2025 г. жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка на мълчаливия отказ на Комисията да предостави публичен достъп и като първа стъпка поиска от Комисията да приеме възможно най-скоро изричен отговор на потвърдителното заявление на жалбоподателя. При липсата на отговор в определения срок разследващият екип на Омбудсмана провери въпросния документ, заедно с документация относно консултацията със съответната държава извън ЕС.

Комисията отговори на жалбоподателя през май 2026 г., като предостави широк частичен достъп до въпросния документ, като заличи само ограничени лични данни, които жалбоподателят не оспори. Поради това омбудсманът счита, че жалбата срещу мълчаливия отказ на достъп от страна на Комисията е била уредена с предоставения понастоящем достъп. Въпреки това Омбудсманът изрази съжаление във връзка със забавянето, допуснато от Комисията при разглеждането на искането за достъп на жалбоподателката, което продължи дори след като тя започна своето разследване. Омбудсманът продължава да следи отблизо въпроса за закъсненията въз основа на подадените до него жалби.

 

Случаят се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави публичен достъп до документи, свързани със заявления за проекти за добив и преработка на полезни изкопаеми, които да бъдат признати за „стратегически проекти“ съгласно Закона за суровините от критично значение. По-конкретно жалбоподателят е поискал достъп до четири решения на Комисията за предоставяне или не на статут на стратегически проект и до части от заявленията за 12 проекта, които се намират в рамките на ЕС и чиито заявления са били одобрени. Комисията приема, че оповестяването на документите би засегнало търговските интереси на засегнатите дружества, като по отношение на по-голямата част от спорните документи се основава на обща презумпция за неоповестяване. Наред с други елементи жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, като се има предвид, че има вероятност документите да съдържат важна информация за околната среда.

Омбудсманът счита, че поради самото им естество е неразумно Комисията да прилага обща презумпция за неоповестяване на документи, свързани с определянето на проекти за суровини от критично значение като стратегически проекти съгласно Законодателния акт за суровините от критично значение. Освен това, въз основа на проверката на документите от нейния разследващ екип, Омбудсманът установи, че те не съдържат чувствителна информация навсякъде, включително защото голяма част от тях вече са били законно оповестени към момента, в който Комисията е издала окончателната си позиция по искането за достъп на жалбоподателя. Омбудсманът също така счита, че документите съдържат обширна информация за околната среда, включително „информация, свързана с емисии в околната среда“, за която се счита, че съществува по-висш обществен интерес от оповестяването. Поради това омбудсманът заключи, че отказът на Комисията да предостави публичен достъп представлява лошо управление. Тя препоръчва на Комисията да преразгледа позицията си, за да предостави широк достъп до спорните документи.

Случаят се отнася до отказа на Европейския парламент да предостави публичен достъп до документи, свързани с две разследвания на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) във връзка с неправомерно поведение на служители. При отказа на достъп Парламентът се позова на четири изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като заяви, че оповестяването би засегнало неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на лицата, засегнати от разследванията на OLAF, целта на тези разследвания, текущите съдебни производства и процеса на вземане на решения.

Екипът за проверка на Омбудсмана провери спорните документи и въз основа на проверката Омбудсманът счете, че по отношение на документите, свързани с едно от разследванията, е разумно Парламентът да приложи общата презумпция за неоповестяване, на която институциите на ЕС могат да се позовават, докато разследванията на OLAF са в ход и докато не е изтекъл разумен срок за последващи действия от страна на органите, изпълняващи препоръките на OLAF. 

Като се имат предвид конкретните обстоятелства на двете разглеждани разследвания на OLAF, омбудсманът също така констатира, че Парламентът основателно е счел, че редактирането на документите няма да остави съществено съдържание, тъй като те съдържат значително количество лични данни. Тъй като жалбоподателят не е установил необходимост от разкриване на личните данни за конкретна цел от обществен интерес, както се изисква от законодателството на ЕС за защита на данните, омбудсманът не е установил лошо администриране и е приключил случая.