Делото се отнася до начина, по който Европейската прокуратура разглежда жалби от национален сътрудник на европейските делегирани прокурори в Италия. Жалбоподателят твърди, че европейските делегирани прокурори от Европейската прокуратура в Рим са се намесили в две административни процедури, които той е започнал на национално равнище. Жалбата се отнася и до начина, по който Европейската прокуратура е разгледала искане за публичен достъп до документи, подадено от жалбоподателя.

Омбудсманът установи недостатъци при разглеждането на жалбите от Европейската прокуратура по отношение на начина, по който Европейската прокуратура е съобщила позицията си на жалбоподателя, и причините за заключението си да не предприема по-нататъшни действия. Европейската прокуратура разгледа този въпрос в хода на разследването, като предостави ясни и разумни обяснения за своята позиция. Омбудсманът също така установи, че Европейската прокуратура не е нарушила правата на жалбоподателя при разглеждането на жалбите.

Що се отнася до искането за достъп до документи, Омбудсманът установи, че причините, на които се позовава Европейската прокуратура, за да не оповести исканите документи, изглежда не са в съответствие със законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи. Въпреки това Омбудсманът установи, че решението да не се разкриват документите, поискани от жалбоподателя, е разумно, макар и по различна причина от тази, на която се позовава Европейската прокуратура.

Омбудсманът приключи проверката със заключението, че не са оправдани допълнителни проверки.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до пет документа, съхранявани от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ). Документите се отнасяха до оценки на риска по отношение на няколко пилоти, чиито свидетелства за летателна правоспособност извън ЕС са били преобразувани в свидетелства за летателна правоспособност на ЕС от компетентен национален орган с някои нередности в процеса на преобразуване. ЕААБ отказа да предостави достъп до исканите документи, като се позова на изключението за публичен достъп във връзка със защитата на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност.

В жалбата до омбудсмана жалбоподателят уточнява, че се интересува само от онези части от документите, които показват методологията за оценка на риска, а не от личните данни. След като проверява нередактираните версии на спорните документи, Омбудсманът посочва, че ЕААБ може да оповести само частите, показващи тази методология.

Тъй като ЕААБ прие позицията на омбудсмана и оповести съответните части от исканите документи, омбудсманът приключи случая като уреден.

Случаят се отнася до отказа на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да предостави публичен достъп до два окончателни доклада, свързани с две разследвания относно общността на знанието и иновациите в областта на производството (ОЗИ) на EIT. За да откаже достъп до докладите, OLAF се основава на обща презумпция, че оповестяването би засегнало защитата на целите на нейните разследвания.

Екипът за проверка на Омбудсмана извърши проверка на въпросните документи. Въз основа на проверката и допълнителната поверителна информация, получена от OLAF, Омбудсманът счете, че е разумно OLAF да приложи общата презумпция за неоповестяване в този случай, тъй като съответните последващи дейности все още са в ход и все още не е изтекъл разумен срок за приключване на тези последващи дейности.

Поради това омбудсманът приключи проверката, като установи липса на лошо администриране.

Случаят се отнася до отказа на REA да предостави частичен достъп до писмо, което REA е изпратила на бенефициер относно възстановяването на финансиране. За да откаже достъп, REA се позовава на защитата на търговските интереси на трето лице.

Въз основа на проверката на спорния документ омбудсманът не е убеден в довода на REA, че частичният достъп би засегнал сериозно защитата на търговските интереси. Омбудсманът прави предложение за решение, с което иска от REA да преразгледа позицията си по искането, за да предостави широк частичен достъп до спорния документ.

Изпълнителната агенция за научни изследвания прие предложението на омбудсмана за решение и предостави на жалбоподателя широк частичен достъп до документа. Омбудсманът приветства положителния отговор на REA на нейното предложение за решение, което разреши жалбата.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), свързани със съвместни операции по връщане и национални операции по връщане, координирани от Frontex, за периода от 1 юли до 31 декември 2024 г. Frontex установи 247 окончателни доклада за операции по връщане, 46 документа, представляващи оперативен план за връщане за 2024 г., и няколко свързани споразумения за отпускане на безвъзмездни средства. Frontex също така извлече от своята база данни част от подробната информация, поискана във връзка с операциите по връщане, но заличи останалата част. Frontex отказа изцяло достъп до 46-те документа, съставляващи оперативния план за връщане за 2024 г., като същевременно предостави широк частичен достъп до споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства. Frontex заяви, че по-нататъшното разкриване би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения, както и търговските интереси.

Екипът за проверка на Омбудсмана провери извадка от спорните документи и проведе среща с представители на Frontex. Въз основа на проверката и разясненията, получени по време на срещата, омбудсманът установи, че позицията на Frontex като цяло е обоснована.

Въпреки че по този начин омбудсманът заключи, че начинът, по който Frontex е разгледала искането, е разумен, и приключи проверката със заключението, че не е имало лошо администриране, тя отбеляза, че при липсата на изчерпателен списък на документите, попадащи в обхвата на искането, за омбудсмана е трудно да определи със сигурност колко документа Frontex е определила като попадащи в обхвата на искането. Поради това Омбудсманът отново отправи предишна препоръка, че от гледна точка на добрата администрация Frontex следва да предостави на заявителите списък с документи, за които счита, че попадат в обхвата на техните искания за публичен достъп до документи.

Делото се отнася до отказа на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) да предостави публичен достъп до седем документа относно извличането на информация от комуникационни устройства на мигранти. За да откаже публичен достъп до части от документите, Евроюст се позовава на две изключения, предвидени в законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, а именно необходимостта от защита на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и необходимостта от защита на личните данни.

Въз основа на проверката на спорните документи омбудсманът не е убеден от доводите на Евроюст, че по-широкото оповестяване на документите би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност. Омбудсманът прави предложение за решение, в което иска от Евроюст да преразгледа позицията си по искането, за да предостави по-широк публичен достъп до спорните документи. При това тя прикани Евроюст да се съсредоточи върху три от съответните документи, с последващи корекции на два допълнителни документа.

Евроюст прие предложението на омбудсмана за решение и предостави на жалбоподателя по-широк достъп до почти всички документи. Омбудсманът приветства положителния отговор на Евроюст на нейното предложение за решение и приключи проверката.