Делото се отнася до предполагаемо несправедливо уволнение и тормоз от страна на бивш служител в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Проверката на омбудсмана се съсредоточи върху въпроса, че според твърденията ЕИБ неправилно е отказала на жалбоподателя да се възползва от т.нар. „помирителна процедура“, предвидена в член 41 от Правилника за длъжностните лица на ЕИБ (в който се предвижда, че служителите могат да сезират Съда на ЕС, когато възникне спор с ЕИБ, и че преди това те следва да потърсят уреждане на спора по взаимно съгласие чрез помирителната процедура). Омбудсманът направи предварителната констатация, че като е приела, че помирителната процедура не може да се приложи по отношение на бивш служител, който не получава пенсия от ЕИБ, ЕИБ е допуснала лошо управление. Поради това Омбудсманът предложи ЕИБ незабавно да започне помирителна процедура както по отношение на въпросите, свързани с уволнението, така и по отношение на въпросите, свързани с тормоза. Банката се е съгласила да започне помирителна процедура по отношение на въпроса за уволнението и е насочила жалбоподателя към друга процедура по отношение на въпроса за тормоза.

Омбудсманът заключи, че след нейната намеса е намерено решение. Поради това тя приключи случая.

Случаят се отнасяше до действията на OLAF след получаването на доклад за подаване на сигнали за нередности, свързващ Европейския орган за авиационна безопасност (ЕААБ) с предполагаемо манипулиране на доклад от инспекция на сигурността на въздухоплаването. След предварителна оценка омбудсманът изрази загриженост относно решението на OLAF да прекрати случая и да върне случая на ЕААБ въпреки факта, че лицето, сигнализиращо за нередности, съзнателно е избрало да докладва на OLAF, а не на ЕААБ. Омбудсманът изрази предварителното становище, че такова решение може да окаже отрицателно въздействие върху ефективността на разпоредбите относно подаването на сигнали за нередности като цяло. Поради това тя реши да се осведоми по въпроса.

След проверка на досиетата на OLAF омбудсманът установи, че OLAF е обмислила по подходящ начин дали да започне разследване. Оказа се също така, че OLAF всъщност не е приключила случая, а е поискала от ЕААБ да разгледа въпроса и да докладва за резултатите от своето разследване. Освен това OLAF си е запазила правото да започне официално разследване на по-късен етап. В този контекст омбудсманът установи, че OLAF е разгледала по подходящ начин доклада на жалбоподателя относно подаването на сигнали за нередности. Омбудсманът отбеляза, че OLAF е трябвало да информира жалбоподателя по-изрично, че отнасянето на въпроса до ЕААБ не означава, че OLAF няма да предприема по-нататъшни действия по въпроса. Тя направи допълнителна забележка в това отношение.

Жалбоподателят е срочно нает служител в Европейския парламент. Тя се разболява, докато е в годишен отпуск. Случаят се отнася до отказа на Парламента да преобразува годишния отпуск на жалбоподателя в отпуск по болест. Омбудсманът отправи запитване по въпроса и не установи лошо администриране, тъй като от жалбоподателя се е изисквало да предостави настоящ адрес по това време или скоро след това, тя е представила медицинското си свидетелство за отпуск по болест. Това изискване не е изпълнено.

Настоящата проверка по собствена инициатива се отнася до начина, по който Европейската комисия гарантира спазването на основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, когато политиката на сближаване на ЕС се прилага от държавите членки. Тя започна, когато Съюзът започна нов седемгодишен период на финансиране, обхващащ периода 2014—2020 г., съгласно нова правна рамка.

Политиката на сближаване на ЕС има за цел да намали различията между нивата на развитие на различните региони в ЕС. Като се има предвид видимостта на Съюза в проектите, финансирани по линия на политиката на сближаване — от подобряването на службите за спешна помощ в Румъния до премахването на минните полета в Хърватия — омбудсманът счита, че Комисията следва да направи всичко възможно, за да гарантира зачитането на основните права при изразходването на средствата. Фактът, че Комисията не носи пряка отговорност за управлението на средствата, никога не следва да се използва като причина за непредприемане на действия, ако основните права са били нарушени или има опасност да бъдат нарушени.

В проверката по собствена инициатива участваха Комисията, националните омбудсмани и представители на гражданското общество. Въз основа на получената от тях обратна информация Омбудсманът изготви осем насоки за подобрение в подкрепа на Комисията, тъй като тя упражнява надзор върху държавите членки в тази област.

Тази проверка възникна в контекста на посещението на Европейския омбудсман в Европейския институт за равенство между половете. Посещението беше част от програмата на Омбудсмана за посещения на агенции на ЕС с цел разпространяване на добри практики сред агенциите в техните отношения с гражданите. Като част от посещението омбудсманът разгледа i) първоначалните контакти на Института с обществеността, ii) прозрачността, диалога и отчетността, iii) набирането на персонал, iv) тръжните процедури и договорите, v) конфликтите на интереси и vi) подаването на сигнали за нередности. Омбудсманът отправи шест предложения към Института за подобряване на работата му в тези области. Отговорът на EIGE потвърди, че предприема действия, наред с другото, като предоставя информация за своята работа на всички официални езици на ЕС и приема по-подробни разпоредби във връзка с подаването на сигнали за нередности.

Тъй като посещението на омбудсмана предполага, че Институтът трябва да направи повече, за да се справи със случаите на тормоз и действително да ги предотврати, тя проследява конкретно този въпрос и е насърчена от решителните действия, предприети от Института в отговор на това. За да насърчи по-нататъшното подобряване, Омбудсманът предложи, наред с другото, EIGE редовно да организира обучение в тази област, която е от основно значение за работата на Института.

Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), която е на разположение от април 2012 г., позволява на група от най-малко един милион граждани на ЕС да призоват Европейската комисия да предложи ново законодателство на ЕС. След като получи редица жалби, омбудсманът реши да проучи правилното функциониране на процедурата за ЕГИ и ролята и отговорността на Комисията в това отношение. Омбудсманът прикани организаторите на ЕГИ, организациите на гражданското общество и други заинтересовани лица да дадат своя принос за това колко добре функционира ЕГИ. Въз основа на тези отговори омбудсманът отправи редица предложения към Комисията за повишаване на ефективността на процеса на ЕГИ.

Понастоящем Европейската комисия води преговори от името на Европейския съюз за широкообхватно споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите със Съединените щати (Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции — ТПТИ). Преговорите привлякоха безпрецедентен обществен интерес, като се има предвид потенциалното икономическо, социално и политическо въздействие, което ТПТИ може да окаже.

Проверката на омбудсмана има за цел да помогне да се гарантира, че обществеността може да следи напредъка на тези преговори, доколкото е възможно, и да допринесе за оформянето на резултатите от тях. През юли 2014 г. омбудсманът представи на Комисията първи набор от предложения. Омбудсманът също така събра идеи от обществеността по време на своята проверка, за да помогне разговорите да станат по-прозрачни и достъпни. Вследствие и на опасенията, изразени от Европейския парламент и гражданското общество, през ноември 2014 г. Комисията очерта редица амбициозни мерки за прозрачност.

Понастоящем омбудсманът отправя десет допълнителни предложения към Комисията във връзка с общите преговорни текстове, по-активното оповестяване на документи, свързани с ТПТИ, и по-голямата прозрачност на заседанията, свързани с ТПТИ. Омбудсманът счита, че като следва тези предложения, Комисията ще гарантира, че процесът на преговори за ТПТИ може да се ползва с по-голяма легитимност и обществено доверие.  

През юни 2013 г. Съветът на ЕС даде указания на Европейската комисия за водене на преговори от името на Съюза за споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите със Съединените щати (Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Една година по-късно Съветът все още не беше оповестил публично мандата за преговори, въпреки че той изглеждаше лесно достъпен в интернет. Омбудсманът започна проверка по собствена инициатива, като прикани Съвета, в интерес на прозрачността, добрата администрация, ефективното използване на ресурсите и в крайна сметка насърчаването на общественото доверие, да обмисли проактивно публикуване на документа. През октомври 2014 г. Съветът реши с общо съгласие да публикува мандата.