Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е започнал работа в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в Люксембург в средата на август 2015 г. Четиригодишният ѝ договор е подложен на изпитателен срок от шест месеца. Жалбоподателката се премества в Люксембург с двете си деца и ги записва в частно училище в тази страна.

2. Твърди се, че през първите шест месеца от работата си жалбоподателката е била тормозена и психически тормозена от прекия си ръководител. Тя е недоволна от междинната оценка на Superior´s.

3. На 15 януари 2016 г. жалбоподателката е уведомена, че изпитателният ѝ срок не е успешен и че трудовият ѝ договор изтича на 15 февруари 2016 г.

4. В писмо до ЕИБ от 15 февруари 2016 г. (получено на 16 февруари 2016 г.) адвокатът на жалбоподателя´s оспори прекратяването на договора на жалбоподателя´s и заяви, че жалбоподателят възнамерява да започне „помирителната процедура´, предвидена в член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ [1].

5. На 29 февруари 2016 г. ЕИБ отговори, че жалбоподателят вече няма право да започва „помирителна процедура“, тъй като тя е „запазена“за служителите на ЕИБ. Тя добавя, че е трябвало да започне процедурата преди действителното прекратяване на договора. Тъй като тя не е направила това, въпреки съветите в този смисъл, дадени ѝ от правния отдел на EIB´s, институцията счита, че искането ѝ за започване на помирителна процедура е недопустимо.

6. След като е изпратил две писма до председателя на EIB´s на 23 февруари и 10 март 2016 г.[2] (които изглежда са били пренебрегнати), жалбоподателят е подал жалба до Европейския омбудсман на 13 април 2016 г. Тя твърди, че i) е била жертва на тормоз и малтретиране, ii) е била неправомерно уволнена и iii) е получила грешна информация относно процедурата за подаване на жалби, която е била приложена неправилно. Европейският омбудсман започна проверка по третия аспект на жалбата. Тя моли ЕИБ да отговори на твърдението, че тя неправилно е отказала на жалбоподателя да се възползва от процедурата по член 41 от Правилника за персонала на Банката.

7. В своя (първоначален) отговор до омбудсмана ЕИБ заяви, че цялата необходима информация за това как да започне процедурата е била предоставена на жалбоподателя по време на среща, проведена на 21 януари 2016 г. Освен това с писмо от 2 май 2016 г. ЕИБ е предложила да изплати на бившия служител едномесечно възнаграждение. ЕИБ посочва, че тълкува член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ в смисъл, че се прилага за активно заетия персонал, неактивния персонал (персонал в неплатен отпуск) и бившите служители, получаващи пенсия от ЕИБ. ЕИБ обаче не започва помирителна процедура, когато това бъде поискано от бивши служители, които са прекратили трудовото си правоотношение с ЕИБ. Последните могат да поискат техният случай да бъде разгледан по помирителната процедура до датата на прекратяване на трудовите им правоотношения с ЕИБ [3].

Неправомерен отказ да се приложи процедурата по член 41 от Правилника за длъжностните лица на Bank´s

Предложението на омбудсмана за решение

8. При предлагането на решението омбудсманът взе предвид аргументите и становищата, представени от страните. Като отбелязва, че единствено Съдът на Европейския съюз (Съда на ЕС) е оправомощен да тълкува авторитетно правото на ЕС, омбудсманът счита, че тълкуването на EIB´s на член 41 от неговия Правилник за длъжностните лица е погрешно.

9. Омбудсманът отбеляза, че в член 41 не се прави разграничение между действащи и бивши служители (които не получават пенсия от ЕИБ). Тя счита също, че текстът на този член не подкрепя тезата на ЕИБ, че правото на частноправни субекти като жалбоподателя да започнат помирителна процедура се погасява незабавно с прекратяването на трудовия договор. Тълкуването, дадено от ЕИБ, също изглежда нарушава принципа patere legem quam ipse fecisti [4], който изисква всеки орган да спазва собствените си правила. Това е така, защото с приемането на член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ ЕИБ е поела задължението да се опита да разреши спорове от всякакво естество между нея и нейните (настоящи или бивши) служители по взаимно съгласие чрез помирителната процедура.

10. Омбудсманът счита, че е от първостепенно значение да се спазва принципът на равно третиране. Според омбудсмана тълкуването на член 41 от EIB´s на практика води до ситуация, при която членовете на персонала, които имат достатъчно късмет, за да могат да се позоват на помирителната процедура преди изтичането на срока на договорите им, ще бъдат третирани по-добре от тези, които не са в състояние да го направят (например защото актът, който ги засяга неблагоприятно, настъпва няколко дни преди изтичането на договора им). С оглед на предварителните си констатации омбудсманът направи следното предложение за решение на ЕИБ:

„Омбудсманът предлага ЕИБ i) да приеме искането на жалбоподателя за помирение съгласно член 41 от Правилника за длъжностните лица на ЕИБ от 10 март 2016 г. за допустимо и ii) незабавно да започне помирителна процедура.

Помирителната процедура следва да обхваща въпросите, свързани с предполагаемо несправедливо уволнение и предполагаем тормоз.

Освен това омбудсманът предлага като допълнителен жест на добра воля ЕИБ да изплати на жалбоподателя допълнителна месечна заплата, както е предложено от ЕИБ в писмото ѝ от 2 май 2016 г. Това плащане следва да се извърши възможно най-скоро и без да се засяга евентуалният резултат от помирителната процедура съгласно член 41 от Правилника за длъжностните лица на ЕИБ.“

11. В отговора си до омбудсмана ЕИБ заяви, че е съгласна с предложението на омбудсмана за започване на помирителна процедура по член 41, що се отнася до въпроса за незаконното уволнение. Що се отнася до въпроса за тормоза, ЕИБ предлага на жалбоподателя да започне специална процедура, уредена от политиката за „достойнство на работното място“, тъй като разследванията на твърдения за тормоз в ЕИБ се уреждат от тази политика. ЕИБ също така се съгласи да изплати допълнителна месечна заплата на жалбоподателя. Освен това тя предлага да възстанови на жалбоподателката таксите за обучение на децата ѝ до юли 2016 г., след като получи съответните фактури. ЕИБ информира жалбоподателя за горепосоченото в отделно писмо.

12. Първоначално жалбоподателят е бил много доволен от резултата от разследването. Тя изрази дълбоката си благодарност към омбудсмана и нейните служители за тяхната работа. По-късно обаче тя информира омбудсмана, че е недоволна от начина, по който ЕИБ провежда процедурата „Достойнство на работното място“. Тя постави под въпрос по-специално дали нейният случай се разглежда по поверителен начин.

Оценка на омбудсмана след предложението за решение

13. Омбудсманът посочва, че тази проверка се отнася до неспособността на Банката да започне помирителна процедура. Банката се съгласява да проведе тази процедура във връзка с твърдяното незаконно уволнение и извършва плащанията, предложени от омбудсмана на жалбоподателя. Тя също така предлага да възстанови на жалбоподателката таксите за обучение на децата ѝ. Омбудсманът приветства решението на ЕИБ. Освен това тя счита за разумно обяснението на Банката, че тя не може да разследва въпроса за тормоза в рамките на помирителната процедура, тъй като тези въпроси се уреждат от други правила, а именно от политиката на Банката за „достойнство на работното място“.

14. Тъй като проверката на Омбудсмана е съсредоточена изключително върху помирителната процедура, на този етап Омбудсманът няма да я разшири до друга процедура, уредена от политиката на Банката за „достойнство на работното място“. Освен това процедурата „Достойнство на работното място“ е започнала, след като банката е отговорила на предложението на омбудсмана за решение относно помирителната процедура. Въпреки това жалбоподателят е свободен да подаде нова жалба до омбудсмана относно процедурата, започната за разследване на предполагаемия тормоз, ако счита, че поведението на ЕИБ представлява лошо администриране.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следното заключение:

Омбудсманът счита, че е намерено решение.

Жалбоподателят и Европейската инвестиционна банка ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 31.10.2017 г.

[1] Член 41 от Правилника за персонала на ЕИБ гласи: „Спорове от всякакво естество между Банката и отделни членове на персонала се отнасят до Съда на Европейския съюз. Всяко производство, образувано от служител във връзка с иск на Банката, който би имал неблагоприятни последици за него, трябва да бъде образувано в срок от три месеца.

В допълнение към производствата, образувани пред Съда на Европейския съюз, се търси уреждане на спора по взаимно съгласие, преди образуването на производство, пред Помирителния съвет на Банката по отношение на спорове, различни от възникналите в резултат на прилагането на дисциплинарните мерки, предвидени в член 38.

Искането за помирение трябва да бъде отправено в срок от три месеца от деня на настъпване на фактите или на уведомяване за действията, които са в основата на спора [...]“(подчертаването е добавено).“

[2] В писмото от 10 март 2016 г. жалбоподателят заяви, наред с другото, че „с настоящото [...] официално откривам процедурата по член 41.“

[3] За допълнителна информация относно контекста на жалбата, аргументите на страните и проверката на Омбудсмана, моля, вижте пълния текст на предложението на Омбудсмана за решение, което е на разположение на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/cases/solution.faces/en/85249/html.bookmark

[4] Тази фраза може да бъде свободно преведена, както следва: Спазвайте закона, който сами сте определили.