Случаят се отнася до решение на Европейската комисия да счете за недопустими някои разходи, заявени от неправителствена организация, която е участвала във финансиран от ЕС проект, насочен към борба с расизма срещу ромите. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е разгледала надлежно доказателствата, преди да определи, че разходите са недопустими.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

По време на конференцията на Европейската мрежа на омбудсманите, която се проведе на 19—20 юни 2017 г., някои омбудсмани, които участваха в работната група по въпросите на миграцията, изразиха загрижеността си относно практическото прилагане на специална дерогация, съдържаща се в член 12, параграф 1, трета алинея от Директивата за събиране на семейството („Директивата“)[1].

По-конкретно държавите членки могат да решат да не прилагат дерогацията от изискванията[2], предвидени за упражняване на правото на събиране на семейството[3], ако заявлението за събиране на семейството е подадено след изтичането на тримесечен срок[4] от предоставянето на статут на бежанец.

След обсъждането в работната група службите на белгийския федерален омбудсман поясниха в електронно писмо от 18 октомври 2017 г., че белгийското законодателство надхвърля минималния срок от три месеца, предвиден в директивата[5], и прилага 12-месечен срок за прилагане на дерогацията.

От получените жалби обаче белгийският федерален омбудсман отбелязва, че членовете на семейството на бежанци в Белгия могат да срещнат практически трудности, които да им попречат да подадат молбата си в срок от 12 месеца след предоставянето на статут на бежанец на кандидата за събиране на семейството. Първоначално тези трудности бяха преодолени през 2015 г.^[6]. В резултат на това членовете на семействата на бежанци могат да подадат заявлението си директно, ако представят доказателство за самоличността си, попълнят формуляра за кандидатстване за виза и в крайна сметка заплатят визови такси (тяхното досие може да бъде попълнено след това).

Въпреки това според белгийския федерален омбудсман някои трудности все още са срещани от консулските служби и в тях, тъй като например:

Консулските служби не винаги посочват съответната информация на своя уебсайт или в придружаващите документи за бежанците.

(2) те невинаги информират активно членовете на семействата на бежанците, които се свързват с консулските служби, че е възможно да подадат молбата си директно.

(3) Кандидатите за виза понякога изпитват големи закъснения при получаването на среща с посолството (поради липса на административен капацитет, което води до сериозни организационни ограничения).

(4) Прилагането на благоприятните правила зависи от осведомеността на посолството за тези правила и организационни ограничения.

(5) Коригирането на ситуации, при които изтичането на крайния срок се дължи на действия (или бездействие) на посолство, е трудно, тъй като Министерството на външните работи и Службата за имиграция имат противоречиви позиции по въпроса.

За да се справи с тези проблеми, белгийският федерален омбудсман поиска от Комисията евентуално по-благоприятно тълкуване на директивата.

Запитване

В запитването, изпратено от Европейския омбудсман до Комисията, институцията беше запитана дали може да потвърди, че нейното (благоприятно) тълкуване на тримесечния срок (предвиден в член 12, параграф 1, трета алинея от Директива 2003/86/ЕО), дадено в съобщението на Комисията от 2014 г.[7], в което се предоставят насоки за държавите членки относно начина на прилагане на директивата[8], все още е в сила, като се има предвид задълбочаването на кризата с бежанците от 2014 г. насам и относително малкия дял на лицата, търсещи убежище, на които изглежда е предоставен статут на бежанец от държавите членки до момента.

Отговор на Комисията

На 20 декември 2017 г. Комисията отговаря на запитването.

Комисията потвърди, че изявлението, направено в нейното съобщение от 2014 г. относно насоки за прилагането на директивата, все още е приложимо. Тя цитира подробно раздел 6.1.3 от съобщението.

Комисията добави, че в своята „Европейска програма за миграцията“ от май 2015 г.[9] тя подчертава, че в отговор на човешките трагедии по време на миграционната криза държавите членки следва да използват други законни възможности, които са на разположение на лицата, нуждаещи се от закрила, успоредно с презаселването. Те включват „частни/неправителствениспонсорства и хуманитарни разрешения, както и клаузи за събиране на семейството“. Комисията стигна до заключението, че горепосоченото изявление показва, че позицията на Комисията по въпросите, свързани със събирането на семействата на бежанците, не се е променила вследствие на задълбочаването на бежанската криза.

И накрая, Комисията се позова на доклад от неотдавнашно проучване на Европейската мрежа за миграцията (ЕММ), в който се прави преглед на положението в различните държави членки по отношение на срока, в който следва да се подават заявленията за улеснено събиране на семейството за бежанци[10]. 

Отговорът на Комисията беше изпратен на белгийския федерален омбудсман на 9 януари 2018 г.

Обратна връзка

Белгийският федерален омбудсман не представя становище по отговора на Комисията.

Процедура по приключване

С оглед на съдържанието на отговора (т.е. че Комисията е потвърдила изявлението, което е направила в съобщението си от 2014 г.) и факта, че белгийският федерален омбудсман не е представил никакви забележки, се стигна до заключението, че повдигнатият в запитването въпрос е бил разгледан по подходящ начин.

[1] Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 3.10.2003 г., стр. 12).

[2] Тези изисквания са: i) подходящо настаняване за семейството, ii) здравно осигуряване и iii) достатъчно стабилни и регулярни средства.

[3] Съответната част от член 12, параграф 1, първа алинея гласи следното: „Чрездерогация от член 7 държавите членки не изискват от бежанеца и/или от члена(овете) на семейството да представят по отношение на молбите, отнасящи се до членовете на семейството, посочени в член 4, параграф 1, доказателства, че бежанецът отговаря на изискванията, посочени в член 7.“

[4] Съответната част от член 12, параграф 1, трета алинея гласи следното: „Държавитечленки могат да изискват бежанецът да отговаря на условията, посочени в член 7, параграф 1, ако заявлението за събиране на семейството не е подадено в срок от три месеца след предоставянето на статута на бежанец“ (подчертаването е добавено).

[5] Член 10, параграф 2, пето тире от Закона от 15 декември 1980 г. за влизането, престоя, установяването и извеждането на чужденци (Белгия).

[6] Белгийският омбудсман изброи следните практически несъответствия, които бяха разгледани от Министерството на външните работи и имиграционната служба през 2015 г.: (1) Белгийските посолства изискват от кандидатите да легализират всички свои документи, преди да кандидатстват за събиране на семейството, което отнема много време. (2) Белгийският омбудсман е забелязал, че членовете на семейството са имали сериозни затруднения при получаването на всички допълнителни документи, изисквани от посолството за регистриране на заявлението.

[7] Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно насоки за прилагане на Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството, COM(2014) 210 final.

[8] COM (2014) 210, 6.1.3: „Член12, параграф 1, трета алинея позволява на държавите членки да изискват от бежанеца да отговаря на условията по член 7, параграф 1, ако заявлението за събиране на семейството не е подадено в срок от три месеца след предоставянето на статут на бежанец. Бежанците често се сблъскват с практически трудности в рамките на този срок и те могат да представляват практическа пречка за събирането на семейството. Поради това Комисията счита, че фактът, че повечето държави членки не прилагат това ограничение, е най-подходящото решение.

Въпреки това, ако държавите членки изберат да прилагат тази разпоредба, Комисията счита, че те следва да вземат предвид обективните практически пречки, пред които е изправен заявителят, като един от факторите при оценката на индивидуалната молба. Освен това, въпреки че в съответствие с член 11 и член 5, параграф 1 държавите членки са свободни да определят дали заявлението следва да бъде подадено от кандидата за събиране на семейството или от члена на семейството, специфичното положение на бежанците и членовете на техните семейства може да направи това особено трудно или невъзможно.

Поради това Комисията счита, че държавите членки, особено когато прилагат срок, следва да дадат възможност на кандидата за събиране на семейството да подаде заявлението на територията на държавата членка, за да се гарантира ефективността на правото на събиране на семейството. И накрая, ако даден заявител е изправен пред обективни практически пречки за спазването на тримесечния срок, Комисията счита, че държавите членки следва да му позволят да подаде частично заявление, което да бъде попълнено веднага щом документите станат налични или проследяването бъде успешно завършено. Комисията също така настоятелно призовава държавите членки да предоставят ясна информация относно събирането на семейството на бежанците по своевременен и разбираем начин (например когато им бъде предоставен статут на бежанец).“

[9] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европейска програма за миграцията (COM(2015) 240).

[10] Докладът е достъпен на адрес: https://ec.europa.eu/home-affairs/sites/homeaffairs/files/00_family_reunification_sr_final.pdf

Случаят се отнася до разглеждането от страна на Комисията на жалба относно изключването на жалбоподателя от мрежа от експерти поради предполагаемо неподходящо поведение. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че цялостният отговор на Комисията на твърденията, отправени срещу жалбоподателя, е неадекватен. Омбудсманът установи, че Комисията не е извършила задълбочена, обективна и неутрална оценка на фактите. След това омбудсманът направи предложение за решение, което Комисията отхвърли. Поради това омбудсманът реши да приключи случая с констатация за лошо администриране от страна на Комисията.

Жалбата е подадена от германско дружество, което извършва дейност в областта на природното инженерство, културните науки и медицината. Той се отнася до проект на ЕС, който се занимава с разбиране на механизмите за контрол на клетъчния цикъл и намиране на възможни решения за заболявания, свързани с клетъчния цикъл. След одит на проекта Комисията реши да не приема някои разходи за допустими. Жалбоподателят възрази срещу това решение и заяви, че начинът, по който Комисията и нейните одитори са обработили одита, е неправилен, несправедлив и не съответства на добрата административна практика. Омбудсманът проучи въпросите и не установи лошо администриране в поведението на Комисията.

Случаят се отнася до начина, по който ENISA е променила трудовите задължения и работната среда на жалбоподателя, който е служител на Агенцията. Омбудсманът извърши проверка по случая и отправи предложение за доброволно уреждане на спора, което не беше прието от ENISA. Поради това омбудсманът отправи проектопрепоръки, с които призова ENISA: 1) да признае, че не е изпълнила задълженията си (а) да се консултира с жалбоподателя, преди да вземе решенията за промяна на задълженията му, (б) да мотивира своите действия, (в) да предостави по подходящ начин информация за своите решения за промяна на трудовите задължения, (г) да отговори на съответните искания на жалбоподателя и (д) да вземе предвид по подходящ начин благосъстоянието на жалбоподателя; 2) да се извини на жалбоподателя; 3) да направи ex gratia плащане в размер на 1 000 EUR в полза на жалбоподателя и 4) да поеме формален ангажимент през омбудсмана, че в бъдеще няма да допуска подобни случаи на лошо управление. ENISA прие проектопрепоръките на омбудсмана и предприе стъпки за тяхното изпълнение. С оглед на това омбудсманът приключи случая.