Това разследване по собствена инициатива се основава на жалба, подадена от сдружение на арменски НПО, наречено Лига за защита на гражданите (CPL). То се отнася до решението на делегацията на Европейския съюз в Армения да не сключва договор за отпускане на безвъзмездни средства с CPL, след като делегацията е открила грешка в първоначалната си оценка на заявлението за CPL. CPL заяви, че решението на делегацията не се основава на основателни причини.

В хода на проверката на Омбудсмана Европейската комисия призна, че действията, предприети първоначално от делегацията, след като е установила, че е допусната грешка в процеса на оценка, не са подходящи. Комисията обаче показа също така, че откритата грешка изисква преразглеждане на оценката на заявлението на CPL и следователно делегацията не е била в състояние да сключи договора за отпускане на безвъзмездни средства с CPL.

Поради това омбудсманът приключи проверката с констатация, че не е налице лошо управление.

Делото се отнася до твърдението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), че кандидатите не са били уведомени достатъчно рано за срока на изпитите за тестовете на компютър по време на конкурс. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че не е налице лошо управление от страна на EPSO. В конкретния случай кандидатът е бил уведомен за изпита три седмици преди началото му. EPSO — след предходно решение на омбудсмана — винаги се свързва с кандидатите най-малко 2 седмици преди началото на изпитния период.

В хода на тази проверка EPSO информира омбудсмана, че има нова практика, при която публикува предварителен ориентировъчен график за конкурсите, които организира. Това е нещо, което омбудсманът приветства.

Жалбоподателят, научноизследователски институт със седалище в държавата Z, е участвал във финансиран от ЕС проект по Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие.

При одит бяха установени нередности с проекта, което накара Комисията да поиска възстановяване на над 300 000 евро от жалбоподателя въпреки разясненията за нередностите, които е предоставила. Жалбоподателят не е удовлетворен от резултата и подава жалба до Европейския омбудсман.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че някои от констатациите на одиторите са погрешни. Тъй като най-важният въпрос беше да се определи действителната начална дата на проекта, омбудсманът предложи като решение Комисията да се консултира с експерт, за да провери констатацията на одиторите в това отношение или да разпореди „технически одит“, както е предвидено в споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Комисията прие решението, при условие че разходите за договаряне на експерта ще бъдат поети съвместно от двете страни. Омбудсманът поиска от Комисията и жалбоподателя да се споразумеят помежду си относно избора на експерт, който да бъде назначен, и приключи случая.

Делото е заведено от сдружение на правни експерти от целия Европейски съюз, което е осъществило проект, съфинансиран от Европейската комисия. То се отнася до предполагаемо несправедливо възстановяване след одит на суми, които неправилно са счетени за недопустими съгласно споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

Омбудсманът проучи въпроса и заключи, че след нейната намеса е намерено решение. Поради това тя приключи случая.

Случаят се отнася до политиката на Евроюст за възстановяване на пътните разноски на кандидатите, поканени на събеседване.

Жалбоподателят се обърна към омбудсмана с твърдението, че политиката на Евроюст за възстановяване на разходите е несправедлива и дискриминационна спрямо кандидатите, пребиваващи извън ЕС. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят отбеляза, че има таван от 500 EUR за кандидати, пребиваващи извън ЕС, докато в някои случаи се прилага по-висок таван за пътувания от ЕС.

Омбудсманът отправи запитване по въпроса и установи, че като е увеличил възстановяването на разходите на кандидатите, пребиваващи извън ЕС, до най-високия таван, приложим за кандидатите, пътуващи в рамките на ЕС, Евроюст е предприел подходящи действия за уреждане на случая.

Случаят се отнася до начина, по който Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) е провела процедура за набиране на персонал.

Омбудсманът проучи въпроса и не установи лошо администриране по отношение на твърдението на жалбоподателя, че молбата му е била третирана несправедливо.

Омбудсманът обаче установи някои недостатъци в процедурното разглеждане на случая от страна на ENISA и отправи предложения към ENISA за подобрения в бъдеще.

Случаят се отнася до твърдението, че Службата на специалния представител на Европейския съюз (Службата на СПЕС) в Косово не е информирала кандидатите за стаж за стъпките в процедурата за набиране на персонал. Омбудсманът отправи запитване по този въпрос, като изрази становището си, че „е едновременно учтиво и служебно да се потвърждава получаването на кандидатурите и да се информират кандидатите за важните стъпки (като например изключването им от процедура за набиране на персонал), които засягат напредъка им в процедурата за набиране на персонал.“ Службатана СПЕС обясни, че разполага с много ограничени ресурси и следователно може да информира само одобрените лица за резултата от процедурата. Тя обаче посочва, че проучва как да подобри комуникацията си с лицата, които желаят да бъдат стажанти, например като информира всички тези лица за съответните етапи на процедурата, като публикува съответната информация на своя уебсайт. Омбудсманът прикани службата на СПЕС да докладва за изпълнението на това решение.

През юли 2014 г. Комисията отхвърли заявлението на жалбоподателката за работа като експерт по проект в Индонезия, тъй като тя вече се е ангажирала да работи по финансиран от ЕС проект в Либерия, който се осъществява по същото време. Жалбоподателката е кандидатствала отново, когато проектът в Либерия е бил забавен поради кризата с ебола, като е посочила, че всъщност е била на разположение да работи по проекта в Индонезия.

Омбудсманът установи, че Комисията има право да поиска експерти да бъдат на разположение за работа изключително по проекти за определени периоди. Тя отбеляза, че жалбоподателката е декларирала, че ще бъде на разположение да работи на изключителна основа по два припокриващи се проекта. Жалбоподателката не е обяснила това противоречие, когато е подала първоначалното си заявление. Въз основа на предоставената информация омбудсманът счита, че Комисията правилно е отхвърлила първото заявление на жалбоподателя. По отношение на второто заявление жалбоподателката всъщност заяви, че продължаващата криза с ебола в Либерия означава, че тя всъщност е свободна да работи по проекта в Индонезия. След това Комисията преразгледа положението ѝ. Омбудсманът счита, че е направил справедлива и разумна преценка, когато е стигнал до заключението, че жалбоподателката не е била в състояние да гарантира, че е на разположение. Така Омбудсманът заключава, че Комисията също не е допуснала грешка, като е отхвърлила второто ѝ заявление за работа по индонезийския проект. Това обаче оставя въпроси относно начина, по който Комисията се справя с правата на експертите, засегнати от кризи като избухването на епидемията от ебола.

Омбудсманът приключи проверката с констатация, че няма лошо управление. Тя предложи на Комисията, когато даден проект трябва да бъде спрян, тя да бъде готова да освободи всеки засегнат експерт от ангажимент за изключителни права.

Случаят се отнася до решението на Комисията да не приема определени разходи, декларирани от партньор по проект, финансиран от ЕС. Решението на Комисията означава, че окончателното плащане към консорциума е намалено със сумата, която този партньор е получил като предварително финансиране. Координаторът заяви, че задължение на Комисията е да възстанови неправилно изплатените на въпросния партньор средства.

Омбудсманът установи, че Комисията е разгледала въпроса правилно, тъй като е можела да започне събиране само ако е имало дълг към Съюза. Разпределението на финансирането между партньорите по проекта е въпрос от различно естество, при който Комисията няма задължение да се намесва. Поради това омбудсманът не установи лошо администриране от страна на Комисията.

Случаят се отнася до решението на Комисията да възстанови от организация с нестопанска цел средствата на ЕС, които е инвестирала в своя социален резерв между 2005 г. и 2009 г., като ги счита за недопустими разходи. Тъй като резервът първоначално е бил създаден с подкрепата и сътрудничеството на Комисията, организацията е подала жалба до Европейския омбудсман. След като проучи жалбата, омбудсманът отправи предложение за решение до Комисията, като я прикани да преразгледа решението си за възстановяване. В отговор Комисията представя редица мерки, които е предприела, за да осигури бъдещето на организацията. Омбудсманът счете тези мерки за задоволителни и поради това реши да приключи случая.