Случаят се отнася до твърдението, че механизмът за подаване на жалби на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) не е разгледал жалбата своевременно. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че забавянето е оправдано поради сложността на предмета на жалбата. Поради това омбудсманът не установи лошо управление от страна на ЕИБ.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Комисията на кореспонденцията на жалбоподателя в контекста на финансов одит на равнището на държавите членки. След намесата на омбудсмана Комисията отговори. Тя оповести документа, поискан от жалбоподателя, но заличи някои лични данни (имена на физически лица). Омбудсманът установи, че Комисията правилно е обосновала заличаването съгласно Регламент 45/2001.

Жалбоподателят е информирал OLAF за предполагаемо лошо управление на средства на ЕС в Гърция. OLAF не е потвърдила кореспонденцията на жалбоподателя и също така не е информирала жалбоподателя за предприетите от нея действия и за резултата от тях. След намесата на омбудсмана OLAF призна процедурните недостатъци при разглеждането на случая и се извини. Тя също така предприе стъпки за избягване на подобни ситуации в бъдеще. На последно място, OLAF информира жалбоподателя за стъпките, които е предприела по отношение на съществото на неговия случай. Омбудсманът заключи, че OLAF е уредила жалбата. Омбудсманът обаче направи допълнителна забележка с оглед подобряване на процедурите на OLAF по отношение на мониторинга на приключените случаи, предадени на компетентните национални органи.

Настоящата проверка по собствена инициатива се отнася до начина, по който Европейската комисия гарантира спазването на основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз, когато политиката на сближаване на ЕС се прилага от държавите членки. Тя започна, когато Съюзът започна нов седемгодишен период на финансиране, обхващащ периода 2014—2020 г., съгласно нова правна рамка.

Политиката на сближаване на ЕС има за цел да намали различията между нивата на развитие на различните региони в ЕС. Като се има предвид видимостта на Съюза в проектите, финансирани по линия на политиката на сближаване — от подобряването на службите за спешна помощ в Румъния до премахването на минните полета в Хърватия — омбудсманът счита, че Комисията следва да направи всичко възможно, за да гарантира зачитането на основните права при изразходването на средствата. Фактът, че Комисията не носи пряка отговорност за управлението на средствата, никога не следва да се използва като причина за непредприемане на действия, ако основните права са били нарушени или има опасност да бъдат нарушени.

В проверката по собствена инициатива участваха Комисията, националните омбудсмани и представители на гражданското общество. Въз основа на получената от тях обратна информация Омбудсманът изготви осем насоки за подобрение в подкрепа на Комисията, тъй като тя упражнява надзор върху държавите членки в тази област.

Случаят се отнася до шведско дружество, което е участвало в проект, финансиран от 7РП на Европейската комисия. Докато проектът е бил в процес на изпълнение, Комисията е решила да извърши одит на дружеството. Дружеството изрази несъгласие с резултатите от одита и след като Комисията ги потвърди, подаде жалба до Европейския омбудсман, в която твърди липса на обективност от страна на Комисията и неспазване на приложимите правила.

Омбудсманът проучи въпроса и не установи лошо управление от страна на Комисията. По-специално резултатите от одита, свързани с разходите за труд на дружеството, се основаваха на информацията, с която Комисията разполагаше към съответния момент. Тя предложи на жалбоподателя, ако разполага с допълнителни доказателства, да ги представи на Комисията за разглеждане. Що се отнася до изчисляването на производственото време на дружеството, предоставената от жалбоподателя информация не изглежда достатъчна, за да позволи на Комисията да изчисли действителното индивидуално производствено време в съответствие с изискванията на правилата на 7РП. Вследствие на това омбудсманът приключи случая.

Жалбоподателят е италианско дружество. През 2008 г. тя сключи споразумение за отпускане на безвъзмездни средства с EACI в рамките на програмата „Марко Поло II“ на ЕС, с която се подкрепят действия, насочени към прехвърляне на товари от автомобилния транспорт към други, по-екологосъобразни транспортни средства.

Предложеното от жалбоподателя действие се отнася до износа на италианската керамична промишленост за Испания и за него са отпуснати безвъзмездни средства в размер до 4 милиона евро. Въпреки това, поради световната икономическа криза и внезапния спад на испанския жилищен пазар, търсенето на транспорт на керамика от Италия до Испания е намаляло драстично след подписването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства. Вследствие на това EACI прие искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението на действието. През юни 2010 г., тъй като жалбоподателят не е бил в състояние да възобнови проекта, той е прекратил споразумението за отпускане на безвъзмездни средства и е уведомил жалбоподателя, че разполага с 60 дни, за да представи окончателен доклад и да поиска окончателно плащане. Жалбоподателят е подал искане за окончателно плащане в размер на 2 милиона евро едва през януари 2011 г. Според EACI това е било твърде късно.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят твърди, че EACI е действала несправедливо. Жалбоподателят твърди, че забавянето при подаването на искането за окончателно плащане е било оправдано от добросъвестните му опити да възобнови действието и че при липсата на окончателен доклад EACI е трябвало най-малкото да се основе на данните, получени в резултат на междинен доклад, представен ѝ през октомври 2009 г. В становището си EACI счита, че е спазила изцяло разпоредбите на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства.

Омбудсманът припомни, че понятието за добра администрация е по-широко от понятието за законност. Омбудсманът подчерта, че въпреки че EACI не е била правно задължена да направи това, споразумението за отпускане на безвъзмездни средства не ѝ е попречило да приема закъснели искания за окончателно плащане. С оглед на i) особено сериозното въздействие на икономическата криза върху проекта на жалбоподателя и ii) факта, че EACI вече е одобрила междинния доклад, представен през октомври 2009 г., омбудсманът е на мнение, че решението на Агенцията да отхвърли искането на жалбоподателя за окончателно плащане не е напълно справедливо. Поради това омбудсманът направи предложение за приятелско решение, като прикани EACI да оцени искането на жалбоподателя за окончателно плащане в размер на 2 милиона евро въз основа на междинния доклад на жалбоподателя от октомври 2009 г. EACI прие предложението и омбудсманът приключи случая.