Случаят се отнася до адекватността на годишния преглед на Европейската комисия на агенциите за експортно кредитиране — национални органи, които предоставят финансова подкрепа на дружества, извършващи дейност на рискови пазари — по-специално по отношение на защитата на правата на човека и околната среда.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че методологията и процедурите на Комисията могат да бъдат подобрени. По-специално омбудсманът препоръча на Комисията да започне диалог с държавите членки и други заинтересовани страни с цел подобряване на образеца, използван от държавите членки за съставяне на докладите относно агенциите за експортно кредитиране, които те трябва да представят на Комисията всяка година. Омбудсманът също така препоръча на Комисията от своя страна да подобри съдържанието на анализа и оценката на годишните прегледи на агенциите за експортно кредитиране, които представя на Европейския парламент.

Комисията информира Омбудсмана, че ще се консултира със Съвета, Парламента и Европейската служба за външна дейност и ще работи с гражданското общество с цел изпълнение на препоръките на Омбудсмана. По-специално Комисията ще предложи на работната група на Съвета „Експортно кредитиране“ преработен образец на контролен списък, който да се използва от държавите членки за техните годишни доклади. Комисията също така ще обмисли изготвянето на съответни насоки за докладване от страна на държавите членки.

Тъй като обявените от Комисията мерки отговарят по подходящ начин на препоръките на омбудсмана, омбудсманът приключи своята проверка, но поиска от Комисията да докладва в срок от една година.

Случаят се отнася до адекватността на годишния преглед на Европейската комисия на агенциите за експортно кредитиране — национални органи, които предоставят финансова подкрепа на дружества, извършващи дейност на „рискови“ пазари — по-специално по отношение на защитата на правата на човека и околната среда.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че методологията и процедурите на Комисията могат да бъдат подобрени. По-специално тя предложи Комисията да започне диалог с държавите членки и други заинтересовани страни с цел подобряване на образеца, използван от държавите членки при съставянето на докладите относно агенциите за експортно кредитиране, които те трябва да представят на Комисията всяка година. Омбудсманът предложи също така Комисията от своя страна да подобри съдържанието на анализа и оценката на годишните прегледи на агенциите за експортно кредитиране, които представя на Европейския парламент.

Комисията отхвърли предложенията на омбудсмана главно защото счита, че тяхното прилагане ще изисква изменение на съществуващото законодателство. Омбудсманът изрази несъгласие с позицията на Комисията и сега отправи препоръки към Комисията по същия начин, както в предишните си предложения.  Омбудсманът счита, че годишният преглед на Комисията, който тя изпраща на Парламента, следва да представлява нещо повече от обобщение на съдържанието на годишните доклади, получени от държавите членки, и че той следва да съдържа информирана и подробна оценка на резултатите от дейността на агенциите за експортно кредитиране, по-специално по отношение на зачитането на правата на човека и околната среда.

Това разследване по собствена инициатива се основава на жалба, подадена от сдружение на арменски НПО, наречено Лига за защита на гражданите (CPL). То се отнася до решението на делегацията на Европейския съюз в Армения да не сключва договор за отпускане на безвъзмездни средства с CPL, след като делегацията е открила грешка в първоначалната си оценка на заявлението за CPL. CPL заяви, че решението на делегацията не се основава на основателни причини.

В хода на проверката на Омбудсмана Европейската комисия призна, че действията, предприети първоначално от делегацията, след като е установила, че е допусната грешка в процеса на оценка, не са подходящи. Комисията обаче показа също така, че откритата грешка изисква преразглеждане на оценката на заявлението на CPL и следователно делегацията не е била в състояние да сключи договора за отпускане на безвъзмездни средства с CPL.

Поради това омбудсманът приключи проверката с констатация, че не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до процедура за подбор за длъжност в делегацията на ЕС в Албания. Жалбоподателката е недоволна, че не е била включена в краткия списък за длъжността, тъй като счита, че отговаря на всички необходими критерии. Тя поиска информация относно кандидатурата си и причините, поради които не е включена в краткия списък. Делегацията не отговори своевременно на искането ѝ.

Омбудсманът отправи запитване по този въпрос. В хода на разследването делегацията отговори на жалбата, като по този начин разреши този аспект на жалбата. Що се отнася до решението жалбоподателят да не бъде включен в краткия списък, омбудсманът счете, че обяснението на делегацията за нейното решение е разумно, и приключи проверката с констатация, че не е налице лошо управление. Омбудсманът предложи Европейската служба за външна дейност да дава насоки на делегациите относно необходимостта кандидатите да бъдат информирани, когато конкурсите за подбор са били забавени. Омбудсманът предложи също така Европейската служба за външна дейност да включи в „Ръководството на делегациите на ЕС за местните служители“ по-подробни изисквания относно вида на информацията, която трябва да бъде включена в списъка/електронната таблица в Excel, изготвени от комисиите за подбор.

Делото се отнася до прекратяването на договор за услуги от Европейската комисия. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е отговорила на писмата му, че е прекратила договора за услуги без основателна причина и че е забавила плащането на изпратените ѝ фактури. Той също така е поискал обезщетение за забавени плащания и вреди.

Омбудсманът разследва тези твърдения. По отношение на първото тя стигна до заключението, че тъй като Комисията в крайна сметка е отговорила на писмата на жалбоподателя, въпросът е бил решен. Що се отнася до второто твърдение, което се отнася до твърдяното прекратяване на договора без основателна причина, омбудсманът заключава, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията, тъй като договорът ѝ дава право да го прекрати по всяко време и че във всеки случай Комисията действително е посочила основателна причина за прекратяването. Що се отнася до третото твърдение, омбудсманът заключи, че е намерено решение на проблема със забавеното плащане на фактури, тъй като Комисията в крайна сметка е изплатила на жалбоподателя дължимите суми за извършената работа и се е съгласила да плати лихва за забава. Накрая, що се отнася до искането за обезщетение, омбудсманът стигна до заключението, че не е необходимо допълнително разследване по въпроса, тъй като Комисията е изплатила на жалбоподателя обезщетение за претърпените вреди и договорът не предвижда никакво обезщетение за други видове вреди.

Случаят се отнася до отхвърлянето от консултативната мисия на Европейския съюз в Украйна (EUAM) на кандидатурата на жалбоподателя в процедура за подбор. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че не е налице лошо администриране по отношение на отхвърлянето на заявлението. Освен това Омбудсманът установи, че е достатъчен едностепенен механизъм за административен преглед. И накрая, омбудсманът със задоволство беше информиран, че Европейската служба за външна дейност е решила да измени посланието, което изпраща на отхвърлените кандидати, за да включи информация относно наличните средства за правна защита.

Случаят се отнася до отказа на Комисията да предостави публичен достъп до становището си по проекта на сръбски закон за безплатната правна помощ.

Омбудсманът проучи въпроса и извърши проверка на съответния документ. Омбудсманът направи оценка на информацията в досието и установи, че отказът на Комисията е обоснован съгласно съответните приложими правила за достъп до документи (Регламент 1049/2001).

Поради това омбудсманът приключи случая с констатация, че не е налице лошо управление. Въпреки това констатациите на омбудсмана се основават на тълкуването на закона във вида, в който се е прилагал към датата, на която Комисията е взела решение по потвърдителното заявление на жалбоподателя. Нищо не пречи на Комисията, действайки в обществен интерес, да се стреми към по-голяма прозрачност по отношение на начина, по който води предприсъединителните преговори, и по отношение на напредъка или окончателното приключване на преговорите. Влизането в сила на проекта на Закон за безплатната правна помощ, временното затваряне на глава 23 от преговорите за присъединяване и евентуалното присъединяване на Сърбия към ЕС са все моменти, в които Комисията би могла да направи преоценка на ситуацията, за да установи дали причините, обосноваващи отказа ѝ да предостави достъп до искания документ, все още са валидни. Омбудсманът вярва, че Комисията ще извърши този размисъл.

През юли 2014 г. Комисията отхвърли заявлението на жалбоподателката за работа като експерт по проект в Индонезия, тъй като тя вече се е ангажирала да работи по финансиран от ЕС проект в Либерия, който се осъществява по същото време. Жалбоподателката е кандидатствала отново, когато проектът в Либерия е бил забавен поради кризата с ебола, като е посочила, че всъщност е била на разположение да работи по проекта в Индонезия.

Омбудсманът установи, че Комисията има право да поиска експерти да бъдат на разположение за работа изключително по проекти за определени периоди. Тя отбеляза, че жалбоподателката е декларирала, че ще бъде на разположение да работи на изключителна основа по два припокриващи се проекта. Жалбоподателката не е обяснила това противоречие, когато е подала първоначалното си заявление. Въз основа на предоставената информация омбудсманът счита, че Комисията правилно е отхвърлила първото заявление на жалбоподателя. По отношение на второто заявление жалбоподателката всъщност заяви, че продължаващата криза с ебола в Либерия означава, че тя всъщност е свободна да работи по проекта в Индонезия. След това Комисията преразгледа положението ѝ. Омбудсманът счита, че е направил справедлива и разумна преценка, когато е стигнал до заключението, че жалбоподателката не е била в състояние да гарантира, че е на разположение. Така Омбудсманът заключава, че Комисията също не е допуснала грешка, като е отхвърлила второто ѝ заявление за работа по индонезийския проект. Това обаче оставя въпроси относно начина, по който Комисията се справя с правата на експертите, засегнати от кризи като избухването на епидемията от ебола.

Омбудсманът приключи проверката с констатация, че няма лошо управление. Тя предложи на Комисията, когато даден проект трябва да бъде спрян, тя да бъде готова да освободи всеки засегнат експерт от ангажимент за изключителни права.

Тази жалба възникна вследствие на искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Европейската комисия, във връзка с преговорите между някои държави — членки на ЕС, и Съединените американски щати относно последиците от Акта на САЩ за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки (FATCA). Жалбата е подадена от члена на ЕП г-жа Софи Ин'т Велд.

Основните проблеми, възникнали в хода на проверката на омбудсмана, бяха а) усилията на Комисията да намери справедливо решение по отношение на оценката на голям брой документи и б) отказът на Комисията да предостави пълен публичен достъп до няколко документа, свързани с FATCA.

Омбудсманът проучи тези въпроси и препоръча на Комисията: а) да направи нов опит за постигане на справедливо решение, като в противен случай ще трябва да направи оценка на документите, обхванати от искането на члена на ЕП, без ненужно забавяне, и б) да обмисли предоставянето на по-широк публичен достъп до някои документи, свързани с FATCA.

Омбудсманът е удовлетворен, че Комисията е приела и изпълнила нейните препоръки и поради това е приключила случая.

Жалбоподателят е имал договор за отпускане на безвъзмездни средства с Европейската комисия за финансиране на проект в Египет. Съгласно този договор жалбоподателят е трябвало да предостави финансова гаранция от банка или финансова институция, установена в ЕС, за да осигури предварителното финансиране на проекта от Комисията. След влизането в сила на договора се оказа, че жалбоподателят не е бил в състояние да предостави необходимата финансова гаранция. Поради тази причина Комисията прекратява договора.

Омбудсманът установи, че Комисията е изпълнила своето договорно задължение да се консултира с жалбоподателя, преди да пристъпи към прекратяване на договора. С оглед на информацията, която жалбоподателят е предоставил на Комисията относно финансовите си възможности, омбудсманът също така установи, че Комисията може разумно да разбере, че жалбоподателят не би бил в състояние да изпълни проекта без предварително финансиране и че следователно не са необходими допълнителни консултации.

Омбудсманът заключи, че Комисията е действала законосъобразно и разумно при прекратяването на договора с жалбоподателя. Омбудсманът обаче предложи в бъдещите договори Комисията да обмисли включването в стандартните договорни условия на разпоредба, даваща право на бенефициера на безвъзмездни средства да се откаже от предварителното финансиране на Комисията. Това би премахнало задължението за предоставяне на финансова гаранция, ако бенефициерът е в състояние да докаже, че разполага с финансовите средства, необходими за изпълнението на проекта. Омбудсманът също така поиска от Комисията винаги да посочва в писмо за прекратяване точното правно основание за това решение, както и възможностите за обжалване на решението.