(Произведено в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман (1))

РЕЗЮМЕ

Жалбоподателят е участвал в процедура за подбор COM/R/A/01/1999, организирана от Европейската комисия, чиято цел е да се състави списък с резерви за срочно наети служители в областта на научните изследвания. След изключването ѝ от процедурата за подбор тя обжалва решението на комисията за подбор от 13 юли 2000 г. да не включи името ѝ в списъка с резерви (2) пред Първоинстанционния съд (наричан по-нататък "Съдът"). Съдът отмени решението на комисията за подбор. Вследствие на това Комисията покани жалбоподателя да участва в нова серия устни тестове. В новата серия от устни тестове обаче нейните резултати не са достатъчни, за да може името ѝ да бъде включено в списъка с резерви. Тя е подала жалба до омбудсмана срещу второто решение на Комисията да я изключи от процедурата за подбор.

На два пъти омбудсманът поиска от Комисията да го информира дали счита, че първоначалното му становище все още е обосновано с оглед на решението на Съда по дела T-156/03 и T-400/03 (3), които се отнасят до кандидати, които, подобно на жалбоподателя, са били изключени два пъти от процедурата за подбор COM/R/A/01/1999.

В отговорите си Комисията приема, че единствената последица от посочената по-горе съдебна практика е отмяната на индивидуалните решения относно жалбоподателите, а не включването на имената им в списъка с резерви. Тъй като жалбоподателката не е оспорила второто решение на комисията за подбор пред Съда, тя не е могла да се възползва от последиците от тези два случая.

Омбудсманът стигна до временното заключение, че Комисията не е изпълнила правилно решението на Съда по дело T-92/01 (4). Поради това той отправи предложение за приятелско решение до Комисията, като предложи тя да обмисли компенсирането на жалбоподателя за неблагоприятното положение, което е претърпял поради загубата на възможност да се яви правилно на теста.

В отговор на предложението на омбудсмана Комисията запази позицията си.

В настоящия проект на препоръка се разглежда позицията на Комисията.

КОНСТАТАЦИИ И ОМБУДСМАНЪТ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЕКТА НА ПРЕПОРЪКА

1.1 Жалбоподателят е участвал в процедура за подбор COM/R/A/01/1999, организирана от Европейската комисия. След като е изключена от процедурата за подбор, тя подава жалба пред Първоинстанционния съд (наричан по-долу „Съдът“) срещу решението на комисията за подбор от 13 юли 2000 г. да не включи името ѝ в списъка с резерви (5). Съдът отмени решението на комисията за подбор на основание, че то нарушава принципа на равно третиране на кандидатите. Палатата счита, че съставът на комисията за подбор се е променял няколко пъти по време на устните изпити; нито един от членовете не е участвал във всички тестове; и комисията за подбор невинаги е била съставена от трима членове. Освен това устните изпити се провеждат в продължение на шест седмици, което затруднява сравнителната оценка на кандидатите. Няма доказателства, че в края на устните изпити шестимата членове, които в различни моменти са били членове на комисията за подбор, са направили сравнителен анализ на представянето на кандидатите. Този сравнителен анализ, за който отговаряше председателят на комисията за подбор, не можа да бъде извършен поради използването на система от двама съпредседатели, които съвместно председателстваха само 9 от 100 устни теста.

Вследствие на това Комисията покани жалбоподателя да участва в нова серия устни тестове. В тази нова серия от устни изпити обаче нейните резултати не са достатъчни, за да може името ѝ да бъде включено в списъка с резерви.

След това жалбоподателката подава настоящата жалба срещу второто решение на Комисията да я изключи от процедурата за подбор, като твърди, че Комисията не е спазила принципа на равно третиране и решението на Съда по дело T-92/01.

1.2 Дела T-156/03 и T-400/03 разглеждат същата процедура за подбор като разглежданата в настоящата жалба. Жалбоподателите по тези дела са изключени от процедурата за подбор, от една страна, след първоначалните устни изпити и от друга страна, след допълнителни устни изпити, организирани след отмяната на решението на комисията за подбор от Общия съд. И двамата жалбоподатели обжалват пред Общия съд второто решение на комисията за подбор да не включи имената им в списъка с резерви.

На 8 юни 2006 г. Общият съд заключава по двете дела, че организирането на нова серия от устни изпити за жалбоподателите не е подходящият начин да се спази отмяната на първото решение на комисията за подбор да не включи имената им в списъка с резерви. Той счита, че Комисията е можела да организира самостоятелна специфична процедура за подбор на кандидатите или да намери справедливо решение на проблемите, произтичащи от незаконното им изключване от процедурата за подбор.

1.3 В предложението за приятелско решение, адресирано до Комисията, омбудсманът отбеляза, че случаят на жалбоподателя е аналогичен на случаите T-156/03 и T-400/03 и че тя е представила подобни аргументи срещу второто решение на комисията за подбор. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията не е изпълнила правилно решението на Съда по дело T-92/01. Той също така счита, че ако жалбоподателката не е била незаконно изключена от първоначалната процедура за подбор, тя е щяла да има възможност да получи постоянна длъжност в Комисията. Той предложи Комисията да разшири до случая на жалбоподателя последиците от дела T-156/03 и T-400/03 (6) и би могъл да обмисли компенсирането ѝ за неблагоприятното положение, което е претърпяла поради загубата на възможност да се яви на теста по подходящ начин.

Комисията отхвърли предложението на омбудсмана за приятелско решение. Тя призна, че положението на жалбоподателя е подобно на това на жалбоподателите по дела T-156/03 и T-400/03 и че ако жалбоподателят беше оспорил второто решение на комисията за подбор пред Съда, вероятно щеше да се възползва от подобно решение. Тя обаче твърди, че жалбоподателката не е подала жалба пред Съда и че следователно решението, което се отнася до нея, е станало окончателно. Ако Комисията третира жалбоподателя по същия начин, както е третирала двамата жалбоподатели, това би било в нарушение на принципа на правна сигурност.

1.4 Омбудсманът счита, че позицията на Комисията е погрешна поради следните причини.

1.5 Омбудсманът припомня, че членове 21 и 195 от Договора за ЕО предвиждат правото на жалба до омбудсмана относно потенциални случаи на лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността. Той припомня също така, че с оглед на защитата на правата им спрямо общностната администрация тези членове предлагат на гражданите на Съюза алтернативно правно средство за защита на правото на иск пред общностните съдилища(7). Горепосочените членове от Договора за ЕО, както са въведени в действие от Устава на Европейския омбудсман (8), следва да се тълкуват и прилагат по начин, който съответства на тяхната цел и запазва полезното им действие („effet utile“). В това отношение омбудсманът се позовава на положение, при което жалба до него се отнася до решение на комисия за подбор в рамките на процедура за набиране на персонал и общностните съдилища са отменили подобни решения на същата комисия за подбор. В такава ситуация и с оглед на горепосочените членове от Договора Комисията не може просто да се позове на ограниченото действие ratione personae на съдебното решение, когато омбудсманът поиска от нея да прецени въпроса и с оглед на констатациите в съответното съдебно решение. Омбудсманът разбира последиците от силата на пресъдено нещо на съдебно решение. Въпреки това, въпреки че кандидат, който успешно е подал жалба до омбудсмана, може формално и юридически да не се намира в същото положение като кандидат, който успешно е обжалвал подобно решение пред общностните съдилища, изискването Комисията да действа законосъобразно се прилага еднакво по отношение на всички кандидати. Това изискване, заедно с необходимостта да се запази полезното действие на правото, предвидено в Договора за ЕО, за подаване на жалба до омбудсмана, означава, че Комисията следва да разгледа по подходящ начин проблемите, свързани със законосъобразността, установени от омбудсмана, включително тези, посочени чрез позоваване на съдебно решение относно други кандидати при обстоятелства, подобни на тези, свързани с жалбоподателя. Поради това омбудсманът ще изготви проектопрепоръка по този въпрос.

ПРОЕКТЪТ НА ПРЕПОРЪКА

Комисията следва да преразгледа позицията си и да предприеме мерки за осигуряване на ефективни правни средства за защита на жалбоподателя във връзка с незаконосъобразното решение, прието от комисията за подбор в този случай.

Комисията и жалбоподателят ще бъдат информирани за този проект на препоръка. В съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана Комисията изпраща подробно становище до 31 октомври 2008 г. Подробното становище може да се състои от приемане на решението на омбудсмана и описание на мерките, предприети за изпълнение на проектопрепоръката.

Накрая омбудсманът посочва, че позицията, възприета от Комисията в настоящия случай, е подобна на позицията, възприета от EPSO по дело 2826/2004/PB.

Страсбург, 2 юли 2008 г.

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(2) Дело T-92/01 Girardot срещу Комисията [2002] ECR FP I-A-163 и II-859.

(3) Дело T-156/03 Pérez-Diaz срещу Комисията и дело T-400/03 Bachotet срещу Комисията, решения от 8 юни 2006 г., все още непубликувано.

(4) Дело T-92/01 Girardot срещу Комисията, цитирано по-горе.

(5) Дело T-92/01 Girardot срещу Комисията, цитирано по-горе.

(6) Дело T-156/03 Pérez-Diaz срещу Комисията, цитирано по-горе, и дело T-400/03 Bachotet срещу Комисията, цитирано по-горе.

(7) Дело T-193/04 Tillack срещу Комисията [2006] ECR II-3995, параграф 128.

(8) Вж. бележка под линия 1.