Това разследване по собствена инициатива се основава на жалба, подадена от сдружение на арменски НПО, наречено Лига за защита на гражданите (CPL). То се отнася до решението на делегацията на Европейския съюз в Армения да не сключва договор за отпускане на безвъзмездни средства с CPL, след като делегацията е открила грешка в първоначалната си оценка на заявлението за CPL. CPL заяви, че решението на делегацията не се основава на основателни причини.

В хода на проверката на Омбудсмана Европейската комисия призна, че действията, предприети първоначално от делегацията, след като е установила, че е допусната грешка в процеса на оценка, не са подходящи. Комисията обаче показа също така, че откритата грешка изисква преразглеждане на оценката на заявлението на CPL и следователно делегацията не е била в състояние да сключи договора за отпускане на безвъзмездни средства с CPL.

Поради това омбудсманът приключи проверката с констатация, че не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до непредоставянето от страна на Европейската комисия на надлежни отговори на жалбоподател, който се е оплакал от проблем с държавна помощ в Германия. Жалбоподателят е на мнение, че Германия нарушава правилата на ЕС за държавна помощ поради новата си схема за финансиране на публичното радио- и телевизионно разпространение. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че тъй като Комисията в крайна сметка е предоставила адекватен отговор, не е налице лошо управление.  

Случаят се отнася до отхвърлянето от страна на Комисията и предложеното възстановяване на някои разходи, свързани с дейности, възложени на подизпълнители, в контекста на споразумение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по 6РП. Въз основа на проверката на омбудсмана Комисията реши да не пристъпи към възстановяване на разходи на обща стойност почти 87 000 EUR. Комисията обясни, че е решила да промени първоначалното си решение въз основа на това, че жалбоподателят е действал добросъвестно и в съответствие със съветите, които самата Комисия е дала.

Омбудсманът приветства това ново решение; въпреки това тя е установила, че е било жалко, че в продължение на няколко години жалбоподателят е имал перспективата за значително възстановяване на средства, надвиснали над него.

Случаят се отнася до предполагаеми конфликти на интереси по отношение на членове на работна група на Комисията, натоварена със задачата да направи преглед на науката за въздействието, което електромагнитните полета могат да имат върху здравето. В жалбата до омбудсмана се твърди, че Комисията не е разгледала правилно дали учените в работната група са имали конфликт на интереси.

Омбудсманът повдигна въпроса. Тя е удовлетворена, че Комисията е разгледала въпроса правилно и че учените не са имали конфликт на интереси. Следователно не е налице лошо управление от страна на Комисията. Омбудсманът обаче установи, че процедурите на Комисията могат да бъдат подобрени, и направи някои предложения за подобрения.

Случаят се отнася до процедурата за подбор за длъжността началник на отдел „ИКТ“ в Европейската агенция за глобални навигационни системи. Жалбоподателят твърди, че Агенцията не е оценила заявлението му справедливо и твърди, че Агенцията следва да преразгледа решението си за отхвърляне на заявлението му.

Омбудсманът проучи въпроса и поиска от Агенцията да изясни редица процедурни въпроси. Въз основа на отговора на Агенцията и собствения си анализ Омбудсманът не е установил явна грешка в процедурата за подбор. Поради това случаят беше приключен с констатация, че не е налице лошо управление.

Жалбата, подадена от неправителствената организация Access Info Europe, се отнася до предполагаемия неправомерен отказ на Европейската комисия да предостави пълен публичен достъп до документите за оценка във връзка с процедура за възлагане на обществена поръчка за „Рехабилитация и разширяване на пречиствателната станция за отпадъчни води на Subotica“ (Сърбия). Оповестяването на документите е отказано въз основа на член 4, параграф 1, буква б) (защита на личните данни), член 4, параграф 2 (защита на търговските интереси) и член 4, параграф 3 (защита на процеса на вземане на решения) от Регламент 1049/2001. Жалбоподателят счита, че следва да му бъде предоставен пълен достъп до документите за оценка.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че няма лошо управление в поведението на Комисията.  Тя обаче предлага Комисията систематично да получава, преди назначаването им, съгласието на членовете на комисията за оценка в процедурите за възлагане на обществени поръчки за оповестяването на техните имена. Оповестяването на имената им в края на процеса на оценка следва да се счита за условие за назначаване в такъв комитет.

Случаят се отнася до отказ на Комисията да разкрие имената на служителите, които са работили по разследване на Комисията за държавна помощ. В хода на проверката омбудсманът получи становищата на Комисията, жалбоподателя и Европейския надзорен орган по защита на данните.

Въпросът дали отказът за оповестяване на наименованията е бил правилен се основава на член 8 от Регламент (ЕО) No 45/2001 относно защитата на данните. Съгласно тази разпоредба лицето, което иска разкриване, трябва първо да докаже необходимостта от разкриване на имената на това лице. Ако този критерий е изпълнен, публичният орган все пак трябва да установи дали законните интереси на служителите биха били засегнати от оповестяването на имената им и ако това е така, дали тези законни интереси са били по-важни от необходимостта, изтъкната от лицето, което иска оповестяването на имената.  

Макар да приема, че Комисията не трябва да прилага член 8 ограничително, когато става въпрос за имената на служителите, Омбудсманът констатира, че Комисията не е допуснала лошо администриране, като е отказала да оповести имената на въпросните служители.

Случаят се отнася до решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да не позволи на жалбоподателя да подаде второ заявление в контекста на покана за изразяване на интерес, която не съдържа конкретен краен срок за подаване на заявления. Жалбоподателят е поискал да подаде втора кандидатура, след като не е издържал теста, свързан с първоначалната му кандидатура, в рамките на същата процедура за подбор. Жалбоподателят твърди, че EPSO не е предоставила адекватни отговори на писмата му относно i) правното основание да не се позволява на кандидатите да кандидатстват отново в процедурите за подбор без конкретни крайни дати; и ii) условията, включително поведението на персонала, в центъра за провеждане на тестове в Испания.

В отговора си EPSO се позовава на условията, посочени в поканата за изразяване на интерес, като правно основание за своите действия. Тя също така обясни, че е проучила въпроса относно поведението на персонала в центъра за провеждане на тестове.

Омбудсманът счете, че обяснението на EPSO е разумно и адекватно, поради което случаят беше приключен.

Случаят се отнася до твърдението, че Съветът не е обяснил надлежно на жалбоподателя защо може да отнеме до една година, за да се поправи текстът на дадена директива, ако се прецени, че са необходими промени. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че Съветът е предоставил обширен и адекватен отговор. Жалбоподателят също така изглеждаше удовлетворен от дадените обяснения. По този начин делото беше приключено като приключено.

Случаят се отнася до предполагаемо неспазване от страна на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) на правилата на процедурата за подбор.

Омбудсманът поиска от EPSO да разгледа опасенията на жалбоподателката като първа стъпка от нейната проверка. Тези опасения са свързани с предполагаемото предоставяне на погрешна информация относно тестовете в рамките на процедурата за подбор и съществена грешка в писмата, с които жалбоподателката е информирана за резултатите от нейните тестове. Омбудсманът установи, че последващият отговор на EPSO е предоставил изчерпателни и разумни обяснения по отношение на въпросите, повдигнати от жалбоподателя, и че нищо не подсказва, че EPSO не е спазила правилата, уреждащи въпросната процедура за подбор. Поради това тя приключи случая с констатация, че не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до процедура за подбор на договорно наети служители, организирана от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) през 2013 г. Кандидатите в такива процедури за подбор трябва първо да отговарят на определени критерии за допустимост. След това кандидатите, които отговарят на тези критерии за допустимост, се оценяват въз основа на критерии за подбор. След това най-добрите кандидати се включват в списък с резерви.

Жалбоподателят отговаря на критериите за допустимост, които включват необходимостта да има или докторска диплома, или най-малко пет години професионален опит като изследовател. Той обаче е изключен от конкурса, след като кандидатурата му е сравнена с тази на други кандидати въз основа на критериите за подбор. След това той се оплаква, че критериите за подбор са облагодетелствали кандидати с докторска диплома, докато поканата за изразяване на интерес е предполагала, че докторската диплома ще бъде третирана като равностойна на пет години професионален опит.

Омбудсманът проучи въпроса и заключи, че не е имало лошо управление. Критериите за допустимост определят минимален праг, на който трябва да отговарят всички кандидати. След това критериите за подбор позволяват на конкурсната комисия да определи най-добрите кандидати измежду отговарящите на условията кандидати. Очевидно е, че институцията разполага със свобода на преценка да реши кои критерии за подбор да използва, стига те да не са явно неподходящи. Омбудсманът заключи, че изборът на критерии за подбор в този случай е бил напълно разумен. Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че подборът не е бил прозрачен, омбудсманът отбеляза, че критериите за подбор са били ясно определени в поканата.