През 2015 г. комитет на ООН установи, че схемата за здравно осигуряване на служителите на ЕС — общата здравноосигурителна схема (ОЗОС), не е в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН). Комитетът препоръча ОЗОС да бъде преразгледана, за да се осигури цялостно покритие на здравните нужди, свързани с уврежданията.

След като получи жалби от членове на персонала, които са срещнали проблеми с пълното възстановяване на своите медицински разходи или на тези на членовете на техните семейства, Омбудсманът извърши стратегическа проверка. Тя установи, че непредприемането на ефективни действия от страна на Европейската комисия в отговор на препоръката на комисията представлява лошо управление. Поради това тя препоръча на Комисията да преразгледа правилата, уреждащи ОЗОС. Тя отправи и редица предложения към Комисията относно начина, по който се покриват нуждите на хората с увреждания в рамките на ОЗОС, както и относно необходимостта от обучение на персонала и провеждане на подходящи консултации със заинтересованите страни, за да се гарантира, че ОЗОС отразява нуждите на хората с увреждания.

Комисията отговори, като заяви, че ще преразгледа правилата, уреждащи ОЗОС, и ще предприеме последващи действия във връзка с повечето от предложенията на омбудсмана.

Тъй като Комисията е приела нейната препоръка, Омбудсманът приключва своята стратегическа проверка. Като се има предвид значението на въпроса, тя отправя искане към Комисията да докладва в срок от шест месеца относно изпълнението на препоръката. Омбудсманът също така потвърждава своето предложение относно необходимостта Комисията да преразгледа своите правила от 2004 г. относно посрещането на нуждите на персонала с увреждания.

Случаят се отнася до практиката на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да не позволява на кандидатите да кандидатстват за повече от един конкурс за назначаване на държавни служители на ЕС, дори когато отговарят на критериите. EPSO е отказала да позволи на жалбоподателя да кандидатства в рамките на два паралелни конкурса за набиране на писмени преводачи за институциите на ЕС и не е обяснила убедително причините за прилагането на тази практика.

Омбудсманът установи, че тази практика може да доведе до възпрепятстване на наемането на най-квалифицираните лица и че съответно EPSO следва да бъде в състояние да представи убедителни мотиви защо разполага с тази практика. Омбудсманът установи, че непредставянето от EPSO´ на такива мотиви на жалбоподателя представлява лошо управление. Тя счита също така, че всяко продължаване на практиката, при липсата на солидни мотиви, непременно би представлявало и лошо администриране. Поради това омбудсманът препоръча на EPSO незабавно да преразгледа политиката си във връзка с тази практика.

В отговор на това EPSO създаде вътрешна група за размисъл, която да извърши подробна оценка на въздействието на всяка промяна в политиката в тази област. Оценката ще бъде представена на управителния съвет на EPSO до декември 2018 г. Съветът трябва да вземе окончателното решение. Тъй като EPSO действа по нейна препоръка, омбудсманът реши да приключи случая.

Случаят се отнася до решение на Европейската комисия да счете за недопустими някои разходи, заявени от неправителствена организация, която е участвала във финансиран от ЕС проект, насочен към борба с расизма срещу ромите. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е разгледала надлежно доказателствата, преди да определи, че разходите са недопустими.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

През 2013 г. жалбоподателят беше изключен от конкурс за назначаване на администратори в областта на одита, провеждан от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO). Той е изключен поради това, че академичните му квалификации не са достатъчно подходящи за обявената длъжност. В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят посочва, че няколко кандидати, допуснати до един и същ конкурс през 2010 г., имат дипломи, които са същите или по-малко уместни от неговата диплома. Той твърди, че ако квалификациите на другите кандидати са били достатъчни през 2010 г., тогава дипломата му би трябвало да бъде достатъчна и през 2013 г.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че конкурсът за 2013 г. е същият като първоначално проведения през 2010 г. и че през 2013 г. следва да се прилагат същите критерии по отношение на квалификациите, както през 2010 г. Омбудсманът установи лошо администриране от страна на EPSO и препоръча на EPSO да поиска от конкурсната комисия да преразгледа решението си относно квалификациите на жалбоподателя.

EPSO отказа да приеме препоръката на омбудсмана, без да предостави

убедителни причини за своята позиция. Поради това омбудсманът приключи случая с констатация за лошо управление.

Случаят се отнася до решението на Европейската комисия за възстановяване на суми, изплатени като безвъзмездна финансова помощ по различни проекти, финансирани от ЕС. Решението беше взето след одити, извършени от одитор от името на Комисията. Жалбоподателят изрази несъгласие с констатациите от одита. Наред с другото, жалбоподателят е поискал одитите да бъдат прегледани от националната сметна палата в неговата държава членка. Комисията не счете това за необходимо.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че не е налице лошо управление от страна на Комисията.

Случаят се отнася до искането на жалбоподателя за достъп до две електронни писма, изпратени от частния електронен адрес на председателя на управителния съвет на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет до членовете на Научния съвет на Агенцията. Когато Агенцията е отказала достъп въз основа на това, че двете електронни писма не са били в нейно владение, тъй като са били изпратени от частен акаунт, жалбоподателят се е обърнал към Европейския омбудсман.

Омбудсманът започна проверка по въпроса, след което председателят на управителния съвет предостави на Агенцията копия от двете електронни писма. По този начин Агенцията би могла да оцени искането на жалбоподателя за достъп до електронните писма съгласно Регламент 1049/2001 ^[1]. След това Агенцията предоставя на жалбоподателя частичен достъп до документите. Омбудсманът получи пълни копия от двете електронни писма и беше в състояние да провери дали редакциите, направени в копията, оповестени на жалбоподателя, са обосновани.

Поради това омбудсманът приключи проверката с констатация, че не е налице лошо управление.

Делото се отнася до липсата на отговор от страна на Европейската комисия на кореспонденцията, изпратена в контекста на жалба за нарушение срещу Италия, и до нейното предполагаемо неправилно решение за приключване на жалбата за нарушение.

Омбудсманът проучи въпросите и установи, че чрез отговора, който Комисията е изпратила на жалбоподателя в хода на настоящата проверка, тя е предоставила убедителен и изчерпателен отговор. Следователно Комисията е разрешила първия въпрос. По-специално омбудсманът установи, че Комисията е дала достатъчно обяснение за решението си да не възобновява производството за установяване на нарушение в този случай. Поради това, що се отнася до втория въпрос, тя счита, че не е налице лошо управление.

Омбудсманът приключи проверката.

Делото се отнася до предполагаемо несправедливо уволнение и тормоз от страна на бивш служител в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

Проверката на омбудсмана се съсредоточи върху въпроса, че според твърденията ЕИБ неправилно е отказала на жалбоподателя да се възползва от т.нар. „помирителна процедура“, предвидена в член 41 от Правилника за длъжностните лица на ЕИБ (в който се предвижда, че служителите могат да сезират Съда на ЕС, когато възникне спор с ЕИБ, и че преди това те следва да потърсят уреждане на спора по взаимно съгласие чрез помирителната процедура). Омбудсманът направи предварителната констатация, че като е приела, че помирителната процедура не може да се приложи по отношение на бивш служител, който не получава пенсия от ЕИБ, ЕИБ е допуснала лошо управление. Поради това Омбудсманът предложи ЕИБ незабавно да започне помирителна процедура както по отношение на въпросите, свързани с уволнението, така и по отношение на въпросите, свързани с тормоза. Банката се е съгласила да започне помирителна процедура по отношение на въпроса за уволнението и е насочила жалбоподателя към друга процедура по отношение на въпроса за тормоза.

Омбудсманът заключи, че след нейната намеса е намерено решение. Поради това тя приключи случая.

Жалбоподателят, белгийска организация с нестопанска цел, е участвал във финансиран от ЕС проект, насочен към решаване на проблемите, пред които са изправени възрастните хора при използването на решения в областта на ИКТ. При финансов одит беше установено, че системата, използвана от жалбоподателя за регистриране на работното време, е ненадеждна. Вследствие на това Комисията се опита да събере повече от 85 000 EUR от жалбоподателя.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че одиторите са признали, че работата, извършена от жалбоподателя по две конкретни „резултати“, е законосъобразна, както и работното време. Поради това тя счита, че Комисията не е имала основание да отхвърли разходите за персонал, свързани с тази работа. За да се справи с това, тя отправи препоръка към Комисията да намали съответно сумата, която се стреми да събере.

Комисията прие изцяло препоръката на Омбудсмана и се съгласи да намали сумата за възстановяване с почти 37 000 EUR. В този контекст омбудсманът приключи случая. Омбудсманът обаче продължава с отделна проверка относно възстановяването на средства във връзка с другите „резултати“.

Този случай се дължи на факта, че Представителството на Европейската комисия в Хърватия не е отговорило на искане за информация, отправено във Facebook, и на факта, че то е блокирало жалбоподателя на своята страница във Facebook. Жалбоподателят е попитал дали ръководителят на представителството в Хърватия е бивш член на комунистическата партия на Югославия.

Тъй като Комисията вече е деблокирала своята страница във Facebook и е отговорила, омбудсманът счита, че Комисията е уредила тези аспекти на случая. Освен това омбудсманът констатира, че Комисията не е допуснала лошо администриране, като не е разкрила исканата информация, тъй като тя представлява защитени лични данни.

Омбудсманът обаче предлага да се подобри необходимостта от отговори на гражданите, които комуникират с Комисията в социалните медии. Комисията следва да вземе предвид факта, че правото на отговор, гарантирано от Хартата на основните права на ЕС и принципите на добра администрация, както е предвидено в Европейския кодекс за добро административно поведение, се прилага за съобщения, получени чрез социалните медии, при спазване само на ограниченията, обосновани съгласно принципа на пропорционалност. Комисията следва да вземе това предвид при преразглеждането на своето ръководство за доставчиците на информация и във всяка друга съответна работа.