Европейският омбудсман П. Никифорос Диамандурос продължава усилията си за подобряване на практиките за набиране на персонал на институциите и органите на ЕС. Позовавайки се на две неотдавнашни решения по жалби срещу Европейската комисия и Европол, омбудсманът заяви: „За много граждани първите им реални отношения с администрацията на ЕС са под формата на кандидатстване за работа. Важно е практиките за набиране на персонал на институциите и органите на ЕС да бъдат на най-високо равнище, за да се запази и задълбочи доверието на гражданите. Ще продължа да правя всичко възможно, за да гарантирам, че гражданите, които търсят работа в администрацията на Съюза, се третират справедливо и правилно.“

Двете решения, довели до коментарите на омбудсмана, са следните:

Европейска комисия: Гражданин с френско/българско гражданство кандидатства за местен служител в делегацията на Комисията в София, България. Комисията отхвърля молбата му поради двойното му гражданство. Той се позовава на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. и посочва, че съответната длъжност местен представител е запазена за кандидати, които не са граждани на държавата, в която ще изпълняват задълженията си, и не пребивават постоянно в тази държава.

Омбудсманът отправи критики към Комисията за това, че не е предоставила обективна обосновка за отхвърляне на заявлението на жалбоподателя, като заяви, че тя е нарушила принципа на недискриминация. Нито едно от правилата, приложими за местните служители, не съдържа разпоредби, съгласно които лицата с българско гражданство да бъдат изключени от тези договори. Омбудсманът също така констатира, че обявлението за свободна длъжност за въпросната длъжност не предоставя на кандидатите цялата необходима информация относно процедурата за набиране на персонал.

Решението на омбудсмана може да бъде намерено на неговия уебсайт на адрес:

Европол: Гражданин подаде жалба до омбудсмана, в която твърди, че Европол не е спазил Правилника за длъжностните лица, като я е назначил като административен сътрудник по договор с местен персонал, а не като служител на Европол. Това означава, че тя е била наета при по-неизгодни условия. Европол твърди, че в ситуации, в които щатното му разписание не предвижда щатни бройки и работното натоварване е такова, че е необходима временна помощ, той трябва да прибегне до наемане на срочно наети служители при условия, приложими за местния персонал. Тя заяви, че е свободна да прави това, стига да е в рамките на бюджета си за персонал.

Омбудсманът посочи, че в Правилника за длъжностните лица на Европол ясно се посочва, че длъжността „административен сътрудник“ е длъжност „служител на Европол“. Той не намери правно основание, което да оправдае практиката на Европол за наемане на срочно наети служители при условия, приложими за местния персонал. Поради това той отправи критична забележка, за да привлече вниманието на Европол към необходимостта от преразглеждане на практиките му, уреждащи наемането на персонал.

Решението на омбудсмана може да бъде намерено на неговия уебсайт на адрес: