- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение на Европейския омбудсман относно жалба 1367/2003/OV срещу Европейската комисия
Решение
Случай 1367/2003/OV - Открит на Вторник | 09 септември 2003 - Решение от Четвъртък | 18 ноември 2004
Резюме на решението по жалба 1367/2003/OV срещу Европейската комисия
Гражданин с двойно френско/българско гражданство е кандидатствал през май 2003 г. за длъжността местен агент „съветник за предприсъединителна и политическа отчетност“, която е била свободна в делегацията на Комисията в София, България. Заявлението на жалбоподателя обаче е отхвърлено поради двойното му гражданство. Във връзка с това делегацията на Комисията се позова на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. Жалбоподателят е изпратил писмо до Комисията, за да поиска разяснения, но не е получил отговор.
През юли 2003 г. жалбоподателят подава жалба до Европейския омбудсман, в която твърди, че е налице липса на прозрачност в процедурата по назначаване и че като е изключила кандидатурата му на основание двойно френско-българско гражданство и Виенската конвенция от 1961 г., Комисията е нарушила принципа на недопускане на дискриминация.
В становището си по жалбата Комисията отбеляза, че въпросната свободна длъжност е за ръководител на задача „ALAT“ („agent local d'assistance administrative et technique“), чийто статут предполага прилагането на член 37, параграф 2 от Виенската конвенция от 1961 г. Договорите „ALAT“ са запазени за кандидати, които не са граждани на държавата, в която ще изпълняват задълженията си, и не са постоянно пребиваващи в тази държава. В становището си жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на недискриминация, както и принципа на недискриминация въз основа на националност.
В решението си омбудсманът първо посочи, че кандидатурата на жалбоподателя е била отхвърлена поради българското му гражданство, а не поради френското му гражданство. Следователно принципът на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, съдържащ се в член 12 от Договора за ЕО, изглежда ирелевантен в настоящия случай, тъй като не е имало дискриминация между гражданите на държавите — членки на ЕС. Омбудсманът обаче отбеляза, че нито един от текстовете, приложими за местните служители, не споменава категорията „ALAT“ или не съдържа разпоредби, съгласно които лицата с българско гражданство да бъдат изключени от договорите на местните служители. Омбудсманът заключи, че Комисията не е предоставила обективна обосновка за решението си да отхвърли заявлението на жалбоподателя поради българското му гражданство и по този начин е нарушила принципа на недискриминация или равно третиране. Освен това той установява, че обявлението за свободна длъжност за въпросната длъжност не предоставя на кандидатите цялата необходима информация относно процедурата за наемане на работа. Омбудсманът направи критични забележки.
Тъй като въпросната длъжност междувременно е била заета, не е било уместно омбудсманът да търси приятелско решение на въпроса.
Страсбург, 18 ноември 2004 г.
Уважаеми г-н I.,
На 24 юли 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Комисията във връзка с изключването Ви от процедура за назначаване на длъжност съветник за предприсъединителна и политическа отчетност в делегацията на Комисията в София, България.
На 9 септември 2003 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 11 декември 2003 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 23 януари 2004 г.
На 8 октомври 2004 г. поверените ми служби се свързаха с делегацията на Комисията в София по телефона относно въпросната длъжност.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за времето, необходимо за разглеждане на Вашата жалба.
Жалбата
Според жалбоподателя съответните факти са следните:
През май 2003 г. делегацията на Комисията в София публикува на своя уебсайт свободно работно място за длъжността „Съветник по предприсъединителна и политическа отчетност“ със седалище в София. Могат да кандидатстват само кандидати, които са граждани на държава членка.
Жалбоподателят, който има двойно френско/българско гражданство и необходимия профил за длъжността, кандидатства на 8 май 2003 г. Предвид липсата на информация в свободната длъжност относно процедурата за заемане на длъжността, на 18 май 2003 г. жалбоподателят пише с искане за разяснения по различни въпроси. Тъй като не получи отговор, на 26 май 2003 г. той повтори искането си. Жалбоподателят също така се свърза с Европейската служба за подбор на персонал (EPSO), за да получи повече информация относно процедурите за набиране на персонал в делегациите на Комисията. EPSO информира жалбоподателя, че делегациите не могат да организират конкурси и че всички процедури за набиране на персонал преминават през EPSO. Жалбоподателят отбелязва, че очевидно делегацията в България не е следвала тази процедура.
На 27 май 2003 г. делегацията на Комисията в София информира жалбоподателя, че поради двойното му френско-българско гражданство кандидатурата му за длъжността не отговаря на условията. Делегацията на Комисията се позова на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. В телефонен разговор от 28 май 2003 г. жалбоподателят е бил информиран от делегацията на Комисията, че практиката на ГД „Външни отношения“ на Комисията никога не е била да назначава в делегациите граждани на въпросната държава, за да се предотврати евентуален натиск от страна на националните органи. Жалбоподателят отбелязва, че това е абсолютно необоснована презумпция и че двойното гражданство (на държава членка и на България) по-скоро би представлявало предимство за длъжността.
На 3 юни 2003 г. ГД „Външни отношения“ потвърди, че жалбоподателят не отговаря на условията за заемане на въпросната длъжност поради двойното си гражданство. В същия ден жалбоподателят изпрати писмо, за да изрази несъгласието си с посочените причини. Тъй като не получава отговор, на 26 юни 2003 г. той отправя искане за преразглеждане до ГД „Външни отношения“. Жалбоподателят не получи отговор.
Поради това на 24 юли 2003 г. жалбоподателят подаде настоящата жалба до Европейския омбудсман. В жалбата си жалбоподателят твърди, че:
1. Липсва прозрачност в процедурата за набиране на персонал, следвана от делегацията на Комисията в България, както и от ГД „Външни отношения“.
2. Като изключва кандидатурата му въз основа на двойното френско-българско гражданство и на Виенската конвенция от 1961 г., Комисията нарушава принципа на недопускане на дискриминация.
Жалбоподателят твърди, че делегацията следва да вземе предвид кандидатурата му за длъжността.
Задачата
Становище на КомисиятаКомисията припомни фактите по случая. Той отбеляза, че заявлението на жалбоподателя е било отхвърлено във фазата на предварителния подбор поради българското му гражданство и факта, че той е постоянно пребиваващ в България. Както е посочено в обявлението за свободна длъжност, свободната длъжност е за местен служител на „ALAT“ („agent local d'assistance administrative et technique“) Task Manager. Статутът на длъжност ALAT предполага прилагането на член 37, параграф 2 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. В съответствие с разпоредбите на член 79 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности такъв местен служител се назначава в съответствие с действащите правила и практика на мястото, където служителят трябва да изпълнява задълженията си. Правата и задълженията на местния персонал са определени в рамковия регламент, приложим за местния персонал.
Договорите „ALAT“ са запазени за кандидати, които не са граждани на държавата, в която ще изпълняват задълженията си, и не са постоянно пребиваващи в тази държава (член 37, параграф 2 от Виенската конвенция). Следователно кандидатурата на жалбоподателя не може да бъде запазена в съответствие с приложимите правила за този вид длъжност.
Що се отнася до твърдяната липса на прозрачност, Комисията отбелязва, че информацията, която EPSO е предоставила на жалбоподателя, представлява само обяснения относно организирането на конкурси от името на различните институции на Общността. Що се отнася до искането на жалбоподателя относно процедурите, прилагани за длъжности в делегациите, EPSO го прехвърли на компетентните служби на Комисията.
Комисията приема, че някои формални аспекти на процедурата за подбор, следвана от делегацията, биха могли да бъдат подобрени, като например по-ясно формулиране на обявлението за свободна длъжност по отношение на критериите за отстраняване и съобщаване на решението, взето по отношение на неизбраните кандидати.
Забележки на жалбоподателяЩо се отнася до второто му твърдение, жалбоподателят се позовава на член 17 от Договора за ЕО относно гражданството на Съюза, което в неговия случай той има въз основа на френското си гражданство. Това е единственият фактор, който Комисията и нейната делегация в България трябваше да вземат предвид, за да гарантират недискриминационно третиране на неговата кандидатура. В становището си обаче Комисията продължи да посочва жалбоподателя като български гражданин. Жалбоподателят също така посочва, че Комисията неправилно е посочила, че той е постоянно пребиваващ в България, докато неговият адрес и пребиваване винаги са били във Франция.
Жалбоподателят се позовава на член 12 от Договора за ЕО, който предвижда забрана на всякаква дискриминация, основана на гражданство. Жалбоподателят се позовава по-специално на решение на Съда, според което, ако правото на държава-членка разрешава двойно гражданство, гражданството на Общността следва да има предимство при прилагането на правото на Общността (1). Съгласно практиката на Съда единственото обстоятелство, че гражданин на държавата членка има гражданство и на трета страна, в която пребивава, което не е случаят на жалбоподателя, не му пречи да се позове като гражданин на държава членка на забраната за дискриминация, основана на гражданство (2).
В настоящия случай жалбоподателят е дискриминиран като гражданин на Общността. Тази дискриминация не може да се счита за обоснована и пропорционална на преследваната цел. Жалбоподателят по-специално отхвърли обяснението на делегацията на Комисията в България, че целта на практиката да не се наемат граждани на въпросната държава е да се предотврати евентуален натиск от страна на националните органи. Жалбоподателят посочи, че делегацията на Комисията в България включва българи сред своите служители.
Жалбоподателят също така посочи, че статутът „ALAT“ не фигурира нито в Правилника за длъжностните лица, нито в Условията за работа на другите служители на Европейските общности, които забраняват дискриминацията при назначаването (съответно член 27 и член 12).
Делегацията на Комисията в България също е нарушила общия принцип на равно третиране на кандидатите, тъй като жалбоподателят се е намирал в абсолютно същото положение като другите кандидати за длъжността.
И накрая, жалбоподателят счита, че е много трудно да се разбере, че кандидатурата му като френско-български гражданин за пост на предприсъединителен съветник е недопустима, тъй като този пост изисква задълбочени познания по български език и правна и политическа структура. По този начин би могло да се счита, че двойното гражданство в този случай би било предимство за кандидата.
Поради това жалбоподателят поддържа жалбата си и се надява, че може да бъде намерено приятелско решение.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ
На 8 и 11 октомври 2004 г. службата на омбудсмана се свърза по телефона с г-н Ricardo Oriol, ръководител на администрацията на делегацията на Комисията в София, за да разбере какво се е случило с длъжността, за която жалбоподателят е кандидатствал. Административният ръководител информира службата на омбудсмана, че длъжността е заета.
Службата на омбудсмана поиска също така копие от Рамковите правила за определяне на условията за работа на местния персонал на Комисията на Европейските общности на служба в държави, които не са членки на ЕС, и от Правилата за определяне на специалните условия за работа на местния персонал на служба в България. Те бяха изпратени на омбудсмана на 11 и 12 октомври 2004 г.
РЕШЕНИЕТО
1 По твърдяната липса на прозрачност в процедурата за набиране на персонал1.1 Жалбоподателят твърди, че е имало липса на прозрачност в процедурата за набиране на персонал, следвана от делегацията на Комисията в България, както и от ГД "Външни отношения".
1.2 Комисията прие, че някои формални аспекти на процедурата за подбор, следвана от делегацията, биха могли да бъдат подобрени, като например по-ясно формулиране на обявлението за свободна длъжност по отношение на критериите за отстраняване и съобщаване на решението, взето по отношение на неизбраните кандидати.
1.3 Омбудсманът отбелязва, че обявлението за свободна длъжност за поста ръководител на работната група ALAT - съветник за предприсъединителна и политическа отчетност" (Post Sof TM/02/03) е изключително кратко по отношение на критериите и изискванията за подбор на кандидатите. Всъщност обявлението за свободна длъжност съдържало описание на задачите и само посочвало, че: „отличните комуникационни умения, както в устна, така и в писмена форма, са неотменими. Необходимо е и отлично владеене на английски език в устна и писмена форма. ALAT ще следва указанията на висшия персонал на делегацията; той/тя ще бъде включен(а) в екипа, който се занимава с цялостното наблюдение на процеса на европейска интеграция, и следователно ще бъде подпомаган(а) от други дейности на делегацията и ще допринася за тях.“
1.4 Обявлението за свободна длъжност обаче не съдържа никаква информация за кандидатите относно специални критерии за подбор или недопустимост въз основа на двойно гражданство, нито позоваване на член 37, параграф 2 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. (наричана по-долу "Виенската конвенция"), на която делегацията се позовава срещу кандидатурата на жалбоподателя.
1.5 Омбудсманът отбелязва също така, че поради липсата на информация в обявлението за свободна длъжност жалбоподателят е писал на 18 и 26 май 2003 г. до делегацията на Комисията, за да получи по-подробна информация по различни точки от процедурата за набиране на персонал (график за набиране на персонал, критерии за предварителен подбор). Жалбоподателят не е получил отговор от делегацията на Комисията, а само е бил информиран на 27 май 2003 г., че кандидатурата му е била отхвърлена поради двойното му гражданство.
1.6 Принципите на добра администрация изискват на гражданите да се предоставя информацията, която искат, и тази информация да е ясна и разбираема (3). В настоящия случай изглежда, че обявлението за свободна длъжност за длъжността предприсъединителен съветник не е предоставило на кандидатите цялата необходима информация относно процедурата за наемане на работа. Комисията също така не е предоставила на жалбоподателя ясна информация относно процедурата за набиране на персонал вследствие на исканията му от 18 и 26 май 2003 г. Те представляват случаи на лошо администриране и следователно омбудсманът ще направи критична забележка по-долу.
По твърдяното нарушение на принципа на недопускане на дискриминация2.1 Жалбоподателят твърди, че като е изключила кандидатурата му на основание двойно френско-българско гражданство и Виенската конвенция от 1961 г., Комисията е нарушила принципа на недопускане на дискриминация.
2.2 Комисията отбелязва, че свободната длъжност е била длъжност на местен служител, и по-специално на ръководител на задача „ALAT“, което предполага прилагането на член 37, параграф 2 от Виенската конвенция. Договорите „ALAT“ са запазени за кандидати, които не са граждани на държавата, в която ще изпълняват задълженията си, и не са постоянно пребиваващи в тази държава.
2.3 Омбудсманът първо посочва, че кандидатурата на жалбоподателя е била отхвърлена поради българското му гражданство. Неговото френско гражданство не е било решаващо за това отхвърляне и изглежда, че всеки друг кандидат, който е едновременно гражданин на друга държава — членка на ЕС, и на България, също би бил отхвърлен по същата причина. Следователно не изглежда да има дискриминация между гражданите на държавите — членки на ЕС. Следователно принципът на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, съдържащ се в член 12 от Договора за ЕО, не изглежда релевантен в настоящия случай. Омбудсманът също така не счита, че съдебната практика на Съда по дело C-122/96 (4), посочена от жалбоподателя в неговото становище, е приложима към обстоятелствата по настоящия случай.
2.4 Що се отнася до общия принцип на недискриминация, омбудсманът припомня, че съгласно установената съдебна практика този принцип се прилага, когато сходни ситуации се третират неравноправно и дискриминацията не е обективно обоснована.
2.5 По този начин омбудсманът се стреми да провери дали Комисията е предоставила обективна обосновка за решението си да отхвърли заявлението на жалбоподателя поради българското му гражданство.
2.6 В становището си Комисията се позовава на член 37, параграф 2 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г. Този член гласи следното:
„Членовете на административния и техническия персонал на мисията, заедно с членовете на техните семейства, които са част от съответните им домакинства, се ползват, ако не са граждани или не пребивават постоянно в приемащата държава, от привилегиите и имунитетите, посочени в членове 29—35, с изключение на това, че имунитетът от гражданска и административна юрисдикция на приемащата държава, посочен в член 31, параграф 1, не се разпростира върху действия, извършени извън изпълнението на техните задължения. Те също така се ползват с привилегиите, посочени в член 36, параграф 1, по отношение на изделия, внесени по време на първата инсталация.“
Омбудсманът не разбира как може да се счита, че тази разпоредба оправдава изключването на български граждани от възможността да кандидатстват за въпросната длъжност. Напротив, тя изглежда предвижда възможността административният и техническият персонал да е гражданин на приемащата държава, в случая България.
2.7 Освен това омбудсманът отбелязва, че правилата, приложими за местния персонал, нает от делегацията на Комисията в България, се съдържат в три текста, а именно в 1) членове 79—81 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности, 2) „Рамковите правила за определяне на условията за работа на местния персонал на Комисията на Европейските общности на служба в трети държави“ (наричани по-долу „Рамковите правила“) и 3) „Правилата за определяне на специалните условия за работа на местния персонал на служба в България“ („Специфичните условия“), които бяха приети на 26 юни 1996 г. от генералния директор на ГД „Персонал и администрация“.
2.8 В нито един от тези текстове не се споменава категорията местни служители, посочена в обявлението за свободна длъжност на делегацията като „ръководител на задачите по ALAT“, нито се съдържат изисквания за гражданство на местните служители. „Условията за наемане на работа“ в рамковите правила (членове 2—3) или в специалните условия (т.е. глава II, членове 2—4) също не съдържат разпоредба, съгласно която лицата с българско гражданство ще бъдат изключени от договорите с местен агент.
2.9 С оглед на гореизложеното омбудсманът заключава, че Комисията не е предоставила обективна обосновка за решението си да отхвърли заявлението на жалбоподателя поради българското му гражданство. По този начин Комисията е нарушила принципа на недопускане на дискриминация или на равно третиране, който се прилага, когато сходни положения се третират неравно и дискриминацията не е обективно обоснована. Това представлява случай на лошо управление. Поради това омбудсманът ще направи критична забележка по-долу.
3 По искането за допускане до процедурата по назначаване3.1 Жалбоподателят твърди, че делегацията следва да вземе предвид кандидатурата му за длъжността.
3.2 В тази връзка омбудсманът отбелязва въз основа на допълнителните проверки, че въпросната длъжност е заета и че по този начин процедурата за подбор е прекратена. Поради това вече не е възможно Комисията да удовлетвори искането на жалбоподателя да вземе предвид заявлението му за длъжността. По същата причина не е целесъобразно омбудсманът да търси приятелско решение.
3.3 С оглед на констатациите на Омбудсмана обаче жалбоподателят има възможност да потърси правна защита директно от Комисията и да подаде допълнителна жалба до Омбудсмана, ако не е доволен от отговора на Комисията.
4 ЗаключениеВъз основа на проверките на омбудсмана по части 1 и 2 от настоящата жалба е необходимо да се направят следните критични забележки:
Принципите на добра администрация изискват на гражданите да се предоставя информацията, която искат, и тази информация да е ясна и разбираема (5). В настоящия случай изглежда, че обявлението за свободна длъжност за длъжността предприсъединителен съветник не е предоставило на кандидатите цялата необходима информация относно процедурата за наемане на работа. Комисията също така не е предоставила на жалбоподателя ясна информация относно процедурата за набиране на персонал вследствие на исканията му от 18 и 26 май 2003 г. Това са случаи на лошо управление.
Комисията не е представила обективна обосновка за решението си да отхвърли заявлението на жалбоподателя поради българското му гражданство. По този начин Комисията е нарушила принципа на недопускане на дискриминация или на равно третиране, който се прилага, когато сходни положения се третират неравно и дискриминацията не е обективно обоснована. Това представлява случай на лошо управление.
Като се има предвид, че тези аспекти на делото се отнасят до процедури, свързани с конкретни събития в миналото, и че по-специално въпросната длъжност е била заета и процедурата за подбор е била прекратена, не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса. Омбудсманът приключва случая.
Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.
Искрено ваш,
П. Никифорос Диамандурос
(1) Дело C-369/90, Micheletti/Delegación del Gobierno en Cantabria, [1992] ECR, I-4239.
(2) Дело C-122/96, Saldanha и MTS/Hiross, [1997] ECR, I-5325.
(3) Член 22.1 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.
(4) Дело C-122/96, Saldanha и MTS/Hiross, [1997] ECR, I-5325, параграф 15. Това дело се отнася до дискриминация от страна на държава членка (Австрия) на гражданин на друга държава членка (Обединеното кралство), който притежава и гражданство на трета държава (САЩ). Съдът постановява, че „само по себе си обстоятелството, че гражданин на държава членка е и гражданин на трета страна, в която пребивава, не го лишава от правото му като гражданин на тази държава членка да се позовава на забраната за дискриминация, основана на гражданство“.
(5) Член 22.1 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията.