Страсбург, 1 декември 2004 г.

Уважаема г-жо de C.,

На 26 август 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман от името на Вашата клиентка г-жа P. (наричана по-долу „жалбоподателката“) срещу Европол във връзка с назначаването ѝ като местен служител, а не като служител на Европол.

На 22 септември 2003 г. препратих жалбата до директора на Европол. Европол изпрати становището си на 23 декември 2003 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 27 февруари 2004 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за времето, необходимо за разглеждане на Вашата жалба.

Жалбата

Според адвоката на жалбоподателя релевантните факти са следните:

На 1 май 2001 г. жалбоподателят започва работа в Европол като административен сътрудник. От договора ѝ с Европол става ясно, че тя е била назначена като член на „местния персонал“ при по-неблагоприятни (финансови) условия, отколкото за персонала на Европол. През септември 2001 г. жалбоподателката открива, че е била назначена в нарушение на Правилника за персонала на Европол, тъй като длъжността административен сътрудник следва да бъде длъжност в Европол, а не длъжност на местен персонал. На 21 август 2002 г. адвокатът на жалбоподателя пише до директора на Европол с искане за поправка, както и за обезщетение. Директорът отхвърля това искане на 16 декември 2002 г. Жалбоподателят подава жалба на 14 март 2003 г., която е отхвърлена на 11 юни 2003 г.

На 26 август 2003 г. адвокатът на жалбоподателя подава настоящата жалба до омбудсмана. Жалбоподателката твърди, че Европол не е спазила Правилника за персонала на Европол (членове 1, 2 и 3 и допълнение 1), като я е назначила на длъжността административен сътрудник като местен служител, а не като служител на Европол, и претендира за финансово обезщетение.

Задачата

Становище на Европол

Жалбоподателят е бил нает от Европол като местен служител в периода от 1 май 2001 г. до 1 април 2003 г.

Правилникът за персонала на Европол (1) предвижда две категории служители, които могат да бъдат наети от Европол: членове на персонала на Европол и членове на местния персонал. Дали дадена длъжност може да бъде заета само от лица, принадлежащи към едната или другата от тези категории, се определя по принцип в допълнение 1 към Правилника за персонала на Европол. Правилникът за персонала на Европол предвижда също така различни процедури и условия за наемането на служители на Европол и на местен персонал. Членовете на местния персонал са наети съгласно нидерландското национално законодателство, докато членовете на персонала на Европол се подчиняват на Правилника за персонала на Европол, установен от Съвета. Освен това назначаването за член на персонала на Европол е възможно само за лицата, които са участвали успешно в процедура за подбор.

Всички позиции на Европол са определени в щатното разписание, което се приема от Съвета като част от бюджета на Европол за всяка година. Назначаването като член на персонала на Европол извън ограниченията, определени в настоящото щатно разписание, не е възможно от правна гледна точка.

Като се има предвид липсата на гъвкавост на системата за набиране на персонал, Европол трябваше да прибегне до наемане на срочно наети служители при условия, приложими за местния персонал, в случаите, когато щатното разписание не предвиждаше длъжности за Европол и беше необходима временна помощ. Това се е случило например в ситуации, в които редовен член на персонала е бил болен за дълъг период от време, или в периоди, в които работното натоварване временно се е увеличило.

Позицията на Европол е, че макар да е вярно, че тази политика предполага наемането на персонал като местен персонал на длъжности, различни от официално описаните в допълнение 1 към Правилника за персонала на Европол, Европол е бил свободен да прави това, докато е бил в рамките на своя бюджет за персонала.

По същество оплакването е, че жалбоподателката е била наета от Европол като местен служител, докато тя твърди, че е трябвало да ѝ бъде възложен договор като официален служител на Европол. В кореспонденцията с адвоката на жалбоподателя Европол обясни причините, поради които счита, че това твърдение е неправилно. Тези причини са следните:

Основният аргумент, изтъкнат от Европол, е, че жалбоподателят е сключил договор с Европол доброволно и свободно, знаейки добре, че този договор е сключен като член на местния персонал, уреден от нидерландското право. Това е посочено изрично в документацията за поръчката, както и в кореспонденцията с жалбоподателя. Този факт сам по себе си не е оспорен от жалбоподателя или от неговия адвокат.

Второ, позицията на Европол е, че е било невъзможно да се предложи на жалбоподателя договор като служител на Европол, тъй като тя не е следвала успешно процедурите за набиране на персонал, предвидени в Правилника за персонала на Европол. Въпреки че жалбоподателката е участвала в една от тези процедури за набиране на служители на Европол, тя не е била избрана.

Трето, щатното разписание не предвиждало длъжност на административен сътрудник на Европол в отдела, в който тя работила, докато работното натоварване на този отдел било такова, че се изисквало временно съдействие.

Европол също така оспорва факта, че жалбоподателката е претърпяла финансови вреди вследствие на наемането ѝ на работа като местен служител, като се има предвид фактът, че от правна гледна точка не е било възможно жалбоподателката да бъде наета на работа като служител на Европол. Тъй като не е имало налична длъжност в Европол и жалбоподателят не е участвал успешно в процедура за подбор за наличните длъжности, единствената алтернатива за Европол би била изобщо да не наема жалбоподателя.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателката поддържа жалбата си. Членове 2 и 3 от Правилника за персонала на Европол и допълнение 1 са ясни и не оставят никакво съмнение по отношение на състава на персонала на Европол. Противно на твърденията на Европол в становището му, Правилникът за персонала на Европол не поставя наемането на служители на Европол в зависимост от успешното преминаване на процедура за подбор. Жалбоподателят посочи един пример за служител на Европол, който не е преминал процедура за подбор.

Жалбоподателката оспорва аргумента на Европол, че тя е подписала договора доброволно и свободно, знаейки добре, че този договор се отнася за местни служители. Когато жалбоподателката подписва договора си, тя не знае, че функцията е на служител на Европол, тъй като не ѝ е предоставено копие от допълнение 1 към Правилника за длъжностните лица. Следователно жалбоподателката не е могла да знае, че подписва договор, който не е в съответствие с Правилника за длъжностните лица.

Жалбоподателката също така посочва, че е преминала процедура за подбор относно длъжността втори служител, която се е освободила, и че е станала резервен кандидат.

Аргументът, че жалбоподателят е бил ангажиран поради увеличеното работно натоварване, не е правилен, тъй като договорът на жалбоподателя е бил удължен след една година и е бил предвиден заместник при напускането на жалбоподателя. По този начин жалбоподателят е заемал редовна административна длъжност.

Жалбоподателката твърди, че ако е била назначена в съответствие с Правилника за длъжностните лица, тя би извлякла финансови предимства, които понастоящем е пропуснала. Поради това жалбоподателката отхвърля аргумента на Европол, че не е претърпяла финансови вреди.

РЕШЕНИЕТО

1 Предполагаемо наемане на жалбоподателя в нарушение на Правилника за длъжностните лица на Европол

1.1 Жалбоподателят твърди, че Европол не е спазил Правилника за персонала на Европол (членове 1, 2 и 3 и допълнение 1), като я е назначил - в качеството на административен сътрудник - като местен служител, а не като служител на Европол.

1.2 Европол отбелязва, че предвид липсата на гъвкавост на системата за набиране на персонал е трябвало да прибегне до наемане на срочно наети служители при условия, приложими за местния персонал, в случаите, когато щатното разписание не предвижда длъжности в Европол и работното натоварване е такова, че е необходима временна помощ. Дори да е вярно, че тази политика предполага наемането на персонал като местен персонал на длъжности, различни от официално описаните в допълнение 1 към Правилника за персонала на Европол, Европол е бил свободен да направи това, стига да остане в рамките на бюджета си за персонала.

Освен това Европол твърди, че жалбоподателят е сключил договор с Европол доброволно и свободно, знаейки добре, че този договор се отнася до членове на местния персонал и се урежда от нидерландското право. Не е било възможно да се предложи на жалбоподателя договор като служител на Европол, тъй като тя не е преминала успешно процедурите за набиране на персонал, предвидени в Правилника за длъжностните лица на Европол. И накрая, в щатното разписание не е предвидена длъжност в Европол като административен сътрудник в отдела, в който е работила.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че член 2 от Правилника за персонала на Европол предвижда, че "(…) "персонал на Европол" означава персонал, нает за заемане на длъжност, която е включена в списъка на длъжностите в допълнение 1, с изключение на длъжностите, отбелязани като местен персонал". Член 3 предвижда, че „(…) „местен персонал“ означава персонал, нает в съответствие с местното законодателство за ръчни или служебни задължения, на длъжност, отбелязана като такава в списъка на длъжностите в допълнение 1“.

1.4 Параграф 1 от допълнение 1 към Правилника за персонала на Европол предвижда, че "при спазване на параграф 3 следните длъжности са длъжности на Европол: (…) Асистенти - Административни асистенти (всички съответни отдели)". Параграф 3 от допълнение А предвижда, че „Управителният съвет на Европол, в съответствие с член 28, параграф 1, точка 15 от Конвенцията за Европол, участва в изготвянето на бюджета и щатното разписание. В този контекст тя предлага на Съвета до каква степен длъжностите, изброени в настоящото допълнение, могат да бъдат заети или комбинирани.“

1.5 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят е бил нает от Европол, очевидно като административен сътрудник, от 1 май 2001 г. до 1 април 2003 г. Въпреки че договорът, подписан от жалбоподателя с Европол на 2 май 2001 г., е озаглавен „Договор за наемане на работа на местен персонал, назначен от Европол“, в първия член изрично се предвижда, че „служителят се назначава като административен сътрудник в отдел „Човешки ресурси“ при условията, предвидени в регламентите“. При удължаването с една година на договора, подписан на 24 април 2002 г., отново се посочва, че „г-жа П. ще бъде назначена като административен сътрудник в отдел „Човешки ресурси“ (…)“. Омбудсманът отбелязва също така, че Европол не е оспорил в становището си, че жалбоподателят е бил нает като административен сътрудник.

1.6 Съгласно допълнение 1 към Правилника за персонала на Европол длъжността административен сътрудник на жалбоподателя е длъжност в Европол, а не длъжност за местен персонал. Правилникът за длъжностните лица е ясен в това отношение и изглежда не оставя място за съмнение, тъй като в допълнение 1 се посочва, че следните длъжности „са“ длъжности в Европол.

1.7 В становището си Европол признава, че е възприела практика за наемане на срочно наети служители като жалбоподателя при условия, приложими за местния персонал, а именно в ситуация, в която щатното разписание не е предвиждало длъжности в Европол. Европол твърди, че е имал право да направи това, докато е бил в рамките на бюджета си за персонала.

1.8 В това отношение Омбудсманът не е открил в Правилника за персонала на Европол правно основание, което би обосновало този начин на действие. По-специално Правилникът за персонала на Европол не съдържа разпоредба, съгласно която длъжностите за административни сътрудници биха могли при определени обстоятелства да се заемат чрез наемане на местен персонал.

1.9 Въз основа на гореизложеното омбудсманът стига до заключението, че Европол не е спазил своя Правилник за длъжностните лица, като е назначил жалбоподателя като административен сътрудник по договор с местен персонал. Това представлява случай на лошо администриране и омбудсманът прави критичната забележка по-долу.

2 По искането за финансово обезщетение

2.1 Жалбоподателят претендира за финансова компенсация.

2.2 Европол оспорва факта, че жалбоподателката е претърпяла финансови вреди вследствие на наемането ѝ на работа като местен служител, като се има предвид фактът, че от правна гледна точка не е било възможно жалбоподателката да бъде наета на работа като служител на Европол. Тъй като не е имало налична длъжност в Европол и жалбоподателят не е участвал успешно в процедура за подбор за наличните длъжности, единствената алтернатива за Европол би била изобщо да не наема жалбоподателя.

2.3 Омбудсманът счита, че жалбоподателката не е доказала, че е претърпяла загуби в резултат на лошото управление, посочено в точка 1.9 по-горе, тъй като аргументът на Европол, че единствената алтернатива за наемането ѝ като член на местния персонал би била изобщо да не бъде наета на работа, не изглежда неразумен. Поради това омбудсманът счита, че не е целесъобразно да се продължава разглеждането на този аспект на жалбата.

2.4 Омбудсманът обаче би искал да посочи, че жалбоподателят има възможност да предяви иск за финансово обезщетение пред компетентен съд.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:

Европол не е спазил Правилника за длъжностните лица, като е назначил жалбоподателя като административен сътрудник по договор с местен персонал. Това представлява случай на лошо управление.

Като се има предвид, че този аспект на делото се отнася до процедури, свързани с конкретни събития в миналото, и че договорът на жалбоподателя е изтекъл на 1 април 2003 г., не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса. Освен това Омбудсманът счита, че горепосочената критична забележка е достатъчна, за да привлече вниманието на Европол към необходимостта от преразглеждане на неговата практика по отношение на ангажирането на неговия персонал. Омбудсманът приключва случая.

Директорът на Европол също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Акт на Съвета от 3 декември 1998 г. за установяване на правилник за персонала, приложим за служителите на Европол, ОВ C 26/23, 1999 г.