Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. През 2013 г. жалбоподателят беше изключен от конкурс за назначаване на администратори в областта на одита, провеждан от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO). Той е изключен поради това, че академичните му квалификации не са достатъчно подходящи за обявените длъжности. В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят посочва, че няколко кандидати, допуснати до изданието на същия конкурс през 2010 г.[1], имат дипломи, които са същите или по-малко уместни от неговата диплома. Той твърди, че ако квалификациите на другите кандидати са достатъчни през 2010 г., тогава дипломата му следва да бъде достатъчна и през 2013 г.[2].

Разглеждане от EPSO на жалбата по член 90, параграф 2

Препоръка на Омбудсмана

2. При отправянето на препоръката към EPSO омбудсманът взе предвид аргументите и становищата, представени от страните.

3. Контекстът на препоръката беше следният: В хода на проверката на Омбудсмана Омбудсманът поиска от EPSO да поясни изявлението си (представено в коментарите му до Омбудсмана), че преди да разгледа кандидатурите, конкурсната комисия е решила, че ще приема дипломи само когато по-голямата част от изучаваните предмети се отнасят пряко до областта на одита и естеството на задълженията, посочени в обявлението. За Омбудсмана не е било ясно дали Съветът е взел това решение преди разглеждането на кандидатурите на кандидатите, които са издържали тестовете за достъп от изданието на конкурса за 2010 г., или само преди разглеждането на кандидатурите на кандидатите, участвали в изданието за 2013 г. Поради това от EPSO беше поискано да изясни дали при разглеждането на квалификациите на другите допуснати кандидати в EPSO/AD/177/10 (т.е. изданието от 2010 г.) конкурсната комисия е приложила същото стриктно тълкуване, което е приложила по отношение на жалбоподателя в изданието от 2013 г.

4. EPSO уведоми омбудсмана, че конкурсът за 2013 г. е нов конкурс, а не повторение на конкурса за 2010 г.[3]. Тя твърди, че кандидатите са били уведомени за това.

5. Жалбоподателят обаче представи доказателства, че конкурсът от 2013 г. е бил повторение на конкурса от 2010 г.

6. В своята препоръка омбудсманът констатира, че изданието за 2013 г. е част от същия конкурс като първоначално проведения през 2010 г. и че през 2013 г. е трябвало да се прилагат същите критерии по отношение на квалификациите, както през 2010 г. Омбудсманът констатира лошо администриране от страна на EPSO, тъй като към съответния момент EPSO не е проверила дали конкурсната комисия е възприела по-строг подход при оценяването на дипломите на кандидатите в изданието от 2013 г., отколкото в изданието от 2010 г. По този начин EPSO е избегнала да провери дали конкурсната комисия е нарушила принципа на равно третиране. Омбудсманът препоръча на EPSO „дапоиска от конкурсната комисия да преразгледа решението си да не допусне жалбоподателя до етапа „Център за оценяване“ на въпросното издание на конкурса през 2013 г. Конкурсната комисия следва да има предвид, че конкурсите на общо основание EPSO/AD/177/10 от 2010 г. и 2013 г. не следва да се считат за отделни конкурси. Поради това тя следва да тълкува условията за допустимост за изданието от 2013 г. по същия начин, както ги тълкува в изданието от 2010 г.“

7. В становището си относно препоръката на омбудсмана EPSO посочва, че въпросът дали процедурите от 2010 г. и 2013 г. са едни и същи или два отделни конкурса не е бил повдигнат като такъв в жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2.

8. Тя е „достаизненадана от заключението на омбудсмана, че „катотвърди, че [процедурите от 2010 г. и 2013 г.] са отделни конкурси [...] EPSO не е извършила правилно административния си преглед (жалбата по член 90, параграф 2)“[4] (и следователно е допуснала лошо администриране). EPSO изрази загриженост, че това заключение „можеда се основава на някакво недоразумение“. Макар да признава напълно, че омбудсманът може сам да повдигне принципен въпрос, ако той е от значение за нейното разследване (поради което, според нея, той е отговорил на въпроса на омбудсмана), EPSO заявява, че в отговора си на жалбата по член 90, параграф 2 не твърди, че процедурите от 2010 г. и 2013 г. са отделни конкурси. Поради това EPSO не вижда основание за изявлението и констатацията на омбудсмана за лошо управление. Поради това тя поиска от омбудсмана да преразгледа констатацията си.

9. Що се отнася до довода на жалбоподателя, че някои кандидати, допуснати до одитната област на процедурата от 2010 г., са имали по-малко подходящи квалификации от жалбоподателя, EPSO се позова на установената съдебна практика, съгласно която дори ако е налице неправилно прилагане на обявлението за конкурса от конкурсната комисия, което води до неправомерно допускане на някои кандидати до конкурса, това обстоятелство не може да установи нарушение на принципа на равно третиране, на което изключен кандидат би могъл надлежно да се позове, за да оспори отхвърлянето на собствената си кандидатура, „тъйкато никое лице не може да се позове на своя собствена причина на незаконосъобразност, допусната в полза на друголице“.

10. EPSO заяви, че това е стандартният подход, възприет в отговор на жалби, при които изключен кандидат оспорва недопускането си, като сравнява собствените си квалификации с тези на допуснатите кандидати в същата конкурсна процедура. Поради това EPSO не основава заключенията си относно това дали решението на конкурсната комисия да не допусне жалбоподател е било правно обосновано или не на сравнителен анализ на квалификациите на жалбоподателя с тези на допуснатите кандидати в същата процедура. По-скоро тя проверява дали решението на комисията за недопускане изглежда обосновано с оглед на специфичните критерии за допускане, прилагани в съответния конкурс.

11. EPSO също така посочва, че е вярно, че когато въпросът за равното третиране е бил повдигнат в хода на проверката на омбудсмана, тя е поддържала становището, че процедурите от 2010 г. и 2013 г. са били отделни конкурси. Въпреки това, противно на твърденията в препоръката на Омбудсмана, EPSO показа готовност да провери дали тълкуването на критериите за допускане от страна на конкурсната комисия е било различно в процедурите за 2010 г. и 2013 г.

12. В хода на проверката на Омбудсмана тя сравни извадка от досиета от одитната област на процедурите от 2010 г. и 2013 г., за да установи дали подобен сравнителен анализ би разкрил явна разлика в подхода на конкурсната комисия за оценка на квалификациите в двете процедури. EPSO заяви, че „товасравнение не позволява да се заключи, че са налице ясно установими системни различия в подхода на Съвета през 2010 г. и 2013 г.“ Тя добави, че тези въпроси са били обсъдени на срещата, проведена между разследващия екип на Омбудсмана и служителите на EPSO на 19 октомври 2016 г. EPSO предостави на омбудсмана копие от използваната извадка.

13. EPSO заяви, че не може „даприеме като обосновано заключението за лошо администриране въз основа на това, че доброволно е избегнала да сравни тълкуването от страна на управителния съвет на критериите за допустимост през 2010 г. и 2013 г.“Тя поиска от омбудсмана да преразгледа заключението си.

14. И накрая, EPSO заяви, че няма доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя, че тълкуването на критериите за оценка от страна на конкурсната комисия е било по-строго — или дори по-различно — през 2013 г., отколкото през 2010 г. Следователно няма основание да се заключи, че ако жалбоподателят е бил оценен на етапа на допускане до процедурата от 2010 г., решението на конкурсната комисия по отношение на допустимостта му би било различно, което според EPSO изглежда е причината за препоръката на омбудсмана неговата кандидатура да бъде преразгледана.

15. В коментарите си по становището на EPSO жалбоподателят твърди, че резултатите от конкурса за 2013 г. са публикувани на 10 юли 2014 г., т.е. два месеца след крайния срок за подаване на жалбата по член 90, параграф 2. Именно анализът, извършен след публикуването на списъка на издържалите конкурса за 2013 г., показа, че критериите за подбор се прилагат по различен начин в изданията за 2010 г. и 2013 г. Резултатите очевидно са „нов факт“. Поради това EPSO не може да откаже да отговори на въпроса на омбудсмана дали двете процедури са едни и същи или два отделни конкурса.

16. Жалбоподателят настоява, че е налице нарушение на принципа на равно третиране, тъй като някои кандидати, участвали в изданието от 2010 г., имат диплома, която е точно същата като неговата. Тъй като омбудсманът ясно е доказал, че изданието за 2013 г. е повторение на конкурса за 2010 г., EPSO е трябвало да провери дипломите на кандидатите, допуснати до конкурса за 2010 г.

17. Жалбоподателят заяви, че е прегледал всички кандидати от списъка с резерви и е представил „убедителнидоказателства, че през 2010 г. много кандидати са имали инженери или дори медицински/химични степени“. Например едно лице, чието име фигурира в списъка с резерви, свързан с изданието от 2010 г., е притежавало докторска степен по неврология. От друга страна, конкурсната комисия е била по-строга през 2013 г. и дипломите по право и икономика „сабили обичайните дипломи“,както е показано в извадката, предоставена от EPSO. Тъй като във всяко издание на конкурса са допуснати по-малко от 50 кандидати, би било лесно да се представят всички кандидатури, а не само извадка. Освен това, тъй като жалбоподателят е изтъкнал няколко „подозрителникандидати“,би било по-добре вниманието да се съсредоточи върху тези кандидати.

Оценка на омбудсмана след препоръката

18. По думите на EPSO EPSO „проверявадали решението на Съвета за преструктуриране да не допусне кандидати изглежда обосновано с оглед на специфичните критерии за допускане, прилагани в съответния конкурс“ (подчертаването е добавено). Тъй като в жалбата си по член 90, параграф 2 жалбоподателят твърди, че някои кандидати, допуснати до одитната област на процедурата от 2010 г., имат по-малко релевантна квалификация от неговата, EPSO не е трябвало да се задоволява в решението си по жалбата по член 90, параграф 2 с позоваване на съдебната практика, която предвижда, че неправилното прилагане на обявлението за конкурса, довело до неправомерно допускане на някои кандидати, не може да установи нарушение на принципа на равно третиране, без да проучи по-задълбочено това твърдение. С оглед на конкретните обстоятелства по настоящото дело (две издания на един и същ конкурс) това твърдение е трябвало да породи известни съмнения у EPSO дали „специфичните критерии за допускане“, прилагани в изданието от 2010 г., са същите като прилаганите в изданието от 2013 г. Когато омбудсманът попита EPSO дали критериите, прилагани в процедурата от 2013 г., са по-строги от тези, прилагани в процедурата от 2010 г., EPSO просто отговори, че това са два отделни конкурса. Следователно е ясно, че тъй като EPSO винаги е считала двете процедури за отделни, тя никога не се е уверявала, че „специфичните критерии за допускане“ се прилагат по идентичен начин в изданията от 2010 г. и 2013 г. (чрез проверка на таблиците за оценка, използвани от конкурсните комисии в двете издания). Това, което Омбудсманът има предвид в точка 37 от своята препоръка (т.е. изявлението, цитирано частично в точка 8 по-горе и изцяло в бележка под линия 4 по-горе), е, че тъй като EPSO е счела сега (и следователно по необходимост и към момента на решението си по жалбата по член 90, параграф 2), че това са два отделни конкурса, е ясно, че при разглеждането на жалбата по член 90, параграф 2 EPSO не е преценила дали конкурсната комисия е нарушила принципа на равно третиране, като е приложила различни критерии за подбор по отношение на кандидатите в процедурите от 2010 г. и 2013 г., тъй като никога не се е опитвала да установи дали „специфичните критерии за допускане“ са били приложени по различен начин в двете издания.  

19. Не е достатъчно EPSO да твърди, че е извършила сравнение между извадка от досиета от одитната област на процедурите от 2010 г. и 2013 г. и е стигнала до заключението, че през 2010 г. и 2013 г. не са налице ясно установими системни различия в подхода на Съвета. EPSO не е трябвало да проверява за явни разлики, а е трябвало да проверява дали подходът на Съвета за преструктуриране е идентичен в двете процедури. Ако е искала да докаже, че тълкуването на конкурсната комисия на критериите за допускане е било идентично в процедурите за 2010 г. и 2013 г., EPSO е трябвало да провери таблиците за оценка, използвани за целите на двете процедури.

20. В този контекст омбудсманът потвърждава констатацията си за лошо управление.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следната констатация:

Отказът на EPSO да поиска от конкурсната комисия да преразгледа решението си да не допусне жалбоподателя до етапа „Център за оценяване“ от изданието на въпросния конкурс за 2013 г. представлява лошо управление.

Жалбоподателят и EPSO ще бъдат уведомениза това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 23.5.2018 г.

[1] През 2010 г. жалбоподателят участва в конкурс на общо основание EPSO/AD/177/10 — ОДИТ — администратори. Той е изключен от процеса на подбор въз основа на резултатите си от тестовете за достъп. През 2013 г., с оглед на изхода на делото Pachtitis (решение на Съда на публичната служба от 15 юни 2010 г., Pachtitis/Комисия, F‐35/08, ECLI:EU:F:2010:51), EPSO обяви, че ще проведе отново конкурса EPSO/AD/177/10. Всички кандидати, изключени от конкурс EPSO/AD/177/10 въз основа на резултатите им от тестовете за достъп, бяха поканени да се явят на нови тестове. Жалбоподателят е положил успешно тестовете за достъп до конкурс на общо основание EPSO/AD/177/10 — AUDIT 2013 — Administrators („изданието от 2013 г.“).

[2] За допълнителна информация относно контекста на жалбата, аргументите на страните и проверката на Омбудсмана, моля, вижте пълния текст на препоръката на Омбудсмана на адрес:

https://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/recommendation.faces/en/81510/html.bookmark

[3] Ако има два различни конкурса, критериите за допускане могат да се прилагат по различен начин във въпросните два конкурса. Напротив, ако има само един конкурс, разделен на две издания, критериите за допускане трябва да се прилагат по един и същ начин и в двете издания.

[4] Това заключение се съдържа в точка 37 от препоръката на омбудсмана, която гласи следното: „Катотвърди, че става въпрос за отделни конкурси, EPSO избягва да проверява дали конкурсната комисия е възприела по-строг подход при оценяването на дипломите на кандидатите в изданието от 2013 г., отколкото в изданието от 2010 г. По този начин EPSO е избегнала да провери дали конкурсната комисия е нарушила принципа на равно третиране. Въпреки това, тъй като омбудсманът не приема наличието на два отделни конкурса, тя счита, че EPSO не е извършила правилно административния си контрол (жалбата по член 90, параграф 2). Констатацията на омбудсмана е, че EPSO неправилно е заключила, че няма доказателства, че конкурсната комисия е допуснала явна грешка в преценката при оценката на кандидатурата на жалбоподателя.“