Делото се отнася до начина, по който Европейската прокуратура разглежда жалби от национален сътрудник на европейските делегирани прокурори в Италия. Жалбоподателят твърди, че европейските делегирани прокурори от Европейската прокуратура в Рим са се намесили в две административни процедури, които той е започнал на национално равнище. Жалбата се отнася и до начина, по който Европейската прокуратура е разгледала искане за публичен достъп до документи, подадено от жалбоподателя.

Омбудсманът установи недостатъци при разглеждането на жалбите от Европейската прокуратура по отношение на начина, по който Европейската прокуратура е съобщила позицията си на жалбоподателя, и причините за заключението си да не предприема по-нататъшни действия. Европейската прокуратура разгледа този въпрос в хода на разследването, като предостави ясни и разумни обяснения за своята позиция. Омбудсманът също така установи, че Европейската прокуратура не е нарушила правата на жалбоподателя при разглеждането на жалбите.

Що се отнася до искането за достъп до документи, Омбудсманът установи, че причините, на които се позовава Европейската прокуратура, за да не оповести исканите документи, изглежда не са в съответствие със законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи. Въпреки това Омбудсманът установи, че решението да не се разкриват документите, поискани от жалбоподателя, е разумно, макар и по различна причина от тази, на която се позовава Европейската прокуратура.

Омбудсманът приключи проверката със заключението, че не са оправдани допълнителни проверки.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) е разгледала жалба, свързана с резултатите от тестове в процедура за набиране на служители на постоянния корпус. Жалбоподателят не е получил минималния общ резултат на тест с въпроси с избор между няколко отговора („тест с въпроси с избор между няколко отговора“), за да може да премине към следващия етап от процедурата. Жалбоподателят постави под въпрос резултатите си и изрази загриженост, че е бил подложен на расова и етническа дискриминация. Жалбоподателят е поискал въпросите и отговорите си, които Frontex не му е дала.

Недоволен от начина, по който Frontex се е справила с въпроса, жалбоподателят се обърна към омбудсмана.

Омбудсманът започна проверка и поиска от Frontex да обмисли предоставянето на жалбоподателя на списък, който показва под формата на писма отговорите, предоставени от жалбоподателя, и правилните отговори на теста с въпроси с избор между няколко отговора. Frontex предостави на жалбоподателя информация в този смисъл.

Омбудсманът установи, че няма лошо администриране в начина, по който Frontex е изчислила резултатите от тестовете на жалбоподателя, нито признаци за дискриминация.

Като се има предвид, че Frontex е предоставила на жалбоподателя съответната информация относно теста с въпроси с избор между няколко отговора в хода на разследването, не е имало допълнителни разследвания, обосновани в този аспект на случая. Омбудсманът приключи проверката с предложение за подобряване на Frontex, че следва да информира кандидатите в своите процедури за набиране на персонал за резултатите, получени при всеки елиминаторен тест, чрез таблица, в която по отношение на броя, съответстващ на всеки въпрос, се посочва даденият отговор (под формата на писмо), както и правилният отговор (също под формата на писмо).

Случаят се отнася до решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да подложи на повторна проверка всички кандидати след техническа грешка по време на изпитна сесия за осем процедури за подбор на писмени преводачи през 2025 г. Проблемът беше грешка при настройката, която позволи на кандидатите да изберат няколко отговора на тестове, на които беше приет само един отговор. Около една трета от кандидатите са избрали множество отговори. Сесията за повторно тестване беше насрочена за един ден, с възможност за пренасрочване само в случай на непреодолима сила. Жалбоподателите се обърнаха към омбудсмана с аргумента, че решението за повторно тестване на всички кандидати е непропорционално и че отказът да се разреши пренасрочване на теста е несправедлив.

Омбудсманът установи, че EPSO и конкурсните комисии са извършили внимателна оценка на въпроса и че нищо не подсказва, че избраният подход не представлява разумен баланс между двете основни съображения, изложени от EPSO и конкурсните комисии, а именно техническата и административната осъществимост, както и равното третиране на кандидатите. Следователно решението за повторно изпитване на всички кандидати било пропорционално на целта за запазване на равното третиране на кандидатите. Омбудсманът също така заключи, че в дадения технически контекст е разумно EPSO да прилага стандартната си политика за пренасрочване.

Омбудсманът приключи проверката със заключението, че няма лошо управление от страна на EPSO.

Случаят се отнася до начина, по който мисия на ЕС се е справила с продължителния отпуск по болест на командирован национален експерт. Жалбоподателят постави под въпрос основанието за оставането му в отпуск по болест, следваната процедура, защитата на медицинските му данни и решението да спре да плаща дневните си надбавки по време на част от отсъствието си.

Омбудсманът установи, че мисията има основателни причини за своите действия. Той се основава на оценки на няколко медицински специалисти, включва командироващия орган на жалбоподателя и му позволява да се върне на работа, след като са изпълнени съответните условия. Мисията също така е приложила съответните правила, когато е спряла да изплаща дневните надбавки на жалбоподателя.

Поради това омбудсманът не установи лошо администриране.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) е разгледала жалба относно неясни въпроси при тест в контекста на процедура за подбор на персонал за публичната служба на ЕС. Жалбоподателят твърди, че проблемът се дължи на лош превод и също така е загрижен за начина, по който EPSO разглежда такива жалби в по-общ план.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че EPSO е разгледала разумно въпросната жалба и че е представила задоволително своята практика и процедура за разглеждане на жалби, свързани с превода, като цяло.

Макар да признава, че обстоятелствата, при които кандидатите могат да подадат валидна жалба, могат да бъдат оспорвани, като се има предвид стресовата ситуация и фактът, че кандидатите не могат да си водят бележки, омбудсманът приключи проверката със заключението, че не са обосновани допълнителни проверки. Въпреки това Омбудсманът предложи EPSO да обмисли публикуването на допълнителни инструкции за кандидатите относно вида информация и описания, които се изискват при подаване на жалби, свързани с превода.

Случаят се отнася до служител на Европейската централна банка (ЕЦБ), който счита, че е бил тормозен от прекия си ръководител. Той се оплака от това в началото на 2021 г. ЕЦБ започва административно разследване и в същото време назначава жалбоподателя на друго работно място в ЕЦБ за негова собствена защита.

Административното разследване отне две години и половина и приключи три години, след като жалбоподателят за първи път поиска помощ. Административното разследване установи, че жалбоподателят е бил подложен на тормоз, и официално започна дисциплинарно производство срещу прекия ръководител.

По време на последващите действия на ЕЦБ във връзка с резултатите от административното разследване жалбоподателят се обърна към омбудсмана. Той твърди, че има необосновани забавяния в процеса.

В хода на проверката на омбудсмана ЕЦБ приключва дисциплинарната процедура и жалбоподателят в крайна сметка се връща на основното си работно място.

Омбудсманът установи, че е имало неразумни забавяния на всички етапи от работата на ЕЦБ по въпроса и че ЕЦБ не е успяла да се справи с важни проблеми при последващите действия. Поради това омбудсманът предложи решение на ЕЦБ, а именно тя да се извини, да плати обезщетение и да осигури съдържателна вътрешна комуникация на служителите относно случая на тормоз.

В отговора си на предложението на омбудсмана за решение ЕЦБ изрази съжаление за случилото се. Тя организира допълнителна вътрешна комуникация относно случая на тормоз. Тя обаче не е установила, че разполага с необходимите елементи, за да разгледа възможността за финансова компенсация. Омбудсманът установи, че вредата, причинена от разглеждането от ЕЦБ на случая на тормоз на жалбоподателя, за съжаление не е била поправена от отговора на ЕЦБ на предложението за решение. Въпреки това, тъй като препоръка, повтаряща същите точки, не изглежда полезна, Омбудсманът приключи проверката с предложения за системни подобрения и отново поиска от ЕЦБ да се ангажира с жалбоподателя, за да установи съответните финансови последици от лошото му управление.