Случаят се отнася до отказа на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да предостави пълен публичен достъп до документи във връзка с разследвания и препоръки на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). ЕИБ установи, че редица документи попадат в обхвата на искането на жалбоподателя, включително окончателните доклади и препоръки на OLAF, както и собствените дисциплинарни решения на ЕИБ. Въпреки че ЕИБ е предоставила частичен достъп до десет от 13-те установени окончателни доклада на OLAF, тя е отказала достъп до останалите документи в тяхната цялост. Що се отнася до дисциплинарните решения на ЕИБ, ЕИБ представи обобщение на предприетите дисциплинарни последващи действия. По този начин ЕИБ се позовава на изключения от публичния достъп в своите правила за прозрачност, като твърди, че пълното оповестяване би засегнало защитата на личните данни, целта на разследванията и нейния процес на вземане на решения.

Омбудсманът е започнал проверка и нейният разследващ екип е проверил спорните документи в искането за публичен достъп на жалбоподателя. От проверката е видно, че значителна част от съдържащата се в тези документи информация представлява лични данни, които, ако бъдат оповестени, биха могли да позволят идентифицирането на отделните служители на ЕИБ, разследвани от OLAF. Като се има предвид деликатното претегляне, необходимо, за да се определи дали оповестяването би могло да доведе до установяване на самоличността на физически лица, и като се има предвид, че ЕИБ е предоставила на жалбоподателя преглед на предприетите последващи действия и наложените санкции, омбудсманът счете, че отказът на ЕИБ да предостави пълен публичен достъп като цяло е разумен. Поради това тя приключи случая, като не установи лошо управление. Въпреки това, въпреки че значителна част от информацията, съдържаща се в задържаните документи, очевидно представлява лични данни, омбудсманът отбеляза, че част от информацията, дори и ограничена, е с административен характер и не представлява лични данни. По този начин тя прави предложение за подобрение ЕИБ да обмисли дали поне някои части от нейните дисциплинарни решения, съдържащи чисто административна информация, могат да бъдат разкрити, без да се излага на риск разкриването на лични данни.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската централна банка (ЕЦБ) разглежда процедурните аспекти, свързани с подадения през 2022 г. от жалбоподателя [1] сигнал за лице, сигнализиращо за нередности. Докладът на лицето, сигнализиращо за нередности, се отнася до предполагаема семейна връзка между служител по наемането и лицето, което е било наето.

Жалбоподателят е имал поведение от страна на предполагаемите нарушители, което според него представлява неподходящо поведение (включително тормоз). Жалбоподателят е поискал свързано административно разследване.

ЕЦБ реши да оцени доклада на лицата, сигнализиращи за нередности, заедно с въпроса за предполагаемото неподходящо поведение. Тя също така информира жалбоподателя, че представените доказателства не дават основание за започване на административно разследване. Жалбоподателят оспорва и двете точки чрез административна жалба, която ЕЦБ обявява за недопустима поради липса на личен интерес (съвместно разглеждане на двата въпроса) или поради липса на подлежащо на обжалване решение (незапочване на административно разследване).

Жалбоподателят се обръща към омбудсмана, като оспорва решението на ЕЦБ за недопустимост. В хода на проверката на Омбудсмана жалбоподателят също така поиска от Омбудсмана да разгледа по-внимателно разглеждането на сигналите за нередности и жалбите в ЕЦБ.

Омбудсманът установи, че причините, посочени от ЕЦБ за обявяване на административната жалба на жалбоподателя за недопустима, не са убедителни.

Омбудсманът също така отбеляза, че по време на проверката е настъпило значително развитие по въпроса и че свързаните с него вътрешни разследвания на високо равнище все още са в ход. Освен това ЕЦБ финализира преглед по собствена инициатива на своята отчетна, разследваща и дисциплинарна рамка. При тези обстоятелства омбудсманът заключи, че към този момент не са били оправдани допълнителни проверки, и приключи проверката.

 

[1] От съображения за анонимност, включително по отношение на пола на жалбоподателя, в текста жалбоподателят се нарича „те“/„техните“/„техните“.

 

Случаят се отнася до начина, по който Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) се е справила с подизпълнител, който е предоставял експертен опит и услуги в сектора на информационните технологии. Според жалбоподателя не му е било платено изцяло за извършената от него работа. След като преговорите на жалбоподателя с главния изпълнител останаха безрезултатни, жалбоподателят се обърна към омбудсмана, като изрази съмнение относно начина, по който ЕСВД е разгледала въпросния спор.

Омбудсманът припомни, че липсата на преки договорни отношения между институция на ЕС и подизпълнител не освобождава първия, действащ в качеството си на публичен орган, от задължението му да зачита основното право на подизпълнителя на добра администрация. Това задължение включва, наред с другото, задължението на институцията на ЕС да наблюдава поведението на своя изпълнител и, ако е необходимо, да настоява изпълнителят да изпълни задълженията си към подизпълнителя. В разглеждания случай Омбудсманът отбеляза, че ЕСВД се е погрижила нейните изисквания относно резултатите и документацията да бъдат надлежно съобщени от основния изпълнител на подизпълнителя и че ЕСВД е извършила плащания за валидираната извършена работа. Като цяло ЕСВД е положила множество усилия за намиране на решение на различните въпроси, свързани с възлагането на подизпълнители.

Поради това омбудсманът приключи проверката със заключението, че не е налице лошо управление от страна на ЕСВД.