Делото се отнася до решението на делегацията на Европейския съюз в Папуа-Нова Гвинея да отхвърли офертата на жалбоподателя като необичайно ниска. Жалбоподателят твърди, че делегацията не е поискала конкретни разяснения, не е мотивирала решението си и е основала отхвърлянето си на елементи, които не са свързани с цената, посочена в офертата.

Омбудсманът установи, че делегацията е трябвало да бъде по-конкретна, когато иска разяснения от жалбоподателя относно цената, и е трябвало да установи ясна връзка между цената и всички елементи, взети предвид при нейната оценка. Делегацията също така не е обосновала в достатъчна степен решението си да отхвърли офертата като необичайно ниска в нарушение на задължението за мотивиране. Тези недостатъци са равнозначни на лошо администриране.

Въпреки че Комисията предостави допълнителни разяснения по време на проверката, Омбудсманът установи, че тези разяснения не са отстранили в достатъчна степен установените недостатъци.

Омбудсманът счете, че не би било целесъобразно да се отправя съответна препоръка в този случай, тъй като поръчката е възложена. Въпреки това тя направи три предложения, насочени към предотвратяване на подобни проблеми, възникващи в бъдещи подобни случаи.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, изготвени в контекста на одит на Европейската комисия относно спазването от страна на земеделските стопани в Литва на екологичните изисквания, на които те трябва да отговарят, за да получат финансиране от ЕС.

Комисията отказва да предостави публичен достъп до документите, като твърди, че оповестяването би изложило на риск успешното приключване на одита.

Въз основа на проверката на релевантните документи Омбудсманът констатира, че Комисията е имала основание да откаже публичен достъп до спорните документи. Поради това тя приключи разследването, като не установи лошо управление.

Въпреки това, тъй като междувременно Комисията потвърди, че одитът е приключил, омбудсманът вярва, че Комисията ще предостави възможно най-широк достъп до документите, ако жалбоподателят се заеме с въпроса.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската централна банка (ЕЦБ) разглежда процедурните аспекти, свързани с подадения през 2022 г. от жалбоподателя [1] сигнал за лице, сигнализиращо за нередности. Докладът на лицето, сигнализиращо за нередности, се отнася до предполагаема семейна връзка между служител по наемането и лицето, което е било наето.

Жалбоподателят е имал поведение от страна на предполагаемите нарушители, което според него представлява неподходящо поведение (включително тормоз). Жалбоподателят е поискал свързано административно разследване.

ЕЦБ реши да оцени доклада на лицата, сигнализиращи за нередности, заедно с въпроса за предполагаемото неподходящо поведение. Тя също така информира жалбоподателя, че представените доказателства не дават основание за започване на административно разследване. Жалбоподателят оспорва и двете точки чрез административна жалба, която ЕЦБ обявява за недопустима поради липса на личен интерес (съвместно разглеждане на двата въпроса) или поради липса на подлежащо на обжалване решение (незапочване на административно разследване).

Жалбоподателят се обръща към омбудсмана, като оспорва решението на ЕЦБ за недопустимост. В хода на проверката на Омбудсмана жалбоподателят също така поиска от Омбудсмана да разгледа по-внимателно разглеждането на сигналите за нередности и жалбите в ЕЦБ.

Омбудсманът установи, че причините, посочени от ЕЦБ за обявяване на административната жалба на жалбоподателя за недопустима, не са убедителни.

Омбудсманът също така отбеляза, че по време на проверката е настъпило значително развитие по въпроса и че свързаните с него вътрешни разследвания на високо равнище все още са в ход. Освен това ЕЦБ финализира преглед по собствена инициатива на своята отчетна, разследваща и дисциплинарна рамка. При тези обстоятелства омбудсманът заключи, че към този момент не са били оправдани допълнителни проверки, и приключи проверката.

 

[1] От съображения за анонимност, включително по отношение на пола на жалбоподателя, в текста жалбоподателят се нарича „те“/„техните“/„техните“.

 

Случаят се отнася до начина, по който Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA) е прекратила договора на външен експерт вследствие на твърдения за непрофесионално поведение спрямо устни преводачи по време на мисия за подкрепа в областта на убежището. Жалбоподателят твърди, че решението не е достатъчно мотивирано, че не е бил надлежно информиран по същество за твърденията, че правото му на защита не е било спазено и че предприетите мерки са непропорционални. EUAA твърди, че прекратяването на договора се основава на множество достоверни доклади за неправомерно поведение, че жалбоподателят е бил информиран за опасенията чрез срещи и други съобщения и че съображенията за поверителност ограничават разкриването на определени подробности.

Омбудсманът установи, че въпреки че в самото писмо за прекратяване не са посочени ясно и в достатъчна степен фактическите и правните основания, на които се основава решението, по-широкият контекст показва, че EUAA е работила с жалбоподателя няколко пъти преди прекратяването на договора му. Омбудсманът счита, че жалбоподателят е бил информиран за естеството на опасенията и му е била дадена възможност да отговори. EUAA също така се опита да се справи със ситуацията чрез по-малко строги мерки, преди да пристъпи към прекратяване. Въпреки че воденето на по-структурирани записи и предоставянето на по-подробни мотиви в писмото за прекратяване би било в по-голяма степен в съответствие с добрата административна практика, Омбудсманът не е установил явна грешка в оценката или процедурен недостатък, който да е достатъчно сериозен, за да представлява лошо администриране.

Омбудсманът приключи проверката с констатация, че няма лошо администриране при разглеждането от страна на EUAA на решението за прекратяване на договора на жалбоподателя.