Страсбург, 27 юни 2008 г.

Уважаема г-жо Б.,

На 30 август 2005 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейския парламент относно начина, по който неговият отдел по сигурността се е отнесъл към Вас на 18 март 2005 г.

На 5 октомври 2005 г. препратих Вашата жалба до председателя на Парламента и поисках от него да представи становище. Парламентът изпрати становището си на 23 февруари 2006 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 18 март 2006 г.

На 10 май 2006 г. отправих допълнителни запитвания до Парламента, на които той отговори на 26 юни 2006 г. Препратих Ви отговора с покана за представяне на коментари, която изпратихте на 3 септември 2006 г.

На 5 февруари 2007 г. направих предложение за приятелско решение на Парламента относно един аспект от Вашия случай. Парламентът изпрати становището си на 30 март 2007 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 24 юни 2007 г.

На 29 януари 2008 г. отправих проектопрепоръка към Парламента. Парламентът изпрати становище (на английски език) на 20 май 2008 г. и предостави превод на словашки език на 28 май 2008 г. Препратих Ви двете езикови версии с покана за представяне на становища, която Вие изпратихте на 29 май 2008 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Жалбоподателката е бивш сътрудник на член на ЕП, за когото е работила въз основа на договор за предоставяне на услуги, сключен на 31 август 2004 г. за срок от една година („договорът“). Договорът влезе в сила на 1 септември 2004 г.

Според жалбоподателя фактите са следните:

На 1 февруари 2005 г. членът на ЕП изпраща на жалбоподателя устно предизвестие за прекратяване. Жалбоподателката настоява, че в съответствие с договора членът на ЕП е трябвало да ѝ изпрати писмено предизвестие за прекратяване, изпратено с препоръчана поща с обратна разписка месец и половина преди прекратяването. Членът на ЕП е изпратил писменото предизвестие за прекратяване на 10 февруари 2005 г., а жалбоподателят го е получил на 11 февруари 2005 г.

На 18 март 2005 г., т.е. преди изтичането на срока на предизвестието, считано от датата, на която жалбоподателят е получил писменото предизвестие за прекратяване, един от охранителите на Парламента, действайки по искане на члена на ЕП и в присъствието на новия сътрудник на члена на ЕП, прекъсва жалбоподателя по време на обяда си в столовата на Парламента в Брюксел и проверява неговата акредитационна карта. Той я помоли да спре да яде и веднага да напусне столовата с него. Въпреки че е поискала два пъти да ѝ бъде позволено да довърши обяда си, на жалбоподателката не е било позволено да го направи и тя е била „пияна“ от столовата на Парламента в присъствието на (изумени) вечерящи, които са обядвали по едно и също време. Жалбоподателката е била принудена да последва охранителя до помещенията на звеното за сигурност, където е трябвало да върне акредитационната карта.

На 16 май 2005 г. жалбоподателката изпрати жалба (на английски език) до председателя на Парламента, в която описа горепосочения инцидент и поиска да се запознае с официалната позиция на Парламента.

На 7 юни 2005 г. началникът на Отдела за сигурност на Парламента отговори от името на председателя на Парламента (на френски език), както следва:

1. Членът на ЕП уведоми Отдела за охрана на Парламента, че възнамерява да прекрати договора с жалбоподателя на 10 февруари 2005 г. Вследствие на това електронният пропуск за достъп на жалбоподателя е трябвало да бъде деактивиран, акредитационната му карта да бъде отнета и ключовете от кабинетите на членовете на ЕП да бъдат върнати. Електронният пропуск на жалбоподателя е деактивиран незабавно.
2. На 18 март 2005 г. охранителят иска от жалбоподателката да върне нейната акредитационна карта, като отбелязва, че тя се използва чрез измама, тъй като тя вече няма право да я използва. Жалбоподателката връща акредитационната карта, след като е подписала декларация, потвърждаваща, че го е направила. Непосредствено след това охранителят изведе жалбоподателя от помещенията на Парламента в съответствие с правилата.
3. Акредитационната карта а) „дава достъп до Европейския парламент само с разрешението на члена на ЕП“; б) принадлежи на Парламента; и в) не е свързано с договорно споразумение или система от привилегии или имунитети.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателката изрази недоволството си от отговора на Парламента както по отношение на формата, така и по отношение на съдържанието.

Тя твърди, че:

1. Службите за сигурност на Парламента са се отнесли неправилно с нея; и
2. Парламентът не мотивирал в достатъчна степен това отношение и не отговорил на писмото ѝ от 16 май 2005 г. на езика на това писмо.

Жалбоподателят заяви, че Парламентът следва:

1. да ѝ плати обезщетение за лечението, което е получила (не е посочила колко); и
2. да ѝ бъде предоставен отговор на писмото ѝ от 16 май 2005 г. на английски език или, при условията на евентуалност, на словашки език.

Що се отнася до първото ѝ твърдение и твърдение, жалбоподателката счита, че отговорът на Парламента представлява слабо основание за принудителното ѝ извеждане от столовата на Парламента и за отнемането на нейната акредитационна карта, въпреки факта, че срокът на предизвестието ѝ все още не е изтекъл.

В подкрепа на второто си твърдение и претенция жалбоподателката се позовава на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който всяко лице може да се обръща писмено към институциите на Съюза на един от езиците на Договорите и трябва да получи отговор на същия език.

Задачата

Становище на Парламента

Становището на Парламента беше следното:

1. Персоналът на отдел „Сигурност“ пристъпва с цялото си уважение към искането на жалбоподателката да върне своята акредитационна карта, както се изискваше след решението на члена на ЕП да прекрати договора си.
2. Жалбоподателката е получила пълно обяснение на ситуацията в отговор на писмото си от 16 май 2005 г. Не се изисква Парламентът да отговаря на кореспонденция от служители на собствения им език.
3. Жалбоподателката не е приела последиците от прекратяването на нейния договор вследствие на решението на члена на ЕП, което неизбежно означава, че нейната акредитационна карта ще бъде отнета. Следователно няма основания за предоставяне на обезщетение на жалбоподателя.
4. Жалбоподателката е получила отговор на писмото си от 16 май 2005 г. на френски език, който буди съжаление. Настоящата политика на Парламента, що се отнася до вътрешната кореспонденция, е да предлага на своите служители избор на английски или френски език.

Забележки на жалбоподателя

В своите забележки жалбоподателката изрази становището, че становището на Парламента не съдържа съответни аргументи относно гореспоменатия инцидент, и поддържа своите твърдения и твърдения. Тя направи следните коментари по всяка от точките на Парламента:

1. Службите за сигурност на Парламента не са имали основание да изтеглят жалбоподателката от столовата на Парламента и да я помолят да върне акредитационната си карта, тъй като тя все още е била в законоустановения срок на предизвестие и следователно е имала право да носи акредитационната карта. Службите за сигурност не са действали при пълно познаване на фактите, тъй като не са проверили дали жалбоподателят има право да носи акредитационната карта. Освен това начинът, по който членът на службите за сигурност на Парламента е прекъснал обяда на жалбоподателката и я е отвлякъл в присъствието на други гости, е навредил на личната репутация на жалбоподателката и представлява най-унизителното преживяване в живота ѝ. Ако службите за сигурност наистина бяха задължени да се намесят срещу жалбоподателя, те биха могли да направят това извън столовата и по по-подходящ начин.
2. Жалбоподателката, в качеството си на гражданин на ЕС, е написала жалба на английски език до председателя на Парламента и е очаквала отговор на английски език или, като алтернатива, на словашки език.
3. Жалбоподателката поддържа искането си Парламентът да ѝ изплати обезщетение за лечението, което е получила.
4. Жалбоподателката препоръчва Парламентът да разгледа нейната жалба от 16 май 2005 г. до председателя на Парламента като външна кореспонденция и поддържа искането си да получи отговор на английски език или, като алтернатива, превод на словашки език на отговора на Парламента на жалбата.

Допълнителни проучвания

След внимателно проучване на становището на Парламента и забележките на жалбоподателя омбудсманът изрази загриженост, че становището на Парламента не отговаря достатъчно подробно на сериозните твърдения на жалбоподателя относно обстоятелствата, при които службите за сигурност са го извели от столовата и от помещенията на Парламента, и счете, че са необходими допълнителни проверки.

Поради това омбудсманът поиска от Парламента: i) предоставя изявления на членовете на Отдела за охрана, които са отстранили жалбоподателя от столовата и от помещенията на Парламента, като описва подробно какво се е случило; и ii) да коментират дали действията и методите на Отдела за сигурност по този повод са били в съответствие с политиките на Парламента.

Омбудсманът също така отбеляза, че становището на Парламента не се позовава на неговия Правилник относно акредитирането на сътрудниците и тяхната работа в Европейския парламент (1). Тъй като според омбудсмана тези правила съдържат разпоредби, които биха могли да бъдат от значение, по-специално член 2, параграф 2 и член 4, параграф 3, той поиска от Парламента да даде обяснение относно начина, по който са били приложени в настоящия случай, или, ако не са били приложени, причините за това. Омбудсманът добави, че Парламентът може да разгледа по-специално въпроса за зачитането на основното право на жалбоподателката да бъде изслушана, преди да бъде взето решение, което има неблагоприятни последици за нея.

Накрая, като се има предвид, че към датата на нейната жалба до председателя на Парламента жалбоподателят вече не е сътрудник, омбудсманът предложи и поиска от Парламента да предостави превод на английски език на отговора си на жалбата на жалбоподателя от 16 май 2005 г. В това отношение омбудсманът се позовава на член 21, трето тире от Договора за ЕО и на член 41, параграф 4 от Хартата на основните права, които изглежда дават на жалбоподателя правото да получи отговор на тази жалба на езика на тази жалба.

Допълнителното становище на Парламента

Накратко, Парламентът отговори на допълнителните запитвания, както следва:

Първо, Парламентът обърна внимание на своя Правилник за изплащане на разноски и надбавки на членовете на ЕП („Правилника за разноски и надбавки“) и приложение VI към него, а именно Правилника за акредитиране на сътрудниците и тяхната работа в Европейския парламент („Правилника за акредитиране“), и предостави копие от Правилника за разноски и надбавки. Парламентът отбеляза, че както е посочено в Правилника за разноски и надбавки, както и в отделните образци на договори, използвани от членовете на ЕП, всеки сътрудник се избира, наема и наема на работа в рамките на изключителната отговорност на члена на ЕП, който остава негов единствен работодател. Парламентът по никакъв начин не влиза официално или по същество в договорни отношения със сътрудниците. Следователно, когато сътрудникът е нает на работа, отделът за охрана издава акредитационна карта единствено по искане на съответния член на ЕП, а когато договорът бъде прекратен, акредитационната карта се отнема единствено по нареждане на съответния член на ЕП. Следователно, когато член на ЕП информира съответните служби, че считано от определена дата сътрудникът вече не е нает на работа, акредитационната карта губи основанието си за съществуване и следователно е невалидна.

Що се отнася до предложението на омбудсмана Парламентът да разгледа въпроса за зачитането на основното право на жалбоподателката да бъде изслушана, преди да бъде взето решение с неблагоприятни последици за нея, Парламентът се позова на член 7 от приложение VI към Правилника за разноски и надбавки (4). Парламентът подчерта обаче, че това правило се прилага само за сътрудниците „в дейност“, а не за бивш сътрудник, който вече не е договорно нает от члена на ЕП и вече не притежава валидна акредитационна карта. Парламентът добави, че няма основания за провеждане на предварително изслушване от орган на Парламента по въпрос, свързан с договорните отношения между член на ЕП и неговия сътрудник и правото на тези страни да прекратят трудовото правоотношение (право, по отношение на което Парламентът няма да има думата).

Парламентът добави, че жалбоподателката е била надлежно информирана от своите служби и е била напълно наясно с факта, че тъй като тя вече не е наета от своя член на ЕП, последният вече не може да поеме отговорност за присъствието ѝ в помещенията на Парламента.

Парламентът стигна до заключението, че жалбоподателката е била напълно запозната и напълно информирана за правното и фактическото положение, в което се е намирала към момента на прекратяване на договора ѝ. Когато служителите по сигурността, по указание на началника на отдела по сигурността, поискаха от жалбоподателя да напусне помещенията на Парламента, това беше извършено в пълно съответствие с вътрешните правила на Парламента и без никакъв инцидент, който да доведе до официални изявления от страна на участващите служители.

Вследствие на искането на омбудсмана Парламентът предостави превод на английски език на своя отговор от 7 юни 2005 г. на жалбата на жалбоподателя от 16 май 2005 г., адресирана до председателя на Парламента.

Допълнителни забележки на жалбоподателя

В отговора си на допълнителното становище на Парламента жалбоподателката повтори, че е получила писменото предизвестие за прекратяване на члена на ЕП на 11 февруари 2005 г. и че от тази дата започва да тече срокът на предизвестие от месец и половина. По-нататък жалбоподателката посочва, че срокът на предизвестието е изтекъл на 25 март 2005 г. и до тази дата нейният договор все още е бил в сила. В резултат на това тя все още е сътрудник на члена на ЕП и следователно има право на достъп до помещенията на Парламента, като използва своята акредитационна карта. Според жалбоподателя от гореизложеното следва, че в деня на инцидента от 18 март 2005 г. изявлението в допълнителното становище на Парламента „когато договорът се прекратява“не е било приложимо към нейното положение. По същите причини жалбоподателката добави, че Парламентът многократно допуска сериозна грешка, когато счита, че на 18 март 2005 г. тя е била „бивш сътрудник“.

Що се отнася до изявлението на Парламента, че „жалбоподателката е била напълно запозната и напълно информирана за правното и фактическото положение, в което се е намирала към момента на прекратяване на трудовия ѝ договор“, жалбоподателката заяви, че единствените факти, с които е била напълно запозната, са, че срокът ѝ на предизвестие все още тече и че акредитационната ѝ карта все още е валидна. Жалбоподателката също така оспори изявлението на Парламента, според което тя „също е била надлежно информирана от службите на Парламента“, като заяви, че случаят не е такъв.

В заключение жалбоподателката повтори, че счита отношението към нея от страна на службите за сигурност на Парламента за нарушение на нейните права на човека и поддържа искането си за финансова компенсация за лечението, което е получила.

Усилията на Омбудсмана да постигне приятелско решение

След внимателно разглеждане на становищата и забележките омбудсманът не беше удовлетворен, че Парламентът е отговорил адекватно на първото твърдение и твърдение на жалбоподателката относно обстоятелствата, при които персоналът на Отдела за охрана я е отстранил от столовата и от помещенията на Парламента.

Предложението за приятелско решение

Член 3, параграф 5 от Устава на омбудсмана (5) възлага на омбудсмана да търси, доколкото е възможно, решение със съответната институция, за да отстрани случая на лошо управление и да удовлетвори жалбоподателя.

Поради това Омбудсманът направи следното предложение за приятелско решение на Парламента:

Парламентът би могъл да обмисли възможността да предложи на жалбоподателката да се извини за отношението, което ѝ е било оказано на 18 март 2005 г., и да ѝ изплати разумна финансова компенсация за същото отношение.

Становище на Парламента относно предложението за приятелско решение

В становището си Парламентът направи следните коментари:

Първо, Парламентът потвърди становището си, че персоналът на неговия отдел за сигурност е действал по подходящ начин, когато е поискал от жалбоподателката да върне акредитационната си карта след прекратяването на договора ѝ от члена на ЕП. Според Парламента жалбоподателят се е съгласил да подпише съответните документи и да върне картата.

Парламентът също така отбелязва, че „в правилата на Европейския парламент се посочва, че притежателят на пропуск, предоставящ специфична форма на достъп, трябва да отговаря на изискванията, определени в правилата, изготвени от генералния секретар на Парламента; Пропуските за сътрудници се издават на лица, които имат пряка професионална или лична връзка с член на ЕП.“

Според Парламента частноправният договор, сключен между жалбоподателя и члена на ЕП на 31 август 2004 г., който е прекратен на 15 март 2005 г., от правна гледна точка е договор за доставчик на услуги и Парламентът при никакви обстоятелства не може да се счита за работодател или страна по него.

Парламентът също така заяви, че с оглед на пряката връзка между сътрудника и члена на ЕП, последният е напълно свободен, след прекратяването на договора, да поиска сътрудникът да не се връща в кабинета, за да работи по време на срока на предизвестие. Парламентът добави, че срокът на предизвестието има за цел да защити сътрудника единствено от гледна точка на възнаграждението, но само подписалите договора страни трябва да решат дали сътрудникът ще работи по време на срока на предизвестието. Следователно жалбоподателката няма основание да изисква от члена на ЕП да я остави да продължи да работи през този период.

Следователно, като се има предвид, че членът на ЕП е пожелал жалбоподателят незабавно да спре работа и че акредитационната карта на сътрудника се издава единствено на основание, че е налице частноправен договор между сътрудника и члена на ЕП, жалбоподателят не е имал основания да обоснове присъствието си в помещенията на Парламента в деня на инцидента от 18 март 2005 г.

Парламентът заключи, че предвид горепосочените обстоятелства „не е в състояние да се извини на жалбоподателя.“Парламентът добави, че „не поема отговорност като работодател и не може да предложи финансово обезщетение в ситуация, при която договорът е частноправен договор, надлежно сключен в съответствие с приложимото национално право.“

Забележки на жалбоподателя

В обобщение, жалбоподателката посочи изявлението на Парламента, според което персоналът на неговия отдел за сигурност е действал по подходящ начин, когато е поискал от нея да върне акредитационната карта след прекратяването на договора ѝ от члена на ЕП. Жалбоподателят заяви, че като е направил това изявление, Парламентът i) съзнателно е пренебрегнал констатацията на омбудсмана, че се е отнесъл неправомерно към гражданин на ЕС; и ii) не е взел предвид факта, че прекратяването на договора е свързано с потвърждението за получаване (на предизвестието за прекратяване) от 11 февруари 2005 г. и не е взел предвид, че на 18 март 2005 г. жалбоподателят все още е бил в рамките на срока на предизвестието и следователно е имал право да използва акредитационната карта.

Жалбоподателката също така се пита на какво основание Парламентът е стигнал до заключението, че като се има предвид, че членът на ЕП желае тя незабавно да спре работа и че акредитационната карта на сътрудника се издава единствено на основание, че съществува частноправен договор между сътрудника и члена на ЕП, тя не е имала основания да обоснове присъствието си в помещенията на Парламента на 18 март 2005 г. В тази връзка жалбоподателката отново посочи, че нейният договор е бил в сила до 25 март 2005 г. и че съгласно член 4 от Правилника за акредитацията сътрудник, притежаващ валидна акредитационна карта, какъвто е случаят на жалбоподателката, не се нуждае от разрешението на своя член на ЕП, за да пребивава в помещенията на Парламента.

Освен това жалбоподателката изрази несъгласието си с изявлението на Парламента, че се е съгласила да подпише съответните документи и да върне акредитационната карта. Тя посочва, че акредитационната карта ѝ е била насилствено отнета и че декларацията, удостоверяваща връщането ѝ, ѝ е била издадена едва след като е поискала да получи такава декларация.

Накрая, жалбоподателката отбеляза, че Парламентът не е разгледал „скандалния начин“, по който персоналът на Отдела за сигурност я ескортира извън помещенията на Парламента, и поради това е счел за поразително заключението на Парламента, че той не е в състояние да ѝ предложи извинение.

ПРОЕКТ НА ПРЕПОРЪКА НА ОМБУДСМАН

Проектопрепоръката

На 29 януари 2008 г. омбудсманът отправи следната проектопрепоръка към Парламента:

Парламентът следва да се извини на жалбоподателя за начина, по който се е отнесъл с нея на 18 март 2005 г. За да подчертае искреността на извинението си, Парламентът следва да обмисли възможността да предложи на жалбоподателя плащане ex gratia. Омбудсманът счита, че сумата от 1000 EUR би била подходяща за такова плащане.

Проектът на препоръка се основаваше на следните съображения:

(1) Жалбоподателят заяви, че на 18 март 2005 г. (т.е. преди изтичането на срока на предизвестието) и в присъствието на други гости, член на отдела за сигурност на Парламента я е прекъснал по време на обяда ѝ в столовата на Парламента в Брюксел и я е помолил да спре да яде и незабавно да напусне столовата с него. Жалбоподателката е била принудена да последва пазача до помещенията на отдела за сигурност, където е трябвало да върне акредитационната си карта. След това тя беше помолена да напусне помещенията на Парламента. Жалбоподателката твърди, че службите за сигурност на Парламента са я третирали неправилно и са поискали обезщетение за лечението, което е получила.

(2) В своето становище Парламентът изрази становището, че персоналът на неговия отдел за сигурност е поискал от жалбоподателката, с цялото ми уважение, да върне нейната акредитационна карта. Според Парламента тя е била задължена да направи това въз основа на решението на члена на ЕП да прекрати договора си. Според Парламента жалбоподателката не е приела последиците от прекратяването на нейния договор. Това неизбежно означава, че нейната акредитационна карта ще бъде отнета. Поради това Парламентът счете, че няма основания за предоставяне на обезщетение на жалбоподателя.

(3) В своя отговор на допълнителните проверки на омбудсмана Парламентът се позова на i) Правилника за разноски и надбавки; ii) Правилата, уреждащи акредитацията; и iii) отделните образци на договори, използвани от членовете на ЕП. Парламентът отбеляза, че всеки парламентарен сътрудник се избира, назначава и наема на работа в рамките на изключителната отговорност на съответния член на ЕП и че Парламентът не се намесва в договорните отношения на членовете на ЕП с техните сътрудници. Следователно, когато член на ЕП информира съответните служби, че считано от определена дата сътрудникът вече не е нает на работа, акредитационната карта губи основанието си за съществуване и следователно е невалидна.

(4) В отговора си на предложението за приятелско решение Парламентът потвърди становището си, че персоналът на неговия отдел за сигурност е действал по подходящ начин, когато е поискал от жалбоподателката да върне акредитационната си карта след прекратяването на договора ѝ от члена на ЕП. Парламентът също така заяви, че „в правилата на Европейския парламент се посочва, че притежателят на пропуск, предоставящ специфична форма на достъп, трябва да отговаря на изискванията, определени в правилата, изготвени от генералния секретар на Парламента; Пропуските за сътрудници се издават на лица, които имат пряка професионална или лична връзка с член на ЕП“. Тя също така посочи, че при никакви обстоятелства не може да се счита за работодател или страна по частноправен договор, сключен между жалбоподателя и члена на ЕП. Парламентът добави, че като се има предвид, че членът на ЕП е пожелал жалбоподателят да спре незабавно работа и че акредитационната карта на сътрудника се издава единствено на основание, че съществува частноправен договор между сътрудника и члена на ЕП, жалбоподателят няма основания да обосновава присъствието си в помещенията на Парламента в деня на инцидента от 18 март 2005 г. Парламентът заключи, че предвид горепосочените обстоятелства „не е в състояние да се извини на жалбоподателя“. Той добави, че „не поема отговорност като работодател и не може да предложи финансово обезщетение в ситуация, при която договорът е частноправен договор, надлежно сключен в съответствие с приложимото национално право.“

(5) С електронни писма от 14 и 15 ноември 2007 г. членът на ЕП информира омбудсмана за съдебни производства, които жалбоподателката е започнала срещу нея пред компетентния национален съд във връзка с прекратяването на договора.

Поради това, като взе предвид член 195 от Договора за ЕО (6) и член 2, параграф 7 от своя статут (7), омбудсманът прекрати оценката си относно прилагането от страна на Парламента на член 2, параграф 8 и член 4, параграф 9 от Правилника относно акредитацията към положението на жалбоподателя, без да стигне до заключение в това отношение, тъй като фактите, свързани с прекратяването на договора, които са станали предмет на съдебно производство, са от значение за тази оценка.

(6) В писмото си, адресирано до Парламента, омбудсманът поиска от Парламента да разгледа, наред с другото, въпроса за зачитането на основното право на жалбоподателката да бъде изслушана, преди да бъде взето решение, което има неблагоприятни последици за нея. В отговора си Парламентът се позова на член 7 от приложение VI към Правилника за разноски и надбавки (10), но подчерта, че този член се прилага само за сътрудниците, които „продължават своята дейност“, а не за бившите сътрудници без валидна акредитационна карта. Парламентът добави, че няма основания за провеждане на предварително изслушване по въпрос, свързан с договорните отношения между член на ЕП и неговия сътрудник и правото на тези страни да прекратят тази заетост.

(7) Поради това в предложението си за приятелско решение омбудсманът изрази сериозната си загриженост по отношение на факта, че Парламентът не се позовава на член 41 от Хартата на основните права. Съгласно член 41 „всяко лице има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“. Това право включва и „правото на всяко лице да бъде изслушано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици (...)“ (подчертаването е добавено). Омбудсманът отбеляза, че по този начин може да се приеме, че Парламентът е признал, че основното право на жалбоподателя да бъде изслушан, залегнало в Хартата на основните права, не е било спазено.

С оглед на гореизложеното омбудсманът със съжаление отбелязва, че Парламентът също не се е позовал на горепосочената разпоредба на Хартата на основните права в отговора си, с който отхвърля предложението за приятелско решение, като по този начин потвърждава предварителното заключение на омбудсмана, че основното право на жалбоподателя да бъде изслушан не е било спазено.

(8) Омбудсманът счете за неубедително твърдението на Парламента, че няма основания да изслуша жалбоподателя по въпрос, свързан с договорните отношения между него като парламентарен сътрудник и съответния член на ЕП и със съответните им права за прекратяване на трудовото правоотношение.

Първо, омбудсманът подчерта, че липсата на договорни отношения между Парламента и жалбоподателя не освобождава Парламента от задължението да прилага правилно собствените си правила, както и принципите на добра администрация по отношение на жалбоподателя и да зачита основните му права.

Второ, омбудсманът припомни, че въпросът за прекратяването на договора е оказал пряко въздействие върху това дали в деня на инцидента акредитационната карта на жалбоподателя все още е била валидна и следователно дали Парламентът е имал право да я отстрани от своите помещения (което по смисъла на член 41 от Хартата на основните права със сигурност е мярка, засягаща неблагоприятно жалбоподателя).

Следователно Парламентът е бил длъжен, в съответствие с член 41 от Хартата на основните права, да изслуша жалбоподателката по въпроса за прекратяването на договора, преди да я изведе от помещенията си. Неспазването на това изискване от страна на Парламента представлява случай на лошо управление.

(9) Омбудсманът отбеляза изявлението на Парламента, направено в отговор на неговите допълнителни проверки, че член 7 от Правилника относно акредитацията не е приложен към случая на жалбоподателя. Тази разпоредба се отнася до ситуация, при която квесторите считат, че действията или поведението на сътрудника са в ущърб на интересите на институцията. С оглед на гореизложеното от изявлението на Парламента следва, че той не е счел, че присъствието на жалбоподателя в неговите помещения е в ущърб на неговите интереси като институция.

(10) Омбудсманът също така отбеляза изявленията на жалбоподателя, които Парламентът никога не е оспорвал в хода на настоящата проверка, че персоналът на отдела за сигурност се е приближил до нея в столовата по време на обяд, в присъствието на други вечерящи, и дори без да ѝ позволи да довърши храната си, е поискал да напусне незабавно. Омбудсманът насочи вниманието на Парламента към забележката на жалбоподателя, че начинът, по който охранителят я е прекъснал по време на обяда и я е "изкарал" от столовата в присъствието на другите гости, е навредил на личната ѝ репутация и представлява най-унизителното преживяване в живота ѝ.

(11) В тази връзка омбудсманът припомни, че член 6, параграф 1 (Пропорционалност) от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията предвижда, че "[п]ри вземането на решения длъжностното лице гарантира, че предприетите мерки са пропорционални на преследваната цел. Длъжностното лице по-специално избягва да ограничава правата на гражданите или да им налага такси, когато тези ограничения или такси не са в разумна връзка с целта на предприетото действие.“

(12) Омбудсманът счита, че подобен унизителен начин на действие може да се счита за пропорционален само ако поведението на жалбоподателя се счита за увреждащо интересите на Парламента. От точка 9 по-горе обаче следва, че случаят не е такъв. Поради това омбудсманът счете, че намесата на персонала на звеното за сигурност срещу жалбоподателя не е пропорционална и представлява друг случай на лошо администриране.

(13) Въз основа на гореизложените съображения омбудсманът заключи, че нарушаването от страна на Парламента на основното право на жалбоподателя да бъде изслушан и на принципа на пропорционалност представлява случай на лошо администриране, и поради това изготви посочения по-горе проект на препоръка.

Становище на Парламента

В становището си Парламентът посочва, че жалбата е неоснователна. Според Парламента в качеството си на парламентарен сътрудник жалбоподателката е притежавала акредитационна карта, валидна за периода, през който е работила в това си качество.

Парламентът добави, че когато членът на ЕП е решил да прекрати договора и „независимо от договорните права на [жалбоподателката]“, отделът по сигурността е бил инструктиран да вземе акредитационната карта от нея в съответствие с правилата, уреждащи достъпа до сградите на Парламента. Освен това Парламентът заяви, че „всъщност тя е трябвало да даде тази служебна карта директно.“Тя не е трябвало да продължи да има достъп до Парламента в качеството си на сътрудник на члена на ЕП.

По-нататък Парламентът заяви, че след деня, в който договорът е бил прекратен, жалбоподателят е бил видян в столовата на Парламента. Тъй като акредитационната ѝ карта вече не е валидна, от нея е поискано да я предаде на отдела за сигурност, който просто прилага настоящите правила. Жалбоподателят все пак е имал право да влезе в сградите на Парламента като гост.

Парламентът стигна до заключението, че не е действал по начин, който вреди на интересите на жалбоподателката, и следователно не е имало призив за извинение или обезщетение.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателката заяви, че отново е неприятно изненадана, че Парламентът многократно не е разглеждал въпросите, повдигнати от омбудсмана, и просто е продължил да се позовава на акредитационната карта като цяло.

Тя поиска коментарите на Парламента по няколко изявления, направени в неговото становище. Например тя потърси обяснения във връзка с изявленията на Парламента, че: i) жалбата ѝ е неоснователна; ii) работата ѝ като парламентарен сътрудник е прекратена; iii) отделът по сигурността е инструктиран „независимо от договорните си права“да изтегли акредитационната карта от нея; или iv) отделът по сигурността е действал в съответствие с правилата, уреждащи достъпа до сградите на Парламента.

Жалбоподателката също така попита защо Парламентът е пренебрегнал констатациите на омбудсмана, съдържащи се в неговия проект на препоръка, че нейното третиране от страна на Парламента включва случаи на лошо администриране, състоящи се в нарушаване на основното ѝ право на изслушване и на принципа на пропорционалност. В заключение тя заяви, че Парламентът е навредил на нейните интереси, и попита защо Парламентът, като институция, избрана пряко от гражданите на ЕС, не счита за уместно да се извини на гражданин.

РЕШЕНИЕТО

1 Предполагаемо неправилно третиране на жалбоподателя

1.1 Жалбоподателят, бивш сътрудник на член на ЕП, заявява, че на 18 март 2005 г. (т.е. преди изтичането на срока на предизвестието) и в присъствието на други гости, член на отдела за сигурност на Парламента я е прекъснал по време на обяда ѝ в столовата на Парламента в Брюксел и я е помолил да спре да яде и незабавно да напусне столовата с него. Жалбоподателката е била принудена да последва пазача до помещенията на отдела за сигурност, където е трябвало да върне акредитационната си карта. След това тя беше помолена да напусне помещенията на Парламента. Жалбоподателката твърди, че службите за сигурност на Парламента са я третирали неправилно и са поискали обезщетение за лечението, което е получила.

1.2 В становището си и в отговора си на допълнителните запитвания Парламентът по същество се позовава на преките договорни отношения между членовете на ЕП и техните сътрудници и счита, че персоналът на неговия отдел по сигурността се е отнесъл към жалбоподателя по подходящ начин и в съответствие с приложимите правила. Поради това Парламентът счете, че няма основания да ѝ предложи извинения или обезщетение.

1.3 Омбудсманът установи, че Парламентът не е представил никакви основателни аргументи, за да обоснове отношението си към жалбоподателя, и поради това направи предложение за приятелско решение в смисъл, че Парламентът би могъл да обмисли възможността да ѝ предложи своите извинения и да ѝ изплати разумна финансова компенсация за това отношение.

1.4 В отговора си на предложението на омбудсмана Парламентът по същество повтори становището си, че персоналът на неговия отдел по сигурността се е отнесъл към жалбоподателя по подходящ начин и в съответствие с действащите правила, и направи различни коментари, свързани с преките договорни отношения между жалбоподателя и члена на ЕП и с факта, че Парламентът не е работодател по силата на сключения от тях частноправен договор или страна по него. Въз основа на това Парламентът отказа да предложи своите извинения или обезщетение на жалбоподателя.

1.5 Омбудсманът установи, че отговорът на Парламента на предложението за приятелско решение не е адекватен и поради това изготви проект на препоръка, в която въпросът беше разгледан, както следва.

1.6 Омбудсманът припомни, че в писмото си, адресирано до Парламента, той е поискал Парламентът да разгледа, наред с другото, въпроса за зачитането на основното право на жалбоподателя да бъде изслушан, преди да бъде взето решение, което има неблагоприятни последици за него. В отговора си Парламентът се позова на член 7 от приложение VI към Правилника за разноски и надбавки (11), но подчерта, че този член се прилага само за сътрудниците, които „извършват дейност“, а не за бившите сътрудници без валидна акредитационна карта. Парламентът добави, че няма основания за провеждане на предварително изслушване по въпрос, свързан с договорните отношения между член на ЕП и неговия сътрудник и правото на тези страни да прекратят тази заетост.

1.7 Поради това в предложението си за приятелско решение омбудсманът изрази сериозната си загриженост във връзка с факта, че Парламентът не се е позовал на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“. Това право включва и „правото на всяко лице да бъде изслушано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици (...)“ (подчертаването е добавено). Омбудсманът отбеляза, че по този начин може да се приеме, че Парламентът е признал, че основното право на жалбоподателя да бъде изслушан, залегнало в Хартата на основните права, не е било спазено.

1.8 Омбудсманът със съжаление отбелязва, че Парламентът също не се е позовал на горепосочената разпоредба на Хартата на основните права в своя отговор, с който отхвърля предложението за приятелско решение, като по този начин потвърждава временното заключение на омбудсмана, че основното право на жалбоподателя да бъде изслушан не е било спазено. Омбудсманът счете за неубедително твърдението на Парламента, че няма основания да изслуша жалбоподателя по въпрос, свързан с договорните отношения между него като парламентарен сътрудник и съответния член на ЕП и със съответните им права за прекратяване на трудовото правоотношение. Омбудсманът припомни, че въпросът за прекратяването на договора има пряко въздействие върху това дали акредитационната карта на жалбоподателя е валидна и следователно дали Парламентът има право да я изведе от своите помещения и че следователно Парламентът е длъжен, в съответствие с член 41 от Хартата на основните права, да изслуша жалбоподателя по въпроса за прекратяването на договора, преди да го изведе от своите помещения. Омбудсманът стигна до временното заключение, че неспособността на Парламента да направи това представлява случай на лошо управление.

1.9 Омбудсманът отбеляза изявлението на Парламента, направено в отговор на неговите допълнителни проверки, че член 7 от Правилника относно акредитацията не е приложен към случая на жалбоподателя. Като се има предвид, че тази разпоредба се отнася до ситуация, при която квесторите считат, че действията или поведението на сътрудника са в ущърб на интересите на институцията, от изявлението на Парламента следва, че той не счита, че присъствието на жалбоподателя в неговите помещения е в ущърб на неговите интереси.

1.10 Омбудсманът също така отбеляза изявленията на жалбоподателя, които Парламентът никога не е оспорвал в хода на настоящото разследване, че персоналът на отдела за сигурност се е приближил до нея в столовата по време на обяд, в присъствието на други вечерящи, и дори без да й позволи да довърши храната си, е поискал да напусне незабавно, и че начинът, по който е била третирана, е навредил на личната ѝ репутация и представлява най-унизителното преживяване в живота ѝ.

В тази връзка омбудсманът припомни, че член 6, параграф 1 (Пропорционалност) от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията предвижда, че „при вземането на решения длъжностното лице гарантира, че предприетите мерки са пропорционални на преследваната цел. Длъжностното лице по-специално избягва да ограничава правата на гражданите или да им налага такси, когато тези ограничения или такси не са в разумна връзка с целта на предприетото действие.“

1.11 Омбудсманът счита, че подобен унизителен начин на действие може да се счита за пропорционален само ако поведението на жалбоподателя се счита за увреждащо интересите на Парламента. От точка 1.9 по-горе обаче следва, че случаят не е такъв. Поради това омбудсманът счете, че намесата на персонала на звеното за сигурност срещу жалбоподателя не е пропорционална и представлява друг случай на лошо администриране.

1.12 Въз основа на гореизложените съображения Омбудсманът заключи, че нарушаването от страна на Парламента на основното право на жалбоподателя да бъде изслушан и на принципа на пропорционалност представлява случай на лошо администриране, и поради това отправи проектопрепоръката Парламентът i) да се извини на жалбоподателя за отношението си към него на 18 март 2005 г.; и ii) да обмисли възможността да ѝ предложи плащане ex gratia, за което 1000 EUR биха били подходяща сума според омбудсмана.

1.13 В становището си по проекта на препоръка Парламентът посочва, че жалбата е неоснователна. Според Парламента жалбоподателката е притежавала акредитационна карта, която е била валидна за периода на нейната заетост, и не е трябвало да продължи да има достъп до Парламента като сътрудник на члена на ЕП, когато членът на ЕП е решил да прекрати договора си. Отделът за сигурност е инструктиран да вземе акредитационната карта от нея в съответствие с правилата, уреждащи достъпа до сградите на Парламента, тъй като картата вече не е валидна. Парламентът стигна до заключението, че не е действал по начин, който вреди на интересите на жалбоподателката, и следователно не е имало призив за извинение или обезщетение за нея.

1.14 Омбудсманът отбелязва, че както в становището си, така и в отговора си на предложението за приятелско решение Парламентът споменава най-общо, че служителите на неговия отдел по сигурността са действали в съответствие с правилата, уреждащи достъпа до сградите на Парламента, и само са прилагали тези правила. По-специално тя не посочва конкретна правна разпоредба, въз основа на която би могла да обоснове третирането, на което жалбоподателят е бил подложен на 18 март 2005 г. Освен това омбудсманът отбелязва, че Парламентът по никакъв начин не е оспорил сериозните твърдения на жалбоподателката относно обстоятелствата, при които персоналът на отдела за сигурност се е намесил срещу нея, и конкретните методи, които е използвал, за да я отстрани от столовата. Освен това омбудсманът изразява съжаление, че в становището на Парламента не се разглеждат констатациите му за лошо администриране, изразяващо се в нарушение на основното право на жалбоподателя да бъде изслушан и на принципа на пропорционалност.

1.15 Омбудсманът отбелязва различните въпроси на жалбоподателката, формулирани в нейните забележки по становището на Парламента относно проекта на препоръка. Въпреки това, с оглед на хода на настоящата проверка до момента, Омбудсманът счита, че не би било полезно да се поканят допълнителни коментари от страна на Парламента по този случай.

1.16 С оглед на гореизложеното и при липсата на нови аргументи или доказателства от страна на Парламента, омбудсманът поддържа констатацията си за лошо администриране, направена в неговия проект на препоръка, по отношение на първото твърдение на жалбоподателя.

1.17 Съгласно член 8, параграф 4 от решението на Европейския омбудсман за приемане на разпоредби за прилагане (12), в случай че омбудсманът счита, че подробното становище на институцията относно неговия проект на препоръка не е задоволително, той може да изготви специален доклад до Парламента във връзка със случая на лошо администриране. В годишния си доклад за 1998 г. омбудсманът посочи, че възможността той да представи специален доклад пред Парламента е от неоценима стойност за неговата работа. Той добави, че поради това специалните доклади не следва да се представят твърде често, а само във връзка с важни въпроси, по които Парламентът би могъл да предприеме действия, за да подпомогне омбудсмана (13). Годишният доклад за 1998 г. беше представен на Парламента и одобрен от него.

1.18 Омбудсманът изразява съжаление, че администрацията на Парламента не желае да поправи лошото администриране в този случай, като извърши плащането ex gratia, предложено от Омбудсмана. Въпреки това, тъй като омбудсманът няма причина да подозира, че жалкото отношение към жалбоподателя е резултат от обща политика, а не от изолирана грешка в преценката, той не счита за оправдано изготвянето на специален доклад. Поради това той ще приключи случая със съответната критична забележка по-долу.

2 Твърдение за неотговаряне на писмо на езика, на който е изготвено

2.1 Жалбоподателката твърди, че Парламентът не е отговорил на писмото ѝ от 16 май 2005 г. на езика, на който то е изготвено, т.е. на английски език, и твърди, че следва да ѝ предостави отговор на това писмо на английски език или, при условията на евентуалност, на словашки език.

2.2 В становището си Парламентът заявява, че не е длъжен да отговаря на кореспонденцията на служителите на собствения им език. Според Парламента жалбоподателката е получила отговор на писмото си на френски език, което буди съжаление. Тя добавя, че настоящата ѝ политика, що се отнася до вътрешната кореспонденция, е да предлага на служителите си избор на английски или френски език.

2.3 В становището си жалбоподателката заявява, че е написала писмо на английски език до Парламента в качеството си на гражданин на ЕС и очаква отговор на английски език или, като алтернатива, на словашки език.

2.4 В писмото си, адресирано до Парламента, омбудсманът посочва член 21, трето тире от Договора за ЕО и член 41, параграф 4 от Хартата на основните права, които изглежда дават на жалбоподателя правото да получи отговор на писмото на езика, на който е изготвено. Поради това омбудсманът предложи Парламентът да предостави превод на английски език на своя отговор на писмото на жалбоподателя от 16 май 2005 г.

2.5 Приложен към отговора си на допълнителните запитвания, Парламентът предостави превод на английски език на отговора си на писмото на жалбоподателя.

2.6 При тези обстоятелства омбудсманът счита, че не са оправдани допълнителни проверки по този аспект на жалбата.

3 Заключение

3.1 Въз основа на констатациите на омбудсмана в точка 1 по-горе е необходимо да се направи следната критична забележка:

Отношението на Парламента към жалбоподателя на 18 март 2005 г., при което член на Отдела за сигурност на Парламента я е прекъснал по време на обяда ѝ в столовата на Парламента в Брюксел и в присъствието на други гости и без да ѝ позволи да довърши вечерята си, я е помолил да спре да яде и незабавно да го последва до помещенията на Отдела за сигурност, където е трябвало да върне акредитационната си карта и след това да напусне помещенията на Парламента, включва случаи на лошо администриране, състоящи се в нарушаване на основното ѝ право да бъде изслушана и нарушение на принципа на пропорционалност.

3.2 Въз основа на гореизложените съображения омбудсманът прекратява преписката.

Председателят на Парламента ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Приложение VI към Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на ЕП.

(2) Член 2: „Тази [акредитационна] карта е валидна за срока на договора между члена на ЕП и сътрудника (…). Картата трябва да бъде върната на издаващия отдел при прекратяване на договора на сътрудника.“

(3) Член 4: „Акредитационната карта дава право на сътрудника:

• достъп до помещенията на Европейския парламент, като например библиотеката, ресторантите, гаражите и центъра за разпространение на документи,
• работа в кабинета на наемащия член на ЕП, при условие че той или тя има разрешение (…)“.

Квесторите могат по всяко време да решат да отнемат акредитационната карта, ако считат, че действията или поведението на сътрудника са в ущърб на интересите на институцията. Квесторите изслушват сътрудника и съответния(те) член(ове) на ЕП, преди да вземат решение.“

(5) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (ОВ L 113, 1994 г., стр. 15).

(6) "В съответствие със своите задължения омбудсманът провежда разследвания, за които намира основания (…), освен когато твърдените факти са или са били предмет на съдебно производство."

(7) Когато омбудсманът, поради висящо или приключило съдебно производство, отнасящо се до изложените факти, трябва да обяви жалбата за недопустима или да прекрати разглеждането ѝ, резултатът от всички разследвания, които е извършил до този момент, се подава окончателно.

(8) Член 2: „Тази [акредитационна] карта е валидна за срока на договора между члена на ЕП и сътрудника (…). Картата трябва да бъде върната на издаващия отдел при прекратяване на договора на сътрудника.“

(9) Член 4: „Акредитационната карта дава право на сътрудника:

• достъп до помещенията на Европейския парламент, като например библиотеката, ресторантите, гаражите и центъра за разпространение на документи,
• работа в кабинета на наемащия член на ЕП, при условие че той или тя има разрешение (…)“.

(10) „Квесторите могат по всяко време да решат да отнемат акредитационната карта, ако считат, че действията или поведението на сътрудника са в ущърб на интересите на институцията. Квесторите изслушват сътрудника и съответния(те) член(ове) на ЕП, преди да вземат решение.“

(11) „Квесторите могат по всяко време да решат да отнемат акредитационната карта, ако считат, че действията или поведението на сътрудника са в ущърб на интересите на институцията. Квесторите изслушват сътрудника и съответния(те) член(ове) на ЕП, преди да вземат решение.“

(12) Приета на 8 юли 2002 г. и изменена с решение на омбудсмана от 5 април 2004 г.

(13) Годишен доклад за 1998 г., стр. 27-28.