След като прокурор на EULEX, както и медиите насочиха вниманието на омбудсмана към някои предполагаеми сериозни нередности, засягащи мисията на ЕС в областта на върховенството на закона (EULEX) в Косово, омбудсманът реши да започне проверка по собствена инициатива, за да прецени дали Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и EULEX са разследвали надлежно или разследват надлежно тези твърдения.

За да установи какви действия трябва да предприеме, омбудсманът провери досието на ЕСВД/EULEX по въпроса. Проверката показа, че EULEX е провела предварително вътрешно разследване и е назначила външен прокурор, който да разследва нередностите. Освен това ЕСВД е назначила опитен експерт, който да преразгледа мандата на EULEX от системна гледна точка, със специален акцент върху повдигнатите твърдения.

Омбудсманът отбеляза, че EULEX не е следвала стандартната си процедура за разследване на такива твърдения. Тя също така установи, че начинът, по който е бил назначен външният прокурор, трябва да бъде разгледан. Въпреки това, като се има предвид, че експертът, назначен неотдавна от върховния представител на ЕС, даде ясно да се разбере, че тези въпроси ще бъдат част от прегледа, който ще бъде извършен от него, омбудсманът счита, че понастоящем не са необходими по-нататъшни действия от негова страна.

Жалбоподателят, който е френско-италиански двуезичен, иска от Парламента да му позволи да се яви на писмени тестове в рамките на вътрешен конкурс на италиански език, въпреки факта, че съгласно обявлението за конкурса той следва да се яви на тестове на френски език, като основният му език е регистриран като такъв в съответната база данни на Парламента.  Парламентът отхвърля това искане, като изтъква, че то се основава единствено на лични съображения за целесъобразност. Омбудсманът не установи лошо администриране от страна на Парламента, тъй като отказът му се основава на ясни и приемливи причини.  Тя направи две допълнителни забележки, че Парламентът би могъл i) да даде възможност на двуезичните служители да декларират двата си езика в годишните атестационни доклади като свои основни езици и ii) да добави към годишните атестационни доклади раздел „Езикови познания“, бележка, че данните в този раздел ще служат за всички цели, свързани с човешките ресурси, през следващата година.

Случаят се отнася до твърдения дискриминационен характер на критерий за подбор по отношение на придобития професионален опит или следването в чужда държава, посочен в покана за изразяване на интерес, публикувана от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO).

Жалбоподателят, италиански гражданин, е работил за ЕС в Испра, Италия, в продължение на три години. Той участва в процедура за подбор, организирана от EPSO. В един от въпросите, включени в графата „Talent Screener“ на формуляра за кандидатстване, се поставя въпросът дали кандидатът има „професионален опит (или е следвал) в чужда държава (а не във вашата държава на произход) от повече от шест последователни месеца“. Кандидатите бяха приканени да отговорят на този въпрос утвърдително или отрицателно. Като се има предвид, че жалбоподателят е придобил съответния си опит, като е работил за ЕС в своята държава на произход, той е отговорил отрицателно на въпроса. Това е накарало EPSO да го отстрани от следващия етап на процедурата. Жалбоподателят се обърна към Европейския омбудсман и заяви, че въпросът е дискриминационен, тъй като не отчита конкретни обстоятелства.

Омбудсманът отправи запитване по въпроса и установи, че EPSO не е допуснала явна грешка в преценката, като се има предвид, че изискването за опит, придобит в чужда държава, е ясно установено в поканата за изразяване на интерес и позицията на EPSO също е в съответствие със съответната съдебна практика. По този начин омбудсманът приключи случая с констатация, че не е налице лошо управление.

Жалбоподателят е италианско сдружение, което е осъществило проект в Армения, финансиран с безвъзмездни средства от делегацията на ЕС в тази държава. В края на 2009 г., след приключването на проекта, жалбоподателят е поискал от делегацията на ЕС в Армения да извърши окончателното плащане. Делегацията обаче поиска някои разяснения от жалбоподателя и впоследствие, поради сложността на проекта и съмненията за нередности, поиска одит. През август 2012 г. жалбоподателят се обърна към Европейския омбудсман, като се оплака, че на делегацията са били необходими почти две години, за да извърши окончателното плащане, след като жалбоподателят е подал своето искане за плащане. Жалбоподателят заяви, че делегацията следва да му възстанови направените от него разходи в очакване на неизплатеното плащане.

Омбудсманът не е убеден, че решението на делегацията да поиска допълнителна информация и впоследствие да възложи одит е необосновано. Макар да е вярно, че в одитния доклад се заключава, че направените допустими разходи възлизат на 99,77 % от декларираните разходи, в доклада са установени и някои недостатъци при изпълнението на проекта. Тъй като няма нищо, което да предполага прекомерно забавяне от страна на делегацията, тя счита твърдението на жалбоподателя за неоснователно. Вследствие на това омбудсманът приключи случая с констатация, че не е налице лошо управление. По отношение на някои процедурни въпроси, повдигнати от жалбоподателя, омбудсманът не откри основания за допълнителни проверки.