Случаят се отнася до адекватността на годишния преглед на Европейската комисия на агенциите за експортно кредитиране — национални органи, които предоставят финансова подкрепа на дружества, извършващи дейност на рискови пазари — по-специално по отношение на защитата на правата на човека и околната среда.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че методологията и процедурите на Комисията могат да бъдат подобрени. По-специално омбудсманът препоръча на Комисията да започне диалог с държавите членки и други заинтересовани страни с цел подобряване на образеца, използван от държавите членки за съставяне на докладите относно агенциите за експортно кредитиране, които те трябва да представят на Комисията всяка година. Омбудсманът също така препоръча на Комисията от своя страна да подобри съдържанието на анализа и оценката на годишните прегледи на агенциите за експортно кредитиране, които представя на Европейския парламент.

Комисията информира Омбудсмана, че ще се консултира със Съвета, Парламента и Европейската служба за външна дейност и ще работи с гражданското общество с цел изпълнение на препоръките на Омбудсмана. По-специално Комисията ще предложи на работната група на Съвета „Експортно кредитиране“ преработен образец на контролен списък, който да се използва от държавите членки за техните годишни доклади. Комисията също така ще обмисли изготвянето на съответни насоки за докладване от страна на държавите членки.

Тъй като обявените от Комисията мерки отговарят по подходящ начин на препоръките на омбудсмана, омбудсманът приключи своята проверка, но поиска от Комисията да докладва в срок от една година.

През 2015 г. комитет на ООН установи, че схемата за здравно осигуряване на служителите на ЕС — общата здравноосигурителна схема (ОЗОС), не е в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН). Комитетът препоръча ОЗОС да бъде преразгледана, за да се осигури цялостно покритие на здравните нужди, свързани с уврежданията.

След като получи жалби от членове на персонала, които са срещнали проблеми с пълното възстановяване на своите медицински разходи или на тези на членовете на техните семейства, Омбудсманът извърши стратегическа проверка. Тя установи, че непредприемането на ефективни действия от страна на Европейската комисия в отговор на препоръката на комисията представлява лошо управление. Поради това тя препоръча на Комисията да преразгледа правилата, уреждащи ОЗОС. Тя отправи и редица предложения към Комисията относно начина, по който се покриват нуждите на хората с увреждания в рамките на ОЗОС, както и относно необходимостта от обучение на персонала и провеждане на подходящи консултации със заинтересованите страни, за да се гарантира, че ОЗОС отразява нуждите на хората с увреждания.

Комисията отговори, като заяви, че ще преразгледа правилата, уреждащи ОЗОС, и ще предприеме последващи действия във връзка с повечето от предложенията на омбудсмана.

Тъй като Комисията е приела нейната препоръка, Омбудсманът приключва своята стратегическа проверка. Като се има предвид значението на въпроса, тя отправя искане към Комисията да докладва в срок от шест месеца относно изпълнението на препоръката. Омбудсманът също така потвърждава своето предложение относно необходимостта Комисията да преразгледа своите правила от 2004 г. относно посрещането на нуждите на персонала с увреждания.

Случаят се отнася до начина, по който Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) използва прага на токсикологична загриженост (TTC). СТТ е инструмент за оценка на риска, основан на принципа, че съществуват нива на експозиция, под които химикалите не представляват значителен риск за човешкото здраве.

През 2014 г. ЕОБХ и Световната здравна организация (СЗО) бяха домакини на експертен семинар за преглед на науката, залегнала в основата на концепцията за СТТ. Заключенията от семинара бяха предмет на обществена консултация и бяха публикувани през март 2016 г.

Жалбоподателят, неправителствена организация, постави под въпрос използването от страна на ЕОБХ на концепцията за СТТ, тъй като счита, че тя не отразява настоящите научни доказателства. В него също така се посочва, че много от експертите, участвали в семинара, са имали конфликт на интереси.

Службата на Европейския омбудсман не е научен орган и не може да разглежда предимствата на конкретен инструмент за оценка на риска, като СТТ. Въз основа на прегледа, извършен в този случай, омбудсманът счете, че обясненията на ЕОБХ относно използването на СТТ са разумни.

Що се отнася до експертите, участвали в семинара, омбудсманът установи, че в този конкретен случай ЕОБХ не е бил длъжен да ги проверява за конфликт на интереси, тъй като е било разумно да разчита на предварителната проверка на тези експерти от СЗО.

Омбудсманът заключи, че не е налице лошо администриране от страна на ЕОБХ.

Омбудсманът обаче предлага ЕОБХ да следи експертите, които участват в конференции или срещи, да нямат конфликт на интереси, когато конференцията или срещата — като разглежданата — е организирана, за да информира процеса на вземане на решения на ЕОБХ, или може да се възприеме като такава.

Случаят се отнася до адекватността на годишния преглед на Европейската комисия на агенциите за експортно кредитиране — национални органи, които предоставят финансова подкрепа на дружества, извършващи дейност на „рискови“ пазари — по-специално по отношение на защитата на правата на човека и околната среда.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че методологията и процедурите на Комисията могат да бъдат подобрени. По-специално тя предложи Комисията да започне диалог с държавите членки и други заинтересовани страни с цел подобряване на образеца, използван от държавите членки при съставянето на докладите относно агенциите за експортно кредитиране, които те трябва да представят на Комисията всяка година. Омбудсманът предложи също така Комисията от своя страна да подобри съдържанието на анализа и оценката на годишните прегледи на агенциите за експортно кредитиране, които представя на Европейския парламент.

Комисията отхвърли предложенията на омбудсмана главно защото счита, че тяхното прилагане ще изисква изменение на съществуващото законодателство. Омбудсманът изрази несъгласие с позицията на Комисията и сега отправи препоръки към Комисията по същия начин, както в предишните си предложения.  Омбудсманът счита, че годишният преглед на Комисията, който тя изпраща на Парламента, следва да представлява нещо повече от обобщение на съдържанието на годишните доклади, получени от държавите членки, и че той следва да съдържа информирана и подробна оценка на резултатите от дейността на агенциите за експортно кредитиране, по-специално по отношение на зачитането на правата на човека и околната среда.

Това стратегическо проучване се отнася до прозрачността на важна неформална част от законодателния процес на ЕС, а именно прозрачността на „тристранните срещи“.

Двата законодателни органа на ЕС — Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз — приемат законодателство по предложение на Европейската комисия. По време на този процес и двата съзаконодателни органа, подпомагани от Комисията, често водят преговори в рамките на т.нар. тристранни срещи, които представляват неформални срещи между представители на трите участващи институции. По време на тристранна среща Парламентът и Съветът се опитват да постигнат съгласие по общ текст въз основа на първоначалните си позиции, който след това се гласува съгласно официалната законодателна процедура. Тристранните срещи се оказаха много ефективни за постигането на такива споразумения и повечето законодателни актове вече се приемат по този начин.

Европейският съюз е представителна демокрация, в която гражданите имат право да търсят отговорност от своите представители за политическия избор, направен от тяхно име. Гражданите също имат право да участват в демократичния процес на ЕС. Прозрачността на тристранните срещи е ключов елемент за гарантиране на ефективността на тези права и за легитимиране на законите, приети от ЕС. Съдът на ЕС е постановил, че способността на гражданите на ЕС да разберат съображенията, които са в основата на законодателните действия, е предварително условие за ефективното упражняване на техните демократични права.

Въпреки че законодателният процес на ЕС като цяло е доста прозрачен, включително в сравнение с много държави членки, тази част от процеса породи опасения относно баланса между ефективността на тристранния процес и неговата прозрачност.

В този контекст Европейският омбудсман започна стратегическа проверка. Тя проучи кои информация и документи следва да се предоставят проактивно на обществеността и в кой момент, така че гражданите да могат да се възползват от правата си.

Прозрачността на тристранните срещи е съществен елемент от законотворческата легитимност на ЕС. Гражданите трябва да бъдат в състояние да контролират работата на своите представители по време на тази ключова част от законодателния процес. Гражданите също така се нуждаят от информация по темите, обсъждани по време на тристранните срещи, за да могат да участват ефективно в законодателния процес.

Омбудсманът приветства постигнатия до момента напредък по отношение на подобряването на прозрачността на тристранните срещи; тя обаче предлага трите институции да направят публично достъпни следните документи и информация: Дати на тристранните срещи, първоначални позиции на трите институции, общи програми на тристранните срещи, документи в „четири колони“, окончателни компромисни текстове, публично оповестени бележки от тристранните срещи, списъци на лицата, отговорни за вземането на политически решения, и, доколкото е възможно, списък на други документи, внесени по време на преговорите. Всички те следва да бъдат достъпни в лесна за използване и разбиране съвместна база данни. Въпреки че някои документи могат да бъдат предоставени по време на тристранните преговори, институциите могат да счетат за необходимо в обществен интерес да предоставят проактивен публичен достъп до определени видове документи едва след приключването на преговорите.

Случаят се отнася до твърдението, че механизмът за подаване на жалби на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) не е разгледал жалбата своевременно. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че забавянето е оправдано поради сложността на предмета на жалбата. Поради това омбудсманът не установи лошо управление от страна на ЕИБ.

Този случай се дължи на факта, че Представителството на Европейската комисия в Хърватия не е отговорило на искане за информация, отправено във Facebook, и на факта, че то е блокирало жалбоподателя на своята страница във Facebook. Жалбоподателят е попитал дали ръководителят на представителството в Хърватия е бивш член на комунистическата партия на Югославия.

Тъй като Комисията вече е деблокирала своята страница във Facebook и е отговорила, омбудсманът счита, че Комисията е уредила тези аспекти на случая. Освен това омбудсманът констатира, че Комисията не е допуснала лошо администриране, като не е разкрила исканата информация, тъй като тя представлява защитени лични данни.

Омбудсманът обаче предлага да се подобри необходимостта от отговори на гражданите, които комуникират с Комисията в социалните медии. Комисията следва да вземе предвид факта, че правото на отговор, гарантирано от Хартата на основните права на ЕС и принципите на добра администрация, както е предвидено в Европейския кодекс за добро административно поведение, се прилага за съобщения, получени чрез социалните медии, при спазване само на ограниченията, обосновани съгласно принципа на пропорционалност. Комисията следва да вземе това предвид при преразглеждането на своето ръководство за доставчиците на информация и във всяка друга съответна работа.

Случаят се отнася до предполагаеми конфликти на интереси по отношение на членове на работна група на Комисията, натоварена със задачата да направи преглед на науката за въздействието, което електромагнитните полета могат да имат върху здравето. В жалбата до омбудсмана се твърди, че Комисията не е разгледала правилно дали учените в работната група са имали конфликт на интереси.

Омбудсманът повдигна въпроса. Тя е удовлетворена, че Комисията е разгледала въпроса правилно и че учените не са имали конфликт на интереси. Следователно не е налице лошо управление от страна на Комисията. Омбудсманът обаче установи, че процедурите на Комисията могат да бъдат подобрени, и направи някои предложения за подобрения.

Случаят се отнася до липсата на адекватен отговор от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) на искането на жалбоподателя за информация относно компетентността на ЕЦБ да гарантира прилагането на финансовото регулиране и законодателството за защита на потребителите в държавите членки. Омбудсманът поиска от ЕЦБ да предостави на жалбоподателя подробен отговор относно надзорната му роля спрямо националните централни банки, но също и относно ролята на единния надзорен механизъм при надзора на частни субекти. ЕЦБ отговори по ясен и изчерпателен начин. Поради това омбудсманът реши да приключи случая.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Европейската комисия на кореспонденцията на жалбоподателя, в която жалбоподателят посочва предполагаемо неточно изявление на комисар Биенковска относно огнестрелните оръжия. Комисията отговаря в хода на разследването и признава неточността. Омбудсманът приключи проверката, тъй като Комисията предприе стъпки за уреждане на случая. Омбудсманът обаче предложи на Комисията да обмисли публикуването на корекция, за да се гарантира, че обществеността е точно информирана.