Уважаеми г-н Ø.,

На 14 и 22 май 2002 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно спирането на Вашето назначаване от страна на Икономическия и социален комитет.

На 12 юни 2002 г. препратих жалбата на генералния секретар на Икономическия и социален комитет. На 16 септември изпратихте писмо с допълнителна информация. Икономическият и социален комитет изпрати становището си на 2 октомври 2002 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която изпратихте на 30 ноември 2002 г.

Сега пиша, за да ви уведомя за резултатите от направените запитвания.

ЖАЛБАТА

Според жалбоподателя релевантните факти са следните:

Жалбоподателят е издържал конкурса PE/86/A на Европейския парламент за асистент-администратори по английски език. През януари 2002 г. подава заявление до Икономическия и социален комитет (ECOSOC) за заемане на длъжност като длъжностно лице. През февруари 2002 г. ECOSOC му отправя предложение за работа. Жалбоподателят е издържал медицинския преглед и първият му работен ден е бил договорен на 2 май 2002 г.

През март 2002 г. обаче ECOSOC информира жалбоподателя, че не могат да го наемат на работа, тъй като той не е успял да участва в конкурса на Европейския парламент и не е бил включен в списъка с резерви. От този момент нататък жалбоподателят се е свързвал с ECOSOC няколко пъти, но те твърдят, че не могат да го наемат. Към днешна дата жалбоподателят не е получил официално писмо за наемане на работа, нито официално оттегляне на предложението за работа. Като се позовава на писмата на Парламента, жалбоподателят твърди, че е издържал успешно конкурса и че следва да бъде нает на работа.

На 14 май 2002 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до омбудсмана, като посочва, че са налице сериозни административни нередности в процедурата по назначаване, като злоупотреба с власт, нарушение на договор, нарушение на член 41 от Хартата на основните права, нарушение на принципа на прозрачност, отказ на информация, липса на отговор, ненужно забавяне, липса на професионализъм и учтивост и грубо незачитане на причинените вреди.

По същество жалбоподателят твърди, че на 18 март 2002 г. Икономическият и социален комитет неоснователно е прекратил процедурата му за назначаване и по този начин му е причинил вреди.

Запитването

В становището си Икономическият и социален комитет най-напред припомня фактите, които са в основата на жалбата:

На 29 юли 1999 г. началникът на службата по конкурсите на Европейския парламент изпрати писмо до жалбоподателя, в което заяви, че „за съжаление трябва да Ви уведомя, че не е възможно името Ви да бъде включено в списъка с подходящи кандидати, тъй като, въпреки че сте получили изисквания минимум на всеки от тестовете и сте получили изискваните 60 % от оценките на всички писмени и устни тестове, не сте сред 13-те най-добри кандидати, до които списъкът с подходящи кандидати трябва да бъде ограничен“.

На 15 януари 2002 г. жалбоподателят изпраща две писма до Икономическия и социален комитет, в които се представя като успешен кандидат в конкурса PE/86/A на Парламента. С вътрешна докладна записка от 6 февруари 2002 г. директорът на дирекция А, който получава жалбоподателя, кани дирекция „Човешки ресурси и финанси“ да започне процедурата по назначаване на жалбоподателя. На 12 февруари 2002 г. жалбоподателят е повикан за медицински преглед и за събеседване с директора на дирекция „Човешки ресурси и финанси“. И двете са проведени на 25 февруари 2002 г.

На 6 март 2002 г. директорът на дирекция „Човешки ресурси и финанси“ изпраща писмо до генералния директор на ГД „Персонал, бюджет и финанси“ на Европейския парламент, с което го уведомява, че Икономическият и социален комитет желае жалбоподателят да бъде назначен от Парламента и незабавно прехвърлен в Комитета.

На 18 март 2002 г. службите на Парламента се обаждат на секретаря на отдела за набиране на персонал на ECOSOC, за да я уведомят, че жалбоподателят не е включен в списъка с резерви от конкурс PE/86/A. Същия ден секретарят се обажда на жалбоподателя, за да го уведоми, че според началника на отдела той не може да бъде назначен като длъжностно лице. След това последва дълга кореспонденция между жалбоподателя и ECOSOC, включително писмо от директора на дирекция „Човешки ресурси и финанси“ от 10 април 2002 г., с което жалбоподателят се уведомява, че процедурата за набиране на персонал е била прекратена.

Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, ECOSOC първо отбеляза, че фактът, че жалбоподателят не е включен в списъка с резерви от конкурс PE/86/A, изключва назначаването му като длъжностно лице (членове 28г и 30 от Правилника за длъжностните лица, приложение III, член 5). Поради това той не можа да бъде прехвърлен в ECOSOC.

В нито един момент ECOSOC не е направила официално предложение за наемане на работа на жалбоподателя. Всички стъпки, предприети преди 15 март 2002 г., се основават на невярната декларация на жалбоподателя, че е издържал конкурс PE/86/A и са били част от обичайната процедура за изготвяне на досие за наемане на работа. От жалбоподателя беше поискано да представи удостоверение за добро морално поведение, но това не може да се счита за официален ангажимент. След като Икономическият и социален съвет беше информиран от Парламента, че жалбоподателят не е издържал конкурса, той незабавно се свърза с жалбоподателя, първо по телефона, а по-късно с писмо, за да го уведоми, че процедурата за набиране на персонал е била прекратена.

Въз основа на гореизложеното ECOSOC счете, че не носи отговорност за вредите, които произтичат от собствените действия на жалбоподателя, а именно от невярната информация, която той е съобщил на Комитета.

На 16 септември 2002 г. жалбоподателят уведомява омбудсмана, че от 1 септември 2002 г. е назначен като помощник-преводач в службата за писмени преводи на английски език на Европейската комисия в Люксембург.

В писмото си от 30 ноември 2002 г. жалбоподателят поддържа жалбата си и прилага 12 страници със забележки, включително нови твърдения, също срещу Европейския парламент.

Що се отнася до твърдението на Икономическия и социален комитет, че жалбоподателят е предоставил невярна информация, жалбоподателят заяви, че ECOSOC всъщност поставя под въпрос личната му неприкосновеност, като го обвинява, че умишлено е подвел Комитета и го е излъгал.

Що се отнася до възможността за назначаване, жалбоподателят отбелязва, че нито Правилникът, нито обявлението за конкурса посочват включването в списъка с резерви като условие за назначаване. Следователно Икономическият и социален комитет не е посочил по задоволителен начин правното основание, поради което жалбоподателят не може да бъде назначен като длъжностно лице въз основа на конкурс на общо основание PE/86/A.

Жалбоподателят твърди, че Европейският парламент не е осигурил прозрачност, тъй като не е публикувал списъка с резерви на тринадесетте най-добри кандидати. Жалбоподателят също така посочи, че въпреки че въпросният конкурс е бил организиран за службите на Парламента, 8 от 13-те успешно издържали конкурса кандидати в крайна сметка са били назначени от Комисията.

Освен това жалбоподателят твърди, че Икономическият и социален комитет е допуснал дискриминация при прилагането на разпоредбите на Правилника за длъжностните лица и обявлението за конкурса.

Жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на договора, ненужно забавяне, вреда и укриване на информация относно правното основание за позицията, приета от Икономическия и социален комитет по този въпрос.

Жалбоподателят направи и някои по-общи коментари. Той се позова на успешното си назначаване от Комисията въз основа на успеха си в междуинституционалния конкурс EUR/LA/92. Жалбоподателят отбеляза, че процедурата за набиране на персонал на Комисията рязко контрастира с практиката на Икономическия и социален комитет, който изглежда счита, че европейският гражданин, кандидатстващ за работа, носи отговорност да му предостави информация, която счита за важна за своите процедури.

РЕШЕНИЕТО

В своите забележки жалбоподателят отправи нови обвинения срещу Икономическия и социален комитет, както и срещу Европейския парламент. За да не забави решението си по настоящата жалба, омбудсманът ограничи проверката си до първоначалното твърдение на жалбоподателя, че Икономическият и социален комитет неоснователно е спрял процедурата му за назначаване и му е причинил вреди. Омбудсманът посочва, че жалбоподателят има възможност да разгледа възможността да подаде нова жалба, ако желае да продължи разглеждането на тези нови твърдения.

Жалбоподателят твърди, че на 18 март 2002 г. Икономическият и социален комитет неоснователно е прекратил процедурата му за назначаване и по този начин му е причинил вреди.

2.2 Икономическият и социален комитет твърди, че фактът, че жалбоподателят не е включен в списъка с резерви от конкурса PE/86/A, изключва назначаването му като длъжностно лице (членове 28г и 30 от Правилника за длъжностните лица, приложение III, член 5) и прехвърлянето му в Икономическия и социален комитет. Комисията заяви, че в нито един момент не е направила официално предложение за наемане на работа на жалбоподателя. Всички стъпки, предприети преди 15 март 2002 г., се основават на декларацията на жалбоподателя, че е издържал конкурс PE/86/A и са били част от обичайната процедура за изготвяне на досие за наемане на работа. След като Парламентът информира Икономическия и социален комитет, че жалбоподателят не е издържал конкурса, той незабавно се свързва с жалбоподателя. Първо по телефона, а по-късно с писмо, Икономическият и социален съвет го уведомява, че назначаването му вече не е възможно.

2.3 Омбудсманът разгледа внимателно документите в досието. Що се отнася до въпроса дали жалбоподателят е издържал конкурса PE/86/A (администратори на асистенти по английски език), в писмото на службата на Европейския парламент по конкурсите от 29 юли 1999 г. се посочва, че „съжалявам да Ви уведомя, че не беше възможно името Ви да бъде включено в списъка с подходящи кандидати, тъй като, въпреки че сте получили изисквания минимум на всеки от тестовете и сте получили изискваните 60 % от оценките на всички писмени и устни изпити, не сте сред 13-те най-добри кандидати, до които списъкът с подходящи кандидати е трябвало да бъде ограничен“. От тази фраза става ясно, че жалбоподателят не е успял да участва в конкурса и не е бил включен в списъка с резерви. Що се отнася до второто писмо на конкурсната служба от 4 октомври 1999 г., на което жалбоподателят също се позовава, за да твърди, че е издържал успешно конкурса, изглежда, че тя го е уведомила за подробните му оценки на всеки от тестовете, както и за възможностите на успелите кандидати да бъдат назначени от други институции, различни от Парламента.

Следователно изглежда, че тъй като жалбоподателят не е издържал конкурс PE/86/A, Правилникът не е позволил на Икономическия и социален комитет да го назначи като длъжностно лице въз основа на този конкурс. Следователно Икономическият и социален комитет правилно е посочил, че фактът, че жалбоподателят не е включен в списъка с резерви от конкурса PE/86/A, прави невъзможно назначаването му като длъжностно лице (членове 28г и 30 от Правилника, приложение III, член 5) и прехвърлянето му в Икономическия и социален комитет.

2.5 Въз основа на гореизложеното в решението на Икономическия и социален комитет за прекратяване на процедурата за набиране на персонал, която е започнал с жалбоподателя, не е установен случай на лошо администриране. Следователно изглежда, че няма основание жалбоподателят да иска обезщетение за вреди.

Въз основа на разследванията на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Икономическия и социален комитет. Поради това омбудсманът приключва случая.

Генералният секретар на Икономическия и социален комитет също ще бъде уведомен за това решение.

Твоята искрено,

Якоб СЬОДЕРМАН