Уважаеми г-н Ø.,

На 14 и 22 май 2002 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно спирането на назначението Ви от Икономическия и социален комитет.

На 12 юни 2002 г. препратих жалбата до генералния секретар на Икономическия и социален комитет. На 16 септември изпратихте писмо с допълнителна информация. Икономическият и социален комитет изпрати становището си на 2 октомври 2002 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 30 ноември 2002 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя съответните факти са следните:

Жалбоподателят е издържал конкурса PE/86/A на Европейския парламент за асистент-администратори по английски език. През януари 2002 г. той кандидатства в Икономическия и социален комитет (ECOSOC) за длъжността длъжностно лице. През февруари 2002 г. ECOSOC му прави предложение за работа. Жалбоподателят е преминал медицинския преглед и е уговорено първият му работен ден да бъде 2 май 2002 г.

През март 2002 г. обаче ECOSOC информира жалбоподателя, че не могат да го наемат на работа, тъй като той не е успял в конкурса на Европейския парламент и не е бил включен в списъка с резерви. Оттогава жалбоподателят се свърза няколко пъти с ECOSOC, но те заявиха, че не могат да го наемат на работа. Към днешна дата жалбоподателят не е получил официално писмо за поемане на ангажимент, нито официално оттегляне на предложението за работа. Като се позовава на писмата на Парламента, жалбоподателят твърди, че е издържал конкурса и че следва да бъде назначен.

На 14 май 2002 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до омбудсмана, като посочва, че са налице сериозни административни нередности в процедурата по назначаване, като злоупотреба с власт, нарушение на договор, нарушение на член 41 от Хартата на основните права, нарушение на принципа на прозрачност, отказ на информация, липса на отговор, ненужно забавяне, липса на професионализъм и учтивост и грубо незачитане на причинените вреди.

По същество жалбоподателят твърди, че на 18 март 2002 г. Икономическият и социален комитет необосновано е спрял процедурата му за назначаване и по този начин му е причинил вреди.

Задачата

В становището си Икономическият и социален комитет най-напред припомни фактите, на които се основава жалбата:

На 29 юли 1999 г. ръководителят на службата за конкурси на Европейския парламент изпрати писмо до жалбоподателя, в което заявява, че „съжалявам да Ви уведомя, че не е възможно името Ви да бъде включено в списъка с подходящи кандидати, тъй като, въпреки че сте получили изисквания минимум точки на всеки от тестовете и сте получили необходимите 60 % от точките на всички писмени и устни тестове, не сте сред 13-те най-добри кандидати, за които списъкът с подходящи кандидати е трябвало да бъде ограничен“.

На 15 януари 2002 г. жалбоподателят изпраща две писма до Икономическия и социален комитет, в които се представя като успешен кандидат в конкурса на Парламента PE/86/A. С вътрешна докладна записка от 6 февруари 2002 г. директорът на дирекция А, който е получил жалбоподателя, кани дирекция „Човешки ресурси и финанси“ да започне процедурата за назначаване на жалбоподателя. На 12 февруари 2002 г. жалбоподателят е поканен на медицински преглед и на събеседване с директора на дирекция „Човешки ресурси и финанси“. И двете се провеждат на 25 февруари 2002 г.

На 6 март 2002 г. директорът на дирекция „Човешки ресурси и финанси“ изпраща писмо до генералния директор на Генерална дирекция „Персонал, бюджет и финанси“ на Европейския парламент, с което го уведомява, че Икономическият и социален комитет желае жалбоподателят да бъде назначен от Парламента и незабавно прехвърлен на Комитета.

На 18 март 2002 г. службите на Парламента се обаждат по телефона на секретаря на отдела за набиране на персонал на ECOSOC, за да я уведомят, че жалбоподателят не е включен в списъка с резерви от конкурса PE/86/A. Същия ден секретарят се обажда на жалбоподателя, за да го информира, че според началника на отдела той не може да бъде назначен като длъжностно лице. След това последва дълга кореспонденция между жалбоподателя и Икономическия и социален съвет, включително писмо от директора на дирекция „Човешки ресурси и финанси“ от 10 април 2002 г., с което жалбоподателят се уведомява, че процедурата за набиране на персонал е прекратена.

Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, ECOSOC първо отбеляза, че фактът, че жалбоподателят не е включен в списъка с резерви от конкурса PE/86/A, изключва назначаването му като длъжностно лице (членове 28г и 30 от Правилника за длъжностните лица, приложение III, член 5). Поради това той не може да бъде прехвърлен в Икономическия и социален съвет.

В нито един момент Икономическият и социален съвет не е направил официално предложение за наемане на работа на жалбоподателя. Всички действия, предприети преди 15 март 2002 г., се основават на невярната декларация на жалбоподателя, че е издържал конкурс PE/86/A и са част от обичайната процедура за изготвяне на досие за наемане на работа. От жалбоподателя е поискано да представи удостоверение за добро морално поведение, но това не може да се счита за официален ангажимент. След като ECOSOC е уведомен от Парламента, че жалбоподателят не е издържал конкурса, той незабавно се свързва с жалбоподателя, първо по телефона, а по-късно с писмо, за да го уведоми, че процедурата по назначаване е прекратена.

Въз основа на гореизложеното ECOSOC счете, че не носи отговорност за вредите, които произтичат от собствените действия на жалбоподателя, а именно от грешната информация, която той е съобщил на комисията.

На 16 септември 2002 г. жалбоподателят уведомява омбудсмана, че от 1 септември 2002 г. е назначен като помощник-преводач в английската преводаческа служба на Европейската комисия в Люксембург.

В писмото си от 30 ноември 2002 г. жалбоподателят поддържа жалбата си и прилага 12 страници със забележки, включително нови твърдения, също срещу Европейския парламент.

Що се отнася до твърдението на Икономическия и социален комитет, че жалбоподателят е предоставил невярна информация, жалбоподателят заяви, че ECOSOC всъщност поставя под въпрос личната му неприкосновеност, като го обвинява в умишлено подвеждане на Комитета и в лъжа.

Що се отнася до възможността за назначаване, жалбоподателят отбелязва, че нито Правилникът за длъжностните лица, нито обявлението за конкурса предвиждат включването в списъка с резерви като условие за назначаване. Поради това Икономическият и социален комитет не е посочил по задоволителен начин правното основание, поради което жалбоподателят не може да бъде назначен като длъжностно лице въз основа на конкурс на общо основание PE/86/A.

Жалбоподателят твърди, че липсва прозрачност от страна на Европейския парламент, тъй като той не е публикувал списъка с резерви на тринадесетте най-добри кандидати. Жалбоподателят също така посочи, че въпреки че въпросният конкурс е бил организиран за службите на Парламента, 8 от 13-те успешно издържали конкурса кандидати в крайна сметка са били наети на работа от Комисията.

Освен това жалбоподателят твърди, че е налице дискриминация от страна на Икономическия и социален комитет при прилагането на разпоредбите на Правилника за длъжностните лица и обявлението за конкурса.

Жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на договора, ненужно забавяне, вреди и непредоставяне на информация относно правното основание за позицията, приета от Икономическия и социален комитет по този въпрос.

Жалбоподателят направи и някои по-общи коментари. Той се позова на успешното си назначаване от Комисията въз основа на успеха си в междуинституционалния конкурс EUR/LA/92. Жалбоподателят отбеляза, че процедурата на Комисията за набиране на персонал рязко контрастира с практиката на Икономическия и социален комитет, който изглежда е на мнение, че европейският гражданин, кандидатстващ за работа, носи отговорност да му предостави информация, която счита за важна за своите процедури.

РЕШЕНИЕТО

В становището си жалбоподателят отправя нови твърдения срещу Икономическия и социален комитет, както и срещу Европейския парламент. За да не забави решението си по настоящата жалба, омбудсманът ограничи разследването си до първоначалното твърдение на жалбоподателя, че Икономическият и социален комитет необосновано е спрял процедурата му за назначаване и му е причинил вреди. Омбудсманът посочва, че жалбоподателят има възможност да обмисли възможността да подаде нова жалба, ако желае да продължи разглеждането на тези нови твърдения.

2.1 Жалбоподателят твърди, че на 18 март 2002 г. Икономическият и социален комитет необосновано е спрял процедурата за наемане на работа и по този начин му е причинил вреди.

2.2 Икономическият и социален комитет твърди, че фактът, че жалбоподателят не е включен в списъка с резерви от конкурса PE/86/A, изключва назначаването му като длъжностно лице (членове 28 г и 30 от Правилника за длъжностните лица, приложение III, член 5) и прехвърлянето му в Икономическия и социален комитет. Комисията заяви, че в нито един момент не е направила официално предложение за наемане на работа на жалбоподателя. Всички стъпки, предприети преди 15 март 2002 г., се основават на декларацията на жалбоподателя, че е издържал конкурс PE/86/A и са част от обичайната процедура за изготвяне на досие за наемане на работа. След като Икономическият и социален комитет беше информиран от Парламента, че жалбоподателят не е издържал конкурса, той незабавно се свърза с жалбоподателя. Най-напред по телефона, а по-късно с писмо, Икономическият и социален съвет го уведомява, че назначаването му вече не е възможно.

2.3 Омбудсманът разгледа внимателно документите в досието. Що се отнася до въпроса дали жалбоподателят е издържал конкурса PE/86/A (администратори на асистенти по английски език), в писмото на службата за конкурси на Европейския парламент от 29 юли 1999 г. се посочва, че „съжалявам да Ви уведомя, че не беше възможно името Ви да бъде включено в списъка с подходящи кандидати, тъй като, въпреки че сте получили изисквания минимум точки на всеки от тестовете и сте получили необходимите 60 % от точките на всички писмени и устни тестове, Вие не сте сред 13-те най-добри кандидати, за които списъкът с подходящи кандидати трябваше да бъде ограничен“. От този израз става ясно, че жалбоподателят не е успял в конкурса и не е бил включен в списъка с резерви. Що се отнася до второто писмо на службата по конкурсите от 4 октомври 1999 г., на което жалбоподателят също се позовава, за да твърди, че е издържал конкурса, изглежда, че тя е информирала жалбоподателя за подробните му оценки на всеки от тестовете, както и за възможностите на успелите кандидати да бъдат наети на работа от други институции, различни от Парламента.

2.4 Следователно изглежда, че тъй като жалбоподателят не е издържал конкурс PE/86/A, Правилникът не позволява на Икономическия и социален комитет да го назначи като длъжностно лице въз основа на този конкурс. Следователно Икономическият и социален комитет правилно е посочил, че фактът, че жалбоподателят не е включен в списъка с резерви от конкурса PE/86/A, прави невъзможно назначаването му като длъжностно лице (членове 28 г и 30 от Правилника за длъжностните лица, приложение III, член 5) и прехвърлянето му в Икономическия и социален комитет.

2.5 Въз основа на гореизложеното в решението на Икономическия и социален комитет за прекратяване на процедурата за набиране на персонал, която е започнал с жалбоподателя, не е установен случай на лошо администриране. Следователно изглежда, че няма основание жалбоподателят да претендира за обезщетение за вреди.

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Икономическия и социален комитет. Омбудсманът приключва случая.

Генералният секретар на Икономическия и социален комитет също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

Якоб СЬОДЕРМАН