Случаят се отнася до твърдението, че механизмът за подаване на жалби на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) не е разгледал жалбата своевременно. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че забавянето е оправдано поради сложността на предмета на жалбата. Поради това омбудсманът не установи лошо управление от страна на ЕИБ.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Европейската комисия на искането на жалбоподателя за правен преглед на решението на Изпълнителната агенция за образование, аудио-визия и култура да отхвърли неговия проект от финансиране от ЕС по програма „Еразъм+“. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че Комисията вече е отговорила на жалбоподателя. Поради това тя счита, че тази част от жалбата е уредена от институцията. Тя също така разглежда по същество отговора на Комисията и го намира за изчерпателен и разумен. Поради това тя решава, че не е налице лошо управление.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME) на искането на жалбоподателя за преразглеждане след процедура за набиране на договорно нает служител.

Омбудсманът отправи запитване по въпроса и поиска от EASME да отговори на жалбоподателката и да отговори на опасенията ѝ относно изключването ѝ от „списъка с резерви“ на успешно издържалите конкурса кандидати. В отговора си EASME се извини за това, което описа като „нещастно събитие“, което не е трябвало да се случи, и обясни защо жалбоподателят не е бил включен в списъка с резерви.

Омбудсманът счете обясненията на EASME относно изключването на жалбоподателя за убедителни. Тя обаче изрази съжаление, че на EASME е била необходима една година, за да отговори на искането на жалбоподателя за преразглеждане, и че тя е направила това едва след намесата на омбудсмана. Омбудсманът насърчи EASME да предприеме стъпки, за да гарантира, че подобни инциденти няма да възникнат в бъдеще.

По-голямата част от бюджета на ЕС всяка година се разпределя за фондове и програми, управлявани от Европейската комисия на споделена основа с държавите членки. През юни 2015 г. Омбудсманът започна проверка по собствена инициатива относно навременността на плащанията от страна на Комисията, с акцент върху плащанията към частни изпълнители и бенефициери, които е вероятно да пострадат най-много в резултат на забавени плащания. Това разследване последва четири по-ранни разследвания по същия въпрос.

Омбудсманът поиска информация относно броя и процента на случаите, в които са настъпили забавяния на плащанията, степента на възникналите забавяния, съответните суми и случаите, в които е била платена лихва за забава на плащане. Омбудсманът също така извърши проверка на място, за да разбере по-добре как функционира процесът на плащане на практика.

Омбудсманът отбелязва, че общият дял на забавените плащания се е увеличил от 2013 г. насам поради два основни фактора. Първо, настоящият Финансов регламент, който влезе в сила на 1 януари 2013 г., наложи по-кратки срокове за плащане. Второ, бюджетният орган на ЕС (т.е. Парламентът и Съветът) е ограничил размера на „бюджетните кредити за плащания“ през 2014 г., т.е. средствата, отпуснати на институциите за плащане на сметки през годината.

Омбудсманът приветства постигнатия от Комисията напредък в намаляването на броя и стойността на забавените плащания през 2015 г., след като те достигнаха най-високата си стойност през 2014 г. Тя признава, че недостигът на бюджетни кредити за плащания е изключителен фактор извън контрола на Комисията. Освен това Омбудсманът отбелязва, че увеличените средни стойности на забавените плащания от 2013 г. нататък не означават, че резултатите на Комисията са се влошили в абсолютно изражение. Същевременно Омбудсманът подчертава, че Комисията трябва да положи значителни усилия, за да спази по-кратките законови срокове, въведени съгласно настоящия Финансов регламент.

Проверката на Омбудсмана показа, че Комисията следи отблизо нейните резултати в тази област и е разработила много добри практики. Омбудсманът обаче изразява загриженост, че някои от неотдавнашните мерки, обявени от Комисията, бяха повдигнати още през 2010 г. след консултация, започната от омбудсмана в контекста на предишна проверка.

Случаят се отнася до липсата на отговор от страна на Комисията на съобщенията на жалбоподателя относно трудностите му при подаването на предложение за отпускане на безвъзмездни средства. Поради технически проблеми жалбоподателят не е могъл да кандидатства чрез системата PRIAMOS на Комисията. Вместо това тя представи предложението си по електронна поща, което остана без отговор.

Омбудсманът проучи въпроса и поиска отговор от Комисията. В отговора си Комисията се извинява, че не е отговорила по-рано. Тя заяви, че не може да приеме заявлението за електронна поща на жалбоподателя, тъй като системата е функционирала правилно и Комисията не е била в състояние да установи никакви опити от страна на жалбоподателя да изпрати предложението чрез PRIAMOS преди крайния срок.

Случаят се отнася до решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да не позволи на жалбоподателя да подаде второ заявление в контекста на покана за изразяване на интерес, която не съдържа конкретен краен срок за подаване на заявления. Жалбоподателят е поискал да подаде втора кандидатура, след като не е издържал теста, свързан с първоначалната му кандидатура, в рамките на същата процедура за подбор. Жалбоподателят твърди, че EPSO не е предоставила адекватни отговори на писмата му относно i) правното основание да не се позволява на кандидатите да кандидатстват отново в процедурите за подбор без конкретни крайни дати; и ii) условията, включително поведението на персонала, в центъра за провеждане на тестове в Испания.

В отговора си EPSO се позовава на условията, посочени в поканата за изразяване на интерес, като правно основание за своите действия. Тя също така обясни, че е проучила въпроса относно поведението на персонала в центъра за провеждане на тестове.

Омбудсманът счете, че обяснението на EPSO е разумно и адекватно, поради което случаят беше приключен.

Случаят се отнася до действията на EPSO след срив на компютърен сървър по време на тест и обработването от EPSO на исканията на жалбоподателя за преразглеждане и за достъп до документи.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че EPSO i) не е разгледала правилно ситуацията, произтичаща от компютърната катастрофа, ii) не е разгледала правилно искането на жалбоподателя за преразглеждане и iii) не е разгледала правилно искането на жалбоподателя за достъп до документи. Поради това омбудсманът отправи три препоръки към EPSO.

EPSO прие първата препоръка на Омбудсмана относно начина, по който следва да се справя с техническите проблеми по време на тест на компютър. Втората препоръка беше EPSO да предостави на жалбоподателя подробно обяснение за начина, по който е разгледал искането му за преразглеждане. Омбудсманът счита, че отговорът на EPSO по този въпрос не е убедителен и че обработването на искането за преразглеждане от страна на EPSO представлява лошо управление. И накрая, EPSO не прие третата препоръка на омбудсмана относно предоставянето на достъп до документи. Омбудсманът установи, че непредставянето на допълнителни документи от страна на EPSO също представлява лошо управление. В допълнение към две констатации за лошо администриране Омбудсманът отправи и предложение към EPSO за това как тя би могла да подобри своята служба за контакт за кандидатите.  

Този случай се отнася до обработката от страна на Европейската комисия на информация, предоставена от жалбоподателя, в която се твърди, че са налице три случая на неправомерна държавна помощ, предоставена на испански футболни клубове. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела решение в разумен срок дали да започне официално разследване на предполагаемата неправомерна държавна помощ. Тъй като според жалбоподателя Комисията не е предприела действия, жалбоподателят е подал искане за достъп до някои документи, свързани с два от тези случаи. Комисията отказва да предостави достъп по съображения за защита на целите на разследванията.

Случаят се отнася до закъснения при разрешаването на двадесет заявления за генетично модифицирани храни и фуражи. Жалбоподателите неколкократно информираха Комисията за своите опасения. Според тях обясненията на Комисията и продължаващите забавяния са неприемливи. Поради това жалбоподателите се обърнаха към омбудсмана.

Омбудсманът проучи въпроса и установи, че забавянията, засягащи двадесетте заявления, не са оправдани. В хода на разследването Комисията разгледа всички висящи заявления. Омбудсманът обаче заключи, че закъсненията отразяват системен проблем, а не са резултат от въпроси, специфични за конкретните заявления за разрешение. При приключване на проверката омбудсманът установи, че закъсненията представляват лошо управление от страна на Комисията.

Случаят се отнася до забавяне от страна на Европейския банков орган (ЕБО) при разглеждането на искането на жалбоподателя ЕБО да разследва предполагаемо нарушение на правото на ЕС от страна на естонския орган за финансов надзор. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че ЕБО е бил в състояние да обоснове забавянето си в по-голямата си част. Поради тази причина, както и поради факта, че ЕБО се извини за забавянето и се ангажира да подобри процедурата си, омбудсманът не установи лошо администриране. Тъй като в хода на проверката ЕБО определи вътрешни срокове за разглеждане на подобни искания, Омбудсманът го насърчи да формализира тези срокове, като измени своя процедурен правилник. Поради това тя приключи случая с допълнителна забележка.