- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение на Европейския омбудсман за приключване на проверката по собствена инициатива OI/11/2015/EIS относно навременността на плащанията от страна на Европейската комисия
Решение
Случай OI/11/2015/EIS - Открит на Понеделник | 15 юни 2015 - Решение от Понеделник | 19 декември 2016 - Засегната институция Европейска комисия ( Няма основания за допълнителни проверки ) - Държава Франция
По-голямата част от бюджета на ЕС всяка година се разпределя за фондове и програми, управлявани от Европейската комисия на споделена основа с държавите членки. През юни 2015 г. Омбудсманът започна проверка по собствена инициатива относно навременността на плащанията от страна на Комисията, с акцент върху плащанията към частни изпълнители и бенефициери, които вероятно ще пострадат най-много в резултат на забавени плащания. Това разследване последва четири по-ранни разследвания по същия въпрос.
При извършването на своята проверка Омбудсманът разгледа както задължението на Комисията да гарантира добро финансово управление, по-специално чрез избягване на нередовни или грешни плащания, така и основното право на изпълнителите и бенефициерите на добра администрация, по-специално чрез разглеждане на техните искания за плащане в разумен срок.
Омбудсманът поиска информация относно броя и процента на случаите, в които са настъпили забавяния на плащанията, степента на настъпилите забавяния, съответните суми и случаите, в които са платени лихви поради забавено плащане. Омбудсманът също така извърши проверка на място, за да разбере по-добре как функционира процесът на плащане на практика.
Омбудсманът отбелязва, че общият дял на забавените плащания се е увеличил от 2013 г. насам поради два основни фактора. Първо, настоящият Финансов регламент, който влезе в сила на 1 януари 2013 г., наложи по-кратки срокове за плащане. Второ, бюджетният орган на ЕС (т.е. Парламентът и Съветът) е ограничил размера на „бюджетните кредити за плащания“ през 2014 г., т.е. средствата, отпуснати на институциите за плащане на сметки през годината.
Омбудсманът приветства постигнатия от Комисията напредък в намаляването на броя и стойността на забавените плащания през 2015 г., след като те достигнаха най-високата си стойност през 2014 г. Тя признава, че недостигът на бюджетни кредити за плащания е изключителен фактор извън контрола на Комисията. Освен това Омбудсманът отбелязва, че увеличените средни стойности на просрочените плащания от 2013 г. нататък не означават, че резултатите на Комисията са се влошили в абсолютно изражение. Същевременно Омбудсманът подчертава, че Комисията трябва да положи значителни усилия, за да спази по-строгите законови срокове, въведени съгласно действащия Финансов регламент.
Проверката на Омбудсмана показа, че Комисията следи отблизо работата си в тази област и е разработила много добри практики. Омбудсманът обаче изразява загриженост, че някои от неотдавнашните мерки, обявени от Комисията, са били повдигнати още през 2010 г. след консултация, започната от Омбудсмана в контекста на предишна проверка.
Поради това Омбудсманът насърчава Комисията да увеличи усилията си в областта на координацията между финансовите и оперативните проверки, разработването на онлайн инструменти, управлението на текучеството на персонала, доколкото е възможно, управлението на спиранията и своевременното регистриране на фактурите. Тя прави редица предложения с оглед на това.
Фонът
1. Забавените и забавените плащания по търговски сделки имат отрицателно въздействие върху изпълнителите, особено върху малките предприятия с ограничен паричен поток [1]. На 16 февруари 2011 г. Европейският парламент и Съветът приеха Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки с цел защита на предприятията, и по-специално на малките и средните предприятия (МСП), срещу забавяне на плащанията от страна на частни дружества и публични органи [2].
2. Европейската комисия носи цялостната отговорност за управлението на бюджета на ЕС. Всяка година близо 94 % от бюджета на ЕС се разпределят за фондове и програми с пряко, непряко или споделено управление [3]. За да изпълнява задачите си, Комисията трябва също така да закупува стоки и услуги чрез покани за участие в търг. Закъснелите плащания могат да навредят на репутацията на Комисията и да разубедят МСП и малките организации да отговарят на покани за участие в търгове или да участват в програми на ЕС за финансиране.
3. От 1999 г. насам омбудсманът провежда четири проверки по собствена инициатива по този въпрос [4]. В решението си за приключване на проверка OI/2/2013/EIS Омбудсманът отбеляза, че средният срок за плащане на Комисията е намалял през 2011 г. и 2012 г., както и броят и стойността на просрочените плащания. Тъй като резултатите на Комисията са се променили положително, към онзи момент не е имало основания за допълнителни проверки. Въпреки това Омбудсманът счете за необходимо този въпрос да продължи да се преразглежда и прикани Комисията да ѝ предостави статистически данни за просрочените плащания за 2013 г. веднага щом те станат налични.
4. През май 2014 г. Комисията представи поисканите данни, които разкриха, че броят и стойността на просрочените плащания през 2013 г. са се увеличили в сравнение с 2012 г. Поради това омбудсманът реши да започне нова проверка, за да разбере причините за тези увеличения и да оцени коригиращите мерки, предприети от Комисията.
Разследването
5. Това проучване се отнася до плащанията, извършвани от Комисията при пряко и непряко управление, със специален акцент върху частните изпълнители и бенефициерите на безвъзмездни средства и субсидии, които е по-вероятно да срещнат трудности поради забавяне на плащанията, отколкото публичните органи.
6. Омбудсманът поиска информация относно броя и процента на случаите, в които са настъпили забавяния на плащанията, степента на настъпилите забавяния, съответните суми и случаите, в които са платени лихви поради забавено плащане. Омбудсманът също така попита Комисията защо са настъпили закъсненията и какви корективни мерки е предприела.
7. Служителите на Омбудсмана също така извършиха проверка на място на 16 досиета, свързани с плащания, извършени от седем генерални дирекции (ГД) и една изпълнителна агенция [5]. Въпреки че тези проверки бяха ограничени по отношение на броя на обхванатите генерални дирекции и проверените досиета, те предоставиха полезна информация за възникващите проблеми, като идентифицираха някои от полезните практики, въведени в определени области, както и някои проблемни практики. За да разполага с възможно най-пълна информация, Омбудсманът реши да отложи приключването на тази проверка до получаването на годишните отчети за дейността на Комисията за 2015 г.
8. При извършването на своята проверка Омбудсманът разгледа както задължението на Комисията да гарантира добро финансово управление, по-специално чрез избягване на нередовни или грешни плащания, така и основното право на изпълнителите и бенефициерите на добра администрация, по-специално чрез разглеждане на техните искания за плащане в разумен срок. Освен това Омбудсманът разгледа колко е важно да се избягва налагането на непропорционална административна тежест на изпълнителите и бенефициерите.
Информация, получена по време на разследването
А. Спазване от страна на Комисията на сроковете за плащане
9. Омбудсманът поиска и получи статистически данни за 2013, 2014 и 2015 г.[6].
10. През 2015 г. Комисията извърши 379 220 плащания на обща стойност 26,67 милиарда евро. Комисията установи, че 67 805 плащания, възлизащи на 2,47 милиарда евро, са извършени извън законоустановените срокове. Така забавените плащания през 2015 г. представляват 17,9 % от всички плащания на Комисията като брой и 9,3 % като стойност.
a. Нетен срок за плащане на Комисията [7] (в дни)
| 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 |
|---|---|---|---|---|
| 26 | 25 | 24 | 28 | 24 |
б. Брой и стойност на просрочените плащания
| 2011 | 2012 | 2013* | 2014* | 2015* | |
|---|---|---|---|---|---|
| Брой | 50.481 | 46.815 | 64.647 | 74.439 | 67.805 |
| Стойност (в милиони евро) | 1.516 | 1.377 | 1.857 | 2.904 | 2.472 |
в. Процент на просрочените плащания
* Просрочените плащания се изчисляват въз основа на действащия Финансов регламент за договори и споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, подписани след 2013 г., и въз основа на Финансовия регламент от 2007 г. за договори и споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, подписани преди 2013 г.
г. Средно забавяне на плащанията, извършени извън законоустановените срокове (в дни)
11. Нетният срок за плащане на Комисията е намалял от 2011 г. насам (с изключение на 2014 г., както ще бъде обяснено по-долу). От 2011 г. насам средният брой дни, през които просрочените плащания са били забавени, също намалява (с изключение на 2015 г.). От друга страна, докато процентът на просрочените плащания е намалял от 2009 г. до 2012 г., той се е увеличил значително, достигайки най-високата си стойност през 2014 г. През 2015 г. се наблюдава подобрение, но процентът все още е по-висок от равнищата от 2013 г.
д. Типология на просрочените плащания
*Плащания между службите и към други институции и органи на ЕС
12. Таксите и възстановяванията на разходи на експерти, които обикновено са плащания с ниска стойност, представляват най-голямата категория просрочени плащания по брой (53 608 през 2015 г., т.е. 79,2 % от всички просрочени плащания). Те обаче представляват едва 33 млн. евро, т.е. 1,3 % от стойността на просрочените плащания. За разлика от това безвъзмездните средства и обществените поръчки, които включват по-големи парични суми, представляват относително малък брой плащания (10 061 или 14,8 % от всички просрочени плащания), но възлизат на 91,9 % от просрочените плащания по стойност (2,27 милиарда евро).
13. От 1 януари 2008 г.[8] кредиторите автоматично имат право на лихва за забава при просрочено плащане, при условие че начислената лихва надвишава 200 EUR. Ако лихвата е равна или по-ниска от 200 EUR, тя се изплаща само при поискване. Броят на исканията за лихви за забава и общият размер на лихвите, платени от Комисията, нараснаха значително през 2014 г. и 2015 г. вследствие на увеличения брой плащания извън законоустановените срокове.
f. Брой искания за лихви за забава
ж. Лихви за забава, платени от Комисията (в млн. EUR)
Б. Основните причини за по-високите средни стойности на просрочените плащания
14. В първия си отговор до омбудсмана Комисията установи две основни причини за увеличените средни стойности на забавените плащания през 2013 г. и 2014 г.: по-кратките срокове за плащане, въведени от началото на 2013 г. с влизането в сила на Регламент 966/2012 [9] (наричан по-нататък „настоящият Финансов регламент“), и недостигът на бюджетни кредити за плащания [10], пред който беше изправена Комисията през 2014 г.
Първа основна причина: по-кратки срокове за плащане
15. До 31 декември 2012 г. законоустановените срокове за плащане на Комисията бяха 30 календарни дни за услуги или доставки и 45 календарни дни за договори, безвъзмездни средства и решения, които не зависят от одобрението на доклад или сертификат. За плащанията, за които се изисква доклад или удостоверение, срокът от 45 дни започва да тече едва след одобряването на доклада. Срокът за одобрение не може да надвишава 20 дни за обикновени договори, свързани с доставката на стоки и услуги, 45 дни за други договори, безвъзмездни средства и решения и 60 дни за случаи, включващи технически услуги или действия, които са особено сложни за оценка [11]. По този начин плащането може да отнеме до 105 календарни дни в сложен случай, при който са необходими 60 дни за одобряване на доклад и още 45 дни за извършване на плащането.
16. Сроковете и тяхното изчисляване бяха променени и в резултат на това намалени с действащия Финансов регламент. Съгласно член 92, параграф 1 от действащия Финансов регламент „[п]роцесиите се извършват в рамките на:
а) 90 календарни дни за споразумения за делегиране, договори, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства и решения, включващи технически служби или действия, които са особено сложни за оценяване и за които плащането зависи от одобрението на доклад или сертификат;
60 календарни дни за всички други споразумения за делегиране, договори, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства и решения, за които плащането зависи от одобрението на доклад или сертификат;
в) 30 календарни дни за всички други споразумения за делегиране, договори, споразумения и решения за отпускане на безвъзмездни средства“.
17. Тези срокове включват времето, необходимо на Комисията за оценка и одобряване на всички подкрепящи документи. Това означава, че съгласно действащия Финансов регламент срокът за плащане не може да надвишава 90 дни дори в най-сложните случаи [12].
Втора основна причина: недостиг на бюджетни кредити за плащания през 2014 г.
18. Втората основна причина за значителното увеличение на просрочените плащания между 2013 г. и 2014 г. е недостигът на бюджетни кредити за плащания, договорен от бюджетния орган (Парламента и Съвета). Този проблем, който се прояви през 2014 г.[13], доведе до забавяне на плащанията.
19. Омбудсманът поиска от Комисията да ѝ предостави броя и стойността на просрочените плащания, които се дължат на недостига на бюджетни кредити за плащания през 2014 г. и 2015 г. Комисията предостави данни, които показват, че липсата на бюджетни кредити за плащания представлява 2,5% от всички просрочени плащания през 2014 г. (т.е. 1 851 от общо 74 439 евро) и 26% от общата стойност (т.е. 755 млн. евро от общо 2,90 млрд. евро). Този проблем засяга най-вече безвъзмездните средства и фактурите за обществени поръчки.
з. Анализ на броя и стойността на просрочените плащания
20. Комисията информира Омбудсмана, че въпреки усилията си през май 2014 г. да получи необходимото увеличение на бюджетните кредити за плащания, бюджетният орган не се е съгласил да разреши бюджетните кредити за плащания до средата на декември 2014 г. По този начин тя предостави 1,1 милиарда евро по-малко от сумата, поискана от Комисията. В резултат на това Комисията не успя да изпълни всички свои правни задължения през 2014 г. Недостигът на бюджетни кредити за плащания оказа въздействие и върху данните за 2015 г.; изоставането на плащанията от 2014 г. доведе до известни закъснения в началото на 2015 г.
21. В искането си за допълнителна информация Омбудсманът отправи запитване до Комисията относно мерките, които е предприела за смекчаване на последиците от този недостиг на бюджетни кредити за плащания. Омбудсманът беше особено заинтересован да установи дали Комисията е приоритизирала финансово нестабилните бенефициери. В отговор на тези опасения Комисията изброи следните мерки:
и) Комисията даде приоритет на исканията за плащане от нестабилни субекти, които са изложени на риск от несъстоятелност в случай на забавяне на плащанията (НПО, малки частни дружества и физически лица), пред исканията за плащане от големи частни дружества, международни организации и агенции на държавите членки.
ii) по-специално: Комисията даде приоритет на исканията за плащане пред консорциуми, които включваха МСП.
iii) Комисията задържа плащанията към бенефициери с по-нисък приоритет, така че да има резерв за плащания към нестабилни бенефициери.
iv) Комисията даде приоритет на по-голям брой по-малки искания за плащане — главно от МСП и други нестабилни бенефициери — пред големи плащания към бенефициери с нисък приоритет.
v) Комисията е дала приоритет на исканията за плащане пред по-чувствителни от политическа гледна точка проекти или бенефициери.
22. За да даде допълнителен приоритет на плащанията за нестабилни бенефициери, Комисията въведе други смекчаващи мерки, като например: отлагане на поканите за представяне на предложения, началните дати на проектите и подписването на правните задължения; забавяне или намаляване на плащанията или авансовите плащания по предварителното финансиране; отлагане на плащанията с по-нисък приоритет или извършване на частични плащания; отлагане на окончателните плащания с цел посрещане на неотложни нови нужди; и осигуряване на активно управление на бюджетните кредити за плащания чрез непрекъснати трансфери между бюджетните редове [14].
Други причини
23. Комисията установи следните причини, различни от недостига на бюджетни кредити за плащания и новите законови срокове, на които може да се дължат забавянията на плащанията:
- увеличаване на броя на плащанията и неравномерното им разпределение през годината, съчетано с намаляване на числеността на персонала;
- продължителни процедури за обработка на плащанията към експерти; и
- забавено представяне на разходооправдателни документи от страна на бенефициерите.
24. Комисията обърна внимание и на следните корективни мерки, които е предприела:
- тя централизира регистрирането на фактурите в рамките на генералните дирекции;
- тя премина от последователен анализ на окончателните доклади от оперативните и финансовите агенти към паралелен анализ със същия краен срок и само с едно (ако е необходимо) искане за допълнителна информация;
- тя е разработила онлайн инструменти, чрез които бенефициерите да подават искания за плащане и подкрепяща документация;
- тя е създала механизми за мониторинг, като например доклади и ключови показатели за ефективност (КПЕ);
- повиши осведомеността сред оперативните и финансовите агенти;
- тя е предприела действия за ефективно прилагане на суспендирането; и
- за голям брой плащания с ниска стойност той рационализира финансовите процеси, централизираните финансови потоци и в някои случаи прехвърли значителна част от тези плащания към услуги, които са специализирани и по-ефективни при справянето с голям брой плащания.
25. И накрая, Комисията изложи следните стъпки, които е предприела, за да гарантира, че плащанията се спират само когато това е правилно:
- тя е подобрила насоките за кандидатите чрез наръчници, информационни дни и първоначални срещи, по-ясни инструкции за това как да представят необходимата информация, вътрешни семинари и насоки за оперативните и финансовите агенти;
- има стандартизирани искания за допълнителна информация, специфични за всеки вид разходи; и
- тя е въвела или е използвала по-широко еднократни суми и единични разходи [15] за опростяване и ускоряване на процеса на плащане.
Оценка на омбудсмана
А. Недостигът на бюджетни кредити за плащания за 2014 г.
26. Омбудсманът отбелязва, че недостигът на бюджетни кредити за плащания е бил извън контрола на Комисията, и приветства мерките, предприети, за да се гарантира, че плащанията за МСП и други финансово нестабилни получатели са получили приоритет. Освен това тя отбелязва, че освен отрицателното въздействие върху изпълнителите и бенефициентите, необходимостта от справяне с този недостиг на бюджетни кредити за плащания е довела до допълнителна административна работа за Комисията.
Б. Развитие на резултатите от дейността на Комисията
27. Вниманието на Омбудсмана е съсредоточено върху просрочените плащания, произтичащи от фактори, различни от липсата на бюджетни кредити за плащания, и може да се види на илюстрация i) по-долу.
i. - Процент на забавените плащания от всички плащания, извършени от Комисията
* С изключение на просрочените плащания поради липса на бюджетни кредити за плащания
28. Омбудсманът разбира, че увеличеният процент (както като общ брой, така и като стойност) на забавените плащания от 2013 г. нататък се дължи главно на по-кратките срокове, въведени с настоящия Финансов регламент. Резултатите на Комисията не са се променили отрицателно в абсолютно изражение; напротив, нетното време за плащане на Комисията е намаляло през годините. Същевременно омбудсманът посочва, че Комисията ще трябва да положи значителни усилия, за да спази настоящите законови срокове. Въпреки че настоящите по-кратки срокове помагат да се обясни увеличеният дял на просрочените плащания, те не могат да служат като обосновка за тях.
В. Мерки, предприети от Комисията за подобряване на нейния процес на плащане като цяло
29. Преди да се направят предложения за подобрения, е важно да се проучи по-задълбочено фактът, че ситуацията варира значително в рамките на Комисията, както се вижда от годишните отчети за дейността на Комисията [16]. Процентът на забавените плащания (по брой) варира от по-малко от три процента през 2015 г. за няколко генерални дирекции и изпълнителни агенции до 24 процента за ГД „Международно сътрудничество и развитие“. Въпреки че Комисията отбелязва, че относителните резултати се наблюдават от счетоводителя и се предприемат последващи действия, когато са установени проблеми с определени генерални дирекции, Омбудсманът отбелязва, че някои генерални дирекции са имали висок процент забавени плащания от 2013 г. насам. Това не означава автоматично, че генералните дирекции с най-високи средни стойности са най-проблематичните, тъй като някои управляват много сложни програми за финансиране, докато други управляват по-прости договори. Комисията обаче трябва да обърне специално внимание на дирекциите, които работят с трети държави (като ГД „Международно сътрудничество и развитие“, ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO)) или Службата за инструментите в областта на външната политика (FPI) със забавени плащания от порядъка на 15—25 % от всички плащания за няколко години. Същевременно Омбудсманът признава, че тези дирекции могат да се сблъскат със специфични трудности, произтичащи от факта, че голяма част от разходите им се извършват в трети държави.
30. Омбудсманът също така отбелязва, че някои от мерките, посочени от Комисията - по-специално подобрената координация между финансовите и оперативните проверки и ускорените плащания към експерти - са повтарящи се въпроси, които вече се появиха в отговорите на консултацията, започната от Омбудсмана през 2010 г. в контекста на проверка по собствена инициатива OI/1/2009/GG [17].
31. Проверката на Омбудсмана показа, че закъсненията в плащанията могат да произтичат от различни причини както на финансово, така и на оперативно равнище: неразбиране на работна процедура, липса на персонал във финансовата служба, късно представяне на техническа оценка от външен експерт или забавено одобрение на досието за плащанията на оперативно равнище.
32. По време на проверката Омбудсманът установи също така, че Комисията следи отблизо своите ключови показатели за ефективност (КПЕ) по отношение на сроковете за плащане и че са въведени много добри практики, като например системното използване на контролни списъци за оперативна и финансова проверка, създаването на общ център за подкрепа на научноизследователските програми и по-строгото прилагане на сроковете при прибягване до външна техническа проверка. Що се отнася до плащанията към експерти, които представляват по-голямата част от просрочените плащания по отношение на броя, Комисията е разработила няколко онлайн инструмента, чрез които експертите да подават искания за плащане, за които Омбудсманът счита, че ще ускорят процеса.
33. Омбудсманът признава, че нейната проверка е включвала ограничен брой досиета и не е била предвидена да бъде изчерпателна. Освен това разнообразието от ситуации между службите на Комисията може да изисква различни решения. Въпреки това, когато сравнява практиките в Комисията, Омбудсманът установи възможности за подобрение в три конкретни области:
и) По-нататъшно засилване на сътрудничеството между службите на Комисията, занимаващи се с оперативната част на проектите, и службите, занимаващи се с финансовите аспекти. Този въпрос, който вече беше споменат в консултацията, започната от омбудсмана през 2010 г., беше повдигнат по време на проверката в ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“, която предприе стъпки за подобряване на положението.
ii) по-специално: Въвеждане на схеми без хартия за обработка на фактури (някои от генералните дирекции, посетени от служителите на Омбудсмана, все още разчитат на досиета на хартиен носител). Омбудсманът разбира, че е постигнат напредък в тази област, тъй като целият процес на подаване на декларации за разходи и оправдателни документи е електронен в други генерални дирекции.
iii) Гарантиране, че вътрешният срок на Комисията от седем календарни дни за регистриране на фактури, който е първата стъпка от процеса на плащане, винаги се спазва. Този въпрос е от особено значение за ГД „Международно сътрудничество и развитие“ и е установен във вътрешните доклади, в които се анализират ключовите показатели за ефективност (КПЕ) на генералната дирекция.
34. И накрая, проверката показа, че текучеството на персонала в рамките на финансовите и оперативните отдели може да доведе до забавяния в случай на сложни проекти, които са планирани да продължат няколко години. Омбудсманът признава, че няма просто или краткосрочно решение на този проблем. Това обаче беше споменато по време на проверката на омбудсмана като важен въпрос в общия контекст, особено в областта на научните изследвания [18].
Г. Управление на суспендирането
35. Комисията установи 26 511 спирания [19] на искания за плащане през 2015 г., 91% от които са били предизвикани от липсващи документи, корекции, искания за допълнителна информация или необходимостта от изменение на договора. Според годишните отчети за дейността на Комисията процентът на спрените плащания (по брой) през 2015 г. варира между генералните дирекции от по-малко от 5 % през 2015 г. до 35 % в случая на ГД „Научни изследвания и иновации“.
36. Омбудсманът отчита факта, че спирането има за цел да се избегнат нередовни или погрешни плащания и е основен инструмент за гарантиране на добро финансово управление. Временните спирания могат също така да предоставят възможност на служителите на Комисията да предоставят съвети на бенефициерите. Преустановяванията обаче следва да бъдат ограничени до строго необходимото, като се има предвид, че подобно на забавянето на плащанията, дългите спирания могат да имат вредни последици за малките организации с ограничен паричен поток. Големият дял на спрените плащания в някои генерални дирекции показва, че въпреки усилията на Комисията да подобри насоките си и да опрости договорите си, бенефициентите продължават да срещат трудности при обосноваването на своите декларации за разходи.
37. Омбудсманът отбелязва, че годишните отчети за дейността на Комисията, макар и често да анализират „нетното време за плащане“, невинаги предоставят информация за „брутното време за плащане“, което включва периодите, през които плащанията са спрени [20]. Докато „нетното време за плащане“ измерва как Комисията спазва законоустановените срокове, „брутното време за плащане“ измерва действителното време, което бенефициерите трябва да изчакат, преди да получат плащането. Публикуването на повече информация относно „брутното време за плащане“ би послужило като полезен показател за измерване на усилията на Комисията за по-нататъшно опростяване на разпределението на средствата на ЕС. Това също така би увеличило прозрачността относно въздействието на механизмите, които Комисията е въвела за проверка на исканията за плащане [21]. По този начин Омбудсманът отправя съответно предложение до Комисията.
38. И накрая, Комисията заяви, че сред мерките, прилагани за подобряване на процеса на плащане, при анализа на окончателните доклади е отправено „само едно (ако е необходимо) искане за допълнителна информация“. В един случай обаче, проверен от службите на Омбудсмана, междинно плащане е предшествано от 13 последователни искания за информация, изпратени до бенефициера в контекста на документна проверка, разпределени в продължение на повече от една година с дълги периоди на административно бездействие. Въпреки че подкрепя навременното използване на спиранията като основен инструмент за гарантиране на добро финансово управление и спазване на сроковете за плащане, Омбудсманът счита, че въз основа на принципите на добра администрация Комисията следва да увеличи усилията си за ограничаване на броя на последователните искания, изпращани до бенефициерите.
Д. Плащане на лихва за забава
39. След изтичането на сроковете, предвидени във Финансовия регламент, кредиторите, с изключение на държавите членки, автоматично имат право на лихва за забава [22]. В член 111, параграф 4 от Правилата за прилагане на Финансовия регламент [23] се посочва, че „[к]огато лихвата, изчислена в съответствие с първа алинея, е по-ниска или равна на 200 EUR, тя се изплаща на кредитора само по искане, подадено в срок от два месеца от получаването на просроченото плащане“.
40. Омбудсманът провери досиетата в трите случая с най-високи лихви за забава, платени през 2014 г. Нейното заключение е, че нито един от случаите не се дължи на лошо управление, тъй като единият е предизвикан от съдебно решение, а другите два - от недостига на бюджетни кредити за плащания.
Заключения
41. Омбудсманът приветства постигнатия напредък за намаляване на броя и стойността на просрочените плащания през 2015 г. след върховата стойност, достигната през 2014 г. Тя признава, че недостигът на бюджетни кредити за плащания през 2014 г. е бил извън контрола на Комисията. Тя приветства по-специално мерките, въведени от Комисията в този контекст, за да се даде приоритет на финансово нестабилните бенефициери. Освен това тя признава, че справянето с този недостиг на бюджетни кредити за плащания е довело до допълнителна административна работа за Комисията. Като оставим настрана този изключителен фактор, Омбудсманът счита, че увеличените средни стойности на просрочените плащания от 2013 г. насам, както по брой, така и по стойност, не означават, че резултатите на Комисията са се влошили в абсолютно изражение. Те обаче показват, че Комисията ще трябва да увеличи усилията си, ако иска да спази по-строгите законови срокове, които са в сила от януари 2013 г.
42. От разглеждането на жалби от отделни бенефициери или изпълнители Омбудсманът е наясно, че някои МСП и по-малки НПО се затрудняват да се справят с тежестта, свързана с изпълнението на строгите изисквания на Комисията за финансово отчитане. Съществува риск по-малките оператори да бъдат обезкуражени да участват във финансирани от ЕС проекти само поради риска направените разходи да бъдат отхвърлени от Комисията. Въпреки че оценява необходимостта Комисията да се предпазва от злоупотреби със средства на ЕС, Омбудсманът счита, че може да има известна възможност Комисията да адаптира допълнително своите изисквания по отношение на по-малките оператори. Всъщност може да е полезно Комисията да получи външни съвети за това как може да адаптира своите изисквания, за да улесни по-добре нуждите на по-малките оператори.
43. Поради това Омбудсманът приключва тази проверка и отправя следните предложения [24] към Комисията:
1. Комисията следва да продължи да полага усилия за:
- ускоряване на регистрацията на фактурите, което е първата стъпка от процеса на плащане;
- по-добро координиране на финансовите и оперативните проверки;
- по-нататъшно разработване на подавания без документи на хартиен носител и схеми без документи на хартиен носител;
- да проучи какви допълнителни адаптации са възможни, за да се отговори на нуждите на по-малките оператори;
- да гарантира, че броят на последователните искания за разяснения, изпратени до бенефициерите, е ограничен до строго необходимото; и
- управление на мобилността на персонала, за да се сведат до минимум отрицателните последици от прекомерното текучество на персонала.
2. Комисията следва да публикува повече информация за своето брутно време за плащане в своите годишни отчети за дейността.
Емили О'Райли
Европейски омбудсман
Страсбург, 19.12.2016 г.
[1] Вж. например Икономически документ 531 на Комисията относно „Икономическо въздействие на просрочените плащания“, септември 2014 г.
[2] Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ L 48, 2011 г., стр. 1). Адресати на настоящата директива са държавите — членки на ЕС, но омбудсманът счита, че Комисията, която е изготвила предложението, следва да служи за пример.
[3] При програмите под пряко управление Комисията отговаря за всички задачи по изпълнението на бюджета. В случай на програми при непряко управление Комисията възлага изпълнението на бюджета на държави партньори, публични агенции за развитие или международни организации. При програмите със споделено управление Комисията делегира задачи по изпълнението на държавите — членки на ЕС.
[4] (на английски) Вж. запитвания OI/5/99/(IJH)GG, приключени на 16 февруари 2001 г.; OI/5/2007/GG, приключено на 20 юни 2008 г.; OI/1/2009/GG, приключено на 8 февруари 2001 г.; и OI/2/2013/EIS, приключени на 17 декември 2013 г.
[5] Проверените досиета се отнасяха до трите случая с най-големи забавяния на плащания към непублични получатели през 2014 г., трите случая, при които е изплатена най-голяма лихва на частни получатели, трите случая с най-голям брой последователни спирания, три случая, свързани със забавени плащания към МСП, и четири случая, считани от Комисията за пример.
[6] За да се поставят тези данни в по-широк контекст, те са добавени към данните, получени по време на предишни проверки на Омбудсмана, когато това е възможно. Оригиналните таблици, предоставени от Комисията, са достъпни на уебсайта на омбудсмана на следния адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/correspondence.faces/en/68950/html.bookmark http://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/correspondence.faces/en/68951/html.bookmark
[7] Забележки: Средният брой дни, необходими за извършване на плащане, без да се вземат предвид спиранията.
[8] Външни препратки Член 106, параграф 5 от Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 167).
[9] Регламент (ЕС) No 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО) No 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1).
[10] Бюджетът на ЕС се състои от „бюджетни кредити за поети задължения“ и „бюджетни кредити за плащания“. Бюджетните кредити за поети задължения покриват общите разходи за правни задължения (договори, споразумения за отпускане на безвъзмездни средства и др.), които Комисията може да подпише през дадена финансова година. Бюджетните кредити за плащания покриват дължимите през текущата година суми, произтичащи от правни задължения, подписани през същата година или по-рано.
[11] Член 106 от Регламент 2342/2002.
[12] На 14 септември 2016 г. Комисията представи предложение за нов Финансов регламент. Разпоредбите относно сроковете за плащане и плащането на лихви за забава обаче остават до голяма степен непроменени.
[13] Например, вижте: http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-14-550_en.htm
[14] Освен това на 19 май 2015 г., след предложение на Комисията, Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнаха съгласие по „съвместно изявление относно план за плащанията за периода 2015—2016 г.“.
[15] За единични разходи възстановяването се изчислява въз основа на доставено количество, умножено по единичен разход. Еднократните суми са фиксирана сума, която се възстановява, когато са изпълнени условията на споразумението за дейностите или крайните продукти.
[16] Както е предвидено в член 111, параграф 5 от Правилата за прилагане на Финансовия регламент, службите на Комисията публикуват информация за спазването от тяхна страна на сроковете за плащане в своя годишен отчет за дейността и в обобщението, представено на Европейския парламент и на Съвета. Вж. годишните отчети за дейността за 2015 г. (таблица 6 от приложение 3): http://ec.europa.eu/atwork/synthesis/amp/mplans2015_en.htm
[17] http://www.ombudsman.europa.eu/en/cases/decision.faces/en/10076/html.bookmark
[18] В един инспектиран случай омбудсманът установи, че четирима последователни служители по проекти са отговаряли за проследяването на проект между 1 януари 2011 г. и 30 юни 2014 г., което представлява средно по-малко от една година на служител.
[19] Съгласно член 92, параграф 2 от Финансовия регламент службите на Комисията имат право да преустановят срока за плащане, ако сумата по искането за плащане не е дължима или не са представени съответните оправдателни документи.
[20] „Брутното време за плащане“ се появява само в няколко от годишните отчети за дейността на генералните дирекции и изпълнителните агенции, най-вече в областта на научните изследвания.
[21] Обширните предварителни проверки на исканията за плащане действително могат да намалят броя на грешките, но също така е вероятно да увеличат брутното време за плащане. Напротив, селективният контрол вероятно ще намали брутното време за плащане, но може да доведе до по-голям брой погрешни плащания.
[22] Целта на лихвите за забава е двойна. Първо, тя има за цел да компенсира изпълнителя/бенефициера за разходите, причинени от забавеното плащане (например ако те са претърпели намален паричен поток или междувременно са били необходими за заемане на пари). Второ, става въпрос за бюджетна санкция, наложена на институцията, отговорна за забавата на плащане, която служи като стимул за навременно плащане.
[23] Делегиран регламент (ЕС) No 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) No 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1).
[24] Като се имат предвид различията в изпълнението в рамките на Комисията, Омбудсманът признава, че някои от тези предложения може да не са от значение за някои от генералните дирекции на Комисията.