Обстоятелства, предхождащи жалбата [1]

1. Жалбоподателят следи отблизо прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда в Ирландия. Автор е на редица публикации, включително на книга, озаглавена „Изборът на Ирландия: Политиката на ЕС в областта на околната среда или зелената икономика“.

2. В средата на 2009 г. жалбоподателят е писал до Представителството на Комисията в Ирландия („Службата по Дъблин“), като се е позовал на протокол от среща между служители на Комисията и екологични неправителствени организации („НПО“), състояла се в Ирландия. Той прилага документ, който е представил на ирландския парламент и се позовава на Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, сключена в Орхус, Дания, на 25 юни 1998 г. („Орхуската конвенция“)[2]. Жалбоподателят е загрижен относно неправилното прилагане на политиката и законодателството на ЕС в областта на околната среда в Ирландия. Той пожела да проследи въпроса с длъжностните лица на Комисията, които присъстваха на гореспоменатото заседание, по отношение на положението в Ирландия и как то може да бъде подобрено.

3. Службата „Дъблин“ препрати горепосочената кореспонденция на жалбоподателя до Генерална дирекция „Околна среда“ на Комисията.

4. На 13 септември 2009 г. жалбоподателят отново изпраща писмо до Дъблинската служба. Наред с другото, той посочи, че според него ирландските органи възпрепятстват прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда. Той също така счита, че ирландските органи не са положили усилия за решаване на проблема с достъпа до правосъдие или спазването на Орхуската конвенция. Според него това е довело до огромни бизнес възможности за тези, които се занимават с експлоатиране на нефункционираща енергийна политика. Ирландските технически ресурси и ирландската икономика страдат от това поведение, което противоречи на законодателството на ЕС. Тези проблеми трябваше да бъдат решени бързо с оглед на причинената в резултат на това загуба на работни места.

5. На 18 септември 2009 г. ГД „Околна среда“ прикани жалбоподателя да направи предложения за това как да се подобри прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда в Ирландия, по-специално в светлината на Орхуската конвенция. Според него би било полезно жалбоподателят да работи заедно с екологична НПО в Ирландия, която споделя цели, подобни на неговите. Въпреки това, ако жалбоподателят има конкретни жалби относно потенциални нарушения на законодателството на ЕС в областта на околната среда в Ирландия, той би могъл да повдигне тези жалби директно пред ГД „Околна среда“, като ѝ предостави обобщение на проблемите и съответното законодателство, което според него е било нарушено.

6. Жалбоподателят отговори, че според него ирландските органи като цяло не спазват правната рамка на ЕС. Това ясно се потвърждава от големия брой дела, заведени пред Съда на Европейския съюз срещу Ирландия. Жалбоподателят предостави на Комисията примери за национални органи, на които е изпратил редица документи и искания съгласно Орхуската конвенция и/или до които е подал жалби. Според жалбоподателя някои просто са пренебрегнали исканията му от Орхус. Други отказаха да отговорят. Публичните средства се използват за невярна информация на обществеността относно приноса на научните и техническите ресурси за ирландското общество. В това отношение жалбоподателят се позова на „ирландската програма за вятърна енергия“ — проект на стойност 30 милиарда евро, който според жалбоподателя е бил одобрен, без обществеността да бъде информирана за неговите разходи, ползи, въздействие или алтернативи. Според жалбоподателя огромните финансови разходи по програмата не са обосновани съгласно достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда. Би било много по-лесно да се извлекат ползите от достиженията на правото на ЕС с други технологии, като например изгарянето на отпадъци. Според него обаче използването на такива технологии е било възпрепятствано от ирландската администрация. Жалбоподателят се позовава на правото на добра администрация, предвидено в Хартата на основните права на ЕС, и счита, че гражданите имат такова право по отношение на въпроси, свързани с прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда. Той попита как Комисията ще се справи с този въпрос.

7. На 5 октомври 2009 г. жалбоподателят отново изпрати писмо до ГД „Околна среда“ относно програмата за вятърна енергия в Ирландия. Според него програмата не е имала стабилна икономическа или техническа основа. То също така е нарушило основното законодателство на ЕС, тъй като обществеността не е била информирана за действителните разходи и ползи от него и за наличните алтернативи на него. Според жалбоподателя ирландските органи са възпрепятствали други по-икономични и полезни варианти, които са в състояние да постигнат целите, определени в Директивата за електроенергията от възобновяеми източници [3] или в последващата Директива за енергията от възобновяеми източници [4], по-специално изгарянето на отпадъчна биомаса и анаеробното разграждане на отпадъци. Според жалбоподателя програмата за вятърна енергия освен това е била в нарушение на насоките на ЕС относно държавната помощ за защита на околната среда [5]. Освен това много доставчици и оператори на сектора на вятърната енергия се държаха неетично. В това отношение жалбоподателят се позовава на висши представители от други държави членки, които според него са предали невярна информация на ирландските медии, за да повлияят на общественото мнение и продажбите на вятърни технологии. Във връзка с това жалбоподателят е отправил до посолството на държава членка в Дъблин няколко искания за достъп до информация относно инсталирането на седем турбини край Ирландското източно крайбрежие, проектирани от един университет на тази държава членка. Тези искания обаче просто бяха пренебрегнати. Според жалбоподателя технологията за вятърна енергия е неподходяща за постигане на намаляване на въглеродния диоксид. Хартата на основните права на ЕС установява правото на отговор, на добра администрация и на обезщетение в случаите, когато политиките на ЕС не се прилагат правилно.

8. На 6 октомври 2009 г. ГД „Околна среда“ отговори, че би било полезно жалбоподателят да представи обобщение на конкретното законодателство на ЕС, за което става въпрос. Тя обясни, че Директивата за енергията от възобновяеми източници трябва да бъде транспонирана от държавите членки до 5 декември 2010 г. ГД „Енергетика“, която е отделен отдел на Комисията, е органът, който отговаря за последващите действия във връзка с прилагането на директивата. Ако жалбоподателят счете, че въпросите, свързани с неговите искания за достъп до информация за околната среда, повдигат въпроси за неправилно прилагане на Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда [6], за което той е отговорен, той следва да обобщи въпросните искания, както и предполагаемите пропуски, и Комисията ще ги повдигне пред органите на съответните държави членки.

9. В същия ден жалбоподателят отговори, като изрази становището, че ирландските органи не са взели предвид определенията за „енергия от възобновяеми източници“и „биомаса от отпадъци“, предвидени в Директивата относно електроенергията от възобновяеми източници. Според жалбоподателя изпълнението на програмата за енергия от възобновяеми източници в Ирландия е било изключително пристрастно към получаването на максималния технически обхват на генерираната от вятъра електроенергия. Повече от половината от прогнозираните 4 милиона тона икономии на парникови газове биха могли да бъдат постигнати чрез преминаване от депониране на отпадъци към „технологии за производство на енергия от отпадъци“, като по този начин се даде възможност за спазване на „Директивата относно депонирането на отпадъци“[7]. Допълнителни намаления могат да бъдат постигнати чрез изпълнение на проекти за биогаз на основата на анаеробно разграждане, водещи до екологични подобрения в обхвата на "Рамковата директива за водите"[8]. Според жалбоподателя горепосочените мерки на цена под 1 милиард евро биха постигнали същите намаления на икономиите на парникови газове, биха подобрили околната среда чрез осигуряване на възможност за спазване на други директиви от достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда, биха имали много по-дълъг експлоатационен живот и биха довели до по-ниски такси за електроенергия. Усилията на жалбоподателя да публикува тази информация обаче винаги са били възпрепятствани. По-специално ирландската администрация редовно отхвърля исканията му за информация.

10. На 18 октомври 2009 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

Предмет на разследването

11. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е разгледала правилно неговото съобщение от 5 октомври 2009 г. Той изглежда разглежда това като жалба относно нарушаването на законодателството на ЕС в областта на околната среда и енергетиката в Ирландия, а именно Директивата относно електроенергията от възобновяеми източници и Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда.

12. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да разгледа правилно неговата жалба.

13. На 12 март 2011 г. жалбоподателят информира омбудсмана, че първоначално е подал заявление за публичен достъп до документи до ГД „Околна среда“ и ГД „Енергетика“, а по-късно и до ГД „Действия по климата“ („ГД Clima“). На 3 март 2011 г. ГД „Клима“ информира жалбоподателя, че ще отговори на неговото заявление до 23 март 2011 г.

14. Ако с подаването на горепосочената информация жалбоподателят желае да подаде ново твърдение, омбудсманът не може да го разгледа. Той отбелязва, че по време на комуникацията на жалбоподателя с него по този въпрос (12 март 2011 г.) Комисията все още не е взела решение по това искане [9]. Ако жалбоподателят не е удовлетворен от окончателното решение на Комисията по неговото заявление за достъп до документи [10], той може да обмисли подаването на нова жалба до омбудсмана.

Проучването

15. На 13 януари 2010 г. омбудсманът препрати жалбата до председателя на Комисията за становище.

16. На 20 април 2010 г. омбудсманът получи становището на Комисията, което той препрати на жалбоподателя с покана да направи коментари. Омбудсманът получи забележките на жалбоподателя на 28 април и 10 май 2010 г.

17. На 29 октомври 2010 г. омбудсманът започна допълнителни проверки по жалбата, като зададе конкретни въпроси на Комисията и ѝ изпрати забележките на жалбоподателя.

18. Комисията отговори на 22 декември 2010 г. Омбудсманът препрати отговора на Комисията на жалбоподателя за неговите забележки.

19. Междувременно на 2 ноември и 4 декември 2010 г. жалбоподателят предостави допълнителна информация, а на 16 и 28 януари, 12 март и 15 юли 2011 г. изпрати своите коментари по горепосочения отговор на Комисията [11].

Анализ и заключения на омбудсмана

Предварителна забележка

20. Омбудсманът отбелязва случайните позовавания на жалбоподателя на въпроси, попадащи в сферата на отговорност на националните органи [12].

21. За по-голяма яснота омбудсманът подчертава, че действията на националните публични органи са извън неговия мандат. Омбудсманът може да получава само жалби относно предполагаемо лошо администриране в дейностите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.

А. Твърдение за неправилно разглеждане на жалбата за нарушение и свързаната с нея претенция

Аргументи, представени на омбудсмана

22. В становището си Комисията твърди, че информацията, предоставена от жалбоподателя в електронното му писмо от 5 октомври 2009 г., е много широка по своя характер и че в нито един момент той не се е позовавал на конкретна кореспонденция или документация, която би могла да му помогне да установи евентуално нарушение на законодателството на ЕС в областта на околната среда.

23. Следователно според Комисията не е в интерес на добрата администрация да се изразходват ограничени ресурси на ЕС за последващи действия и за опити да се отговори на всеки въпрос, колкото и неясен да е той, повдигнат в рамките на жалба.

24. Независимо от горепосоченото Комисията увери омбудсмана, че е поела ангажимент да следи за правилното прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда и е готова да разгледа всички документирани твърдения за нарушения на правото на ЕС. В това отношение тя подчерта, че е отправила многократни искания към жалбоподателя да предостави допълнителни подробности.

25. Освен това Комисията обясни, че на „21 февруари 2010 г.“жалбоподателят ѝ е изпратил допълнително електронно писмо, в което отново се е позовал на общото неизпълнение от страна на ирландските органи на исканията за достъп до информация за околната среда. На следващия ден Комисията поиска от жалбоподателя да предостави подробна информация относно естеството на отправените индивидуални искания и отговора на ирландските органи. След това жалбоподателят представи подробни коментари на 24 февруари 2010 г.

26. В това отношение Комисията подчерта, че на 18 март 2010 г. е регистрирала горепосочената кореспонденция като жалба в централния си регистър (CHAP) и че към момента на изпращане на становището си до омбудсмана тя все още разглежда кореспонденцията. Комисията също така заяви, че когато информацията, предоставена от жалбоподателя, установи случаи, повдигащи въпроси за неспазване на разпоредбите на Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда и механизмите за преразглеждане на тази директива, са били изчерпани, тя ще ги повдигне директно пред ирландските органи. Тя също така ще информира жалбоподателя своевременно за резултата от разглеждането на въпросите, свързани с достъпа до информация за околната среда.

27. В отговора си на искането на омбудсмана за допълнителна информация, а именно:

„да се обясни, като се има предвид електронното писмо на ГД „Околна среда“ от 6 октомври 2009 г., дали ГД „Околна среда“ е препратила опасенията на жалбоподателя до ГД „Енергетика“ във връзка със спазването от страна на ирландските органи на [Директивата за електроенергията от възобновяеми източници] или на [Директивата за енергията от възобновяеми източници] и, в случай че] го е направила, [да] се обясни дали изявлението ѝ в становището ѝ, че в обобщение тя е отговорила на „многократните искания на жалбоподателя за предоставяне на допълнителни подробности“ по отношение на предполагаемото нарушение на законодателството на ЕС в областта на околната среда и енергетиката в Ирландия, означава, че междувременно ГД „Енергетика“ не е предприела никакви действия [и също така да] моля, представете подробности за горепосочените „многократни искания“, тъй като Омбудсманът [беше] запознат само с едно такова искане след кореспонденцията на жалбоподателя до Комисията от 5 октомври 2009 г.“

Комисията се позова на цялата кореспонденция, разменена с жалбоподателя, и заяви, че ГД „Околна среда“ не е препратила на ГД „Енергетика“ първоначалните опасения на жалбоподателя от 5 октомври 2009 г. във връзка с Директивата относно електроенергията от възобновяеми източници. Това се дължи на факта, че на този етап Комисията е чакала отговора на жалбоподателя на поканата да ѝ предостави допълнителна информация. Въпреки това ГД „Околна среда“ ясно информира жалбоподателя, че именно ГД „Енергетика“ се занимава с Директивата относно електроенергията от възобновяеми източници. Поради това жалбоподателят е можел да се свърже директно с него.

28. Комисията добави, че както ГД „Околна среда“, така и ГД „Енергетика“ са насрочили съвместна среща с жалбоподателя за 3 декември 2010 г. Поради това жалбоподателят е имал възможност да представи и обясни всичките си опасения пряко на длъжностните лица на двете генерални дирекции.

29. В своите забележки по отговора на Комисията жалбоподателят първо добави допълнителни опасения относно предполагаемото положение в Ирландия, свързано с енергетиката, отпадъците, промишленото развитие и достъпа до информация за околната среда. Той прилага редица нови документи, свързани със заявленията му за достъп до информация за околната среда, които е изпратил на ирландските органи.

30. Второ, жалбоподателят заяви, че е разочарован от срещата на 3 декември 2010 г. Въпреки че той е бил в състояние да обясни ситуацията на лошо администриране и на „несъответствие с разпоредбите на Орхуската конвенция“в Ирландия, служителите на Комисията очевидно не са прегледали „съдържанието на подробната документация, представена във връзка с процедурата за подаване на жалби CHAP (2010) 00645“и не са били готови да разгледат повдигнатите въпроси.

31. Трето, жалбоподателят е счел за неадекватна позицията на Комисията, че тя само ще повдига случаи на неспазване на Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда, след като установи тези случаи и изчерпи механизмите за преразглеждане, предвидени в тази директива. Той поиска ГД „Околна среда“ да се срещне отново с него и с редица други експерти, които посочи в своите наблюдения.

32. Накрая жалбоподателят информира омбудсмана, че е представил на секретариата на Орхуската конвенция съобщение относно спазването от страна на ЕС на някои разпоредби на Конвенцията във връзка с програмата за енергия от възобновяеми източници в Ирландия. Комитетът за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция счете съобщението на жалбоподателя за допустимо и отправи искане за информация в това отношение до ГД „Околна среда“[13]. Последният отговори на Комитета за преглед на съответствието с разпоредбите на Орхуската конвенция в края на юни 2011 г.

Оценка на омбудсмана

Опасенията на жалбоподателя във връзка с Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда

33. Омбудсманът разгледа съответната кореспонденция, която Комисията приложи към становището си и отговори на искането му за допълнителна информация. В своето електронно писмо от 22 февруари 2010 г. ГД „Околна среда“ информира жалбоподателя, че възнамерява да започне процедура за подаване на жалба във връзка с твърденията му за неспазване на изискванията на Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда. ГД „Околна среда“ прикани жалбоподателя да ѝ предостави подробности за отделните искания, по-специално датите на първоначалните искания, запитаните органи и поисканата информация за околната среда. Тя също така поиска от жалбоподателя да ѝ предостави допълнително датите на отговорите на националните органи и причините (ако има такива), поради които не му е предоставен достъп до исканата информация, както и подробности за всички процедури за обжалване, които той може да е започнал.

34. Жалбоподателят предостави исканата информация. В резултат на това на 18 март 2010 г. Комисията регистрира тази информация като жалба CHAP (2010) 00645 и уведоми жалбоподателя, че ще я разгледа.

35. Освен това служители на ГД „Околна среда“ се срещнаха лично с жалбоподателя.

36. Поради това, въпреки че отбелязва, че жалбоподателят счита накратко, че вече е предоставил достатъчно информация на Комисията в предишните си съобщения и че ГД "Околна среда" не желае да разследва надлежно въпроса, омбудсманът счита, че Комисията в крайна сметка се е съобразила със своето съобщение до Европейския парламент и до Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността (наричано по-долу "съобщението")[14].

37. Член 3 от съобщението, озаглавен "Записване на жалби", предвижда, че:

„всяка кореспонденция, която е вероятно да бъде разследвана като жалба, се записва в централния регистър на жалбите, поддържан от Генералния секретариат на Комисията...“

Във връзка с това член 4 от съобщението, озаглавен "Потвърждение за получаване", предвижда, че:

„в) илиреакция, регистрирана като жалба, се потвърждава отново от генералния секретар в срок от един месец от датата на изпращане на първоначалното потвърждение. В това потвърждение се посочва номерът на делото по жалбата, който трябва да бъде цитиран във всяка кореспонденция...“

Омбудсманът отбелязва, че потвърждението за получаване от Комисията от 18 март 2010 г. е подписано от началник-отдел в ГД „Околна среда“ и се отнася до кореспонденция от жалбоподателя „от 17.2.2010 г.“.

38. Въпреки че изглежда има известно несъответствие по отношение на действителната дата на съответната жалба на жалбоподателя (17 или 21 февруари 2010 г.), остава фактът, че в крайна сметка Комисията е действала по подходящ начин и е отговорила на твърдението на жалбоподателя, че следва да разгледа неговата жалба за нарушение на Директивата относно обществения достъп до информация за околната среда.

39. Поради това омбудсманът счита, че не са оправдани допълнителни проверки по отношение на този аспект на жалбата.

Опасенията на жалбоподателя във връзка с Директивата за електроенергията от възобновяеми източници

40. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя и свързаното с него твърдение относно нарушение на Директивата за електроенергията от възобновяеми източници (или съответно на Директивата за енергията от възобновяеми източници), несъмнено ГД „Енергетика“, а не ГД „Околна среда“ е трябвало да предприеме последващи действия по тези въпроси.

41. ГД „Околна среда“ обаче не е изпратила на ГД „Енергетика“ за подходящи последващи действия информацията, която е получила от жалбоподателя. Въпреки че Омбудсманът е съгласен, че Комисията трябва да има предвид начина, по който прилага своите ресурси при разглеждането на жалби, в които се твърди, че е налице нарушение на правото на ЕС, той също така подчертава, че това не следва да се прави в ущърб на принципите на добра администрация. Във връзка с това той се позовава на член 15 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията („Задължение за прехвърляне към компетентната служба на институцията“) и подчертава, че:

„1. Ако писмо или жалба до институцията са адресирани [...] до генерална дирекция [...], която не е компетентна да ги разгледа, нейните служби осигуряват незабавното предаване на преписката на компетентната служба на институцията. 2. Службата, която първоначално е получила писмото или жалбата, уведомява автора за това прехвърляне и посочва името и телефонния номер на длъжностното лице, на което е предадена преписката. 3. Длъжностното лице предупреждава члена на обществеността или организацията за всякакви грешки или пропуски в документите и предоставя възможност те да бъдат поправени.“

42. За да спази горепосочения принцип на добра администрация, ГД „Околна среда“ е трябвало да препрати съответните оплаквания на жалбоподателя до ГД „Енергетика“ веднага след получаването им, вместо да предполага, че в крайна сметка самият той ще направи това. Първоначално предоставената от жалбоподателя информация беше достатъчна за правилното идентифициране на компетентната ГД. Поради това не е било необходимо ГД „Околна среда“ да чака допълнителна информация от жалбоподателя, за да прехвърли съответните си оплаквания на ГД „Енергетика“. Неспазването на това изискване от страна на ГД „Околна среда“ представлява случай на лошо администриране.

43. Горепосоченият случай на лошо управление обаче е без сериозни последици, тъй като е безспорно, че жалбоподателят е могъл да се срещне лично със служител на ГД „Енергетика“ на 3 декември 2010 г. По време на тази среща жалбоподателят представи цялата информация, която счита за полезна, за да може ГД „Енергетика“ да предприеме последващи действия във връзка с неговата жалба относно предполагаемото нарушение на Директивата за електроенергията от възобновяеми източници. Вследствие на това, като свика горепосочената среща, Комисията в крайна сметка беше в състояние да разгледа и опасенията на жалбоподателя, свързани с нарушение на Директивата относно електроенергията от възобновяеми източници. Поради това омбудсманът счита, че не са необходими допълнителни проверки и по отношение на този аспект на жалбата.

44. Освен това омбудсманът отбелязва ангажимента на Комисията, изразен в становището ѝ до него, че тя „ще се стреми към правилното прилагане на законодателството в областта на околната среда в целия ЕС и че ще разгледа всички документирани твърдения за нарушения на правото на ЕС.“ В това отношение омбудсманът се позовава на обемната документация, която жалбоподателят му е изпратил, и подчертава значителното време и усилия, положени от жалбоподателя в опитите му да предостави на Комисията информация, свързана с предполагаемото неприлагане от страна на ирландските органи на законодателството на ЕС в областта на околната среда. Като взе предвид уверенията на Комисията, че ще продължи да подкрепя изцяло ролята си на „пазител на Договорите“, омбудсманът вярва, че Комисията ще разгледа надлежно информацията, предоставена от жалбоподателя на 2 ноември и 4 декември 2010 г. и на 16 и 28 януари, 12 март и 15 юли 2011 г. в контекста на процедурата за подаване на жалби CHAP (2010) 00645. Поради това той препраща горепосочената информация на Комисията за подходящо разглеждане и последващи действия. Омбудсманът ще направи допълнителна забележка в това отношение.

Б. Заключение

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Няма основание за по-нататъшни проверки по жалбата.

Жалбоподателят и председателят на Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Допълнителна забележка

Като взе предвид уверенията на Комисията, че ще продължи да подкрепя изцяло ролята си на „пазител на Договорите“, омбудсманът вярва, че Комисията ще разгледа надлежно информацията, предоставена от жалбоподателя на 2 ноември и 4 декември 2010 г. и на 16 и 28 януари, 12 март и 15 юли 2011 г. в контекста на процедурата за подаване на жалби CHAP (2010) 00645. Поради това той препраща горепосочената информация на Комисията за подходящо разглеждане и последващи действия.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 27 септември 2011 година.

---

[1] Жалбата, забележките на жалбоподателя относно становището на Комисията и тези относно отговора ѝ на искането на омбудсмана за допълнителна информация са обемисти. Следователно в настоящото решение са обобщени само фактите, които са от значение за твърдението и твърдението, посочени по-долу в раздел "Предмет на разследването".

[2] Организация на обединените нации, Сборник договори, том 2161, стр. 447.

[3] Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар (ОВ L 283, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 77).

[4] Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 2009 г., стр. 16).

[5] Точка 1.3.5 от насоките, озаглавена "Пропорционалност на помощта", предвижда, че "(30) Помощта се счита за пропорционална само ако същият резултат не може да бъде постигнат с по-малко помощ. Освен това пропорционалността може да зависи и от степента на селективност на дадена мярка“, ОВ C 82, 2008 г., стр. 1.

[6] Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 2003 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).

[7] Омбудсманът разбира, че позоваването на жалбоподателя съответства на Директива 1991/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци, ОВ L 182, 1999 г., стр. 1.

[8] Омбудсманът разбира, че позоваването на жалбоподателя съответства на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 193).

[9] Електронното писмо на ГД „Клима“ от 3 март 2011 г. до жалбоподателя включва следните твърдения: „[a)] вече сте изпратили искане за достъп до документи до ГД „Енергетика“ и ГД „Околна среда“ ... на 12 декември ... б) в контекста на изказването на члена на Комисията г-жа Hedegaard по време на радиопрограма на 3 февруари относно вятърната енергия от разположени в морето инсталации в Ирландия, искате „копие от документацията в Комисията за такива разработки“. Поради вътрешни забавяния, за които искрено се извиняваме, Вашето искане беше кодирано вчера ... Поради това, съгласно условията на Регламент (ЕО) No 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, ще получите отговор в рамките на следващите 15 работни дни, именно до 23 март. По отношение на буква б) по-горе, моля, имайте предвид обаче, че с Вашето искане не е свързана съпътстваща документация, тъй като изявлението на члена на Комисията не се отнася до конкретен проект или разработка, нито се основава на конкретна документация, а на публично достъпна информация и нейния общ опит, знания и политически възгледи...“

[10] Омбудсманът насочва вниманието на жалбоподателя към процедурата, предвидена в Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[11] Омбудсманът отбелязва, че някои от забележките на жалбоподателя са копирани, наред с другото, до ГД "Околна среда" и Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

[12] Част от кореспонденцията на жалбоподателя, а именно тази, която включваше неговите забележки относно отговора на Комисията на искането на омбудсмана за допълнителна информация, включва следните твърдения: [P] лизинг виж последните решения, публикувани от [ирландския] комисар за информация за околната среда ... Например на [ирландското] министерство на комуникациите, енергетиката и природните ресурси му е отнело цяла година, за да вземе решение и се отнася до съществото на жалба 2587/2009/JF, както и на останалите.“

„През януари 2010 г. омбудсманът на ЕС ... започна от мое име подробно разследване (2587/2009/JF), свързано с нарушенията на законодателството в областта на околната среда и енергетиката в Ирландия.“

„От близо две години изисквам информация за работата на съществуващите 7 разположени в морето вятърни турбини ... на източното крайбрежие на Ирландия. Университетът ... който проектира тази технология отказа да предостави тази информация ..., както направи ... Органи [на държава членка]. Тези въпроси са един от компонентите на настоящото подробно разследване на омбудсмана на ЕС 2587-2009-JF".

„На последно място, настоящата програма за възобновяема енергия в Ирландия е предмет както на процедура за подаване на жалби до омбудсмана/Комисията на ЕС, така и до Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) ... Фактът, че тези данни [свързани с турбините на източното ирландско крайбрежие] не бяха предоставени преди повече от година, сега е един от въпросите, които се разследват от омбудсмана на ЕС. [T] неговите данни не са налични в [Стратегическата екологична оценка] и със сигурност е трябвало да бъдат...“

[13] Искането за информация включваше следните въпроси:

„1. Какви дейности или стъпки е предприел Европейският съюз, и по-специално Европейската комисия, за да наблюдава прилагането на Конвенцията в Ирландия, и как тези дейности или стъпки са свързани с предмета на съобщението.

2. При вземането на решението от септември 2007 г. за одобряване на ... програма за държавна помощ ... Европейската комисия провери ли дали програмата е в съответствие с Конвенцията?

3. При приемането на решението от март 2010 г. за разпределяне на [суми] за междусистемния електропровод между Ирландия и Обединеното кралство (Уелс) проверила ли е Европейската комисия дали процесът на вземане на решения относно междусистемния електропровод е в съответствие с Конвенцията?

4. Проверил ли е Европейският съюз, и по-специално Европейската комисия, дали планът за действие в областта на енергията от възобновяеми източници, представен от Ирландия на Европейската комисия, е разработен в съответствие с Конвенцията?“

[14] ОВ C 244, 2002 г., стр. 5.