Европейската комисия финансира научноизследователски програми в Европа чрез рамкови програми за научни изследвания и технологично развитие. Тази жалба се отнася до предполагаеми нередности при оценката на предложение, представено от консорциум, който иска такова финансиране в рамките на енергийния раздел на програмата.

През февруари 2013 г. Комисията информира жалбоподателя, че предложението му за проект е отхвърлено. След това жалбоподателят подаде искане за правна защита до Комисията. Тъй като не е доволна от резултатите от тази процедура за обжалване, тя се оплаква на омбудсмана, че Комисията е допуснала грешка при оценката на нейното предложение. Освен това той упреква длъжностно лице на Комисията, че в рамките на публичен форум е оповестило резултатите от процедурата за подбор две седмици преди съобщаването на официалните резултати. По време на разследването жалбоподателят заяви, че един от независимите експерти оценители е бил в конфликт на интереси.

Омбудсманът не установи лошо администриране по отношение на оценката на предложението на жалбоподателя. Омбудсманът обаче установи, че преждевременното оповестяване от страна на Комисията на резултатите от процедурата за подбор представлява лошо управление.

Освен това Омбудсманът установи, че Комисията не е успяла да управлява и да се справи с появата на конфликт на интереси в случая на един от своите експерти оценители. Този провал е равнозначен на лошо управление. С оглед подобряване на процедурите на Комисията Омбудсманът отбеляза, че Комисията следва да гарантира, че получава от самото начало цялата необходима информация относно съответните интереси и че следва да разглежда всички случаи на възникване на конфликт на интереси.

The case concerned access to documents relating to the EU's natural gas policy and, specifically, documents regarding the control of investments by third countries in the network infrastructure of the EU Member States. A British academic complained to the Ombudsman about the Commission's refusal to grant access to most of the documents sought. He complained also that the Commission relied on more than one exception in refusing access to some individual documents and that it did not specify which exception applied to which section of the particular document.

The Ombudsman inquired into the issue and concluded that, while it could have been more transparent, no further inquiries were justified into the complainant's allegation that the Commission failed to specify the precise exception it applied in cases where it relied on more than one exception for refusing access. She also concluded that there was no maladministration by the Commission as regards the remainder of the complaint.

In her decision, the Ombudsman also made a further remark that the Commission, where it rejects a request for access to documents by relying on more than one of the exceptions set out in Regulation 1049/2001, should provide the applicant with sufficient information to allow him or her to understand which exception is invoked as regards specific sections of the document concerned.

Случаят се отнася до предполагаемата липса на мотиви от страна на Европейската комисия за отхвърляне на проектите на жалбоподателя в областта на трансевропейските енергийни инфраструктури. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че обяснението, предоставено от Комисията в хода на проверката, е убедително и задоволително.

Жалбата се отнася до достъп до документи, свързани с преразглеждането на разпоредбите относно емисиите на CO₂ от моторни превозни средства, и е подадена от Грийнпийс, неправителствена екологична организация.

В този контекст жалбоподателят иска от Комисията достъп до нейната кореспонденция с германски автомобилни производители и асоциации през периода от 15 май до 15 юли 2012 г. Комисията предоставя достъп до всички документи, които според нея попадат в обхвата на искането на жалбоподателя.

В своята жалба до омбудсмана жалбоподателят твърди, че разкритите документи не представляват последователен набор от разменените документи. Поради тази причина жалбоподателят твърди, че Комисията не е разкрила напълно поисканите документи.

Имайки предвид, че в основата на жалбата е несъгласието относно съществуването на определени документи, омбудсманът реши като първа стъпка от разследването да извърши проверка на документите. С цел да установят дали някои документи не са били разместени, службите на омбудсмана провериха по-широка категория от документи от попадащите в обхвата на исканията на жалбоподателя за достъп.

Въз основа на документната проверка омбудсманът установи два допълнителни документа, които Комисията е трябвало да посочи в отговора си на искането на жалбоподателя. С оглед обаче на това, че Комисията е предоставила вече достъп до първия документ и че пълното съдържание на втория документ е разкрито на жалбоподателя в доклада за проверката, омбудсманът прие, че няма основания за допълнителни проверки във връзка с тези два документа.

В по-широк план омбудсманът счита, че няма никакви данни, че Комисията съхранява каквито и да било други документи от автомобилни производители и асоциации, освен разкритите вече на жалбоподателя. В допълнение омбудсманът счита, че съдържанието на проверените документи обяснява твърденията за липса на последователност в разкритите документи.

С оглед на тези съображения омбудсманът установи, че по жалбата не са необходими допълнителни проверки и поради това приключи случая.

Европейската технологична платформа за биогоривата („Платформата“) е орган, който е независим от Комисията, но е в тясна връзка с нея. Платформата има непосредствен принос за изработване на научноизследователската политика на Комисията в областта на биогоривата и косвен принос за общата енергийна политика на Комисията.

Неправителствена организация, загрижена, че Комисията не се е съобразила достатъчно с въпроси от обществен интерес в областта на биогоривата, подаде жалба до Европейския омбудсман.

Основното твърдение, по което омбудсманът предприе проверка, беше, че Комисията не е изпълнила задължението си да се отнесе с достатъчно внимание към загрижеността на жалбоподателя във връзка с балансираното представителство на заинтересованите страни в състава на Платформата.

В своята първоначална оценка омбудсманът установи, че макар Комисията да е предоставила пояснения относно функционирането на Платформата в контекста на научноизследователската политика в областта на биогоривата и, в по-общ план, на общата политика на Комисията, тя не се е отнесла с достатъчно внимание към загрижеността на жалбоподателя. Омбудсманът предложи, като доброволно уреждане, Комисията да прецени дали може да посочи механизми, които да гарантират: (i) обективността на препоръките на Платформата; (ii) внимание към проблемите от обществен интерес; и (iii) до каква степен Комисията взема под внимание външните мнения.

Като анализира отговора на Комисията на неговото предложение, омбудсманът призна инициативите, предприети от Комисията във връзка както с обективността на препоръките на Платформата, така и с предоставянето на равни възможности за заинтересованите страни. Въпреки това омбудсманът установи някои слабости, поради което отправи проектопрепоръки Комисията да обсъди предприемането на i) необходимите инициативи за повишаване на обективността на препоръките на Платформата относно научноизследователската политика в областта на биогоривата и ii) допълнителни мерки, гарантиращи, че тя получава плуралистични и обективни мнения относно политическите инициативи в областта на възобновяемата енергия.

Въпреки възраженията си относно констатирания от омбудсмана случай на лошо управление, Комисията изложи инициативите, предприети в изпълнение на проектопрепоръките на омбудсмана.

Омбудсманът установи, че макар тези инициативи да не са достатъчно подробни, те представляват стъпки в правилната посока. Омбудсманът е убеден, че поетите от Комисията ангажименти ще бъдат въплътени в конкретни действия и практики при изпълнението на новата програма „Хоризонт 2020“.

С оглед на тези съображения омбудсманът установи, че по жалбата не са необходими допълнителни проверки.