Делото се отнася до липсата на отговор от страна на Европейската комисия на кореспонденцията, изпратена в контекста на жалба за нарушение срещу Италия, и до нейното предполагаемо неправилно решение за приключване на жалбата за нарушение.

Омбудсманът проучи въпросите и установи, че чрез отговора, който Комисията е изпратила на жалбоподателя в хода на настоящата проверка, тя е предоставила убедителен и изчерпателен отговор. Следователно Комисията е разрешила първия въпрос. По-специално омбудсманът установи, че Комисията е дала достатъчно обяснение за решението си да не възобновява производството за установяване на нарушение в този случай. Поради това, що се отнася до втория въпрос, тя счита, че не е налице лошо управление.

Омбудсманът приключи проверката.

Случаят се отнася до непредоставянето от страна на Европейската комисия на надлежни отговори на жалбоподател, който се е оплакал от проблем с държавна помощ в Германия. Жалбоподателят е на мнение, че Германия нарушава правилата на ЕС за държавна помощ поради новата си схема за финансиране на публичното радио- и телевизионно разпространение. Омбудсманът проучи въпроса и установи, че тъй като Комисията в крайна сметка е предоставила адекватен отговор, не е налице лошо управление.  

Случаят се отнася до логото за визуална идентичност на Комисията, използвано в нейната зала за пресконференции в Брюксел от 2012 г. насам. Според жалбоподателя изключителното използване на английски и френски език в това лого за визуална идентичност представлява дискриминация въз основа на езика.

Настоящият езиков режим на ЕС включва правото на всеки гражданин да общува с институциите на ЕС на собствения си език и съответното право да получи отговор на този език. Принципите, уреждащи този езиков режим, се прилагат и за други форми на комуникация, като например комуникация чрез публикации и уебсайтове. Всяко разграничаване в използването на езици при такива обстоятелства следва да бъде обективно обосновано. Що се отнася до наличието на обективна обосновка в настоящия случай, Омбудсманът е съгласен, че технически не е възможно да се представи терминът „Европейска комисия“ на 24 езика на телевизионен екран, както по-долу, така и зад оратор.

Що се отнася до това дали Комисията е могла да избере повече от два езика, омбудсманът счита, че е било разумно Комисията да избере само два езика. Изборът на броя на езиците, които да се използват, се свежда до преценка дали повече от два езика биха затрупали визуалния образ по неприемлив начин. Фактът, че други комбинации от езици също могат да бъдат разумен избор, не означава, че изборът на английски и френски език не е бил разумен.

Омбудсманът счита, че избраната от Комисията политика е била обективно обоснована. Поради това тя заключи, че въвеждането от страна на Комисията на ново лого за визуална идентичност в нейната зала за пресконференции в Брюксел не представлява лошо управление.

Случаят се отнася до разглеждането от страна на Европейската комисия на жалба за нарушение във връзка с използването на кохезионните фондове на ЕС в Полша в областта на инфраструктурата и околната среда. Жалбоподателят, екоземеделец, изразява загриженост относно опазването на местната околна среда и подходящото използване на средствата на ЕС. Той е подал жалба за нарушение до Комисията, като твърди, че процесът на обществени консултации в Полша не е бил проведен по задоволителен начин. Той се оплаква, че Комисията е приключила преписката по жалбата му, без да разгледа надлежно неговото становище.

Омбудсманът проучи жалбата и предложи Комисията да преразгледа подхода си, за да провери дали държавите членки спазват изцяло изискванията за обществени консултации в случай на проекти, подпомагани със средства на ЕС. Тя също така предложи подкрепящите доказателства на жалбоподателя, приложени към неговата конкретна жалба до омбудсмана, да бъдат разгледани от гледна точка на околната среда и Представителството на Комисията в Полша да организира среща с жалбоподателя, за да му помогне да разбере по-пълно становището на Комисията, като същевременно позволи на Комисията да разбере по-добре опасенията на жалбоподателя. Омбудсманът беше удовлетворен от отговора на Комисията на първите две предложения. По отношение на третото предложение (среща с жалбоподателя) омбудсманът прие становището на Комисията, че такава среща може да не представлява ефективно използване на ресурсите във връзка с вече приключени жалби; но тя насърчи Комисията да запази тази възможност отворена, в случай че жалбоподателят повдигне нови въпроси в бъдеще. Омбудсманът приключи случая на това основание.  

Този случай се отнася до обработката от страна на Европейската комисия на информация, предоставена от жалбоподателя, в която се твърди, че са налице три случая на неправомерна държавна помощ, предоставена на испански футболни клубове. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е взела решение в разумен срок дали да започне официално разследване на предполагаемата неправомерна държавна помощ. Тъй като според жалбоподателя Комисията не е предприела действия, жалбоподателят е подал искане за достъп до някои документи, свързани с два от тези случаи. Комисията отказва да предостави достъп по съображения за защита на целите на разследванията.

Делото се отнася до предполагаема липса на разследване от страна на Европейската комисия относно издаването от органите на [ДЧ][1] на оперативен лиценз на [друга] авиокомпания. Жалбоподателят (авиокомпания Ryanair) заяви, че фактът, че [авиокомпания] Air в крайна сметка е била контролирана от дружество, установено в трета държава, е в нарушение на Регламент (ЕО) No 1008/2008. Поради това тя поиска от Комисията да проучи нейната структура на собственост. Комисията поиска цялата необходима информация от органите на [ДЧ] и стигна до заключението, че няма доказателства за нарушение на регламента.

Жалбоподателката по това дело, люксембургска гражданка, е била изключена от участие в конкурс за длъжност във Франция на основание, че не е френска гражданка. Въпросната длъжност е тази на съдия, който не е председател и който трябва да представлява Върховния комисариат на ООН за бежанците пред френския съд по въпросите на убежището. Жалбоподателят твърди пред Европейската комисия, че ограничаването на длъжността до френски граждани изглежда представлява нарушение на разпоредбите на правото на ЕС относно свободното движение на работници. Когато Комисията е счела, че няма нарушение на правото на ЕС, жалбоподателят се е свързал с омбудсмана.

Комисията счита, че се прилага изключение от правото на свободно движение на работници. Това изключение се прилага в случай на заетост в публичната администрация и е предвидено в член 45, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Комисията призна, че решението по този въпрос изисква конкретна оценка на естеството на задачите и отговорностите на непредседателстващия съдия и заяви, че е направила такава оценка. Омбудсманът отбеляза, че като част от тази оценка Комисията не се е свързала с френските органи, за да получи допълнителна информация за въпросната длъжност. Следователно първоначалното предложение на омбудсмана беше Комисията да преразгледа своята оценка на жалбата за нарушение и тя предложи Комисията да се консултира с френските органи. В отговор на това предложение Комисията заяви, че разполага с достатъчно информация, за да реши въпроса, и че следователно не е необходимо да се свързва с френските органи. След като разгледа подробния си отговор на предложението, омбудсманът прие, че в този случай Комисията е разполагала с достатъчно информация, на която да основе решението си. Поради това тя приключва разследването с констатация, че Комисията не е допуснала лошо управление.

Случаят се отнася до разглеждането от страна на Европейската комисия на жалба за нарушение, свързана с правата на пътниците във въздушния транспорт. Полетът на жалбоподателя от Лондон до София е отменен поради обилен снеговалеж и той е пренасочен през Мюнхен. Полетът му обаче закъснял за Мюнхен и той изпуснал свързващия полет. Поради това жалбоподателят е трябвало да пренощува там и превозвачът не му е предложил хотелска стая. След контакти с органите в Обединеното кралство и Германия той подаде жалба за нарушение до Комисията, в която твърди, че органите на Обединеното кралство са действали в противоречие със съответните правила на ЕС относно правата на пътниците във въздушния транспорт.

Комисията твърди, че проблемите са причинени от „извънредни обстоятелства“, което означава, че съгласно съответния регламент на ЕС жалбоподателят няма право на парично обезщетение. Впоследствие тя прекрати и кореспонденцията с жалбоподателя.

Омбудсманът прие позицията на Комисията по отношение на наличието на „извънредни обстоятелства“, свързани със снеговалежите. Следователно жалбоподателят не е имал право на парично обезщетение. Жалбоподателят обаче е имал „право на грижа“ и е трябвало да получи хотелско настаняване от превозвача. Като се има предвид, че превозвачът не е предоставил хотелско настаняване, омбудсманът счита, че е налице нарушение на задължението за полагане на грижа. Поради тази причина омбудсманът счита за неубедително становището на Комисията, че не е налице нарушение на задължението за полагане на грижа.

Омбудсманът препоръча на Комисията при разглеждането на такива жалби за нарушения в бъдеще да отчита надлежно задължението на превозвача за полагане на грижа за пътниците във въздушния транспорт. Що се отнася до решението му да прекрати кореспонденцията с жалбоподателя, омбудсманът не се съгласи с мнението на Комисията, че неговата кореспонденция е „неподходяща“, и отправи друга препоръка към Комисията в това отношение.

Комисията прие по принцип втората препоръка на омбудсмана. Въпреки че Комисията не отхвърли първата препоръка на Омбудсмана, от нейния отговор става ясно, че тя не споделя становището на Омбудсмана относно обхвата на задължението на превозвача за полагане на грижа към пътника. При приключването на своята проверка Омбудсманът разгледа този въпрос с критична забележка. Тя също така препрати решението си за сведение на съответните комисии на Парламента и на националните омбудсмани.