Жалбоподателят е работил като експерт за външен изпълнител от ЕС по финансиран от ЕС проект в Танзания, управляван от Делегацията на Европейския съюз в Танзания и Източноафриканската общност. Жалбоподателят твърди, че изпълнителят е нарушил правото на Танзания, като не се е регистрирал в Танзания, което му е попречило да получи валидно разрешение за работа. Впоследствие изпълнителят информира жалбоподателя за решението си да прекрати договора му, като взе предвид опасенията относно работата на жалбоподателя, изразени от делегацията на ЕС.

Омбудсманът започна проверка на опасенията на жалбоподателя относно начина, по който делегацията е разгледала и двата въпроса. В това отношение омбудсманът се позова на последователното си становище, че когато институциите на ЕС търсят замяна на експерти, работещи по проекти на ЕС, тези лица следва да бъдат изслушани, преди да бъдат заменени. Въпреки че Комисията твърди, че не е поискала замяна на експерта, омбудсманът установи, че Комисията е участвала в решението за замяна. Поради това омбудсманът установи, че Комисията не е успяла да гарантира, че правото на жалбоподателя да бъде изслушан е било спазено преди замяната му, което представлява лошо администриране.  Тя направи предложение за подобрение, насочено към предотвратяване на възникването на проблема в бъдеще. 

Освен това омбудсманът установи, че тъй като договорът на жалбоподателя е прекратен, не са обосновани допълнителни проверки по въпроса за разрешението за работа. Въпреки това тя отправи предложение за подобрение към Комисията, като я прикани да провери въпроса, тъй като той може да засегне други експерти, работещи по проекта на ЕС. 

 

Делото се отнася до решението на Европейската комисия да прекрати сътрудничеството с временен работник в своите служби за грижи за деца. Жалбоподателят е бил нает чрез външен изпълнител на седмични договори. Следвайки инструкциите на Комисията, изпълнителят информира жалбоподателя, че Комисията вече няма да иска нейните услуги. Жалбоподателката се обърна към омбудсмана с аргумента, че Комисията не ѝ е предоставила основателни причини за своето решение.

Омбудсманът последователно е изразявал становището, че когато институциите на ЕС поискат прекратяване на договора на дадено лице с външен изпълнител, те следва да предоставят справедливи и обективни причини, за да обосноват прекратяването, да информират съответното лице и да гарантират, че му е дадена възможност да представи коментари преди прекратяването. Несигурният характер на положението на временния работник предполага, че Комисията е длъжна да бъде справедлива и прозрачна дори при липса на договорно правоотношение. В този случай Комисията не е гарантирала, че на жалбоподателя е предоставено изслушване и възможност да коментира причините, посочени от Комисията, преди да реши да не изисква повече услугите на жалбоподателя. Въпреки че това е жалко, омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят трябва да е бил информиран за някои от проблемите през седмицата, предхождаща решението на Комисията. Поради липсата на водене на документация обаче омбудсманът не е в състояние да провери дали служителите на Комисията са обсъдили проблемите с жалбоподателя. Въпреки това Омбудсманът приветства факта, че Комисията е признала, че е можела допълнително да обясни мотивите си на жалбоподателя в този случай.

Въз основа на това омбудсманът счита, че не са оправдани по-нататъшни проверки, и приключва случая.  

Случаят се отнася до консултантска фирма, която е в процес на разследване от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за предполагаеми нередности във финансирани от ЕС проекти. OLAF информира фирмата, че е приключила разследването, и представи финансови и административни препоръки на Комисията. Въпреки че OLAF е информирала дружеството, че може да се обърне към контрольора на OLAF по процесуалните гаранции, OLAF не е предоставила ясна информация относно приложимия срок за подаване на жалба. Това означава, че фирмата е подала жалбата след крайния срок, а контрольорът е отхвърлил жалбата.

Омбудсманът установи, че като не е предоставила на жалбоподателя ясна информация, по-специално относно крайната дата на разследването, OLAF е действала при лошо управление. Омбудсманът обаче счита, че няма подходяща препоръка, която да бъде отправена към жалбоподателя. Въпреки това тя направи предложение, насочено към предотвратяване на възникването на такъв проблем в бъдещи подобни случаи.

Случаят се отнася до начина, по който Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) е разгледала искане за копие от аудиозапис на изслушване в контекста на административно разследване относно предполагаем тормоз. Жалбоподателката, която твърди, че е била жертва на тормоз, е недоволна, че външният разследващ служител, упълномощен от ENISA да извърши разследването, ѝ е отказал достъп до запис на едно от проведените с нея изслушвания.

Омбудсманът заключи, че е лошо администриране от страна на ENISA да позволи на независим разследващ служител да вземе решение по искане за копие от аудиозапис на изслушване в рамките на административно разследване и да одобри отхвърлянето на искането от страна на разследващия служител въз основа на неподходящи обяснения.

Омбудсманът призова ENISA да се ангажира с констатацията си за лошо администриране, като преразгледа отказа си да предостави достъп до аудиозаписите. Тъй като това вероятно ще изисква балансиране на правата на личните данни на самия жалбоподател и тези на други служители на ENISA, ENISA следва отново да се консултира със своето длъжностно лице по защита на данните, преди да вземе обосновано решение. В случай че жалбоподателката не е доволна от резултата, тя може да отнесе въпроса до Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД).

Случаят се отнася до начина, по който Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) е разгледала искането на италианските органи нейният изпълнител да прекрати договора на лице, наето да работи като културен медиатор/устен преводач в контекста на съвместната операция Themis в Италия. Жалбоподателят е загрижен, че Frontex не му е предоставила, наред с другото, причини за уволнението му.

Проверката на омбудсмана показа, че Frontex е действала в съответствие с приложимите правила при разглеждането на искането на италианските органи, което изисква мотивите за искането да бъдат разгледани поверително. Следователно от Frontex не би могло разумно да се очаква да предприеме различен курс на действие. Омбудсманът приключи проверката, като не установи лошо управление.