Случаят се отнася до процедура за набиране на персонал, организирана от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) за срочно наети служители от нейния постоянен корпус. Жалбоподателят, кандидат в тази процедура, е получил минималния общ резултат, изискван за елиминаторен тест с въпроси с избор между няколко отговора („тест с въпроси с избор между няколко отговора“). Frontex обаче го изключва от по-нататъшно участие в процедурата за набиране на персонал, тъй като не е получил минималния резултат във всеки от отделните раздели на теста с въпроси с избор между няколко отговора. Жалбоподателят твърди, че изключването му от процедурата за набиране на персонал е несправедливо, тъй като това изискване, което счита за произволно, не е било съобщено на кандидатите преди теста с въпроси с избор между няколко отговора.

Омбудсманът счита, че Frontex има право на преценка да определи праговете за теста с въпроси с избор между няколко отговора на по-късен етап от процедурата за набиране на персонал, при условие че го направи, преди да узнае индивидуалните резултати на кандидатите. Тъй като Frontex е определила праговете преди провеждането на теста, омбудсманът е установил, че не е налице лошо администриране.

Въпреки това Омбудсманът предложи, когато е възможно, Frontex да обмисли възможността да информира кандидатите в своите процедури за набиране на персонал за праговете за всеки елиминаторен тест преди теста, за да се повиши прозрачността и да се даде възможност на кандидатите да се подготвят по-добре за теста.

Освен това Омбудсманът установи недостатъци в начина, по който Frontex води документация за вътрешната работа, извършена от комисията за подбор. Поради това Омбудсманът предложи от съображения за прозрачност и отчетност Frontex да подобри стандартите за яснота и достъпност на тези записи.

 

Случаите се отнасят до решението на Frontex да не възстановява на жалбоподателите, които са били кандидати в процедура на Frontex за набиране на членове на нейния „постоянен корпус“, пътните и дневните разходи, след като са пътували до Варшава, Полша, за целите на тестове по плуване и медицински прегледи. Правилата на Frontex относно набирането на персонал предвиждат, че разходите, свързани с окончателния медицински преглед, ще бъдат възстановени само ако кандидатът впоследствие встъпи в длъжност във Frontex, докато жалбоподателите не са направили това.

Омбудсманът установи, че съгласно действащите правила на Frontex, въпреки че Frontex е комбинирала тестовете по плуване с медицинския преглед поради натиска върху процедурите си за набиране на персонал, тя е трябвало да направи отделна оценка на разходите, свързани с тестовете по плуване.

Омбудсманът направи предложение за решение Frontex да преразгледа решението си да не възстановява на жалбоподателите всички пътни и дневни разходи и да обмисли възстановяването на неизбежните разходи, свързани с тестовете по плуване, на които са били подложени. Frontex се съгласи да участва под формата на дневни надбавки за броя допълнителни дни, през които жалбоподателите са пребивавали във Варшава, за да се явят на тестовете по плуване.

Омбудсманът приключи проверката с констатацията, че Frontex е приела предложението за решение.

 

Делото се отнася до начина, по който Центърът за преводи за органите на Европейския съюз (наричан по-нататък „Центърът за преводи“) е оценил оферта в областта на услугите за писмен превод и редактиране. По-специално жалбоподателят е загрижен относно тълкуването от страна на Центъра за преводи на критериите за подбор и възлагане и относно начина, по който е оценил критериите за възлагане, както и относно решението на Центъра за преводи да отмени процедурен етап от „тръжните спецификации“ (правилата, приложими за процедурата за възлагане на обществена поръчка).

Омбудсманът установи, че Центърът за преводи не е определил ясно и не е направил разграничение между критериите за подбор и критериите за възлагане в тръжните спецификации. Това представлява лошо управление. Въпреки това, тъй като в крайна сметка Центърът за преводи не е възложил никаква поръчка за преводачески услуги, предмет на жалбата, омбудсманът счита, че отправянето на препоръка няма да бъде от полза.

Въпреки това Омбудсманът предложи в бъдещите покани за представяне на предложения Центърът за преводи да прави ясно разграничение между критериите за подбор и критериите за възлагане в тръжните спецификации, за да бъде в съответствие с Финансовия регламент на ЕС. Във връзка с това Центърът за преводи следва също така да предостави ясни инструкции относно вида доказателства, които трябва да бъдат предоставени както за критериите за подбор, така и за критериите за възлагане. Омбудсманът също така заяви, че ще наблюдава бъдещите покани за участие в търгове и при необходимост ще обмисли възможността за повторно проучване на въпроса.

Омбудсманът също така посочи, че е добра административна практика да се гарантира, че оферентите са запознати с всяко решение за отмяна на процедурните стъпки, посочени в тръжните спецификации, и че е жалко, че Центърът за преводи не е направил това. Неуведомяването на оферентите за отказа от процедурно действие също представлява лошо администриране. Освен това омбудсманът счита, че отмяната на процедурното действие противоречи на приложимите правила. Тя направи съответно предложение за подобрение в това отношение.

Случаят се отнася до проучване, изготвено от научноизследователска организация по договор с делегацията на ЕС в Гвинея Бисау. Организацията изрази загриженост относно условията, свързани с публикуването на проучването, а именно, че то следва да се разпространява безплатно. Организацията счита, че това условие на практика би попречило на публикуването на проучването като академична книга, тъй като академичните издатели са търговски субекти, които реализират печалба от книгите, които публикуват.

Проучването показа, че проучването е било възложено по „договор за услуги“, в рамките на който Европейската комисия, която отговаря за въпросния общ бюджет, е придобила собствеността върху проучването. Поради това проучването се счита за „обществено благо“ и Комисията правилно настоява то да бъде предоставено на обществеността безплатно.

Омбудсманът счита, че е разумно Комисията да настоява проучването да се разпространява безплатно, като се има предвид, че то е изготвено със средства на ЕС и следователно не следва да се предлага на пазара. Въпреки това Омбудсманът изрази съжаление, че Комисията е уточнила по ясен начин условията относно публикуването едва след приключване на проучването. Омбудсманът приключи случая, като установи, че не са оправдани допълнителни проверки, но отправи предложение да се избегнат подобни проблеми в бъдеще.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) е разгледала искане от кандидат, който наскоро е родил, за пренасрочване на устен тест (интервю) в рамките на процедура за подбор на експерти по техническа помощ. EPSO се е съгласила да пренасрочи едно събеседване, но го е пренасрочила за същия ден като друго събеседване, свързано с процедурата за подбор. Жалбоподателката е недоволна от начина, по който EPSO е разгледала административната ѝ жалба по този въпрос.

Омбудсманът счита, че не е разумно EPSO да насрочва два теста в един и същи ден, тъй като всички останали кандидати са имали възможност да се явят на тестовете в отделни дни. Това е особено трудно за жалбоподателката, тъй като тя наскоро е родила. Следователно начинът, по който EPSO е разгледала искането, представлява лошо управление. В отговор на това омбудсманът отправи предложение към EPSO да започне диалог с жалбоподателя с цел намиране на подходящо и справедливо решение.