Жалбоподателят, представител на интереси от Франция, изрази загриженост относно системата за „акредитация“, използвана от Европейския парламент за улесняване на достъпа до неговите помещения. По-специално той счита процеса за объркващ и оспорва факта, че някои от документите с насоки са достъпни само на английски език.

В рамките на разследването Парламентът се ангажира да предостави въпросната документация на френски и немски език и също така обясни как подпомага кандидатстващите за акредитация.

Омбудсманът приветства това и приключи проверката, като заключи, че не са оправдани допълнителни проверки.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, свързани със среща между представители на Института за глобално управление „Тони Блеър“ (TBI) и двама членове на кабинета на унгарския комисар на 19 юни 2024 г. По-специално жалбоподателят е бил заинтересован да знае дали на срещата е присъствал конкретен представител на TBI, когото жалбоподателят е считал за публична личност, която преди това е заемала публична длъжност.

Комисията предостави на жалбоподателя частичен достъп до доклада от срещата и електронно писмо, което е получила от TBI преди срещата. Комисията заличи имената на представителите на TBI. Тя счете, че доводите, изтъкнати от жалбоподателя, не са от такова естество, че да установят конкретна нужда от обществен интерес за разкриването на тези лични данни („необходимост“). Независимо от липсата на необходимост Комисията счита, че оповестяването би засегнало законните интереси на засегнатите лица. Що се отнася до искането за достъп, свързано с идентифицирано лице, Комисията отговори, че не може нито да потвърди, нито да отрече дали въпросното лице е присъствало на срещата, тъй като това също се счита за лични данни.

Омбудсманът установи, че е разумно Комисията да счита, че жалбоподателят не е представил достатъчно аргументи, установяващи необходимостта личните данни да му бъдат предадени за конкретна цел от обществен интерес. Поради това омбудсманът приключи проверката, като установи, че не са оправдани допълнителни проверки. Омбудсманът обаче отбеляза, че Комисията е можела да се консултира с TBI по въпроса за оповестяването на имената на техните представители по време на срещата с цел премахване на всякакви основания за публични спекулации, и направи съответно предложение.

След разкритията, че (бивш) генерален директор на Европейската комисия е пътувал до Катар и е получил свързаното с това гостоприемство за сметка на трети страни, което е породило опасения за конфликт на интереси, омбудсманът първо изпрати писмо до Комисията през март 2023 г. Тя поиска да получи информация относно обхвата на тази практика и начина, по който Комисията проверява дали няма конфликт на интереси, когато трети страни покриват разходите, направени от служителите на Комисията.

Малко след това Комисията актуализира своите правила относно вноските на трети страни за служебни пътувания. Тогава Омбудсманът заключи, че ако се прилагат старателно, тези правила биха попречили на вноски от трети страни за служебни пътувания да доведат до конфликт на интереси.

Отговорът на Комисията обаче показа, че макар да има само ограничени примери за служебни пътувания на служители на Комисията, които са били платени от трети страни, някои от тях са били извършени на най-високото равнище на управление на Комисията.

В този контекст омбудсманът започна настоящата проверка по собствена инициатива, за да прегледа извадка от такива случаи преди влизането в сила на актуализираните правила. Целта на това проучване беше да се определи как Комисията оценява потенциалните конфликти на интереси, свързани с служебни пътувания, заплащани от трети страни, и какви стъпки е предприела за намаляване на рисковете от установени конфликти на интереси.

При проверката не бяха установени случаи, които да пораждат опасения за конфликт на интереси, различни от тези на (бившия) генерален директор на Комисията, засегнат от горепосочените разкрития. Проучването обаче показа, че въпросите са с по-широк обхват. Като се има предвид, че Европейската служба за борба с измамите е разследвала въпроса и че Европейската прокуратура е започнала разследване, омбудсманът счете, че не са оправдани допълнителни проверки по въпроса.  

Въпреки това разследването показа недостатъци във връзка с начина, по който Комисията е приложила предишните си правила относно служебните пътувания. По-специално Омбудсманът установи, че Комисията не е документирала начина, по който е оценила по същество рисковете от конфликт на интереси, свързани с вноските, плащани от трети страни. Комисията също така не е посочила каква е стойността на вноските на третите страни. Тъй като тези недостатъци все още са от значение за начина, по който Комисията прилага актуализираните правила, Омбудсманът направи две предложения за подобрение за тази цел.

Това проучване се отнася до спазването от страна на Европейската комисия на разпоредбите относно лобирането по отношение на тютюна, както е посочено в Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ) на Световната здравна организация. По-специално омбудсманът направи оценка на начина, по който Комисията гарантира прозрачността на своите взаимодействия с тютюневата промишленост.

Предишната работа на Омбудсмана показа как генералните дирекции на Комисията „Здравеопазване и безопасност на храните“ (ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“) и „Данъчно облагане и митнически съюз“ (ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“) спазват задълженията в тази област. Целта на това проучване беше да се оцени как Комисията изпълнява задълженията си във всички отдели и по отношение на всички служители на Комисията.

В хода на проверката омбудсманът сподели с Комисията предварителните си констатации. Тя посочи, че неприемането от страна на Комисията на последователен подход във всички нейни служби за спазване на нейните задължения относно прозрачността на взаимодействията с представители на тютюневата промишленост представлява лошо управление. Това включваше несъхраняване и непредставяне на протоколи от срещи с представители на интереси в тютюневата промишленост, както и неосигуряване на системна оценка във всички генерални дирекции относно това дали са необходими потенциални срещи с представители на тютюневата промишленост.

В отговора си Комисията потвърди стандартния си подход към прозрачността на лобирането и се позова на допълнителните мерки, предприети от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ и ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, които са съществували преди проверката на омбудсмана. Поради това омбудсманът потвърди констатацията си, че неспособността на Комисията да осигури всеобхватен подход във всички свои служби към прозрачността на срещите с представители на тютюневата промишленост представлява лошо управление.

Комисията обаче добави, че ще инструктира ръководството си да извърши оценка на риска от излагане на тютюневата промишленост. Омбудсманът приветства този ангажимент като знак, че нещата могат да се подобрят в бъдеще. Омбудсманът ще пише на Комисията в началото на 2024 г. с точките, които настоятелно я призовава да съобщи на своите генерални директори, началници на служби и началници на кабинети при извършването на тази оценка. Омбудсманът също така ще поиска от Комисията да докладва до 30 юни 2024 г. относно резултатите от оценката и постигнатия на тази основа напредък.

Регистърът за прозрачност на ЕС беше създаден, за да се даде възможност на обществеността да следи дейностите на представителите на интереси и да е наясно с потенциалното им влияние върху политиките и вземането на решения на ЕС. Институциите на ЕС също така разчитат на регистъра при взаимодействието си със заинтересованите страни.

Жалбоподателят по това дело, организация на потребителите, изрази загриженост, че два субекта в Регистъра за прозрачност не са разкрили информация за връзките си с хранително-вкусовата промишленост и са предоставили подвеждаща информация относно връзката между тях, интересите, които представляват, и източниците на тяхното финансиране. Жалбоподателят изрази тези опасения пред секретариата, който управлява Регистъра за прозрачност за Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия. След това тя обърна вниманието на омбудсмана върху начина, по който секретариатът е разгледал нейните жалби.

Омбудсманът подчерта съществената роля, която обществеността играе за идентифицирането на неточна или непълна информация в Регистъра за прозрачност. Омбудсманът установи в този случай, че въпреки че е бил предупреден за проблеми, секретариатът не е провел съдържателни разследвания на жалбите. Тя извърши ограничена оценка на отговорите, получени от двата засегнати субекта, и приложи тясно определение за „свързаност“ на субектите в регистъра, което не е в съответствие с неговия дух и цел. Освен това тя не е оценила твърдението на жалбоподателя в рамките на дейностите, обхванати от Регистъра за прозрачност.

Омбудсманът установи, че взети заедно, установените проблеми представляват лошо управление. Въпреки това, тъй като един от въпросните субекти вече не е в регистъра за прозрачност, тя счита, че препоръка за провеждане на ново разследване по двете жалби няма да послужи за никаква полезна цел. Поради това Омбудсманът отправи четири предложения към Секретариата, като го прикани да докладва в срок от три месеца.

Случаят се отнася до Комитета за регулаторен контрол (КРК), който е независим орган в рамките на Европейската комисия, който разглежда и издава становища по проектите на Комисията за оценки на въздействието, които придружават законодателните предложения. Жалбоподателят, неправителствена организация, изрази опасения във връзка със състава на КРК и взаимодействието му с представители на интереси.

Като се има предвид значителната роля на КРК в процеса на вземане на решения от Комисията относно законодателните предложения, Комисията следва да гарантира, че няма основания обществеността да се съмнява в независимостта и безпристрастността на КРК. Поради това омбудсманът предложи при вземането на решение относно информационните дейности членовете на КРК да вземат предвид не само действителния риск от неправомерно влияние върху работата на КРК, но и общественото възприятие за въздействието на тези дейности върху неговата работа. В този контекст членовете на КРК следва по-специално да се въздържат от срещи с отделни представители на интереси.

Що се отнася до състава, жалбоподателят изрази загриженост, че поради липсата на социален и екологичен експертен опит съображенията, свързани с икономическата политика, се ползват с приоритет пред други въпроси, свързани с начина, по който КРК изпълнява задачите си. Омбудсманът предложи Комисията да гарантира, че в бъдеще съставът на КРК ясно ще съответства на разнообразието от експертни познания, изисквани в нейното съобщение относно КРК, т.е. трите стълба на устойчивото развитие, а именно макро- и микроикономиката, социалната политика и политиката в областта на околната среда. Комисията следва също така ясно да опише критериите, които прилага за подбора на членовете на КРК за тази цел.