Жалбоподателят, представител на интереси от Франция, изрази загриженост относно системата за „акредитация“, използвана от Европейския парламент за улесняване на достъпа до неговите помещения. По-специално той счита процеса за объркващ и оспорва факта, че някои от документите с насоки са достъпни само на английски език.

В рамките на разследването Парламентът се ангажира да предостави въпросната документация на френски и немски език и също така обясни как подпомага кандидатстващите за акредитация.

Омбудсманът приветства това и приключи проверката, като заключи, че не са оправдани допълнителни проверки.

След разкритията, че (бивш) генерален директор на Европейската комисия е пътувал до Катар и е получил свързаното с това гостоприемство за сметка на трети страни, което е породило опасения за конфликт на интереси, омбудсманът първо изпрати писмо до Комисията през март 2023 г. Тя поиска да получи информация относно обхвата на тази практика и начина, по който Комисията проверява дали няма конфликт на интереси, когато трети страни покриват разходите, направени от служителите на Комисията.

Малко след това Комисията актуализира своите правила относно вноските на трети страни за служебни пътувания. Тогава Омбудсманът заключи, че ако се прилагат старателно, тези правила биха попречили на вноски от трети страни за служебни пътувания да доведат до конфликт на интереси.

Отговорът на Комисията обаче показа, че макар да има само ограничени примери за служебни пътувания на служители на Комисията, които са били платени от трети страни, някои от тях са били извършени на най-високото равнище на управление на Комисията.

В този контекст омбудсманът започна настоящата проверка по собствена инициатива, за да прегледа извадка от такива случаи преди влизането в сила на актуализираните правила. Целта на това проучване беше да се определи как Комисията оценява потенциалните конфликти на интереси, свързани с служебни пътувания, заплащани от трети страни, и какви стъпки е предприела за намаляване на рисковете от установени конфликти на интереси.

При проверката не бяха установени случаи, които да пораждат опасения за конфликт на интереси, различни от тези на (бившия) генерален директор на Комисията, засегнат от горепосочените разкрития. Проучването обаче показа, че въпросите са с по-широк обхват. Като се има предвид, че Европейската служба за борба с измамите е разследвала въпроса и че Европейската прокуратура е започнала разследване, омбудсманът счете, че не са оправдани допълнителни проверки по въпроса.  

Въпреки това разследването показа недостатъци във връзка с начина, по който Комисията е приложила предишните си правила относно служебните пътувания. По-специално Омбудсманът установи, че Комисията не е документирала начина, по който е оценила по същество рисковете от конфликт на интереси, свързани с вноските, плащани от трети страни. Комисията също така не е посочила каква е стойността на вноските на третите страни. Тъй като тези недостатъци все още са от значение за начина, по който Комисията прилага актуализираните правила, Омбудсманът направи две предложения за подобрение за тази цел.

Това проучване се отнася до спазването от страна на Европейската комисия на разпоредбите относно лобирането по отношение на тютюна, както е посочено в Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ) на Световната здравна организация. По-специално омбудсманът направи оценка на начина, по който Комисията гарантира прозрачността на своите взаимодействия с тютюневата промишленост.

Предишната работа на Омбудсмана показа как генералните дирекции на Комисията „Здравеопазване и безопасност на храните“ (ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“) и „Данъчно облагане и митнически съюз“ (ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“) спазват задълженията в тази област. Целта на това проучване беше да се оцени как Комисията изпълнява задълженията си във всички отдели и по отношение на всички служители на Комисията.

В хода на проверката омбудсманът сподели с Комисията предварителните си констатации. Тя посочи, че неприемането от страна на Комисията на последователен подход във всички нейни служби за спазване на нейните задължения относно прозрачността на взаимодействията с представители на тютюневата промишленост представлява лошо управление. Това включваше несъхраняване и непредставяне на протоколи от срещи с представители на интереси в тютюневата промишленост, както и неосигуряване на системна оценка във всички генерални дирекции относно това дали са необходими потенциални срещи с представители на тютюневата промишленост.

В отговора си Комисията потвърди стандартния си подход към прозрачността на лобирането и се позова на допълнителните мерки, предприети от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ и ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, които са съществували преди проверката на омбудсмана. Поради това омбудсманът потвърди констатацията си, че неспособността на Комисията да осигури всеобхватен подход във всички свои служби към прозрачността на срещите с представители на тютюневата промишленост представлява лошо управление.

Комисията обаче добави, че ще инструктира ръководството си да извърши оценка на риска от излагане на тютюневата промишленост. Омбудсманът приветства този ангажимент като знак, че нещата могат да се подобрят в бъдеще. Омбудсманът ще пише на Комисията в началото на 2024 г. с точките, които настоятелно я призовава да съобщи на своите генерални директори, началници на служби и началници на кабинети при извършването на тази оценка. Омбудсманът също така ще поиска от Комисията да докладва до 30 юни 2024 г. относно резултатите от оценката и постигнатия на тази основа напредък.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, свързани със среща между представители на Института за глобално управление „Тони Блеър“ (TBI) и двама членове на кабинета на унгарския комисар на 19 юни 2024 г. По-специално жалбоподателят е бил заинтересован да знае дали на срещата е присъствал конкретен представител на TBI, когото жалбоподателят е считал за публична личност, която преди това е заемала публична длъжност.

Комисията предостави на жалбоподателя частичен достъп до доклада от срещата и електронно писмо, което е получила от TBI преди срещата. Комисията заличи имената на представителите на TBI. Тя счете, че доводите, изтъкнати от жалбоподателя, не са от такова естество, че да установят конкретна нужда от обществен интерес за разкриването на тези лични данни („необходимост“). Независимо от липсата на необходимост Комисията счита, че оповестяването би засегнало законните интереси на засегнатите лица. Що се отнася до искането за достъп, свързано с идентифицирано лице, Комисията отговори, че не може нито да потвърди, нито да отрече дали въпросното лице е присъствало на срещата, тъй като това също се счита за лични данни.

Омбудсманът установи, че е разумно Комисията да счита, че жалбоподателят не е представил достатъчно аргументи, установяващи необходимостта личните данни да му бъдат предадени за конкретна цел от обществен интерес. Поради това омбудсманът приключи проверката, като установи, че не са оправдани допълнителни проверки. Омбудсманът обаче отбеляза, че Комисията е можела да се консултира с TBI по въпроса за оповестяването на имената на техните представители по време на срещата с цел премахване на всякакви основания за публични спекулации, и направи съответно предложение.

Случаят се отнася до воденето на документация от Европейската комисия във връзка със срещи на високо равнище с представители на интереси. Въз основа на отговорите на Комисията на редица искания за публичен достъп до документи жалбоподателят, журналист, изрази загриженост, че Комисията невинаги документира това, което комисарите (и/или членовете на техните кабинети) и генералните директори обсъждат с представители на промишлеността или гражданското общество, когато се срещат. По-конкретно жалбоподателят счита, че Комисията не е успяла да води документация за 15 срещи.

Омбудсманът поиска от Комисията да представи своите коментари по жалбата. В отговор Комисията заяви, че е предоставила на жалбоподателя документация за повече от 100 срещи през съответния период. Комисията също така обяснява, че разполага с протоколи или подобни записи за всички съответни срещи, с изключение на две срещи, които всъщност не са се състояли. Жалбоподателят не отговори на тази информация.

Поради това омбудсманът счете, че не са оправдани допълнителни проверки, и приключи случая.