Случаят се отнася до искане за публичен достъп до обмен между Комисията, организация със седалище в САЩ и Европол по въпроса за сексуалното насилие над деца. Жалбоподателят подаде искането си до Комисията през ноември 2024 г.

Комисията отговори за първи път през март 2025 г. Тя определя 14 документа като попадащи в обхвата на заявлението, като предоставя частичен достъп до 11 документа и отказва достъп до три документа в тяхната цялост. По този начин Комисията заяви, че оповестяването би могло да накърни неприкосновеността на личния живот, обществения интерес по отношение на обществената сигурност и собствения ѝ процес на вземане на решения.

Жалбоподателят оспори решението на Комисията, като подаде „потвърдително заявление“ през април 2025 г. При липсата на отговор жалбоподателят се обръща към омбудсмана през юли 2025 г.

Омбудсманът започна проверка на мълчаливия отказ на Комисията да предостави публичен достъп и като първа стъпка поиска от Комисията да приеме възможно най-скоро изричен отговор на потвърдителното заявление на жалбоподателя. При липса на отговор в определения срок разследващият екип на Омбудсмана извърши проверка на въпросните документи.

Комисията отговори на жалбоподателя през март 2026 г., като предостави (по-широк) частичен достъп до всички 14 документа. В коментарите си относно потвърдителното решение на Комисията жалбоподателят не оспори останалите редакции. Поради това омбудсманът счете, че жалбата срещу мълчаливия отказ на Комисията е била уредена с предоставения понастоящем частичен достъп. Въпреки това Омбудсманът изразява съжаление във връзка със забавянето, допуснато от Комисията при разглеждането на искането за достъп на жалбоподателя, което продължи дори след като тя започна своето разследване. Омбудсманът продължава да следи отблизо въпроса за закъсненията въз основа на подадените до него жалби.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол), относно сътрудничеството ѝ с органите на държавите членки, Обединеното кралство и Frontex във връзка с дейностите за борба с контрабандата в Ламанша. Европол определи 197 документа като попадащи в обхвата на искането и отказа достъп до всички тях. Като отказва достъп, Европол твърди, че оповестяването на документите би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения на Европол. 

Проверяващият екип на Омбудсмана провери извадки от спорните документи и се срещна с представители на Европол. Въз основа на това и като се има предвид широката свобода на преценка, с която разполагат институциите и агенциите на ЕС, когато считат, че обществената сигурност и международните отношения са изложени на риск, омбудсманът установи, че решението на Европол да откаже публичен достъп не е явно погрешно.

Като се има предвид, че засегнатите обществени интереси не могат да бъдат заменени от друг обществен интерес, който се счита за по-важен, омбудсманът приключи проверката, като установи, че не е налице лошо управление от страна на Европол.

Делото се отнася до времето, необходимо на Европейската комисия, за да гарантира изпълнението от страна на Испания на решение на Съда на Европейския съюз относно националните правила на Испания по отношение на отговорността на държавата за нарушения на правото на ЕС. Жалбоподателят изрази загриженост, че Комисията не предприема своевременни и ефективни действия, за да гарантира изпълнението на съдебното решение от страна на Испания.  

Омбудсманът установи, че Комисията като цяло е следила въпроса активно от приемането на решението. Въпреки че е имало период от приблизително една година, който не е показал документирани следи от действия, предприети от Комисията, времето, необходимо за разглеждане на въпроса, може отчасти да се отдаде на положението в Испания. Освен това омбудсманът счете за разумна позицията на Комисията, че когато държава членка покаже готовност да предприеме действия, диалогът може да бъде най-ефективният начин за постигане на напредък.

Поради това омбудсманът заключи, че предвид стъпките, предприети от Комисията до момента, включително неотдавнашното официално уведомително писмо, изпратено на Испания, и като се имат предвид обстоятелствата по случая, които обясняват графика на действията на Комисията, към този момент не са обосновани допълнителни проверки и случаят е приключен.

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до реч на заместник изпълнителния директор на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол). Европол установи, че информационна бележка, съдържаща съответната реч, попада в обхвата на искането за достъп на жалбоподателя. Тя предостави широк достъп до документа, но редактира част от речта относно организационните предложения и точките за обсъждане, свързани с бъдещето на агенцията. По този начин Европол се позовава на две изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като твърди, че оповестяването му би засегнало обществения интерес по отношение на обществената сигурност и процеса на вземане на решения. 

Жалбоподателят е поискал от Европол да преразгледа решението си (като подаде „потвърдително заявление“), но Европол поддържа становището си, че информацията, свързана с бъдещето на Агенцията, по която обсъжданията все още не са приключили, не може да бъде разкрита.

Въз основа на проверка на искания документ омбудсманът не беше убеден от обяснението на Европол, че по-нататъшното му разкриване би засегнало обществения интерес по отношение на обществената сигурност или процеса на вземане на решения относно бъдещето на агенцията. Въпреки това омбудсманът отбеляза, че в рамките на съвместната група за парламентарен контрол (СГПК) относно Европол беше организирана много подобна дискусия относно бъдещето на Европол, която беше предавана на живо от Европейския парламент. В този контекст омбудсманът не вижда полезна цел в продължаването на своята проверка. Тя обаче предложи Европол да преразгледа позицията си в светлината на нейните забележки и съдържанието на публичното обсъждане в СГПК с оглед на предоставянето на допълнителен достъп до искания документ.