Двете дела се отнасят до разглеждането от Европейската комисия на жалба за нарушение срещу Финландия във връзка с отказа на финландските органи да признаят професионалните квалификации на психотерапевти, издадени от университет със седалище в Обединеното кралство. Жалбоподателите — студенти, които са били засегнати от непризнаването — твърдят, че Комисията е разгледала неправилно жалбата за нарушение и не е взела решение по нея в разумен срок.

Омбудсманът установи, че Комисията е забавила започването на оценката на жалбата за нарушение и е отнело около седем години, за да я оцени, което е много време. Продължителността на оценката обаче се дължи главно на фактори, които са обосновани или поне не могат да бъдат приписани на Комисията. По-специално Комисията изчака до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване по въпроса, а след това и до приключването на последващите свързани национални производства и последващи действия във Финландия.

Тъй като Комисията приключи случая през март 2025 г., като даде разумни обяснения за своята оценка, омбудсманът приключи проверката със заключението, че не са обосновани допълнителни проверки по въпроса.

Случаят се отнася до времето, необходимо на Европейската комисия, за да приключи оценката си на жалба за нарушение срещу Испания, подадена през 2018 г. Жалбата за нарушение се отнася до законодателните промени, въведени през 2014 г. в испанския Закон за пристанищата, и последващото удължаване от пристанищния орган на Балеарските острови на срока на концесиите за извършване на дейности в областта на водния спорт с развлекателна цел в публичното пространство на пристанището. В жалбата си за нарушение жалбоподателят твърди по същество, че посочените законодателни промени и удължаването от страна на пристанищните власти на Балеарските острови на срока на концесиите са в нарушение на членове 49, 56 и 106 от ДФЕС.

Омбудсманът установи, че Комисията не е успяла да докаже, че е била старателна и активна по случая и че не е представила убедителни причини, за да обясни защо не е успяла да приключи оценката си след повече от седем години. Омбудсманът счете, че това представлява лошо управление, и отправи препоръка Комисията да приключи оценката си без по-нататъшно забавяне. Омбудсманът също така установи проблеми, свързани с информацията, предоставена на жалбоподателя, и воденето на документация във връзка с диалога по EU Pilot, който Комисията проведе с Испания, и направи две съответни предложения за подобрение в това отношение.

Делото се отнася до начина, по който Европейската комисия е разгледала искане за публичен достъп до документи относно изпълнението на съдебно решение, свързано с европейски хармонизирани стандарти. В решението си Съдът счете, че тези стандарти, които са разработени от европейските организации за стандартизация по искане на Комисията, са част от правото на ЕС, като се имат предвид значителните им правни последици. В резултат на това Съдът постановява, че Комисията трябва да предприеме практически мерки за публичното оповестяване на тези стандарти. Жалбоподателят е поискал достъп до вътрешната оценка на Комисията на решението на Съда.

Комисията отказа достъп до документите, които според нея попадат в обхвата на искането, като се позова на необходимостта от защита на правните становища и текущите съдебни производства, както и на своя процес на вземане на решения. По-специално Комисията твърди, че нейната вътрешна оценка е тясно свързана с няколко дела, които все още са висящи пред съдилищата на ЕС.

Въз основа на проверка на документите омбудсманът установи, че те до голяма степен съдържат обща информация, до която обществеността и страните по текущите съдебни производства, на които се позовава Комисията, може вече да имат достъп. Въпреки че омбудсманът не е убеден от позицията на Комисията, че частичен достъп до исканите документи не може да бъде предоставен, тя установи, че в този случай не са обосновани допълнителни проверки, като се има предвид, че информацията относно начина, по който Комисията е изпълнила решението, вече е обществено достояние. Омбудсманът обаче предложи Комисията да преразгледа позицията си по искането за достъп в светлината на своите забележки с оглед на предоставянето на частичен достъп.