Делото се отнася до отказа на Комисията да предостави публичен достъп до документи, свързани с разследвания за държавна помощ, в които лица са били признати за „заинтересована страна“, въпреки че не са нито получател на помощта, нито конкурент. За да откаже достъп, Комисията се основава на обща презумпция за неоповестяване, като твърди, че оповестяването на всеки документ би засегнало целта на нейните разследвания и търговските интереси на засегнатите дружества. Жалбоподателят оспори позицията на Комисията. По-конкретно той твърди, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, а именно необходимостта да се контролира практиката на Комисията да приема жалбоподателите като „заинтересовани страни“. По-специално в жалбата се изразяват опасения, че Комисията може да тълкува това понятие твърде стеснително, като по този начин признава само бенефициерите или конкурентите като „заинтересовани страни“, които имат право да подадат жалба.

Въз основа на своята проверка омбудсманът счете, че жалбоподателят е потърсил статистическа информация относно практиката на Комисията, а не достъп до конкретни документи. С оглед на това омбудсманът направи предложение за решение, като прикани Комисията да разгледа искането на жалбоподателя като искане за информация и да му предостави съответната информация относно своята процедура за държавна помощ, която да отговори на опасенията, които той е изразил.

Комисията прие предложението на омбудсмана за решение и предостави на жалбоподателя подробна информация за своята практика, свързана с разследването на потенциално неправомерна държавна помощ, включително информация за примерни случаи. Жалбоподателят е удовлетворен от този отговор. Омбудсманът приветства положителния отговор на Комисията на нейното предложение за решение и приключи проверката.

Случаят се отнася до времето, необходимо на Европейската комисия, за да приключи оценката си на жалба за нарушение срещу Испания, подадена през 2018 г. Жалбата за нарушение се отнася до законодателните промени, въведени през 2014 г. в испанския Закон за пристанищата, и последващото удължаване от пристанищния орган на Балеарските острови на срока на концесиите за извършване на дейности в областта на водния спорт с развлекателна цел в публичното пространство на пристанището. В жалбата си за нарушение жалбоподателят твърди по същество, че посочените законодателни промени и удължаването от страна на пристанищните власти на Балеарските острови на срока на концесиите са в нарушение на членове 49, 56 и 106 от ДФЕС.

Омбудсманът установи, че Комисията не е успяла да докаже, че е била старателна и активна по случая и че не е представила убедителни причини, за да обясни защо не е успяла да приключи оценката си след повече от седем години. Омбудсманът счете, че това представлява лошо управление, и отправи препоръка Комисията да приключи оценката си без по-нататъшно забавяне. Омбудсманът също така установи проблеми, свързани с информацията, предоставена на жалбоподателя, и воденето на документация във връзка с диалога по EU Pilot, който Комисията проведе с Испания, и направи две съответни предложения за подобрение в това отношение.

Случаят се отнася до начина, по който Европейската комисия е смекчила рисковете от конфликт на интереси, свързани с работа в частния сектор, поета от бивш ръководител. Служителят, който в миналото е работил в отдел „Конкуренция“ на Комисията, се премества в транснационално [редактирано] дружество като висш ръководител, отговарящ за конкуренцията и регулаторните въпроси, включително за Европа. Преди да заеме длъжността в [редактираното] дружество, бившият служител е напуснал Комисията и се е присъединил към международна адвокатска кантора. Комисията е разрешила преместването в адвокатската кантора, след като бившият служител я е уведомил за намерението си да заеме тази длъжност.

Омбудсманът установи, че в контекста на разрешаването на преместването в адвокатската кантора Комисията е приела мерки за намаляване на риска, породен от бившия служител, работещ по досиета или случаи, които биха били от значение за работата в адвокатската кантора. Решението на Комисията да разреши преместването в адвокатската кантора също включва няколко ограничения. Например на бившия служител е забранено да работи, пряко или непряко, по случаи, които попадат под отговорността на бившия служител, докато е на служба, или по случаи, пряко свързани с него. За да помогне на бившия служител да установи случаите, които биха могли да породят проблеми, свързани с конфликт на интереси, по всяко време след прекратяване на служебното правоотношение, Комисията включи списък на случаите, който актуализира, след като служителят действително е напуснал.

Проверката на омбудсмана потвърди, че Комисията е възприела стабилен подход за оценка, в контекста на последващата роля на бившия служител в [редактираното] дружество, дали делата в областта на конкуренцията, които не са включени в горепосочения списък, все пак биха могли да доведат до конфликт на интереси, тъй като са свързани със случаи, за които бившият служител е отговорен. Омбудсманът приветства този подход.

Омбудсманът приключи проверката, като заключи, че няма лошо управление в начина, по който Комисията се е справила с рисковете от конфликт на интереси, свързани с въпросната работа.